„Незнам“

Р)Няма такава дума. Говори се, че щяло да проима. Езикова реформа. Обикновено реформите се правят поради редукция в разговорната реч. Например, навремето е било граматически правилно да се произнася и пише „чувствувам“,участвувам“ и пр. После хората постепенно започнали да изговарят тези глаголи като „чувствам“ и „участвам“. Същото станало и с числата: „двадесет“ станало на „двайсет“, „тридесет“ – на „трийсет“ и т.н. Един ден няма вече да пишем „какво“ а „к’во“. Или дори „ко“. Дано не е скоро. А изразът „чакай сега“ неизбежно ще мутира откъм писмена форма в „чай ся“. Не че някой е сял чай де, просто споменатата редукция в разговорната реч. При писането на „незнам“ обаче редукция няма. Има 24-каратова неграмотност. Това е. В българския език глаголите имат положителна форма, примерно „мога“, „знам“, „искам“Отрицателната глаголна форма става по най-лесния начин – отпред се добавя частицата за отрицание „не“. „Не“ и глаголът се пишат отделно, например „не искам“, не „неискам“, „не обичам“, не „необичам“. Може би защото би било тъпо да напишеш „нетеобичам“, нали? Или „негоискам“, а може би „него искам“, ама не в смисъл, че искам него; или пък „неязнам“ и евентуално „нея знам“. Има обаче различни части на речта, които просто носят в себе си отрицателно значение: например „неграмотен“, „неправилен“, „невъзможен“, „непоносим“… Едно и също е да се каже „това е неправилно“ и „това не е правилно“. Много просто. Ако имаш глагол и желаеш да му придадеш отрицателно значение, използваш частицата „не“. Отделно от глагола. А „грамотен“ глагол ли е? Не? Правилно. Прилагателно е. Следователно заключаваме, че отрицателната форма на прилагателното се образува, като към самата дума, а не отделно от нея, се прибави частицата „не“. Така се получава чисто ново прилагателно, чието значение е противоположно на първоначалното. Нали можем да различаваме глаголи от прилагателни? Ето, за всеки случай:

Не желая, но нежелан. Не обичам, но необичан, не споря, но неоспорим, не работя, но неработещ, не чета, но нечетивен

А как е по-правилно? „Недочувам“ или „не дочувам“? Верни са и двата начина на изписване, но защото имат различни значения. „Недочувам“=“по принцип не чувам добре“ и „не дочувам“ = „не съм дочул“. Касае нещо по-конректно. Например: „По начало недочувам, говори по-силно“ и „От известно време не дочувам новини за Петър“.

В случаите, когато предметът в множествено число завършва на „и“, той завършва именно на „и“, а не на „й“. „Станция“ – „станции„, „технология“ – „технологии. Древноримският патриций Гай Станций Технологий, който е останал неизвестен за историята, би бил много щастлив от постоянството, с което се споменава под път и над път, и то точно, кой знае защо, в България. Точно както „маса“ в множествено число става на „маси, а не на „масй, така и „мафия“ става на „мафии, а не на „мафий. „Кой се употребява изключително в единствено число мъжки род. „Кой е бил този патриций?“ например. „Кой са били неговите последователи?“ обаче би могъл да запита единствено чужденец, който изучава български от има-няма месец. Ако ви е трудно да запомните всичко това, просто знайте, че в българския език просто липсва форма за множествено число, която да се образува с помощта на „й“. „Бой“ не е множествената форма на думата „боя“, а е синоним на „пердах“.

„Наистина“ е правилно, „найстина“ не е. Идва от думата истина“. Нека някой се опита да я произнесе йстина“, а после да каже и „масй.

Преди препинателен знак не се слага интервал. Интервал се слага след препинателния знак. Ако някой прави обратното ,означава ,че е спал в училище.

Последно: ако бях учителка по литература и бях установила, че мой ученик списва блог на шльокавица, такава гигантска двойка щях да му отвъртя, че щяха да ме запишат в Гинес.

След като усвоим тези нови знания, все някога ще пристъпим и към урока по членуване.

Сега, за домашно:

Кой начин на изписване при спрежението на глагола „съм“ е правилен?

Аз не съм
Ти не си
Тя/той/то не е
Ние не сме
Вие не сте
Те не са
Аз несъм
Ти неси
Тя/той/то нее
Ние несме
Вие несте
Те неса
Advertisements

59 thoughts on “„Незнам“

  1. „Един ден няма вече да пишем……. Дано не е скоро.“

    A защо да не е скоро?

