„Незнам“

Няма такава дума. Говори се, че щяло да проима. Езикова реформа. Обикновено реформите се правят поради редукция в разговорната реч. Например, навремето е било граматически правилно да се произнася и пише „чувствувам“, „участвувам“ и пр. После хората постепенно започнали да изговарят тези глаголи като „чувствам“ и „участвам“. Същото станало и с числата: „двадесет“ станало на „двайсет“, „тридесет“ – на „трийсет“ и т.н. Един ден няма вече да пишем „какво“ а „к’во“. Или дори „ко“. Дано не е скоро. А изразът „чакай сега“ неизбежно ще мутира откъм писмена форма в „чай ся“. Не че някой е сял чай де, просто споменатата редукция в разговорната реч. При писането на „незнам“ обаче редукция няма. Има 24-каратова неграмотност. Това е. В българския език глаголите имат положителна форма, примерно „мога“, „знам“, „искам“… Отрицателната глаголна форма става по най-лесния начин – отпред се добавя частицата за отрицание „не“. „Не“ и глаголът се пишат отделно, например „не искам“, не „неискам“, „не обичам“, не „необичам“. Може би защото би било тъпо да напишеш „нетеобичам“, нали? Или „негоискам“, а може би „него искам“, ама не в смисъл, че искам него; или пък „неязнам“ и евентуално „нея знам“. Има обаче различни части на речта, които просто носят в себе си отрицателно значение: например „неграмотен“, „неправилен“, „невъзможен“, „непоносим“… Едно и също е да се каже „това е неправилно“ и „това не е правилно“. Много просто. Ако имаш глагол и желаеш да му придадеш отрицателно значение, използваш частицата „не“. Отделно от глагола. А „грамотен“ глагол ли е? Не? Правилно. Прилагателно е. Следователно заключаваме, че отрицателната форма на прилагателното се образува, като към самата дума, а не отделно от нея, се прибави частицата „не“. Така се получава чисто ново прилагателно, чието значение е противоположно на първоначалното. Нали можем да различаваме глаголи от прилагателни? Ето, за всеки случай:

Не желая, но нежелан. Не обичам, но необичан, не споря, но неоспорим, не работя, но неработещ, не чета, но нечетивен…

А как е по-правилно? „Недочувам“ или „не дочувам“? Верни са и двата начина на изписване, но защото имат различни значения. „Недочувам“=“по принцип не чувам добре“ и „не дочувам“ = „не съм дочул“. Касае нещо по-конректно. Например: „По начало недочувам, говори по-силно“ и „От известно време не дочувам новини за Петър“.

В случаите, когато предметът в множествено число завършва на „и“, той завършва именно на „и“, а не на „й“. „Станция“ – „станции„, „технология“ – „технологии„. Древноримският патриций Гай Станций Технологий, който е останал неизвестен за историята, би бил много щастлив от постоянството, с което се споменава под път и над път, и то точно, кой знае защо, в България. Точно както „маса“ в множествено число става на „маси„, а не на „масй„, така и „мафия“ става на „мафии„, а не на „мафий„. „Кой„ се употребява изключително в единствено число мъжки род. „Кой е бил този патриций?“ например. „Кой са били неговите последователи?“ обаче би могъл да запита единствено чужденец, който изучава български от има-няма месец. Ако ви е трудно да запомните всичко това, просто знайте, че в българския език просто липсва форма за множествено число, която да се образува с помощта на „й“. „Бой“ не е множествената форма на думата „боя“, а е синоним на „пердах“.

„Наистина“ е правилно, „найстина“ не е. Идва от думата „истина“. Нека някой се опита да я произнесе „йстина“, а после да каже и „масй„.

Преди препинателен знак не се слага интервал. Интервал се слага след препинателния знак. Ако някой прави обратното ,означава ,че е спал в училище.

Последно: ако бях учителка по литература и бях установила, че мой ученик списва блог на шльокавица, такава гигантска двойка щях да му отвъртя, че щяха да ме запишат в Гинес.

След като усвоим тези нови знания, все някога ще пристъпим и към урока по членуване.

Сега, за домашно:

Кой начин на изписване при спрежението на глагола „съм“ е правилен?

Аз не съм Ти не си Тя/той/то не е Ние не сме Вие не сте Те не са

Аз несъм Ти неси Тя/той/то нее Ние несме Вие несте Те неса