Дебилиада

Бял хакер вълшебник, който полива леха. Може да се поръча от Амазон

Здравейте, уважаеми. Внезапно ми се прищя да направя обръщение. А именно, да заявя, че взех изключително трудното решение от този момент нататък да стана проста. Ама проста, та проста. Толкова проста, колкото е необходимо, за да се разбера с Бащицата. Ако трябва да завърша със среден 2,76 провадийския филиал на Банкянската академия по холистична математика, аграрен мотоциклетизъм и астрономическо молекулярно утаяване, ще го завърша, че даже и магистратура ще взема. Или няма да взема. Зависи кое ще импонира повече.

Вижте, аз съм само една слаба жена (метафорично казано), та Последните дни (щото вече официално обявявам библейските времена за открити) ме пречупиха като стой, та гледай. Вие разбирате ли, тоест, разбирате ли вие, в смисъл, дали вие разбирате, че преди малко си спомнях с кротка носталгия за Жорж Ганчев? Мислех си, какво пък толкова му имаше на Жорж? Както си гледах „Сълзи от рая“ по телевизора избърсах сълза, защото внезапно Селим ми заприлича на Яне Янев! Къде са сега ония билборди СТОП НА КОРУПЦИЯТА, дето дебнеха иззад всеки завой на всеки километър? Къде са, че да си припомним добрите стари и разумни дни? Ами Царя, къде е този интелектуален титан, дето по едно време се наложи да го скрият и да му назначат тълмач, че да не става неудобно, като реши да говори без позволение? Къде е сега тоя Цар, като му потрябва на човек Цар? Има още

Реклами

Епизод: Системна грешка

Откраднат живот

Сезон извънреден

Още в ранна утрин юлското слънце безмилостно изпепеляваше София и обещаваше да донесе поредния температурен рекорд. Горещият вятър събираше кълбета от прахоляк и найлонови пликчета и ги търкаляше по улиците, с което придаваше на града атмосфера на нискобюджетен футуристичен постапокалиптичен уестърн. Една шумоляща торбичка се закачи на копитото на коня, впрегнат в шарената каруца на циганина Методи, нервно чакащ пред болница „Свети Кирил“ новини за съпругата си, която всеки момент трябваше да роди.

Снимка: mediapool

Конят издържа невъзмутимо на изпитанието, но се сепна и изцвили, когато черните коли на НСО изникнаха като от нищото и запълниха малкия паркинг. Появи се лъскава лимузина, която паркира на специално оставеното място. Вратата ѝ се отвори и отвътре излезе дребничък мъж, чието изражение говореше за човек, който нито знае защо е дошъл, нито има представа какво точно се очаква от него.

Професор Цонев излезе, за да го посрещне. Неговото изражение нямаше как да се види заради буйната бяла брада, но присвитите зад очилата очи издаваха достатъчно. Има още

„Невежеството е сила“

Видях пред едно училище в Барселона да пише: „Тук не учим децата какво да мислят, а ги учим да мислят“.

Не знам дали наистина го правят. Но този простичък лозунг идеално обобщава дефицитите на настоящата ни образователна система.

Навремето от мен се искаше едно: да повтарям дословно определенията от урока. Никой не е искал и да ги разбера. Точно както Нушич с хипотенузата, ако се сещате. В случая с две дами, преподавали ми биология, дори се изискваше да декламирам урока без отклонения – да, точно като стихотворение, целия урок – за да не се сдобия с двойка по бързия начин.

По същия начин навремето са учили родителите ми. Има още

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово..

Хора, признавам си. Омръзна ми от тази драма с черно-белия учебникарски гаф на „Просвета“. Това е просто новият Балканджи Йово скандал. Но вече попаднах на десетки (!) мнения във Фейсбук, някои под формата на самостоятелни статуси, други – писани като коментари, според които равният достъп до образование бил носталгия по комунизма.