    Езикът е жив и се развива, не знам какво имаш против това. Едно време е било признак за неграмотност да не се пише ъ в края на половината думи… Сега дали е така?

  2. Радвам се, че се обръща внимание на проблема с правописа, защото той съществува и с всяка година се задълбочава все повече. Трябва да говорим за това и да си показваме грешките!

    Аз например, въпреки че се старая да пиша грамотно съм сигурен, че допускам грешки и понякога доста се замислям пред кой съюз се слага запетая, кое е подчиненото изречение и как се отделя от главното и т.н.

  3. @Дагер, оправено! 🙂

    @Лонганлон: ами просто не ме кефи. Ко ся?

    @Ган, поне се стараеш, хич даже не е за пренебрегване това 🙂

  4. Вчера гледах/слушах нещо за Лисабонската стратегия по ББТ:

    Г-жа Безуханова – „бЯли“ – липсва и (на нея и липсва) променливото я – преписвал съм го 10 пъти в 7 клас – само една страница е, даже и аз го запомних.

    Заместник министър нЕк`ф – „да видимЕ“. (да видя, да видим)

    В основата на част от диалога беше културата в общ план. Ами собдтвеният ти език е част от културата.

    А за пълния член – да не говорим – журналистите в активна възраст (телевизионни, нахакани с претенции) 90 процента слагат само пълен в разговорната реч, да не сбъркат.

  5. А аз съм за връщането на граматиката, честно 🙂

    Като гледам понякога, колко пари е дал някой идиот за високотиражна лъскава реклама или билборд с правописна грешка… чуда ся да се дразня ли, или да се смея. И не разбира, идиотът, че това е проблем, защото правописът му е последна грижа! Но от някои „журналисти“ наистина се вбесявам – това да не им е селската духова музика, където не е нужно да знаеш нотите, правописът не може да е по желание!

  6. Представям си заглавията:
    УЧИТЕЛКА ПИШЕ ДВОЙКА ЗАРАДИ БЛОГ
    с подзаглавие: Свободата на словото в опасност!

    Пък ходи обяснявай какво е шльокавица 🙂

  7. Подобно заглавие трябва обаче да е съпроводено и с дълго и отегчително обяснение що е то блог. По-скоро би могло да бъде предадено така „Учителка пише двойка заради интернет“, което да еволюира в разкази за госпожата, която пише двойки на всички деца, за които знае, че ползват нета. Мани, не е лесно да си джурналист в наше време 🙂

  8. Доста се спори защо точно трябва да обръщаме внимание на граматиката и на кой всъщност му пука дали говори/пише правилно, след като в крайна сметка го разбират. Попадала съм в доста спорове за това. Твърдо ЗА спазването на правилата. В крайна сметка независимо дали след 50 години „ще“ ще стане „ше“ или ще се питаме ко стаа, живеем тук и сега. А тук и сега тези думички са по-скоро израз на незаинтересованост към собствения език и култура, отколкото на простотия. Един човек може да е най-добрият специалист в своята област, да има пари и влияние, да бъде уважаван, но започне ли да прави такива грешки, се оказва, че нещо липсва. Езикът е богатство; също както и по-общото понятие „култура“ ни идентифицира и обединява, както и ни различава от останалите. Губим ли това богатство, губим част от идентичността си.

  9. И аз да кажа нещо;
    Работя предимно на разни други езици (без да имам претенции (или претенций?) да ги владея, справям се), но лятото във Варна се забелязва следния интересен феномен: по улиците вървят разни хора и си говорят на какъвто се сетите език: немски, английски, италиански, румънски, македнски, гръцки, испански, руски, турски, иврит, понякога и някакъв арабски, но не мога да съм сигурен какъв, арабски не знам, един двама на японски и на нещо, което може да мине еднакво (пред мен) и за китайски и за тайландски, да не пропускаме и родния цигански. Ако се опитваш да долавяш „кой на какъв език си говори“ без да даваш ухо прекалено очевидно, ей така, примерно си правиш статистика на говоримостта на езиците по черноморието и се „ослушваш“ за разговорите на минувачите неминуемо настъпва момента в който с крайно напрежение на слуховия апарат и на мозъка установяваш, че мацката с изрусена коса и червило по зъбите всъщност говори на български:
    „начи утиам аз при унъз и и викам: ма йей пъчъ, ко си му викала ти на моя ма простооу. и онъз мъ глеъ кът 3 кила зарзали и мигъ на парцали саму де не и треснах еди па я ибъ у патката простъ.“ (извинянавм се за нецензурността на цитата, но само когато нареждат нашенките изговарят думите достатъчно ясно за да доловя езика.
    Дам, говорната реч еволюира. Ако изговаряш думите правилно и, не дай боже, напълно, „начи или си гей или си мноо смотан“…или и двете?

