¡Viva El Bombero!*

… или „Когато разговаряш с мен, ще мълчиш!“

Отвъд океана безбрежен, през девет морета та в десетото, тоест в Карибско, лежи едно китно царство-господарство, а именно тропическия рай Куба. Тази перла, за която САЩ отдавна точат лиги, се управлява от El Comandante y jefe Fidel, да се свети името Му. Напоследък Фидел бая сдава фронта от здравословна гледна точка, брат му Раул гледа към престола му, клонящ към овакантяване, а народът кубински се чуди какво да прави. Едната част тайно стиска палци Фидел да се пресели в един по-добър свят, друга част се тресе от страх, щото за Раул се носят слухове всякакви и то общо-взето не особено успокояващи, а трета се моли Фидел да прескочи трапа, щото е обладана от неистова любов към Вожда.

В България ние си отчуваме местния вариант на El Comandante, който може би трябва да си го наричаме на галено Фиделио. За съжаление обаче, авангардната ми идея на бат’Бойко да му излезе прякора Фиделио едва ли ще се осъществи. Ама няма значение де, по-важното е, че източно от Острова на Свободата, отвъд океана, през девет морета, та на десетото, тоест на брега на Черно море, внезапно се оказа, че се е материализирал Раят на маймуните. Купонът в психиатричното отделение, на което сме се обърнали, си тече с пълна сила. По телевизията излъчват обстойни кадри от учредителното събрание или каквото там се води на новата-новеничка партия ГЕРБ. На сцената излизат стоте каба-гайди и почват патриотично да ручат „Излел е Делю Хайдутин“. Митко Щерев в пристъп на творческо вдъхновение сътворява химн в чест на The brand new party. Човекът навремето писал химни в чест на Партията, защото, както твърди, го били накарали. Със сила, един вид. Днес написал химн в прослава на бодигарда на Тато. Дори не искам да си представя какъв кютек е трябвало да изтърпи клетия човечец, за да се стигне накрая до тоя стресиращ резултат, който, като теглим чертата, се изразява в надъхваща прочувствена ода, изпълнявана от 2 (словом два) хора и 8 (словом осем) деца – солисти. Почти успя да надмине Абрашев, мирнапрахаму, и неговата незабравима фанфарна ода в чест на Царя. Почти. Само ей тонинко не му достигна, щото не се беше сетил да тури и фанфарите. Нищо, бат’Бойко като вземе властта, ще спази традицията, завещана от породистия мадридски аристократ и ще направи щатния си композитор министър на културата… Малко по-настрани е поставен президиумът във вид на бели кресла, едното от които впоследствие е оказано с високата чест да приюти царствените задни атрибути на Вожда.

Циркът е пълен. Арогантният прототип на Супер Любо излиза на сцената и чете едночасова реч, вдъхновен от задокеанския си идол вероятно. Има още много хляб да изяде, докато стигне осемчасовите изпълнения на Фидел, но ние не му се сърдим – ще мине време и Бойко ще задобрее момчето. То и Фидел не е станал Фидел за един ден, все пак! Само че Фидел говори наизуст, импровизира, а Фиделио чете, но нищо, както вече казах, и този период ще премине…

Покорството, възхищението, любовта в очите на хилядите присъстващи в залата в по-голямата част от света отнемат изключително много време, ресурси и репресии, за да се култивират. Умните люде, които решават да градят кариера като професионални диктатори най-често почват от поставянето на медиите под палец. Насила. Да не шават много-много. От същите медии впоследствие почват да се изливат най-разнообразни обяснения в любов към Вожда, които малко по малко проникват в масовото съзнание, докато народът не почне да люби Вожда тъй както обича себе си.

В нашата лудница обаче причината и следствието тотално разменят местата си. Например няма някакви видими признаци, според които Бойко (редно е като няма да му викаме Фиделио да си го наричаме с любов само на малко име, ползвайки почина на братския трудов кубински народ, който питае сходни чувства към собствения си Вожд) да се зори да кандърдисва медиите да го хвалят. На тех джокер не им требе, они си го знаят. Само преди пет години същите търсеха локви, в които да се проснат, а после убеждаваха Царя да мине отгоре им, че да не си намокри краката. Днес феноменът остава констатна величина. Народът от доста време насам е забележително добре осведомен за житието и битието на най-любимия пожарникар. Бойко е навсякъде – в рекламите за мляко, в църквите, в песните, в мечтите на поп-дивите и манекенките… Страх да го хване човек да си пусне чешмата, че и оттам да не текне. Народът пък от друга страна няма толкова голяма нужда от медии, че да си хареса Бойко, може дори да се каже, че той го харесва още преди медиите да си носят шишета с вода, че като се появи Бойко, привлечен от светлината на камерите като нощна пеперуда от свещ (традиционното напоследък осветление за варненци), те веднага да ливнат водата, да си направят собствена локва и да се пльоснат в очакване тежкият ботуш на всенародния любимец да се стовари на гърба им.

