Код „Олимп“

Докато народът трескаво следеше резултатите от референдума в братска Гърция, реших да запълня създалата се празнота в културната сфера и да се обогатя духовно посредством филма, чието заглавие носи и настоящата статия.

И така, Код „Олимп“ или „Olympus Has Fallen“

Сценарист: Катрин Бенедикт, Крейтън Ротенбергер
Режисьор: Антоан Фукуа
В ролите: Арън Екхарт, Хан Сото, Джерард Бътлър, Анджела Басет, Робърт Форстър, Ашли Джъд, Мелиса Лео, Дилан МакДермат, Рада Мичъл, Морган Фрийман, Рик Юн

Сега му е времето да кажа, че това не е ревю, а сбит преразказ на филма, така че ако някой планира да му се наслади, най-добре да не чете последващото изложение. Има още

Този десен, десен плосък данък

Отдавна се канех да пиша нещо по въпроса, подготвях, събирах материали, изчетох сума ти източници… Но не го направих. И сега няма да се разпростра особено по темата. Защото се уморих, и то ужасно. От разговори с приятели, които повтарят като папагали прочетеното, чутото, налаганото отвсякъде за „десността“ на въпросния данък, а понеже „дясно“ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е равно на прогресивно, значи данъкът е именно това, което ни трябва. Няма да се разпростирам и по темата как в огромната си част българите получават по около 300 лв. нето за труда си, въпреки че НСИ настоява, че сумата вече била минимум тройно по-голяма. Сигурно са прави. Ако прибавят към доходите на разградчани доходите на Домусчиев и ги разделят, сумата може да се завиши дори и повече. Има още

Пай се, Европо, идеме!

Слагам това тук, за да си го гледате на картинка, защото във Варненския археологически музей може да го видите отново след няколко години.

„Наздраве, хайде да направиме една изложба“, казал този, който имаме като министър на културата на свой френски колега и той кандисал да покориме Париж с онова, с което разполагаме, бидейки разпрострени връз три култури.

Ставащото в момента с това, което имаме като управление и в онова, с което разполагаме като територия, ако се беше случило в определен времеви период, щеше да доведе до разширяването на „Пази, Боже, сляпо да прогледа“ до многотомна поредица с отворен край; Джоузеф Хелър щеше да пренапише „Параграф 22″; Кафка кротко щеше да се свие в килера и да се засрами от себе си; Йожен Йонеско пък щеше да се отдаде на кротки пътеписи и може би на писането на любовни романи в стил Розамунде Пилхер. И така нататък. Има още

Казвал съм го и друг път: омръзна ми да ме питате по всякакви теми!

Boiko-Borisov-4-1„Не ви знам какво искате. В предишния мандат ревяхте: „стига с тия магистрали, асфалтът не се яде!“. Сега ревете, че нямало да има ремонти по Тракия и Хемус“ – изригна днес гневно премиерът. Публикуваме тук цялото му интервю без съкращения.

„Казвал съм го и друг път: омръзна ми да ме питате по всякакви теми! В случая с магистралите, аз на Лилето… на Лиляна Павлова й имам голямо доверие! Като е казала 90, значи, 90! Едно време хората като се движеха с каруци по пътищата, да не би да не са стигали? Ето и аз навремето, с каруцата и все по баира, по баира, стигах до училище. Е, вярно, после рядко влизах там, но не е в това проблемът! (смее се) Има още

Който не е построил и една тоалетна през живота си…

wcСпомняте ли си истерията около арт инсталацията на Давид Черни? Ако сте я позабравили, съм ви дала линк. И въобще, образовайте се малко за Черни, защото човекът не го знам какъв творец е, но аз еднолично го обявявам от те тая висока трибуна за новата компилация между Ванга, Нострадамус и Едгар Кейси.

Защото човекът Позна.

