Изтрещяване

Да ви призная, малко ми писна от човечеството и от всичките му глупости. И вече си имам цел в живота. Да го видя въпросното човечество изтребено до крак от чума, създадена специално за него. И чумата да си има следните особености – като порази представителите на homo sapiens, да ги разложи тутакси до атоми.

От много неща в човечеството ми писна, но най-вече ми писна от идиотите и идиотщините им. Като се започне от примитивите на Фарьорските острови, мине се през различни видове религиозни и антирелигиозни фанатици, та до някои родни наши особености, от които ми иде лично да ида и да изтребвам, докато очаквам гореспоменатата чума.

Нещата, които не понасям, са много и все повече стават. Размножават се в геометрична прогресия, така да се каже, като всяко едно води до безкрайно множество от други. Например, искам да разбия мутрата на Хекимян с ютия. Защо с ютия ли? Знаех си, че няма да ме питате що искам да му разбия мутрата. Е щото така! Ютията има дръжка и е удобна за целта. Навита съм да се поупражнявам. Нервен кикот в студиото, докато Цацаров каканиже простотии, и бам с ютията. Проява на неадекватност, докато Близнашки покорява върховете на световната тъпотия, и бам с ютията. Искам да стоя до клетото журналистическо недоразумение и да си го удрям, удрям, удрям… Докато ми мине. А няма да ми мине скоро. Защото множество мутри искам да размажа с ютия.

Искам да маскирам като китове и делфини цялата котерия на ПИК и да ги пратя да карат сърф на Фарьорските острови. А читателите на въпросното чудо да маскирам като малки китчета и делфинчета и пак там. Честно, не знам защо още не са ме институционализирали поради зловредни кроежи за гибелта на човечеството.

Аз много любимци си имам. Днешният ми например е Божо Вампира, доскоро известен в подземния свят с прозвището Професора. Плановете ми за него са да го давя бавно по следния начин: пълня басейн с чудодейна вода. Насред басейна слагам голям бронзов казан от тракийско време, с автентичен надпис KYP отгоре му. Пълня казана с ракия, потапям Божо Вампира… Бавно. Много бавно. А на брега на басейна кротко чакат, завързани в чували, Веждьо Културата, Михаил Миков и още немалко поборници за демокрация и умерен възход.

За Бацето и Симо Царя си имам съвсем отделни мечти, които включват каца с миналогодишно зеле. Дори развъждам такова в мазето си – човек не знае кога ще му се удаде сгоден случай да осъществи копнежите си.

И така нататък.

И понеже, както научаваме, ОНЕЗИ натовски танкове, които щяха да нападат Русия, започнали инвазията от детската градина в Сунгурларе, предлагам да отвърнем на врага, като изпратим партизани парапланеристи да ударят американските мандри. Аз съм чао.

Capture

Дотук ми дойде

Защо България е на това дередже ли? Ами много просто. Да се съсредоточим върху някои особености на българския политически и бизнес елит.

Може да се направи хубав поменик с имената на Борисов, Арабаджиев, Домусчиевите, Първата дама на българския бизнес (не мога да й запомня името на тая гювендия, да ме прощавате), Баневи и вся остальная сволочь, които са живо доказателство на широко прокламираната от същите тези хора теза, че успехът зависел от способностите.

Тези бивши селскостопански и магистрални труженици и труженички, излезли сякаш от страниците на учебник по социалистически реализъм, а всъщност природени рожби на Политбюро, неспирно набиват канчетата на останалите в страната жители, че се некадърни, жалки, прости и мързеливи индивиди, на които трябва не да им се плаща за труда им, а да им се тури платен вход за фабриката/хотела/пристанището или какъвто там бизнес върти в момента тая еманация на войстващата простотия.

Още по-жалкото е, че вместо да бъдат осмивани и маргинализирани, въпросните индивиди се радват на засилен медиен интерес и често биват канени да коментират теми от политическо и икономическо естество. И понеже водещият в повечето случаи е с менталния капацитет я на Хекимян, я на Димитър Цонев, резултатът е като тежък махмурлук, ама без преди това човек да е злоупотребил с лош алкохол.

Да, в тази връзка, за медиите и журналистиката по нашите земи трябва да напиша нещо отделно. Ако успея да се успокоя достатъчно де.