    Разхождам си се аз из морската и какво? Веднага разпознавам гръцкия, английския неминуемо, шведския, руския, иврита дори, но когато дойде време да позная „онези две пиленца“ на какъв език си говоря давам на заето 30 секунди, докато асимилирам звуковата информация и успея да я анализирам за да се окаже най-накрая, че „пиленцата“ всъщност са гъски и говорят живия български език.

    А ти Марфа, си тръгнала да опяваш аз писмения език. Забрави ти таз’ песен любовна.

  10. Претенции. Както вече казах, в българския език не съществува форма на множествено число, която да завършва на „й“.

    А няма да забравя песента любовна. И аз говоря меко, макар далеч не чак като описания от теб случай (бррррр!), но поне като пиша се старая да ме разбират какво искам да кажа 🙂

  11. Пошегувах се за „претений“. Прекалено на сериозно взимаш май нещата:) Relax:) Работата е там, че в говорната реч повечето хора изменят речта си, така че да звучи като на събеседниците. Знам, защото когато съм в София, почвам да говоря „странно“, макар сам да не намирам речта си за „мека“, понякога някой индивид, който звука „я“ не го познава ми казва, че говоря на меко… напълно права си, говорната реч се контролира трудно, но писмената трябва да е ясна. Ама децата са неграмотнииии…. Познавам завършващи езикова гимназия, които името си не могат да напишат без грешки. И като стана дума, имат ли вина за това учителите? Или просто децата са безнадеждни…. това ме навежда на мисълта за онзи цитат:

    Имена на минали и бъдещи списания описващи интелектуалната ни деградация:

    Cosmopolitan
    People
    InStyle
    InTouch
    Us
    Star
    OK!
    Shiny!
    ROTFLMAO
    Long Slide Into Atrophic Dementia Weekly
    Which Side of These Pants Is the Front?
    Uhh
    Soft Gurgling Noise

    Любимото ми е Long Slide Into Atrophic Dementia Weekly:)

  12. Днешните деца са тирани… 😐 А ние навремето какви бяхме… А те сега какви са… 🙂 Но че са по-неграмотни, по-неграмотни са, факт. Ето случай от пролетта:

    Идва ми тука девица с майка си. Четвъртък вечерта се развива действието. От краткия диалог с тях установявам, че девицата има за домашно да предаде реферат за творчеството на Иван Вазов. За утре, петък, тя е първа смяна. На реакцията ми кога точно е поставено това задание, се оказва, че е отпреди седмица. Госпожата нямала нищо против да е ръкописно, напечатано, на дискета, диск, или изпратено по електронната поща. И била патка. Не разбрах защо е патка, но и не попитах. Та майката и девицата искат да им намеря реферат. Или да им напиша, по избор. Оставих ги да си ровят в Гугъл, по някое време ме викат да им принтирам. Оказвам се пред потресаваща картинка: девицата копирала и пействала произволни неща за Вазов, събирани от форуми, от реферати от Pomagalo къде ли не. В резултат първата страница беше с шрифт Times New Roman, 14 px, междуредие 1.5, с двустранно подравняване. Следващата беше с arial, едностранно подравнена, на пръв поглед пълна догоре с неща като „незнам“, „претенций“, „най-стина“ и пльоскани произволно препинателни знаци.

    Следващите две бяха примерно нормални, по-следващите – копирани от форум, само това ще кажа… Накараха ме да разпечатам това с думите „ако пак ми пише двойка тая патка ше я…“. Каква двойка бе?! Аз на това и нула не бих могла да пиша!

  13. Ще разкажа сега нещо смешно. На 16 годинки съм и получавам любовно писмо от една девойка (на 15) в което се чете следното:

    „Много ми е изстрах да не би да не отвърнеш на чуствата ми…“

    И не, не беше от ромски произход, чиста българка, живееше в съседната къща и искала да загуби девствеността си с мен…. OMFG….

