На изборния фронт – нищо ново

Резултатите вече всички ги знаят. Няма какво да се коментират. Всички видяхме как прясно внесени от Турция кадъни на преклонна възраст, които хич бир лаф на български не отбират, гласуваха. Избори по абсурдистански. Но имаше и забавни моменти. Например снощи в НДК в малките часове на нощта група самодейци решиха да представят театралната постановка „Героите от „Норд Ост“ в памет на петата годишнина от трагедията в Москва. Пиесата се игра и със специалното съдействие на Столична полиция. За щастие в района не са присъствали и гости от спец-частите Алфа, поради което заложниците (в ролите – председателите на секционните избирателни комисии) този път успяха да се измъкнат живи, макар и леко вбесени. За участитето си в спектакъла актьорите са получили по 30 лв. на калпак.

Изборите във Варна завършиха повече от очаквано, след четири години освен велоалея варненци могат да осъмнат и с подземни пакринги, а улиците в диаметър на петдесет метра от идеалния център може и да ги асфалтират. Ако сме живи и здрави дотогава. Като компенсация очаквам Варна скоро да приюти софийския боклук. Май само на море още не е ходил, горкичкият. Обаче ще е яко прецакан, ако го депортират в морската столица посред зима. Бих излязла с предложение към затвърдилия позициите си софийски кмет да прати боклука някъде из Банско, Пампорово или Супер Боровец за зимата, а после на лято – на море. Ще го очакваме с отворени обятия. То се е видяло, че така и така ще дойде, поне да го посрещнем с радост. Боклука, не кмета.

Е такава изборна пародия в България не беше имало от 1990-та…

Happy Birthday, Dear Blooog…

Гледам, хората съобщават за рождените дни на блоговете си, та и аз да не остана назад и да честитя на моето блогче една годинка. На мен си ми харесва. За една година успях да натворя главозамайващо количество писания, кои – поучителни, кои – умопомарчителни, но лошо няма. Мога да напиша труд на тема „Блогът като средство за разтоварване“, но няма. Ей тъй, щото не ща. Оказа се, че ми харесва да имам блог, да споделям в него, да споделят с мене в него, да чета свои писания из разни вестници без някой да счита за нужно да ме спомене… Бе изобщо. Кажи му България и не го обиждай повече. 😎

За една година чрез блога си се срещнах с пъстро множество от хора. Някои бяха съгласни с мен по някои въпроси, а несъгласни по други, други бяха принципно съгласни, трети – принципно несъгласни, някои и до ден днешен не мога да разбера за какво точно се борят и какво искат да кажат, има такива, които си умират да си приказват самички, а има и такива, които предпочитат да четат казаното от други. Някои отстояват собственото си мнение, други изобщо нямат такова и нагледно демонстрират правотата на паскаловия афоризъм „Човек е мислеща тръстика“.

В блога ми се разписаха хора със свежо чувство за хумор, както и такива, които не биха познали хумора дори да цопне в сутрешното им кафе. С тези ми е най-трудно. Ами не е лесно да обясняваш, че очевидният бъзик е очевиден бъзик!

Накратко, благодаря на всички, които наминават през моето място за споделяне и си казват какво им тежи. Много ми е приятно! 🙂