Сега, като оставим настрана, че тази димка избухна съвсем случайно точно докато течаха скандалите покрай пожара в Кресненското дефиле, Дунарит (някой сеща ли се вече за това?) и т.н., тя попречи и на нещо друго – провеждането на дебат за цялостна промяна на образователната система. Всъщност може би не съм права, защото такъв дебат най-вероятно никога няма да се състои. Дебатите по въпросите на образованието у нас опират винаги и само до Балканджи Йово, Паисий и „Под игото“. Толкова. Това иска средният български родител, това му трябва, това получава.

Има още

Икономика на битумните керемиди

Кои са причините нищо у нас да не върви? Ами много са, не е като да няма причини, но все пак основните могат да бъдат сведени до:

  1. Неподходящи кадри в управлението
  2. Грешен подход в управлението (което е пряка функция от т. 1)

С други думи, имаме изключителната чест да наблюдаваме доказателството на думите на Мечо Пух, че когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде. Има още

Ако Господ погледне с едно око насам…

Както седях, гледах напред и си мислех, че важното е да сме здрави, внезапно си представих, че съм башбакан на държавата Зазумба в района на Сахел.

Нещата не спряха дотук, а силно се задълбочиха. Представих си, че Господ поглежда с едно око към мен и моята китна Зазумба, така че буквално ми падат от небето (или извират от земята) едни пет милиарда долара годишно. Понеже тъй и тъй бях тръгнала да си представям, реших да не спра дотук. Зачудих се какво да правя. Единият вариант беше да инвестирам в здравеопазване, образование, устойчиво земеделие и всякакви такива боклуци, та клетите зазумбийци да спрат да раждат по 12+ деца с надеждата Господ като вземе, каквото там вземе, да остане по някое чаве и за тях, пък да има и с какво да го хранят. Този вариант, който първоначално ми хрумна, беше хубав, но доста… сложен да речем.

Значи, като начало трябва да намерим учители. Лекари. Някакви такива. А бе, дето да обясняват, че не е хубаво да жениш дъщеря си на единайсет и тя да ражда дорде може, ами същата тая дъщеря да си играе с кукли, да се изучи, да се задоми за сгоден момък, да си родят едно-две чавета, дето също да се изучат… Освен това да залеся обезлесеното корито на голямата река, която минава през Зазумба, пък дано се развъдят живини там, пък да докарам туристи, дето да гледат на живо люлката на човечеството и да цъкат с език при вида на истински хилядолетни руини… Пък да развием там една наука, едни чудесии…

И после внезапно осъзнах колко сложно е всичко това и как няма да мина с едни пет милиарда… А бе що да се главоболя? Ако Господ погледне с едно око насам, ще изсипя там някоя пара като великденски помощи за най-бедните пенсионери, щото да има с какво да платят на следващия, който ще нахлуе в колибата и ще викне „Пък твойта Маримба я ухапа крокодил и трябват трийсет бона, за да й зашием сливиците обратно“, а останалите ще си ги туря във фонда „И аз съм човек“, щото ми писна по цял ден да се разправям с простаци, дето едно им казвам, те все друго разбират.

Аман.

Политическо антиваксерство

ikea-saudi-arabia-catalogКогато Солк и Сабин въвеждат ваксинацията срещу полиомиелит през петдесетте години на ХХ век, целият свят си отдъхва. Точно е преживял истинска пандемия, която убива хиляди и оставя още повече жертви с различна по степен инвалидност. Онези, които са обречени да прекарат остатъка от живота си в железен бял дроб, без дори да могат да дишат самостоятелно, завиждат на ония, които се отървават само с изкривени до неузнаваемост крайници.

Днес сме на крачка от пълното изличаване на това заболяване от лицето на Земята. И пак днес се сблъскваме с все по-набиращо сила антиваксерско движение, според което ваксините всъщност са оръжие на Конспирацията™ и единствената им цел е да разболяват и убиват.

Защо? Защото въпросната пандемия от полиомиелит се разразява в далечната за антиваксерите 1954 г. И те няма как да я помнят. А щом не си видял, не си преживял и нямаш преки спомени от това зло, нямаш никаква причина да не вярваш, че ако не дай си, Боже, детето ти прихване някаква такава гадост, ти спокойно ще си го излекуваш с хомеопатичен извлек от черупка на паче яйце и перо от лястовица по рецептата на д-р Папазова, издиктувана в предаването на Гала. Има още