Долу мръсотията, „не“ на дрогата! :Р

Днес ме развеселиха с ей тая реклама:

Мноооого е добра! Пожелавам ви добро настроение! 😉

Чай със сладко от малини

Страшно много народ го натръшкал тоя грип, ужас просто! И явно е гаден – с едни много високи темепратури, чак страх да те хване Новината, че повечето ми приятели и голяма част от колегите ми са се огътали доста ме фрустрира, чак нямам настроение да оплюя Натура 2000, каквото си ми беше намерението. Вместо туй ще споделя една бабина рецепта за сваляне на висока температура.

Освен конвенционалните антибиотици, фервекси, аспирини, витамин це-та и прочие необходими материали, ни е нужно да имаме чай. Няма значение какъв. Може билков, може черен, може зелен – чай бе, чай! Освен това е добре да имаме и сладко или конфитюр от малини. Ако нямате домашен – продават напълно ядивни магазински неща. Правите си чая както там си го правите по принцип. След като е готов, вместо захар или мед в него набухвате голяма доза малиново сладко – направо със супената лъжица. Разбърквате, изпивате го колкото се може по-горещ, след което се завивате в топло одеяло в топлото си легло. Много скоро се изпотявате силно, темпeратурата пада до съвсем поносими стойности и животът се оказва, че не е чак такава миазма! 😉
„A cup of tea“ Marina Rubinova

Bulgaria vs. Europe

Преди време Бруно Бодзето беше направил много сладка анимация, представяща разликите между Италия и останалите западноевропейски страни. Като го гледах се успокоих – не сме сами! Със или без трикольорчета по реверите, не сме сами. Факт е, че във филмчето можеше просто да се смени италианското с българското знаме и нямаше да разберем, че не е правено точно за нас си. Тази анимацийка може и да сте я видели, от доста време шари в нета, ама ако не сте, ето ви:

Good job!

Професия „интелектуалец’

Има такава професия. Странна е, незнайно колко е доходоносна, но я има. Има си предпоставки за нейното създаване, има си и причини за нейната еволюция. По нашенски. Въпросът за формирането на нашенския, роден интелектуалец неизбежно ни кара да хвърлим някой и друг бегъл поглед назад в историята на Двадесети век, съсредоточен в района на Русия през далечната 1917 година, когато се случва събитието, известно под кодовото име ВОСР.

Иначе казано Велика Октомврийска Социалистическа Революция, състояла се по нов стил на 7 ноемврий същата тази година. Като оставим настрана причините, довели до това събитие, преглъщайки полемиките в търсене на виновния и хвърляйки по едно око към недоказаните хипотези, гласящи, че това се е случило, защото на борда на крайцера “Аврора” внезапно, но пък напълно обяснимо свършила водката, ще преминем към следствието: народните маси вземат властта в ръцете си (или поне част от тях са убедени, че това са направили, друга част се чудят защо нямат власт, след като и те са част от същата тази маса, а трета част се опитва да убеди тази част, която е взела властта, че и тя е народна маса и ако може на това основание да не я пращат в ГУЛАГ, но обикновено не се получава) и в даден момент не знаят какво да правят с нея.

Между сезоните

Зимата е болна и има температура. Някакъв противен бацил е я повалил и сега тя има силна треска. Растенията покълнаха от жегата, а трябваше да спят дълбоко под плътен, пухен бял юрган. Мечките не могат да заспят зимен сън. Още малко и птиците ще почнат да се връщат от юг… Наоколо всичко е като някакъв неестествен псевдотропик, нищо не си е на мястото. Никак не е хубаво това! 😦

Омръзна ли ви да четете за петте неща? Че аз какво да направя?!

Може и да ви е писнало да четете напоследък за петте неща, които не знаете за тоя или оня, обаче на мен не ми пука. Ама хич! Lyd ми прехвърли топката и викам, не е зле да продължа верижната реакция 😉 Амиииии… Де да знам кой какво знае и какво не знае за мен?! Добре, да пробвам…

1. Хич не обичам да ми е горещо, предпочитам студа. Много е възможно в предния си живот да съм била пингвин…

2. От Варна съм, пък не мога да плувам. Плувам като ютия общо взето. Е, мога да издрапам три-четири метра, ама туй-то. Е, на гръб мога да се нося, ама не е същото.

