Даваш ли, даваш, Балканджи Йово..

Хора, признавам си. Омръзна ми от тази драма с черно-белия учебникарски гаф на „Просвета“. Това е просто новият Балканджи Йово скандал. Но вече попаднах на десетки (!) мнения във Фейсбук, някои под формата на самостоятелни статуси, други – писани като коментари, според които равният достъп до образование бил носталгия по комунизма.

Сега, като оставим настрана, че тази димка избухна съвсем случайно точно докато течаха скандалите покрай пожара в Кресненското дефиле, Дунарит (някой сеща ли се вече за това?) и т.н., тя попречи и на нещо друго – провеждането на дебат за цялостна промяна на образователната система. Всъщност може би не съм права, защото такъв дебат най-вероятно никога няма да се състои. Дебатите по въпросите на образованието у нас опират винаги и само до Балканджи Йово, Паисий и „Под игото“. Толкова. Това иска средният български родител, това му трябва, това получава.

Когато обаче стане въпрос, че образованието трябва да е еднакво добро (и наистина имам предвид „добро“) за всички и еднакво достъпно, започват да валят приказки за комунизъм.

Да погледнем към историята. В каквото и да може да бъде обвинявано правителството на Стамболийски, то изпъква с един свой особен член, Стоян Омарчевски. В една съсипана от война страна този човек издейства заделянето на огромни средства от бюджета за образование. По-точно за „просвещение“. Прекрасна дума, носеща далеч повече смисъл от скучното понятие „образование“. По негова инициатива се строят над хиляда училища, така че практически във всяко населено място да го има нещото, което журналистите напоследък обичат да наричат с думата „школо“. Издейства детската литература да бъде освободена от данъци. Наливат се пари за образование на учители, извършва се образователна реформа, като се взаимстват най-добрите модели от световния опит към момента и се приспособяват към нашите условия.

В резултат само след десетина години България изживява икономически бум (особено на фона на състоянието, в което е била след края на Първата световна война).

Какво става днес? Тоест то не е от днес, но вече му берем плодовете. Нещата започнаха приблизително с изгрева на небосвода на министър Даниел Вълчев, който е толкова далеч от Омарчевски, колкото зелената еуглена се отдалечава еволюционно от Микеланджело да речем. И в уравнението, разбира се, е включена и константата Янка Такева.

По времето на Вълчев образованието започна да се разглежда като индустрия. Тази индустрия не носи пари (пряко и веднага), следователно разходите, които се изливат в нея, трябва да се редуцират максимално. Ако в едно училище има по-малко ученици, издръжката му става икономически неизгодна (ами да, токът, хигиената в класните стаи и в тоалетните, водата и отоплението са далеч по-важни от образованието на децата), следователно училището трябва да се закрие. Ще разкарваме децата по разнебитени пътища на трийсет километра разстояние, щото да не хабим грешни пари за поддръжката на някаква си сграда. С помощта на Такева беше измислена проказата „делигиран бюджет“, вървящ с лозунга „парите следват ученика“. Накратко, вместо инвестиции в образованието, едни определени хора, чиито имена се надявам да бъдат записани на историческата страна на срама, измъдриха как да правят икономии от образованието.

Българските родители въздишат носталгично, когато слушат научно-фантастични истории за образованието във Финландия, в Дания, в Швеция. Много от тях не знаят, че в Кения например почти няма непокрито от училище село. Може да е проста колиба с черна дъска, но я има. Обаче като стане въпрос, че образованието трябва да е еднакво добро и еднакво достъпно както за децата от района на жълтите павета, така и за връстниците им от село Бостаните, видинско, веднага се започва рев как това било комунизъм. Родители, записали децата си в частни училища, скачат на ура, за да издействат финансирането им от държавата. А вместо това държавата трябва да финансира всички училища така, че практически да няма никаква разлика дали детето ти учи в частно, или в държавно училище.

Какво се постигна със закриването на училища? Нищо положително. Защото когато лишиш едно населено място от училище и от медицински пункт, ти го лишаваш и от хора. Къде тук е икономическата изгода? Само че и тогава, и сега се намират хора, които да се вайкат, че подобно мислене било символ на комунизма. Ами добре, нека. Значи, ако нещо не ти харесва, но не можеш да го обориш, просто го обявяваш за комунизъм и печелиш служебно спора.

Като говоря за финансиране на образованието (или по-скоро на просвещението), трябва да уточня, че тук не става въпрос за едно голо изсипване на пари. Трябва цялостна реформа в образованието. В учебната програма. В методиката на преподаване. В учебните помагала. Трябва преквалификация на персонала. Дори ако се наложи, трябва и обявяване на нулева година за първокласниците, докато нещата бъдат готови. Ето това трябва да се направи в някакъв момент, защото нещата вече излизат извън всякакъв контрол. Тук-таме светкат като вечерници няколко по-реномирани гимназии, които все още успяват да „произведат“ шампиони по математика, химия и физика, но и това ще е до време. Повярвайте ми, така ще стане, неизбежно е. Просто учителите, които са подготвяли тези деца, рано или късно ще се пенсионират и ще се спре с успехите.

Ще дойдат колегите им, които ще набиват в главите на учениците стихотворението за Балканджи Йово и ще ги карат да разсъждават над Радините вълнения по предварително зададени материали, и ще сме дотам.

Сега, аз съм наясно, че това управление, както и предишното и вероятно и следващото, нямат абсолютно никаква необходимост от образован „материал“, способен на критично мислене. Точно обратното. На всички тези управления им трябва учениците да се броят като глави добитък и да се отпускат някакви пари на глава, да ме простите за тавтологията, но истински се надявам в страната да са останали все още достатъчно много хора, които да искат добро образование за децата си. Толкова добро, че да бъде наречено просвещение.

Advertisements

3 thoughts on “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово..

  1. Браво, Весела! Уви, имаш право. Само дето управленията са еднакви от „паметния“ 9-ти септември насам. Разликата е само в цветовете, под които прозира само един.

  2. Последният абзац е тъжната истина, причина за всичко! И тъпите, немислещи за нищо повече от копанката за вечеря и Гърцията за лятото родители…

  3. Аз съм на друго мнение. Голямото ми дете е в осми клас. Малкото е в пети и учебниците му са безплатни, но не и многобройните учебни тетрадки и помагала, които се изискват в неговото училище. Днес дадох кръгло 150 лв. за учебници и учебни тетрадки. И това не е всичко. Очакват ни още толкова и малко отгоре. За щастие в момента печеля нелошо и мога да си позволя разхода, без да подлагам децата си на лишения. Но не всички родители имат моя късмет. Затова смятам, че от „Просвета“ са постъпили правилно. И ми се ще за петокласници да имаше черно-бели леки учебници, защото сега чантата на малкия тежи горе-долу колкото него.

    Разбира се, бедното дете страда, когато по-заможните около него изтъкват превъзходството си. Но като принуждаваме бедните родители да се охарчват за униформи и шарени учебници, кого заблуждаваме? Наблюдателните погледи на децата просто се преместват към обувките и телефона.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s