Още по темата

Отново по горещата тема на деня…

Обобщаването продължава да ме изненадва. Не ми е понятно масовото навиване, че учителите са някакви търтеи, паразитиращи на гърба на обществото, което е толкова добро, че дори е съгласно и да им се отпуска някаква малка месечна сума, въпреки че те са негов ненужен придатък. Започват спомени за преподаватели, които са били част от нечии кошмари, което оправдава низвергването на всички останали учители, които са съвсем нормални хора без криминално минало. Ами не го разбирам това. Не разбирам и убеждението, че учителите наминават на работа през свободното си време, което е толкова много, че те просто се чудят какво да го правят. Не ми е понятна и истерията срещу частните уроци. Тоест, понякога децата все пак имат нужда от частни уроци, особено ако ще кандидатстват, а се чувстват несигурни по даден предмет. Кое му е престъпното на това? Може да се справят чудесно по литература, но да имат проблеми по математика, обаче да искат да кандидатстват в езикова гимназия. Могат да имат съученици, които са великолепни математици, но им куца литературата. Те пък ще отидат на частни уроци по литература. И аз съм ходила в шести клас на частни уроци по математика, при това без да намразя другарката Николова… Добре, в какво се корени тази спонтанна омраза към учителския труд, който се оказа маловажно хоби на група хора, които на всичкото отгоре искат то да им се заплаща? Има още