  14. Хора, не сте ли чували, че няма по-глух от оня, който не ще да чуе? Ние тук си приказваме, преливаме от пусто в празно и накрая се получава следната картинка. На мама или на тати момчето, или момичето, трябва да получат подобаваща оценка и някоя учителка е натисната по много параграфи да даде от себе си и да не му спъва развитието на хубавото дете.
    Иначе искрено се радвам на постове като този. Идва ми кураж, че все пак не се изучава български език напразно. И че все има хора, които искат да чуят – и слушат внимателно. Даже и бележки си взимат. 🙂
    Ще последва ли пост за употребата на КОЙ/КОГО
    Как е правилно: „…защо точно трябва да обръщаме внимание на граматиката и на КОЙ всъщност му пука дали говори/пише правилно…“ или на КОГО му пука?!

  15. Проблемите с правописа според мен не идват от училище, а от това, че днешните деца и младежи малко четат. Граматичните правила са полезни, но основното е да си чел толкова, че когато напишеш нещо грешно (напр. „шестотин“), то да ти боде очите, защото е различно от вида, в който си го виждал написано. А ако си чел толкова малко, че нямаш в главата си зрителен образ дори на по-често използваните думи? Тогава ти остава само да призовеш на помощ програма за проверка на правописа. А най-вероятно и това няма да направиш, защото НЕ ТИ ПУКА.
    Кандидат-студентските изпити са показателни, защото ръкописът не позволява spell check. Елате да видите работите после! Имам чувството, че от година на година стават все по-неграмотни.
    Радвам се, че напоследък поне повечето книги са написани грамотно. Защото в първите години след 1989 се радвахме на демокрацията, както я разбирахме, т.е. да не си чистиш снега пред къщата и да не спазваш правописа. Тогава доста частни издатели очевидно или изобщо нямаха коректори, или са имали такива, които са били навити на минимална заплата. Какви неграмотни книги съм купувала! Сега положението е много по-добро. Може би защото се появи spell check на български.

  16. Ей ся скивах тва:

    „Збогом на ботаническата градина в Балчик“

    Извинявам се за забележката. Не е заяждам 🙂
    Аз също много държа на грамотното писане и статията ме „грабна“. И аз правя грешки, като пиша, така че още веднъж моля за извинение.

  17. Нарочно е написано „Збогом“. Все пак за градината спорят СУ и министерството на к0лтурата, а това е начинът според самия министър, по който тази дума се пише. Затова и „з“-то е удебелено.

  18. Мда, новите поколения стават все по-прости, незаинтересовани от науката, глупави и безотговорни. И така е още от Аристотел насам, който може би не пръв е забелязал тая тенденция, ама пръв се е сетил да за запише. Да се чуди човек как от тогава човечеството от поколение на поколение не е деградирало дотолкова, та да не може да прочете завета аристотлевий…

  19. @longanlon
    Не става въпрос за новите поколения изобщо. В световен мащаб, или поне в развитите страни всяко следващо поколение е по-добре информирано от предишните – няма начин, следствие от развитието на технологията. И там си има образована част он населението и не толкова образована.
    У нас обаче, където образованието и науката не са приоритет на управляващите и то не от вчера, положението е съвсем друго. Даже „Ентелегенцията“ все повече изпростява. За щастие има много добре образовани и интелигентни млади хора, въпреки почти унищожената образователна система, но пък колко от тях остават в България?

  20. Aйде пак управляващите…

    Ей, хора, 90% от човечеството винаги се е състояло от безпросветни идиоти. Така е било преди, така ще е и за в бъдеще. Това, че доста от тях вече имат интернет няма да ги промени – те ще продължат да са си неграмотни.

  21. @ Божо и Marfa по повод на това „Збогом“ не знам дали ще се сетите: преди няколко години настоящия министър на културата го написа съвсем сериозно и с пълното убеждение, че така се пише, което пък стана повод за двудневни обсъждания, ама толкова.
    А за кандидатстудентските изпити се чудя – навремето ни отнемаха по 25 стотни на граматична грешка, за пълен член 1-ца. Дали е било отменено това правило? Защото, ако е в сила, не би трябвало да има нито един приет студент! 🙂

  22. @Марфа
    Факт е, че и аз използувам най-невероятни думи в ежедневната си реч — „ко“, „кво“, „тва“, „бах“, „вах“, „ях“, „начи“, „моа“, „ноо“… Важното е: а) да си посещавал училище от първи до четвърти клас; б) учителката там всеки ден да ти е набивала в канчето, че се пише „камък“ и „компот“, а не „камак“ и „кумпот“ и в) след като са те научили да четеш, да си чел. Едва днес проумявам смисъла на читателския дневник 🙂
    @Майа
    Нямам такива положителни впечатления от книгите днес. Масово се бъркат членовете, явно защото spell-checker-ът не хваща такива грешки, а за неправилното пренасяне мога да говоря три дена. Май единствените три издателства, които дават пари за коректори, са „Христо Ботев“, „Захари Стоянов“ и университетското „Св. Климент Охридски“.

