Мяу

Значи, тая мойта котка някой ден такъв бой ще й яде кльощавото дупе, че бедна й е фантазията. Едно на ръка, дето през една седмица е разгонена и овряква орталъка, дето се вика свикнах, особено след като сложих и коткоустойчива брава на спалнята. Но коткоустойчивтостта в нейния случай е относително понятие. Снощи например се будя от адски джангър. Бре, викам си, нападат ни, я да ида да видя да спася каквото там мога… Какво се оказва обаче. Онова ситното си отворило долапа на секцията в хола и извадило стъклените подноси. Гости ли ще има, що ли… Как се отваря долапът. Ами много просто. Хващаш най-културно топчестата дръжка и дърпаш. Как иначе. Няма проблеми, какво.

На балкона вече не я пускаме. За това всъщност съседите са виновни и никой друг, или по-точно тяхното усърдно демонстрирано нежелание да държат суджуци по терасата, поради което зверчето се завръща оттам с празни лапи. Ама и хора! А, на всичкото отгоре е и злояда! Докторът постоянно ни пили на главата, че не й даваме да яде достатъчно, без да му пука, че тя има поне две наредени чинийки с храна – кеф ти суха, кеф ти от консерва, кеф ти домашно производство… Иде ми да му я връча за една седмица да си я отхранва там, белким успее да й качи някое и друго кило. А бе, абсолютен гамен и това е!

Така спим ний! 😈

За честта на една крава

Нушич беше описал една своя леля в знаменитата си автобиография. Същата, която в миг на раздразнение я обиди на хипотенуза. Женицата имаше навика да разисква с майка му въпроси като изпитва ли кокошката удоволствие, когато снася, или я боли.

Европейският съюз е на път да разреши случая особено в казуса, касаещ сексуалните щения на едрия и дребен рогат добитък. Оказва се, че когато баба Куна от Търнокопене, провадийска околия, си дои кравата, тя извършва противоестествени блудствени действия с клетото добиче. Остава да се молим ЕС да не се сети, че сучещите теленца, агънца, яренца и прочие живинки са обект на сексуално извращение с малолетни и инцест, защото докато се хранят, задоволяват сексуално извратените си майки.

За повече информация по скандалните страсти на кози и крави >тук<.

Когато Темида попадна на лош офталмолог…

Хората, които имат навика да преценяват себеподобните си според външността им, често пъти правят огромни грешки. Така де, гледаш неугледен, омачкан човечец, кривоглед, куц и на всичкото отгоре с гърбица, отписваш го като безнадежден случай, след което той отива да работи за НАСА и прави революция в космическите технологии, вследствие на което не само, че си правим колония на планетата Гуркан в съзвездието Алфа-Бета-Гама-Центавър, но и без проблем побеждаваме бозоргите. Има още

За инвалидите и хората – 2

Темата си има продължение. С интерес седнах пред телевизора снощи, за да разбера има ли някакво развитие по случая. Оказа се, че имало. Когато Юксел Кадриев започна да чете някакво опровержение от МОН, според което нещата не стояли точно така, както са били представени, леко си отдъхнах. Рекох си, че новината все пак е била силно преувеличена и изкривена, и тъкмо планирах обяснението, което да дам в днешната статия, когато разбрах, че всъщност преувеличението се състои в следното: инж. Стоицева не била уволнена, защото е инвалид, а е освободена от длъжност, защото е инвалид. И на мен ми стана ужасно неудобно. Така де, излях доста голямо количество гневни слова, а всичко това се оказа напразно и най-лошото, невярно. Не била уволнена, била ос-во-бо-де-на. Разликата е, съгласете се, огромна. Мистерията около отстраняването й от длъжност поради инвалидност започна лека-полека да се разплита, особено в частта си с учителите, пратили писмо до министър Вълчев, в което молели да вземе мерки по случая. Стана ясно, че това са синдикалисти от „Подкрепа“… Има още

За инвалидите и хората

Много социален пост, държа да предупредя. Ако на някого не му се четат драми, по-добре да прескочи.

