На учителя с любов

Днес е международният ден на учителя. Понеже на мен малко ми омръзна обществото постоянно да е на нож срещу учителите, срещу лекарите, срещу полицаите, срещу политиците, срещу адвокатите, срещу бизнесмените, срещу… така де, срещу всички (което навежда на въпроса кой точно съставлява нашето общество), ще ви разкажа една история.

Преди това бих искала да споделя, че най-сетне приех една истина. Не е вярно, дето човек забравял лошото и помнел само доброто. Да, човекът би искал да е така, само че не е. Обикновено единственият сблъсък на дадена личност с някой нескопосан представител на дадена професия е напълно достатъчен, за да се стигне до неотменния извод, че „всички са маскари“. Изтъкването обаче на „скопосаните“ представители води до неохотното признание, че да, то не всички били такива, ама… В резултат учителите са Зло™. Статиите за тях са илюстрирани с разкривени и вдъхващи ужас лелички, за които очевидно е цел в живота да оковават дечица във вериги и да им показват практически как е действала испанската инквизиция.

Моят първи учител беше „другарката Трифонова“. И до ден днешен не мога да мисля за нея по друг начин. Изключителен професионалист, с невероятен подход към децата. Преподаваше ми от първи до трети клас в училище „Христо Ботев“ в Хавана, Куба. Вярвате или не, отивахме с радост на училище. Скъсваше ни от учене, но беше забавно. Като видеше, че сме се уморили, ни водеше в близкия парк и там, под сянката на гигантските фикуси, ни устройваше открити уроци. Четеше ни книжки. Щом приключеше с четенето на някоя книга, избираше друга, още по-интересна. Спукваше ни от диктовки и още в първи клас нямаше и един от съучениците ми, който да не знае, че „не знам“ се пише разделено. Всеки искаше да попадне на таблото „Най-добър математик“ или „Най-добър четец“. Второто обаче аз си го бях резервирала за постоянно, хе-хе. 🙂 Имахме дори уроци по краснопис.*

Класът беше от двайсетина деца. Най-различни. Щури и палави. Но в часовете никой не гъкваше. И един ден, когато бяхме в трети клас, другарката Трифонова не дойде на работа. Хавана е огромен по площ град. Водеха ни на училище със специални автобуси, с които пътуваха и учителите. Щом пристигна автобусът от квартал „Наутико“ видяхме, че другарката не слиза от него. Загадка, която бързо разкрихме. Оказа се, че жената е хванала грип. Какво обаче да правим? Очевидно ни се очертаваше цял свободен ден. Да, но в Хавана няма как просто да се обърнеш и да се прибереш вкъщи. Ето защо си влязохме в класната стая, целият клас си извади боички, моливчета, блокчета за рисуване и какво ли още не, а аз хванах книгата и почнах да чета.  По някое време звънецът би, излязохме си в междучасие, а като свърши, отново се върнахме в клас и пак хванах книгата. Ей, голямо четене беше, дума да няма! Още ми пресъхва устата, като се сетя. Не щеш ли, някъде към средата на четвъртия час влезе другарката Маркова, дето преподаваше на съседния клас, също много добра учителка. Тя не била разбрала, че колежката й я няма и дойде да я търси по работа. Щом ни видя, стигна до извода, че нашата „другарка“ е излязла замалко и само ни каза да й предадем, че после пак щяла да я потърси, след което си излезе, без да успеем да обясним, че днес най-вероятно това няма да стане.

На следващия ден ситуацията се повтори. Другарката Трифонова продължи да е болна от грип, а ние продължихме да караме самостоятелна класна работа. Звънецът биеше и излизахме в междучасие. После пак биеше и влизахме в час. А аз пак четях до пресъхване на устата. По някое време другарката Маркова пак дойде да си потърси колежката и пак реши, че просто е излязла замалко. Тогава обаче сварихме да й обясним, че другарката ни е болна и въобще не е на работа. Жената седя и ни гледа невярващо няколко минути, след което хукна навън и след малко се върна със заместник-директора. Не можеха да повярват, че цял отбор третокласници кротува и мирува при пълна липса на учителски контрол, че стриктно спазва учебния час, не вдига шум и въобще не се държи като клас, който има свободен час.

Скоро след това на другарката Трифонова й  беше връчен орден „Кирил и Методий“, а когато се разделяхме на края на учебната година, всички плакахме.

Честит празник на всички учители, които гледат на професията си като призвание! 🙂

––––––––
*После университетът погуби почерка ми, но това е друга тема.

Advertisements

6 thoughts on “На учителя с любов

  1. Много ми хареса разказа. 🙂

    Иначе исках да кажа нещо по повод „Обществото Срещу Някои“. Първо, мнението не се формира само от преките „сблъсъци“ с представители на Упражняващите Съответната Професия Която Мразим Сега. Всички случки, за които чуваме или четем, мненията по същия въпрос на близките около нас… Всичко това също участва във формирането на собственото ни мнение. И тъй като предмет на обсъждане (разговори, медии) са само впечатляващите с кадърност или некадърност професионалисти, не чуваме за мнозинството, които вършат работата си „задоволително“. И тук вече е въпросът колко похвали срещу колко оплаквания сме чували.

    Като се замисля, на всеки разказ за добър педагог като „другарката Трифонова“, съм чувал поне няколко за нескопосани даскаля. На всеки наистина добър учител, който съм имал, са били няколко тези, които ми се ще да не се бяха захващали с тази професия. В този случай няма как да си мисля, че добрите учители в България са много повече от лошите…

    Поне така си обяснявам това явление.

  2. О, колко силно… Страхотна история, 10х!
    Но защо не се знае, че днес е денят на учителя? Аз не знаех и до този час не съм го видяла никъде, освен при теб. Колко жалко, изложихме се в училище…

  3. 🙂 Аз имах късмета по-голяма част от преподавателите ми в основното училище и гимназията да са наистина педагози с опити и истински професионалисти. Много обичах класния си от втори до четвърти клас. Гледаше ни като писани яйца и въпреки това ни научи на математика.
    Като се замисля обаче все още най-много уважавам преподавателката си по физика, която ми е писала единствената двойка в живота ми преди университета. Напълно си я заслужавах и тя не се поколеба да ми развали хубавия ред шестици. Разбира се, в седващият учебен час отново ме изпита.
    И макар всички ученици да я смятаха за дракон, тя беше единственият преподавател, който през месец март от последната ни година осовободи от изпитване, хората които са имали отлични оценки три години подред. Просто каза: „Знам, че тази година физиката няма да е приоритет на много от вас. Учете си за кандидат-студентските изпити“.

  4. блазе ти, знаеш ли колко малко хора са имали такива .. другарки?

    и аз имах една такава другарка – миленкова се казваше, по литература. па и мадама беше..

    еехх.. в момента другарите и другарките са издънките от университетите, хора от прованса, които или ще се връщат при козите, или ще … аабе..

  5. Свидетел съм на тези прекрасни времена.Учил съм в същото училище/старото училище както виждам по снимката,защото лед това го премистиха в друга сграда/,но съм бил 6-7клас по това време.Пекрасни учители!

  6. Здравейте! И аз съм учила в Христо Ботев в Хавана и това бяха едни от най-хубавите ми години!!! Аз бях там от 1986 до 1989 г – по това време бях в 5, 6 и 7 клас. А Вие кои години сте живели в Куба? Много ще се радвам да ми отговорите (може и на лично съобщение, мейлът ми е lyubaz@abv.bg ).
    Всичко най-добро и прекрасна и успешна 2017 година!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s