Ако Господ погледне с едно око насам…

Както седях, гледах напред и си мислех, че важното е да сме здрави, внезапно си представих, че съм башбакан на държавата Зазумба в района на Сахел.

Нещата не спряха дотук, а силно се задълбочиха. Представих си, че Господ поглежда с едно око към мен и моята китна Зазумба, така че буквално ми падат от небето (или извират от земята) едни пет милиарда долара годишно. Понеже тъй и тъй бях тръгнала да си представям, реших да не спра дотук. Зачудих се какво да правя. Единият вариант беше да инвестирам в здравеопазване, образование, устойчиво земеделие и всякакви такива боклуци, та клетите зазумбийци да спрат да раждат по 12+ деца с надеждата Господ като вземе, каквото там вземе, да остане по някое чаве и за тях, пък да има и с какво да го хранят. Този вариант, който първоначално ми хрумна, беше хубав, но доста… сложен да речем.

Значи, като начало трябва да намерим учители. Лекари. Някакви такива. А бе, дето да обясняват, че не е хубаво да жениш дъщеря си на единайсет и тя да ражда дорде може, ами същата тая дъщеря да си играе с кукли, да се изучи, да се задоми за сгоден момък, да си родят едно-две чавета, дето също да се изучат… Освен това да залеся обезлесеното корито на голямата река, която минава през Зазумба, пък дано се развъдят живини там, пък да докарам туристи, дето да гледат на живо люлката на човечеството и да цъкат с език при вида на истински хилядолетни руини… Пък да развием там една наука, едни чудесии…

И после внезапно осъзнах колко сложно е всичко това и как няма да мина с едни пет милиарда… А бе що да се главоболя? Ако Господ погледне с едно око насам, ще изсипя там някоя пара като великденски помощи за най-бедните пенсионери, щото да има с какво да платят на следващия, който ще нахлуе в колибата и ще викне „Пък твойта Маримба я ухапа крокодил и трябват трийсет бона, за да й зашием сливиците обратно“, а останалите ще си ги туря във фонда „И аз съм човек“, щото ми писна по цял ден да се разправям с простаци, дето едно им казвам, те все друго разбират.

Аман.

Политическо антиваксерство

ikea-saudi-arabia-catalogКогато Солк и Сабин въвеждат ваксинацията срещу полиомиелит през петдесетте години на ХХ век, целият свят си отдъхва. Точно е преживял истинска пандемия, която убива хиляди и оставя още повече жертви с различна по степен инвалидност. Онези, които са обречени да прекарат остатъка от живота си в железен бял дроб, без дори да могат да дишат самостоятелно, завиждат на ония, които се отървават само с изкривени до неузнаваемост крайници.

Днес сме на крачка от пълното изличаване на това заболяване от лицето на Земята. И пак днес се сблъскваме с все по-набиращо сила антиваксерско движение, според което ваксините всъщност са оръжие на Конспирацията™ и единствената им цел е да разболяват и убиват.

Защо? Защото въпросната пандемия от полиомиелит се разразява в далечната за антиваксерите 1954 г. И те няма как да я помнят. А щом не си видял, не си преживял и нямаш преки спомени от това зло, нямаш никаква причина да не вярваш, че ако не дай си, Боже, детето ти прихване някаква такава гадост, ти спокойно ще си го излекуваш с хомеопатичен извлек от черупка на паче яйце и перо от лястовица по рецептата на д-р Папазова, издиктувана в предаването на Гала. Има още

Со кротце, со благо, со малко кютек

ТУК МОЖЕШЕ ДА ИМА СНИМКА НА ЕДИН БУЙСТВАЩ ПСИХОПАТ, НО НЯМА ДА ИМА, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ДА МИ МЪРСИ БЛОГА.

Хайде стига. Някакъв напълно изтрещял смешник си прави майтап с цялата държава, ама в съвсем буквалния смисъл – с все гражданите и институциите ѝ, а вече години наред няма кой да го сложи на мястото му. Това ходещо оправдание в подкрепа на абортите се гаври с всички и с всичко, но единственото, което го сполетява, е умереният интерес, с който общество и институции наблюдават действията му.