  23. Пипи, аз точно това обяснявам, че нарочно съм го написала така, защото това е правилният начин според Данаилов.

    Лонганлоне, не знам колко точно са идиотите, аз просто получавам обриви когато се сблъскам челно с неща като „незнам“, „обичай те“ и „коалиций“, поради което написах и ентрито.

    Маркуча, ако искаш да знаеш, не се казва „ноо“, а „мноу“. Амаха! 😈

  24. Чели ли сте Илион и Олимп? Имаше един момент, в който животът беше толкова уреден, че хората там бяха станали едни съвременни елои.
    Не умееха дори да пишат и четат.
    Хареса ми репликата между Одисей и Харман.
    „Предписмени, запознайте се с постписмените.“
    Малко странично от въпроса, но какво мога да кажа, като съм съгласна с всяка дума? 🙂 Освен, че няма да се отказвам от граматиката? 🙂

  25. @марфа:
    „…поради което написах и ентрито.“

    И това понякога води до обриви при мен. В кой тълковен речник мога да видя какво значи думичката „ентри“?

  26. Айде сега заяждане на дребно. И защо? В кой речник например може да се намери понятието GSM и защо хората го употребяват масово вместо мобилен телефон? Понякога като си пиша с приятели, на майтап употребявам и „мноу“, и „ади“, и какво ли не. Само че никога не бих си позволила да предам официален материал, изпъстрен с „незнам“, „найстина“, „по-вече“ или „каже те“. Всъщност, дори и като си чатя с приятели, дори тогава не мога да употребя подобни недоразумения. А, като стана дума, „чат“ съществува ли в речника? Колкото до „ентри“, то си е съвсем съществуваща дума, макар и не българска (все още). Стават такива неща, в езика навлизат чуждици по терлици и постепенно засядат плътно. Да бях поне написала „информаций“, че да имаше с какво да се захванеш.

  27. не си единствената, която се ядосва от „незнам“ и аз напълно съм съгласен с теб.
    просто ми направи впечатление „ентрито“, което според мен си е също толкова дразнещо и изобщо не е „куул“.
    разликата между „заемки“ и „чуждици“ предполагам, че я знаеш. за ентри се сещам за постинг (заемка), запис, къдрава мисъл, статийка, драсване и т.н.
    просто е гадно, а не е заяждане на дребно. защото ако едното е неграмотно („незнам“), другото пък издава недостатъчно владеене на родния език. „това ми идва на езика!“ да, бе, първо ти идва на английски, после ти идва (евентуално) на български.

    има една българска поговорка:
    „кога стана калайджийче, кога ти почерня г…“ :))
    нищо лично и не е заяждане, просто си водим дискусия – не си ли съгласна с мен?

  28. „Мда, новите поколения стават все по-прости, незаинтересовани от науката, глупави и безотговорни. И така е още от Аристотел насам, който може би не пръв е забелязал тая тенденция, ама пръв се е сетил да за запише. Да се чуди човек как от тогава човечеството от поколение на поколение не е деградирало дотолкова, та да не може да прочете завета аристотлевий…“
    Забелязала съм, че Longanlon не живее в същата България и изобщо в същата Вселена като нас, простосмъртните. Той живее в съвършената платоническа идея за България, която е достъпна за разума (при условие, че си в МЕНСА), но убягва на сетивата. В неговата България и Вселена прогресът е неотклонен и неотменим като природен закон. В нашата несъвършена Вселена ние си знаем, че старите, които се оплакват от това или онова у младите поколения, са прави в най-малко 20% от случаите. В частност споменатият Аристотел по израза на Б. Ръсел живее в края на плодотворният период на гръцката мисъл и през следващите 2000 години не се появява философ или учен, сравним с него. Е, нямал ли е право Аристотел да се тревожи? И не сме ли прави да се чудим на деградацията на човечеството, което така успешно смазва и забравя гръцката култура, че много векове по-късно едва преоткрива бисерите й, вкл. разни завети аристотлеви, в арабски превод? Цивилизацията през 20. век не беше ли докарана до ръба най-малко три пъти? И греша ли, че в момента тази цивилизация е заплашена от разни млади хора, които наистина четат, но само една книга, и използват съвременната техника предимно за да взривяват хорските метра и да си снимат човешките жертвоприношения?
    Извинявайте за предизвиканото отклонение от темата, но нека не забравяме, че каквито и розови картинки да си рисуваме, човешкият напредък НЕ Е природен закон и ще го има, докато и ако го осигуряваме ние.

