Ако Господ погледне с едно око насам…

Както седях, гледах напред и си мислех, че важното е да сме здрави, внезапно си представих, че съм башбакан на държавата Зазумба в района на Сахел.

Нещата не спряха дотук, а силно се задълбочиха. Представих си, че Господ поглежда с едно око към мен и моята китна Зазумба, така че буквално ми падат от небето (или извират от земята) едни пет милиарда долара годишно. Понеже тъй и тъй бях тръгнала да си представям, реших да не спра дотук. Зачудих се какво да правя. Единият вариант беше да инвестирам в здравеопазване, образование, устойчиво земеделие и всякакви такива боклуци, та клетите зазумбийци да спрат да раждат по 12+ деца с надеждата Господ като вземе, каквото там вземе, да остане по някое чаве и за тях, пък да има и с какво да го хранят. Този вариант, който първоначално ми хрумна, беше хубав, но доста… сложен да речем.

Значи, като начало трябва да намерим учители. Лекари. Някакви такива. А бе, дето да обясняват, че не е хубаво да жениш дъщеря си на единайсет и тя да ражда дорде може, ами същата тая дъщеря да си играе с кукли, да се изучи, да се задоми за сгоден момък, да си родят едно-две чавета, дето също да се изучат… Освен това да залеся обезлесеното корито на голямата река, която минава през Зазумба, пък дано се развъдят живини там, пък да докарам туристи, дето да гледат на живо люлката на човечеството и да цъкат с език при вида на истински хилядолетни руини… Пък да развием там една наука, едни чудесии…

И после внезапно осъзнах колко сложно е всичко това и как няма да мина с едни пет милиарда… А бе що да се главоболя? Ако Господ погледне с едно око насам, ще изсипя там някоя пара като великденски помощи за най-бедните пенсионери, щото да има с какво да платят на следващия, който ще нахлуе в колибата и ще викне „Пък твойта Маримба я ухапа крокодил и трябват трийсет бона, за да й зашием сливиците обратно“, а останалите ще си ги туря във фонда „И аз съм човек“, щото ми писна по цял ден да се разправям с простаци, дето едно им казвам, те все друго разбират.

Аман.

2 thoughts on “Ако Господ погледне с едно око насам…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s