От цялата работа единственото хубаво е, че Алеко Константинов няма как да види въплъщението на кошмарите си. Иначе тоя път щеше да се гръмне сам.

Код „Олимп“

Докато народът трескаво следеше резултатите от референдума в братска Гърция, реших да запълня създалата се празнота в културната сфера и да се обогатя духовно посредством филма, чието заглавие носи и настоящата статия.

И така, Код „Олимп“ или „Olympus Has Fallen“

Сценарист: Катрин Бенедикт, Крейтън Ротенбергер
Режисьор: Антоан Фукуа
В ролите: Арън Екхарт, Хан Сото, Джерард Бътлър, Анджела Басет, Робърт Форстър, Ашли Джъд, Мелиса Лео, Дилан МакДермат, Рада Мичъл, Морган Фрийман, Рик Юн

Сега му е времето да кажа, че това не е ревю, а сбит преразказ на филма, така че ако някой планира да му се наслади, най-добре да не чете последващото изложение. Има още

Този десен, десен плосък данък

Отдавна се канех да пиша нещо по въпроса, подготвях, събирах материали, изчетох сума ти източници… Но не го направих. И сега няма да се разпростра особено по темата. Защото се уморих, и то ужасно. От разговори с приятели, които повтарят като папагали прочетеното, чутото, налаганото отвсякъде за „десността“ на въпросния данък, а понеже „дясно“ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е равно на прогресивно, значи данъкът е именно това, което ни трябва. Няма да се разпростирам и по темата как в огромната си част българите получават по около 300 лв. нето за труда си, въпреки че НСИ настоява, че сумата вече била минимум тройно по-голяма. Сигурно са прави. Ако прибавят към доходите на разградчани доходите на Домусчиев и ги разделят, сумата може да се завиши дори и повече. Има още

Пай се, Европо, идеме!

Слагам това тук, за да си го гледате на картинка, защото във Варненския археологически музей може да го видите отново след няколко години.

„Наздраве, хайде да направиме една изложба“, казал този, който имаме като министър на културата на свой френски колега и той кандисал да покориме Париж с онова, с което разполагаме, бидейки разпрострени връз три култури.

Ставащото в момента с това, което имаме като управление и в онова, с което разполагаме като територия, ако се беше случило в определен времеви период, щеше да доведе до разширяването на „Пази, Боже, сляпо да прогледа“ до многотомна поредица с отворен край; Джоузеф Хелър щеше да пренапише „Параграф 22“; Кафка кротко щеше да се свие в килера и да се засрами от себе си; Йожен Йонеско пък щеше да се отдаде на кротки пътеписи и може би на писането на любовни романи в стил Розамунде Пилхер. И така нататък. Има още

Казвал съм го и друг път: омръзна ми да ме питате по всякакви теми!

Boiko-Borisov-4-1„Не ви знам какво искате. В предишния мандат ревяхте: „стига с тия магистрали, асфалтът не се яде!“. Сега ревете, че нямало да има ремонти по Тракия и Хемус“ – изригна днес гневно премиерът. Публикуваме тук цялото му интервю без съкращения.

„Казвал съм го и друг път: омръзна ми да ме питате по всякакви теми! В случая с магистралите, аз на Лилето… на Лиляна Павлова й имам голямо доверие! Като е казала 90, значи, 90! Едно време хората като се движеха с каруци по пътищата, да не би да не са стигали? Ето и аз навремето, с каруцата и все по баира, по баира, стигах до училище. Е, вярно, после рядко влизах там, но не е в това проблемът! (смее се) Има още

Който не е построил и една тоалетна през живота си…

wcСпомняте ли си истерията около арт инсталацията на Давид Черни? Ако сте я позабравили, съм ви дала линк. И въобще, образовайте се малко за Черни, защото човекът не го знам какъв творец е, но аз еднолично го обявявам от те тая висока трибуна за новата компилация между Ванга, Нострадамус и Едгар Кейси.

Защото човекът Позна.

Например, позна с изключителна точност, в това число и цветова, появата и оттичането в канализацията на мимолетния политически субект Bulgaria Without Censorship (BG WC), преминал в по-късен етап на „през центъра ми е за демокрацията и България“. Има още