  29. Марфа, я вземи си посипи главата с пепел и поне 3 дни да не се докосваш до електронно-изчислителната машина (ако си спомняте, така в Съветския съюз през последните му години официално наричаха компютъра, за да не въвеждат английския термин).

  30. Ей сега, Майа. Момент само да напаля печката, за да си завъдя пепел, след което ще бягам от ЕИМ докато не получа опрощение.

    cid, идея нямам на какво се дължат предпочитанията ти към думата „постинг“ (това го има в речника?!) пред „ентри“ и не ме интересува, а „къдрава мисъл“ ще използвам само в едно изречение с „драсни-пали клечица“. Само искам да ти кажа, че определено има разлика между „дискусия“ и „заяждане“, а поговорката с калайджията и седалищните му части по-скоро навежда коментара ти към второто и ме обижда лично. Много ми е мъчно, че чак ти се е догадило като си видял монитора си осквернен с „ентрито“, на мен пък ми е още по-гадно това, че си провел внимателно и задълбочено изследване на коментарите ми в темата с едничката цел да намериш нещо, за което да се заядеш. Както и да е, надявам се, че това ти е доставило удоволствие и е осветило деня ти, просто те моля учтиво за в бъдеще да си намериш по-смислено занимание. Да споря нямам нищо против, но да търпя обиди и снизходителни подмятанийца – имам.

  31. Искам да кажа, че не е кой знае колко притеснително, че някой пишел някакви думички неправилно.

    Не, това съвсем не значи да не се притесняваме за състоянието на българското образование и да не правим всичко възможно то да се подобри.

    Означава просто, че не бива да се вайкаме за тия сбъркани правописи , защото на всички от хилядолетия насам им се струва, че младите са по-необразовани, по-невъзпитани, не ценят традициите и т.н. и въпреки това цивилизацията и науката се изхитряват да се развиват.

    Защо се получава така? Ами защото развитието на науката и изкуството никога не е било и няма да бъде функция на голяма част от хората. Повечето хора от зората на човечеството са били, са и занапред в бъдещето ще бъдат просто прости роботчета, с никакви други морални щения освен секс, пълен корем и чалгата на макс. Културата и науката се правят от по-малкото на брой умни хора с по-разширен светоглед, които имат и други (всъщност изобщо някакви) интелектуални напъни.

    Тия прозрения, че новите поколения са все по-прости и неуважителни се правят от по-умните по-възрастни хора – и е нормално, защото около себе си те виждат масата прости младежи, сред които интелигентните се губят. Те си спомнят как на младини не са били прости, но не се сещат, че повечето от останалите им връстници са били точно такива, каквито са и сегашните млади – фешъни, млади мутри и чалга певици, но в опаковката на друго време. Я си спомни какви са били твоите съученици? Колко от тях са били отличници и колко са писали идиотщини? Аз лично от 4-5 клас такива неща си спомням съучениците ми да са писали в преразкази и разни други контролни, че още се смея на глас.

    Тия правописни грешки те дразнят толкова и ти се струват много по-разпространени, защото преди писаното слово беше приоритет главно на умните хора – те четяха книги и още по-важно – те ги пишеха. И ако човек искаше да прочете нещо, да попадне на грешки бе малко вероятно – освен в контролните на съучениците си в училище, които така или иначе са били единственото нещо, което тия съученици са написали през живота си. СЕГА обаче, има интернет и всеки глупак доби възможност да си общува с други глупаци писмено – може да пише във форуми и чатове, сайтове за запознанства… От това масата глупаци няма да станат по-умни, нито умните да станат по-глупави. Просто глупавите получават място да практикуват лошия си правопис, а умните – да попадат на него и да му се дразнят.

    Тъй, че нищо страшно няма – светът не е свършил, не се предвижда и скоро да свърши. Който има интелектуални нужди, намира начин да си ги изрази. Който не – пише във форума на Планета и толкоз…

  32. Аз не казвам, че има нещо страшно и че светът ще свърши, само обяснявам как е правилният начин на изписване на „не знам“ и на „информации“. Оттам-нататък размислите за предстоящия Армагедон, предизвикан от невъзпитаните млади хора, ги оставям на други. Нито съм засягала подобно нещо в ентрито си, нито възнамерявам за в бъдеще да напиша нещо на тема „А какви бяхме ние на времето, пък вижте ги сегашните!“, така че тоя спор малко ме озадачава, ама карай да върви…

  33. Pingback: Децата ни са неграмотни… или не? | Какo Сийке, не съм от тях!

  34. Ше се вкл набарзо стри потточки.

