Събудих се днес в 9:30 сутринта. Споменавам тоя факт, щото това си е рядко явление – най-редовно си ставам в 6:00, че да сваря да се натуткам и да не закъснея за работа. В интерес на истината първо се събудих някъде около пет и половина и то не доброволно, просто котето ми Анджелка беше се наспало и беше решило да ми дъвче носа, ръката и каквото още мое намери да се подава изпод юргана. Вследствие тя беше безмилостно заточена в останалата част на апартамента, където успя да свали още няколко играчки за елха и пр., а аз продължих да си спа.
Малко преди 9:30 започнах да се посъбуждам от типичните съседски шумове, които си вървят с апартамента: дрелка нейде кротко жужеше, някой чукаше пържоли, този над нас си редеше фаянсови плочки в банята, а из пространството се носеше вездесъщата „Ода на Радостта“. Някой си беше пуснал и телевизора явно…
Известно време упорито не се събуждах напълно, но получих sms от Глобул, който ме призоваваше да се кична Има още
Pеалността е въпрос на гледна точка... 