¡Viva El Bombero!*

… или „Когато разговаряш с мен, ще мълчиш!“

Отвъд океана безбрежен, през девет морета та в десетото, тоест в Карибско, лежи едно китно царство-господарство, а именно тропическия рай Куба. Тази перла, за която САЩ отдавна точат лиги, се управлява от El Comandante y jefe Fidel, да се свети името Му. Напоследък Фидел бая сдава фронта от здравословна гледна точка, брат му Раул гледа към престола му, клонящ към овакантяване, а народът кубински се чуди какво да прави. Едната част тайно стиска палци Фидел да се пресели в един по-добър свят, друга част се тресе от страх, щото за Раул се носят слухове всякакви и то общо-взето не особено успокояващи, а трета се моли Фидел да прескочи трапа, щото е обладана от неистова любов към Вожда.

В България ние си отчуваме местния вариант на El Comandante, който може би трябва да си го наричаме на галено Фиделио. За съжаление обаче, авангардната ми идея на бат’Бойко да му излезе прякора Фиделио едва ли ще се осъществи.

Пожарникарска салата

В чест на всенародната любов към Бойко, смятам, че е уместно да го уважа и аз. Ако не с друго, поне с една салата. Салата е директен копи&пейст от Пламък, на която искам да благодаря, че ме открехна за това ядиво. Вчера, понесена от еуфиричната вълна по повод създаването на партия ГЕРБ, реших да почета Бойко с това нещо. Много вкусно излезе! Та така, Пламък казва следното: