Няма нищо ново под слънцето

С уговорката, че това сигурно отдавна е ясно на доста специалисти – психолози, социални антрополози и други.

След като гледах участието на някаква дама в предаването „Пресечна точка“, която обясни, че вярва в световната конспирация, че е наясно как Десет души управляват тайно света и прочее, отново се замислих по темата.

Първият изникнал ми въпрос естествено беше кой и защо пуска Дънинг-Крюгерите в телевизора. Световното правителство? Тайните Десет, за които всичко се знае, дето управляват света? Бог? Едва ли.

Вторият въпрос беше защо, мамка му, толкова хора вярват, че Някой друг управлява живота им.

Понеже не си го задавам за пръв път, ето какво съм писала преди време:

Конспирацията прави живота далеч по-интересен. Като най-интересния сериал, с много сезони, само че дори още по-интересен, защото главният герой си ти.

Конспирацията прави живота далеч по-подреден.

Конспирацията успокоява.

Сигурно е ужасно да живееш в свят, да живееш живот, в който нещата просто се случват. Без обективна причина. Ти си добър човек, папкаш, спинкаш, слушкаш, не пожелаваш осела на ближния, не си продухваш водомера, плащаш си данъците, изхвърляш разделно, обаче въпреки всичко се случва да те налегне невярна болест, да ти се повреди фризерът или да кажем, да се спънеш. Тези неща не могат да стават без причина. Някой ти е направил магия, проклел те е, завидял ти е, Бог или Съдбата те наказват за лоши помисли или простъпки.

Така всичко си има обяснение.

Или пък животът ти е скучен и подреден, нямаш особени драми. А я колко им е интересно на героите от любимия сериал! Борят се със Зъл Враг, рискуват всичко, разшифроват телеграми, хакват компютри, участват в Съпротивата… Съвсем различно от едно битие, при което януари месец си букваш почивка в Гърция през септември, с точност знаеш кога да пазаруваш от Метро и си правиш план как да си платиш примерно винетката.

И тогава на помощ идва Световната конспирация™. Тази тайнствена личност, която я знаем като око, блещещо се от пирамида.

Конспирацията е враг на случайността. Тя е редът в хаоса. По-лошо, тя е Новият Световен ред™. От дремещ пред сериала човек тя те превръща в участник в събития от световно значение, за което само ти и още неколцина други сте осведомени, докато останалите тънат в неведение.

И някой постоянно те следи, някой се интересува от иначе скучния ти живот, знае откъде си купуваш ракията, знае колко и каква бира пиеш, чете ти имейлите (горкият човек/организация/каквото е там), подслушва ти телефона, следи и близките ти, води на отчет колко кисело зеле слагаш и кога го слагаш, сипваш ли оцет на шопската салата, зехтин или олио предпочиташ, с какви гащи си днес и е съвсем наясно, че си алергичен към лавандула…

И понеже няма как нещо да стане просто ей така, следователно то се случва по причина и следователно ако намерим причинителя, ще можем да си живеем живота така, както искаме.

Успех.

И така, конспирацията ни освобождава от отговорност. Можем да правим каквото си искаме, без да се интересуваме от последствията, защото каквото и да стане, вината няма как да е наша. Още от деца, като се блъснем в някоя стена, реакцията ни освен рев е и да започнем да удряме стената. И нещо повече. Лошото и смъртта обикновено сполетяват другите.

По принцип е нормално човек да живее, без да мисли постоянно, че все някога ще умре. Той знае, че ще умре, разбира се, но това някак си няма точно да го сполети. Живее така, сякаш ще е вечен. Бясно кара на червено, върши всякакви щуротии и като дойде отплатата… Ами тогава вината някак все не е негова.

Не планираме. Не се грижим за бъдещето си. Защото живеем в настоящето, тук и сега. И се държим точно като мухи, блъскащи се в стъклото, вместо да излетят през широко отворения прозорец. Отказваме да приемем отговорността за лошо взетите решения и прехвърляме лошите резултати на някой друг. И понеже сме крайно ирационални – хем съзнаваме, че все някога ще умрем, хем се държим, все едно сме безсмъртни, хем живеем тук и сега, без да мислим за бъдещето, се плъзгаме и в друг парадокс. Едновременно вярваме, че сме твърде важни като единици, за да привлечем вниманието на Тайното световно правителство™, а в същото време сме убедени, че нищо не зависи от нас, поради което твърде често въздигаме или търпим на власт диктатори.

Отказваме да приемем отговорност не само за собствения си избор, но и за колективния. Ще се удавим в пластмаса, защото не желаем да се откажем от удобството на еднократните торбички. Ще унищожим цели видове, защото не можем да не ядем картофи, пържени в палмово масло. Гледаме новините и възмутено крещим: „А бе кой ги избра тия?!“ После при пръв удобен случай обясняваме, че ако изборите можели да променят нещо, щели да бъдат забранени.

С три думи, хората сме идиоти. Ходещи когнитивни заблуди, мислещи в черно-бяло, ляво-дясно, долу-горе, ледено-горещо и така нататък. Вършим тъпотии, но когато се сблъскаме с резултатите… Е, тогава всичко е ясно. Световният заговор е виновен за климатичните промени; Бил Гейтс разпространява ковид; Байдън пие бебешка кръв…

Впрочем това с Бил Гейтс заслужава свой клон в науката. Явлението може да бъде наречено Ефект на Касандра. Разполагаме тук, значи, с милиардер филантроп, който си поставя за цел да изкорени редица смъртоносни заболявания (впрочем успя да ликвидира полиомиелита и в Африка наред с някои други по-екзотични заболявания). Този човек инвестира в здравеопазване и образование по целия свят. Строи библиотеки отдето мине. Неизменно вярва, че пътят към справяне с кризата, предизвикана от пренаселването на света и изчерпването на ресурсите, е асфалтиран с образование и здравеопазване. Доброто образование и здравеопазване водят до повишаване на качеството на живот; това води до по-дълъг живот; това води до по-ниска раждаемост (освен всичко останало, необходимостта да ти се родят двуцифрен брой деца отпада). И така се спира неограниченото разрастване на човечеството… Наред с това превърна персоналния компютър в нещо тривиално като обикновената кафеварка. И съответно достъп до интернет получиха хора, които иначе в общия случай би следвало да имат запазени доживотни места по психиатричните болници. В отделенията им за тежки случаи. Обаче в същото време предупреждава за надвиснали опасности като пандемиите например, просто защото е логично и обяснимо рано или късно да се появи поредната инфекциозна болест както е било от край време.

Но това е без значение, защото Бил Гейтс някак се превърна в персонификация на Световното правителство и в онова, което мнозина имат като умове, се занимава основно с пръскане на кемтрейлси и кроежи как да прецака живота на Гинка от Търнокопене.

И какъв ще е резултатът ли? Ами както споменах вече, по-умни хора от мен отдавна са го казали.

Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!

Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?

Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.

Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.

Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.

Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.

За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.

Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.

Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.

Ето това ще стане. Цивилизацията пак ще рухне, с повече късмет пак ще почне отначало и вината пак няма да е наша. Вие, ако предпочитате, можете да обвините Гейтс.

Реклама