Епизод: Системна грешка

Откраднат живот

Сезон извънреден

Още в ранна утрин юлското слънце безмилостно изпепеляваше София и обещаваше да донесе поредния температурен рекорд. Горещият вятър събираше кълбета от прахоляк и найлонови пликчета и ги търкаляше по улиците, с което придаваше на града атмосфера на нискобюджетен футуристичен постапокалиптичен уестърн. Една шумоляща торбичка се закачи на копитото на коня, впрегнат в шарената каруца на циганина Методи, нервно чакащ пред болница „Свети Кирил“ новини за съпругата си, която всеки момент трябваше да роди.

Снимка: mediapool

Конят издържа невъзмутимо на изпитанието, но се сепна и изцвили, когато черните коли на НСО изникнаха като от нищото и запълниха малкия паркинг. Появи се лъскава лимузина, която паркира на специално оставеното място. Вратата ѝ се отвори и отвътре излезе дребничък мъж, чието изражение говореше за човек, който нито знае защо е дошъл, нито има представа какво точно се очаква от него.

Професор Цонев излезе, за да го посрещне. Неговото изражение нямаше как да се види заради буйната бяла брада, но присвитите зад очилата очи издаваха достатъчно.

– Здравейте, доктор Крюгеров. Очаквахме ви.

– Да, да – махна с ръка новият министър на здравеопазването, доктор Дани Крюгеров. – Да видим, да видим…

Екипът на „Свети Кирил“ се беше събрал във фоайето. Много неща се говореха за министъра, всякакви слухове се носеха и повечето от персонала бяха любопитни да видят дали думите отговарят на действителността. Имаше и неколцина, които бяха наясно с кого точно им предстоеше да си имат работа, но също стояха там, защото не бяха предупредени достатъчно навреме, за да си пуснат отпуск или да излязат в болнични.

– Оставям ви на колегите – бързо изрече професор Цонев и решително се отправи към кабинета си. От групичката посрещачи се понесоха приглушени стонове на отчаяние.

Доктор Дани Крюгеров не се смути и бързо се ориентира в обстановката.

– Покажете ми тук една операционна – нареди той и се втренчи в пиарката Павлова.

– Каква по-точно операционна искате да видите? – намеси се доцент Банков и спря за момент да кълне наум професор Цонев заради дезертирането му от фронтовата линия.

– Там, една такава, дето да се види каквото да се види.

– В ортопедията в момента е свободно… – неуверено започна доктор Стаменова. Банков я ощипа по ръката и опита да ѝ изшътка, но беше късно. Министърът бе чул това, което му трябваше.

Нямаше какво да се направи. Събралият се персонал и доктор Крюгеров поеха към операционната. Доцент Банков леко изостана. Бореше се със себе си – чудеше се дали да не избяга и да се скрие в кабинета при професора. Когато видя как старшата сестра се кръсти, му дожаля и реши все пак да остане. Санитарят Йосиф извади шишенце с таблетки глог, валериан и мента и почерпи и двамата.

– Защо на масата няма пациент? Пациент защо няма, а? – запита Крюгеров още от вратата на операционната и изгледа предизвикателно придружителите си. – Това е операционна, нали? Има маса, там дето режете такова на нея, а няма никой отгоре ѝ!

– Ами в момента нямаме планирана операция… – опита се да обясни Стаменова, като се стараеше да не среща погледа на Банков.

– Може и да има, може и да няма. Дайте там един тук да легне.

– Но моля ви! Не може да се подиграваме така с пациентите! – сопна се Банков.

– Много неща може тук. Има ли пациент? Не! Това е болница, нали така? Как така няма да има пациент в операционната? Операционна, която не действа! Щом няма пациент, не трябва да има операционна! Дайте един бързо и то веднага!

– Нямаме човек, дето в момента да му се налага операция – с равен глас изрече хирургът Тасев.

– Ами да симулираме една такава! Ти! Лягай на масата! – Министърът изпъна показалец и почти го заби в гърдите на Йосиф. Младият мъж се огледа притеснено, но все пак легна. Така де, каза си той, цял министър е това, пък и лекар, нищо няма да ми направи, нищо няма да ми направи, нищо няма да ми нап…

– Дайте сега тука една упойка – прекъсна мислите му Крюгеров. – Имаме ли кой да го упои? Как се казваше тоя, дето упоява там?

– Анестезиолог ли имате предвид? – запита доктор Войнова и свали ръка от челото си. Ощипа се за всеки случай, но министърът продължи да бъде там и изглежда наистина търсеше анестезиолог. Какво, наистина ли искаше от тях да оперират Йосиф?!

– Госпожата ли ще го упоява? – запита Крюгеров и я посочи, без да гледа към нея.

– А, но не можем да упоим Йосиф просто така, в този момент… – каза тя с угасваща надежда.