Като начало ще кажа, че гледането на новини си има и предимства. От няколко дена възстанових това свое позабравено занимание и установих, че ми действа депресивно. Не че това е предимство де, никак даже. Обаче едновременно с това станах с една идея по-осведомена. Ето това вече е предимство! Но може би днес щях да се чувствам по-добре, ако не бях налетяла на нелепо парадоксалния материал на btv от снощи (понеделник, 12.11.2007), от който научих, че в страната на неограничените невъзможности, нашия любим Абсурдистан, могат да те уволнят щото си инвалид. Сега, аз принципно съм съгласна, че на инвалидите им се полага доживотна резиденция в някое затънтено село вдън гори тилилейски, където с външния си вид да не смущават нас, здравите. Съгласна съм също, че единственото нещо, за което стават, е да плетат кошници или да се занимават с друг нискоквалифициран труд. А те, разбираш ли, наглеците, друго им се прищяло! Някаква си пловдивчанка идея си няма къде й е мястото, ами решила да става директор на училище! И то не на какво да е, ами на Професионалната гимназия по битова техника! Ей, нагли хора значи, тц, тц, тц!
Има още

Станахме глезльовци

Изгевезихме се хората, това е истината.

Добре, ще обясня. Значи, през изминалите дни немалко части от страната бяха пометени от снежна буря. В случая зимата ни изненада, но тоя път изненадата, за разлика от друг път, беше оправдана. Така де, не е чак толкова нормално в началото на ноември да възникне нужда от снегорини, нали?! Като се тегли чертата става ясно, че в резултат на развилнелите се снегове, бури и хали, доста селища са останали без ток. Факт, не е приятно. Но преди седмица някой да ми беше казал, че ще се самоназнача за адвокат на някое енергоразпределително дружество, в конкретния случай EVN, щях да му се изсмея в лицето.

Там е работата, че снощи слушах как някакви хора искали да съдят дружеството затова, че им спрял тока. В същото време показват как други хора от въпросното дружество работят при екстремални условия, за да могат да възстановят електроснабдяването. Съвсем нормално, като се има предвид, че същите тези личности не живеят в Португалия и вероятно и те нямат ток у дома. Някакви пък се оплакваха пред репортерите, че им било тъмно. Ма ужас! Да е някое дванайсетгодишно перекенде, дето да го е яд, че му няма интернета, да разбере човек! А това бяха хора на възраст, преживели славните 1986-та и 1987-ма, когато цялата страна мигаше като дискотека в режим три часа няма ток на три часа без ток и си светехме с крушки, изведени от акумулаторите на колите! Добре, показаха ни персони, които се отопляват на твърдо гориво, но които се тръшкаха като пубертети пред сексшоп, щото им било тъмно! Ми да си запалят свещ бе! Или кандило! Буря има, да му се не знае, работят екипите, какво да правим сега? Имаше и някакво младо смолянско семейство с бебе, на което болката му беше, че понеже нямало ток и трябвало да седят в една стая… Иначе в колко стаи седят? Мъжът и жената – отделно, а бебето – зафичнато някъде? Е ми, извинете!

Да се оплакват хората от странни сметки за ток, от непостоянно напрежение, от това, че поради профилактика на енергото им е отишъл някой уред – разбирам. Ама да ореваваш орталъка, щото бурята прекъснала електричеството и да обвиняваш съответното дружество, че не е успяло да се телепортира насред пряспата и на секундата да острани повредата – това ми идва в повече!

Ама и седмица…

Хора, не мога повече да си затварям очите пред фактите. Някой ме е урочасал и то здраво. Какво се прави в такива случаи? Ръсих се със светена вода, но засега не помага особено. Добре де, първо ще ви обясня как точно стана всичко, пък вие сами си вадете изводите. Има още

Телеграфно

Вече и аз пиша за MyKinda. Само да спомена и да се похваля де. Дано излезе успешен проектът, засега ми харесва това, което правя 🙂 Айде, бягам да работя и на казионната си месторабота, че днеска много неща наведнъж трябва да отхвърля, ма май няма да успея. Лек ден! 🙂