Например, позна с изключителна точност, в това число и цветова, появата и оттичането в канализацията на мимолетния политически субект Bulgaria Without Censorship (BG WC), преминал в по-късен етап на „през центъра ми е за демокрацията и България“. Има още

А вий, вий сте идиоти

Здравей, ти, „десен“ неолиберален псевдохуманоиден български бизнесмене.

Бъди здрав, причинителю на поредния ден на траур в тая разорана територия.

Няма да си губя времето да ти пожелавам разни неприятни неща, защото така и така няма да се сбъднат. Ти си хлебарката, която ще оцелее и след ядрена война. Теб нищо не те лови. Описан си още във фолклора като Кашчей Безсмъртни. Добре за теб и жалко за всички останали.

Не мога да ти опиша колко ми се повръща от гнусната ти мутра, когато се изтъпаниш по телевизора и започнеш велемъдро да обясняваш как цените на труда в България били такива, защото такава била, разбираш ли, производителността на труда. Колко мързеливи били всички, дето не са се заели със собствен бизнес, но работят, за да просперира собственият ти бизнес. Как, общо-взето, не заслужават да живеят. Но ти можеш да си го позволиш, защото никога няма да се окажеш затрупан в мина, взривен в завод, залят от придошла река; никога няма да обикаляш от врата на врата, стиснал няколко дипломи и размахвайки трудов стаж и препоръки, а отвсякъде да те посрещат със среден пръст, защото си примерно млада жена в детеродна възраст или – о, ужас – майка с малко дете.

Ти смяташ, че е нормално да „даваш“ смешни подаяния уж под формата на заплати на хората, които работят за теб, все едно какъв ти е бизнесът, като през цялото време им набиваш канчетата, че и това им е много, защото са мързеливи, непроизводителни и въобще само хабят въздух и пространство за някакви служители-мечта, които са готови да работят дори и без заплати, господин плантаторе. За теб е абсурдно да инвестираш в бизнеса си, в служителите си, в техника, в квалификационни курсове, защото имаш много по-големи грижи на главата: например дали да изкараш Нова година в Таити или на Хаваите, да си купиш последния айфон, да си вземеш нов джиБ, понеже старият е вече на два месеца, да платиш спа-почивката на жената и да дадеш няколко хиляди за бижута на дъщерята, дето тая пролет щяла да е абитуриентка. Няма да тръгнеш сега да се занимаваш с раята там, я! Пффф.

Ти съвсем изтрещя. Напълно се побърка с тази мантра за производителността на труда. Така и не успя да формулираш, сине на Политбюро, колко точно висока трябва да е тази производителност и как точно да се постигне с остаряла техника и без пари, за да можеш да оцениш подобаващо труда на служителите си. Кога за последно инвестира в предприятието си, кога за последно се замисли за условията на труд, кога за последно се пребори за инвестиции в поверената ти институция, кога за последно инвестира в работниците и служителите си и кога за последно оцени труда им по достойнство?

И сега нагло си позволяваш да ревеш, че ти липсвала квалифицирана работна ръка. Ми ще ти липсва, нагло пседвохуманоидно парче такова и скоро единственият начин да се сдобиеш с някаква работна ръка въобще, ще е като докараш нелегално роби от разсипани от войни и лошо управление държави.

Мога много неща да ти пожелая, но както казах, няма да го направя. Майната ти, келеш.

„Чети с мен“

А може би „Чети без мен“.

Имало едно време едни хора, които не искали да повярват в победата на лумпенизацията в страната, която иначе се гордее с тринайсетвековната си култура и с писмеността си. Имало хора, които не задавали въпроси „ама те библиотеките още ли работят“ и „хората още ли купуват книги“, обаче много се дразнели, когато редовно чували някой да пита това. И тези хора измислили кампания в подкрепа на четенето. Понеже към онова време Министерството на културата съществувало само фиктивно и не им обърнало внимание, хората успели да се сдобият с подкрепата на Президентството, както и на няколко сайта, отдадени на популяризирането на четенето – Книголандия, Аз чета и Детски книги. Има още