Разбирам, че сме длъжни да опитаме со кротце и со благо. Е, опитахме. На няколко пъти. Ред е на кютека. Лично за себе си гарантирам, че ако тая утайка на българската политика се опита да се държи с мен по характерния си начин, ще положа всички усилия да го вкарам в болница, дори ако за целта се наложи и аз да постъпя там.

Този парцал трябва да бъде публично бит, осмян и поруган. Боят, осмиването и поругаването трябва да бъдат заснети и разпространени по телевизии и интернет, за да го видят всички. За да не смее никога повече да покаже навън разлигавената си от злоба мутра и при всяко позвъняване на вратата да се крие под леглото в спалнята.

И не съм сигурна дали Агенцията за закрила на детето не трябва да се намеси. Този хуманоид има бебе и дори не ща да се замислям за средата, в която е принудено да расне.

Щото, аман. С бездействието си ставаме по-жалки и от него.

За културата, образованието, доматите и още нещо

Понеже територията ни напоследък се заплита все по-здраво във възела на някакви неолиберални, либертариански и псевдофилософски ню ейдж псевдоикономически учения, съгласно които светът се дели на оръдия на труда и консуматори (въобще не е задължително да има съвпадения между двете), а ако човек изтъкне, че това си е чист евфемизъм за робство тутакси бива обвиняван в комунистически възгледи, та накратко, на мен ми писна. Има още

За все по-умерен прогрес чрез минимален мисловен разход

„Не може храната да е единственото, заради което Хомо сапиенсът е създал човека. Много красиво сме се облекли, караме едни прекрасни коли, естетизирали сме се, искаме да се развием духовно, да, но не може единственият смисъл е да ядем, да пием. Много е важно, наистина, трябва да ядем три пъти на ден, но ядем три пъти на ден, за да се усъвършенстваме“.
Вежди Рашидов, министър на културата

Из различните телевизии дефилира Тодор Славков, внук на непрежалимия за все повече българи Тодор Живков. Там или печели риалитита, защото умее да се напива геройски до пълен ступор, или говори за политика, с което насълзява очите не само на наборите на дядо си, а и на далеч по-младата част от популацията, която е попила бабините деветини за евтиното море, истинските кренвирши и някогашното кисело мляко.

„Навремето имаше журналисти, с които заедно пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Бяхме като едно цяло тяло“.
Вежди Рашидов, министър на културата

От заглавията на вестниците донякъде разбираме защо впиянчен и съден за изнасилване псевдобизнесмен, развяващ атрибути от телевизионния екран, е в състояние да спечели зрителските симпатии. Работата е там, че обитаваме реалност, в която е нормално първата страница на национален ежедневник да е заета от заглавие като “РАЗУЗНАВАНЕТО ТЪРСИ ОФИЦЕРИ ТРАВЕСТИТИ В АРМИЯТА”, докато различните телевизии се надцакват с всевъзможни риалитита, отдадени на висшата цел да налагат простотията, посредствеността и некадърността като основни обществени ценности. Отвсякъде сме заливани с кръчмарски новини, писани или изговаряни на кръчмарски език, представяни от бездарни неграмотни хорица с микрофонче в ръката или на ревера, дето нямат никаква идея нито какво питат, нито какво друго се очаква от тях, освен да бъдат показвани всеки ден по телевизора за радост на мама и тате. Има още

Изтрещяване

Да ви призная, малко ми писна от човечеството и от всичките му глупости. И вече си имам цел в живота. Да го видя въпросното човечество изтребено до крак от чума, създадена специално за него. И чумата да си има следните особености – като порази представителите на homo sapiens, да ги разложи тутакси до атоми.