Трилърът е в разгара си. Бойко глежда хилядната си, просълзена от спонтанна любов към него аудитория и обявява целите и задачите на новата партия. “За партия ГЕРБ трябва да се знаят три неща. На първо място ГЕРБ ще е партия на тези, които се борят с организираната престъпност и корупцията и за реформа в съдебната система. На второ място приоритет за ГЕРБ ще е възпитанието на децата в семейството. На трето място ГЕРБ е за енергийна независимост на страната”, заяви Бойко Борисов. Неформалният лидер на новосъздадената партия обясни, че “тези, които не работят според принципите и целите на ГЕРБ, ще бъдат отстранени”.

Иначе казано, сега да сме в очакване на някакъв нашенски вариант на Ангелите на Чарли, които като рояк супермени ще почнат да дирят и да опухват лошите. Колкото от тях са останали де… Аз лично одобрявам подобно решение. Нашенските босове на организирана, реорганизирана и прочие видове престъпност напоследък се борят да попаднат в Червената книга на изчезващите видове. Иначе казано, ловният им сезон определено е открит. Може би Бойко просто е изпреварил събитията, а може и неизвестен негов поддръжник да се престарава в момента с изтребване на вредителите. Кой да знае?! Освен дето ще борим престъпността, но и ще възпитаваме и децата в семейството. Опитвам си да си представя пламенни герб-активисти, които целеустремено и с пионерски плам чукат от врата на врата, влизат в семейството и почват да възпитават децата. Възможно е да работят като гувернантки на доброволни начала, сиреч безвъзмездно, докато Бойко брани енергийната независимост на страната. Един Бог знае как ще го постигне. Може да си обмени ценен опит с Волен, той също има подобни въжделения.

Като стана дума за вода… Говорейки и громейки врагове, по едно време Вожда взе, че ожадня. Това стана горе-долу малко след като назначи формален председател на партията си, за когото публично обяви, че той ще бъде неговата кукла на конци и ще краси поста, докато той, (Бойко де) му казва какво да прави кога да го прави и защо да го прави, какво да говори, за кого да го говори и най-вече кога да говори. Във всеки случай, каквото и да включва правенето и говоренето, то изключва президента, щото за президента може да говори единствено Бойко. Та докато Бойко говореше за „субсидираността“ (?!), внезапно усети, че устата му еприсъхнала. Обърна се към новия партиен лидер и нареди „Цветанов, донеси вода!“ И лидерът на партията, внезапно персонифицирал се в образа на Ганимед Въздържателя, скокна като ученичка и притичвайки, бързо утоли жаждата на Вожда.

А Вождът говори дълго и напоително. Обяви враговете си – Тройната коалиция, но без президента Първанов, когото той много уважава и за когото не дава на никой да говори, без Симеон Сакскобуррготски, от който получи специално поздравление и без Ахмед Доган, от когото се възхищава. Другият враг е, разбира се, Костов. След това, като реверанс към доброто старо време, без какъвто и да е дебат, присъстващите учредители избраха формален Изпълнителен и Контролен състав на партията, пардон, Партията тоест, които членове ще си висят в безъздушното пространство и ще джугат белот, докато неформалният лидер на ГЕРБ решава какво да се прави и поради що да се прави. Някакви варненски провокатори поискаха да узнаят за кого аджеба ще се гласува, но Бойко бързо им дръпна шалтера. Така трябва! Твърда ръка му трябва на туй стадо, твърда ръка и коч с голяма камбана дето да го води!

Имаше разбира се и поздравления от братски партии в най-добрите ни традиции от близкото минало. Сълзи и целувки Бойко получи от братската партия на БЗНС в лицето на Мозер, поздравления имаше от братската формация или каквото е там на Абаджиев, отксубнал се от гибелното влияние на серийния убиец Костов, поздравления от породистия недокоронован монарх със съмнително IQ Симеон, изобщо то едни поздравления, една любов – не си е работа. От цялата работа не разбрах само що не продаваха билети за спектакъла, или пък, в случай, че не е било спектакъл, що нямаше хора в бели престилки, които да слагат специални ризи на крайно нуждаещите се.

О, Боже… Народът ни тотално е изкукал. Масово и повсеместно. Севернокорейските лидери в момента ни гледат със завист и не могат да проумеят как с едно щракване на пръстите Бойко направи това, което Ким Ир Сен гради цял един живот, за да може Ким Чен Ир да продължи делото му! Последната мода е любов към най-любимия пожарникар, прочие. Дето се вика, повод да го полеем. Затова на ви една пожарникарска салата, powered by Пламък.

––––––––––––-
* bombero – пожарникар, исп.