Икономика на битумните керемиди

Кои са причините нищо у нас да не върви? Ами много са, не е като да няма причини, но все пак основните могат да бъдат сведени до:

  1. Неподходящи кадри в управлението
  2. Грешен подход в управлението (което е пряка функция от т. 1)

С други думи, имаме изключителната чест да наблюдаваме доказателството на думите на Мечо Пух, че когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде.

Накратко.

Философията на държавното управление у нас поне от петнайсет години е, че абсолютно всеки отрасъл трябва да генерира пряко печалби. Тоест, да вземем една болница. Тази болница трябва да работи така, че да вкарва пари в бюджета. Или училище. Училището трябва да завършва годината на печалба. Или библиотека. Библиотеката трябва да генерира приходи. Или астрономическата обсерватория на Рожен… Или всичко останало.

Дори да оставим настрани очевидната истина, че има нещо крайно извратено и напълно незряло в стремежа да се гледа на болниците, училищата, библиотеките, обсерваториите и пр. като на завод за битумни керемиди, няма как да избягаме от истината, която здравият разум ни навира в очите и която няма да се уморя да спра да повтарям, пък ако ще и да ме диагностицират с някакво обсесивно състояние:

Държава, която не инвестира в здравеопазване, образование и култура, за броени години ще се сдобие с болен, необразован и прост народ.

В нашия случай вече се е сдобила.

Та защо не бива да се гледа на съответните области като на завод за битумни керемиди или нещо такова… Много просто. Човек се разболява от нещо, което налага оперативно лечение. Има вариант за безкръвна операция, след която общо взето можеш да се прибереш вкъщи на собствен ход, както и за джелатски вариант, който несъмнено е ефективен, но се налага да си половин година в болнични. Само че макар да си си плащал редовно и години наред всички възможни осигуровки, държавата ти поема само джелатския начин, а оня, дето ще те върне на работа още след седмица, се налага да си го платиш сам. И така държавата вместо да плати едни петстотин лева еднократно, поне половин година ти плаща болнични, които накрая далеч надхвърлят тая сума, само и само да не плати по-скъпото лечение… Звучи като нещо, присъщо на тригодишно дете. Хваща книжка за оцветяване, цяла половин минута маца с червена боя гуглата на гъбката, когато му писва и решително отива да си играе с камиончето.

Същото е с образованието. Там вече е страшно. Не че в здравеопазването не е страшно, напротив, но при него поне е горе-долу ясно какво трябва да се прави при дадена болест и донякъде се знае как трябва да протече лечението. Друг е въпросът дали това се прави, нали… Та образованието. Там вече никой не знае какво прави. От главата (доколкото Кунева може да мине за глава), до ноктите на краката. Реформите се изразяват в превод на имената на учебните предмети на тежък брюкселски диалект. Така например трудовото обучение става на „домашен бит и техника“, което пък се превръща в „технологии и предприемачество“, за да финишира някога като „Технология на изучаването на „История славянобългарска“ през призмата на европейската кохезионна политика по домашно предприемачество“.

По математика децата продължават да бъдат тровени със задачи тип „текли две тръби в басейн“, в резултат на което никога в живия живот не биха могли да измислят кога и как да използват съответното уравнение и дори да се сблъскат челно със ситуация, в която биха могли да го приложат, никога не биха могли да я познаят. Образованието в този си вид е инструмент за ампутация на всякаква форма на критична мисъл и фабрика за производство на епсилони (вж. „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли). Да не говорим и за разликите в нивата. Образованието трябва да е унифицирано, еднакво достъпно и добро за всички. Не бива да има разлики между училището в Буйново и онова, което се намира на двеста метра от жълтите павета. Всички деца трябва да имат достъп до еднакво качествено образование, а какво точно ще успеят да попият от него, зависи вече от индивидуалните способности. Качественото образование няма да донесе печалби на училището в края на годината, но след 12-13 години ще допринесе с квалифициран персонал.

Същото е и с културата. И с обсерваторията в Рожен. И с всичко останало.

Та така. Има нещо адски сбъркано и може би наистина е време за една арт инсталация под формата на гилотина някъде на жълтите павета.

2 thoughts on “Икономика на битумните керемиди

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s