– Не можете значи? Как да не можете? Много неща могат да станат в този момент. Я бързо да го упоите! Нека да видим как действа! Ще работим според единната методика!

Банков обърна очи към тавана, мрачно извади патронче с уиски от джоба си и предизвикателно отпи.

Десетина минути по-късно министърът стоеше надвесен със скалпел в ръката над проснатия на хирургическата маса санитар Йосиф.

– Очевидно тези, дето досега сте правили тази процедура, сте виждали преди мен системата отвътре. Аз само по описание я познавах. Не е прозрачна. Сега видях и затова коментирам с такъв интерес всеки един от елементите ѝ… На вас що ви трепери ръката бе, госпожа?

– А на вас ви трепери кракът! – изстена през сълзи Райкова, операционната сестра.

– Тактувам си, за да не губя ритъма на речта си. Та за какво говорех? А, да! Какво виждаме тук? – запита Крюгеров и изръчка нещо с пръст.

– Това е черният дроб на Йосиф! – обади се от нивото на пода доктор Мазов. Сестра Жекова му вееше с кърпичката си, за да му помогне да се съвземе, но не ѝ се удаде отчасти защото много ѝ се искаше някой да помогне и на нея самата. Погледна Банков с надежда, но доцентът бе притворил очи и изглеждаше сякаш духом не беше там.

– Черен дроб, а? Черен! А защо е черен тоя дроб? Ето това е по-интересно за отбелязване! Иска ми се да го видя какво ще стане, ако го клъцна ей тука така. Това е описано в поне десетина норми от вътрешните ви правила – продължаваше да нарежда доктор Крюгеров, без да спира да размахва скалпела. Хората около него бяха в шок. Не един от служителите се опитваше да си спомни дали в болницата имаха някакъв план за действие в случай на нападение на психически нестабилен индивид с висок правителствен пост.

– Нот грейт, нот терибъл, мда, така. Ами вижте, аз мисля, че този дроб е прекалено черен. В такива случай в системата се внедрява тъй нареченият бял дроб. Нали така? Дайте един бял дроб насам да го вържем към системата и сме готови. Няма не може, такива са разпоредбите.

– Крюгеров, престанете! – разжалваният лекар и настоящ санитар Карагьозов успя да се съвземе достатъчно и с треперещи крака се запъти да обезвреди министъра, преди да е станало необратимо късно. Погледна Йосиф, който май беше най-спокоен от всички – анестезиоложката бе дала най-доброто от себе си и санитарят сега спеше дълбоко. Дали щеше да се събуди?

– Колега, не спорете медицински с мен! – назидателно изрече Крюгеров, но все пак вдигна скалпела.

Всички отскочиха назад. Карагьозов сви ръце в юмруци и мускулите му предизвикателно изпъкнаха под работната престилка.

Крюгеров обаче се оказа смел човек. Изпъна скалпела напред. Капка кръв се отцеди от върха на острието и се стовари на пода като атомна бомба над спящ многолюден град. Сестра Райкова най-сетне припадна и се присъедини към вече натръшкалите се по земята свои колеги.

– Виждаме, че това е грешка! Дробът на този човек тук е напълно черен! Това трябва да се поправи. Щеше да си остане така, ако не се бях намесил. Къде държите белите дробове, за да го оправя? Явно никой друг не ще да ви върши работата и затова аз… Кои сте вие бе? Какви сте? А? Къде ме водите бе? А бе какв… – гласът на министъра премина във фалцет, докато санитарите от психиатричния блок го отвеждаха и рязко заглъхна, след като Войнова изпразни цяла спринцовка във врата му. Професор Цонев кимна с мрачно задоволство.

– Не можех да оставя нещата така – обясни той на Банков, който се беше запътил към него, чудейки се дали да го удуши, или да му благодари. Вместо това избра трети вариант.

– Колеги, предлагам да зашием Йосиф и като се уверим, че е вън от опасност, ви каня у нас. Донесоха ми наскоро едно уиски, каквото никога не сте вкусвали. А и отдавна обмислям да сменя барчето с по-голямо, така че е добре първо да го изпразним.

– Ами Йосиф? – запита Карагьозов.

– Като го изпишем, ще повторим – успокои го Банков. – Сега, който от вас е в съзнание, да помогне на колегите на пода. Христо, а ти почвай да шиеш, не се мотай. Не можем да държим Йосиф вечно под анестезия.

Професор Цонев избърса очилата си и се присъедини да помага. Наистина много бързо трябваше да се махнат оттам и да се напият. Да се напият и да забравят какво бяха преживели току-що. Крюгеров щяха да го върнат на НСО все някак, но за момента имаха по-спешни дела за вършене…

 

––––––––

Всички прилики с действителни лица и събития не са никак случайни и са напълно преднамерени.