    1. КОЙ/КОГО.
    Заместването на въпросителното местоимение за пряк обект (кого) с въпросителното местоимение за лице (кой) е част от продължаващия и до днес процес на разпадане на падежната система в българския език.
    Така например до неотдавна в нормативния език е съществувало местоимение за непряк обект (стар датив, т.е. дателен падеж) – КОМУ, в последствие заменено първо в говоримия език (узуса), а после и в нормативния с НА КОГО.
    В този ред на мисли лично за мен замяната на старата винителна форма КОГО с формата в номинатив КОЙ в неофициален, разговорен дискурс е напълно приемливо и не предизвиква душевни и/или стомашни колизии и контракции.

    Некфи вапроси даймате?

    2. Чуждицата „ентри“.
    Думите са измислени за нещата. Нещата са измислени по-рано. Първо се измислят нещата, после думите. И като се измислят думи за нещата, те си ходят с тях. Заедно, думите и нещата. Както го е измислил още гениалният лингвист Сосюр.
    Който измисля нещата, той измисля и думите, обикновено. Интернет и компютрите са ги измислили американците. Американците говорят на американски. Американците са измислили и думите „интернет“ и „компютър“, затова тези думи са на американски. Който работи с нещата, които са измислени от американците, понякога използва думи на американски. Това нещо не е лошо нещо.
    Българската национална телевизия не е измислена от американците. Там също говорят на американски. Използват например американските думички „стартирам“ и „финализирам“, въпреки че започването и свършването не са го измислили американците. Това нещо е вече много лошо нещо. Особено по телевизора…

    3. @Marfa: Марфа, остави се… Тия дни журирах малко в един литературен конкурс. Е, бедна ти е фантазията колко оценки 0 изпонаписах…

  35. Да живее грамотността!

    Долу неграмотието! 🙂

    Да обичаме езика ни и да правим промени когато се наложи, а не когато хората ги мързи да учат 😉

    В този ред на мисли бих искал да кажа, че „незнам“ не виждам смисъл да бъде призната за правилна дума, за разлика от думи като „компютър“ „интернет“ и „даунлоуд“ 😉

    Поздрави от един друг опитващ-се-да-е-99.9%-грамотен блогър, М.

  36. Ако трябва да сме точни, „не знам“ също не е граматически вярно. Доказателство за това е правилната форма на глагола в 1.л. мн.ч. – не знаеМ (а не не знаеме, както масово се употребява в някои райони на България, в софийско например). Правилно е да се каже не знаЯ, като не играЯ – не играеМ, не лаЯ – не лаеМ и т.н.

  37. Pingback: ПравописТни аномалиЙ или Пи4, ти киораф ли си? « Царството на Бу

  38. Чудничка тема.
    Интересно ми е мнението ви и за правоговора. Според мен там нещата са далеч по-зле…

  39. Бе сега… Познавам банскалии, които говорят общо-взето на друг език, ама за сметка на това пишат съвсем правилно, нали.

  40. Ква патардия вдигнах в работата един ден…
    Сложили на входа изтривалка с надпис „Спри мърсотията“. Запенвам се аз, че неграмотници не може да ме учат, дори и пари да ми дават не ща.
    Един дъртак си имаме, скача да ми спори, че наистина се пишело мЪрсотия, даже бил проверил в речника. И вади едно протрито (евала за което) книжле с меки корици, издадено не помня от коя безсмислена фирма, озаглавено „Ученически правописен речник“, в което, О, Боже, наистина беше изписано мЪрсотия.
    Паднах, избеснях още повече, нарекох и него, и речника му „идиотски“ и на другия ден довлякох дебелия речник да го бия по главата.
    Той че е тъп, не го виня, ама тия, дет са издали речничето са за обесване…
    М-)