От много неща в човечеството ми писна, но най-вече ми писна от идиотите и идиотщините им. Като се започне от примитивите на Фарьорските острови, мине се през различни видове религиозни и антирелигиозни фанатици, та до някои родни наши особености, от които ми иде лично да ида и да изтребвам, докато очаквам гореспоменатата чума.

Нещата, които не понасям, са много и все повече стават. Размножават се в геометрична прогресия, така да се каже, като всяко едно води до безкрайно множество от други. Например, искам да разбия мутрата на Хекимян с ютия. Защо с ютия ли? Знаех си, че няма да ме питате що искам да му разбия мутрата. Е щото така! Ютията има дръжка и е удобна за целта. Навита съм да се поупражнявам. Нервен кикот в студиото, докато Цацаров каканиже простотии, и бам с ютията. Проява на неадекватност, докато Близнашки покорява върховете на световната тъпотия, и бам с ютията. Искам да стоя до клетото журналистическо недоразумение и да си го удрям, удрям, удрям… Докато ми мине. А няма да ми мине скоро. Защото множество мутри искам да размажа с ютия.

Искам да маскирам като китове и делфини цялата котерия на ПИК и да ги пратя да карат сърф на Фарьорските острови. А читателите на въпросното чудо да маскирам като малки китчета и делфинчета и пак там. Честно, не знам защо още не са ме институционализирали поради зловредни кроежи за гибелта на човечеството.

Аз много любимци си имам. Днешният ми например е Божо Вампира, доскоро известен в подземния свят с прозвището Професора. Плановете ми за него са да го давя бавно по следния начин: пълня басейн с чудодейна вода. Насред басейна слагам голям бронзов казан от тракийско време, с автентичен надпис KYP отгоре му. Пълня казана с ракия, потапям Божо Вампира… Бавно. Много бавно. А на брега на басейна кротко чакат, завързани в чували, Веждьо Културата, Михаил Миков и още немалко поборници за демокрация и умерен възход.

За Бацето и Симо Царя си имам съвсем отделни мечти, които включват каца с миналогодишно зеле. Дори развъждам такова в мазето си – човек не знае кога ще му се удаде сгоден случай да осъществи копнежите си.

И така нататък.

И понеже, както научаваме, ОНЕЗИ натовски танкове, които щяха да нападат Русия, започнали инвазията от детската градина в Сунгурларе, предлагам да отвърнем на врага, като изпратим партизани парапланеристи да ударят американските мандри. Аз съм чао.

Capture

Дотук ми дойде

Защо България е на това дередже ли? Ами много просто. Да се съсредоточим върху някои особености на българския политически и бизнес елит.

Може да се направи хубав поменик с имената на Борисов, Арабаджиев, Домусчиевите, Първата дама на българския бизнес (не мога да й запомня името на тая гювендия, да ме прощавате), Баневи и вся остальная сволочь, които са живо доказателство на широко прокламираната от същите тези хора теза, че успехът зависел от способностите.

Тези бивши селскостопански и магистрални труженици и труженички, излезли сякаш от страниците на учебник по социалистически реализъм, а всъщност природени рожби на Политбюро, неспирно набиват канчетата на останалите в страната жители, че се некадърни, жалки, прости и мързеливи индивиди, на които трябва не да им се плаща за труда им, а да им се тури платен вход за фабриката/хотела/пристанището или какъвто там бизнес върти в момента тая еманация на войстващата простотия.

Още по-жалкото е, че вместо да бъдат осмивани и маргинализирани, въпросните индивиди се радват на засилен медиен интерес и често биват канени да коментират теми от политическо и икономическо естество. И понеже водещият в повечето случаи е с менталния капацитет я на Хекимян, я на Димитър Цонев, резултатът е като тежък махмурлук, ама без преди това човек да е злоупотребил с лош алкохол.

Да, в тази връзка, за медиите и журналистиката по нашите земи трябва да напиша нещо отделно. Ако успея да се успокоя достатъчно де.

От цялата работа единственото хубаво е, че Алеко Константинов няма как да види въплъщението на кошмарите си. Иначе тоя път щеше да се гръмне сам.