  41. Марфа, първо бих искала да ти благодаря за чудесната статия. Съгласна съм с повечето неща, които са написани тук. С едно малко изключение – това за нарастването на неграмостността през последните години. Този феномен го има от край време и моето обяснение са мързелът и незаинтересоваността – образоваността или броят прочетени книги имат голямо значение, но за жалост лесно остават някъде настрани, ако човек не полага усилие. Ще ви дам един пример. На времето един приятел след успешно завършване на университета отиде в казармата (както си беше процедурата за здравите и прави мъже) и тъй като бяхме добри приятели си пишехме повече от редовно. По това време се готвех за кандидатстудентския изпит по литература в СУ и по разбираеми причини бях нещо малко вманиачена на тема правилно писане. Правописът му токова ме потресе, че коригирах няколко от писмата му с червено и му ги връщах обратно с моя отговор. Той се опита да се оправдае с това, че е в казарма, но тъй като номерът не мина и продължих да коригирам писмата му, той започна да полага усилие и правописът му се подобри драматично.
    Още веднъж благодаря за чудесното писание. 🙂

  42. Великолепна статия, за която ти благодаря от сърце! Впечатляващо е, че все още има хора, които се вълнуват от правописа и граматиката на този наш език. Беше ме налегнало отчаяние… всеки път, когато направя някому забележка ме освиркват, овикват и обявяват за дразнител. Май това явление се наричаше „воинстваща посредственост“. Но с или без определения на мен ми е тъжно, че нацията изпростява (или с навлизането на Интернет простотията лъсва).
    Още веднъж, блаодаря за точно забелязаните грешки, които и на мен ми избождат очите!
    Нова година – нов късмет!

  43. Pingback: Кой каза, че хората не се интересуват от добрия български!? « Езикова култура за всекиГО

  44. Pingback: Кой каза, че хората не се интересуват от добрия български? « Езикова култура за всекиГО

  45. Marfa, браво за темата!

    Само една вметка – глаголът „касая“ е влязла от руския език чуждица, на български си е „засягам“, „отнасям се“.

    Например, правилното е:
    – „Що се отнася до…“, а не „Що се касае до…“
    – „Това не ме засяга (не се отнася за мен)“, а не „Това не ме касае“

  46. Откога чакам някой да се възмути на това „касае“. Всеки път подскачам 40 см от креслото, като го чуя по телевизията 🙂

    Сега особено ми е вбесяващо „случва се“. Стигат до пълни абсурди. „Кога ще се случи конференцията?“ „Демокрацията не се случи.“ Колко оригинално! Да те случат при баба, да те случат! 🙂 🙂 🙂

    Всичко вече не „става“, а „се случва“.

    Някога някой е казал „случи се“ вместо „стана“, за да направи някакъв акцент, да е малко по-особено изразено. Като са го чули, ся го харесали, после втори път, трети път, и сега всички смятат, че така трябва да се говори, за да си по-изразителен – и се получават нелепици, изречени с много авторитетен вид и тон.

    Репортерка пита: „Кога ще се случи проектът?“ Кое да му се случи бе, не можеш ли да се изразяваш на български: кога ще стане, кога ще се изпълни, кога ще се направи, кога ще бъде направен?

    Вместо „случва се“ сши има един прекрасен български глагол „става“. Толкова по-хубаво е да попиташ „Какво стана?“ отколкото „Какво се случи?“, не знам какво толкова са му харесали.

  47. Личен избор, драги. Дали ще сте неграмотни зависи само и единствено от вас, така че недейте да се оплаквате, че правели реформи. Реформи ще има още много и то не само езикови. Не следвайте „модата“. Да не би някой да е спрял да пуши, защото е вече не е модерно? Всъщност, хората спират, защото умират от рак. От вас зависи дали ще се разболеете от „рак на езика“.

  48. Извиете, че прекъсвам чудната седянка, но реших и аз да се включа, като на всяка манджа мерудия (интересно, Гугъл даде около 300 000 резултати за „мерудия“, като я смята за правилна, но за „мерОдия“ даде над 2 000 000 резултата. Може ли някой да ми каже, коя е правилната дума? … Да, имам старобългарски, но нямам новобългарски речник под ръка 😦 )

    Джон де Уинтър: из „Малък речник на старобългарския език“ (Мирчева/Давидов; Слово, Търново, 2001г.). Преписвам речниковата статия на съвременна кирилица:
    касати се(н), -айо(н) се(н), -айеши се(н) гл. несв. Докосвам се. // Прен. Отнасям се до.

    Та, мисълта ми е, че въпросната „касае се“ е най-обикновена старобългарска и общославянска дума, от която няма нужда да се срамуваме, да отричаме и обявяваме за чуждица, дори да не ни звучи добре. Все пак, руският език е доста добре консервиран старобългарски (лично мнение). Голяма част от т.нар. русизми в българския са общославянски и ги е имало в старобългарски. Не виждам защо трябва да ги отричаме.

    (Нямам извинение за неправилно поставени или липсващи запетаи.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s