3. Изпитвам ирационален страх от извънземни, перушина и всякакви насекоми без калинки. Калинките ги обичам 😉

4. Много ми харесва операта, но никак не обичам балета. Когато нашите ме водеха на балетни постановки като малка,задължително заспивах.

5. Фантазирам си постоянно. В главата ми непрекъснато се развиват най-разнообразни фантастични и фентъзи-сюжети. Мисля, че ако реша да пиша книги, вероятно ще станат доста интересни. Знам как изглеждат всички герои, какво мислят, какво чувстват, какво обичат да правят, да ядат, кой е любимият им цвят – всичко. В мен живее един малък палав ескейпист, няма какво да се лъжем;)

Пингвините и феята са взети от http://www.webshots.com. Снимката с морето е моя, снимката на ютията няма авторски права, същото важи и за балетните пантофки. За перушината и насекомото няма да говоря!

Като гледам, то сума ти хора вече си признаха по пет „страшни“  тайни. Не прехвърлям топката на никого специално, ако някой е бил пропуснат от епидемията, да приеме, че го каня да се включи 😉

Няколко думи за образованието

Автор: LifeJoker, четвъртък 11 януари 2007

Всеизвестен “факт” е, че българите са интелигентен народ с висока обща култура на населението и още по-висок процент на получилите висше образование. Нация от специалисти – не, по-скоро от гении – която страда много от калпавото си управление и безпаричието. Излизам на улицата и какво да видя: тук един гений в спортно облекло – тип анцуг, с мръсна газ с новия си “баварец” отнема предимството на линейка и полицейска кола едновременно. В това време потенциален мозъчен хирург се клатушка по улицата, лъхайки на джибри и прегръща някакъв уличен стълб, все едно са първи приятели. Група висшисти висят на кисели краставички и огромно количество “домашна” ракия в кварталната кръчма, обслужвани от икономистка – отличник. Ех, мила родна картинка, би казал един голям човек. Защото, дами и господа, един от признаците на величие, характерни за повечето ни творци, е способността за самоирония. Както на личностно, така и на национално ниво. А както гласят “природните закони”, дори и най-гениалните семена се израждат в лош хумус.
Като пресен продукт на образователната система в родината, минал през всичките й нива и превъплъщения, ще си позволя да изложа личните си впечатления с може би малко остра нотка. Разбира се, това не е образованието, което са получили моите родители, а вероятно не е и образованието, което са получили по-малките с една-две години, да не говорим за сегашните първолаци. Което вероятно е една от лошите страни на българското училище като цяло. Още от килийните времена то постоянно се реформира по онзи характерен подход, който изисква изкореняване на гнилото минало и изграждане на едни нови устои за едно по-светло бъдеще. Но, драги сънародници, не е ли приемствеността и меката еволюция по-правилният подход? Дали не е време също така да спрем да въвеждаме източния, западния, юго-северния и космичния опит със сляпата вяра, че щом там работи, значи и тук ще работи?
Но да обобщя така дълбокото ми огорчение още от онези времена на начален преход, когато бях в “елитно” основно училище. Целия текст можете да го прочете тук.

Пиянството на един народ…

…или пък не?

Щото си спомням едно много странно изречение от твърде странната предизборна кампания на настоящия ни президент, което кой знае по какви причини гласеше: „Искам шотландците да пият ракия!“ Ха де?!

Оня ден имахме гости. Наред с всичките му там гозби, на масата имаше кисело зеле, наръсено с червен пипер, селска туршийка и естествено, домашна ракийка. Кайсиева. За кайсиевата ракия се говори, че вървяла заедно с мезето си, толкова е плътен ароматът й. Нямаме лозе, но за щастие имам приятелка, която си има и лозе, че и кайсии и всяка година вари ракия. Много хубава ракия вари. А аз предпочитам да си купя от нея, щото си знам човека. Представяте ли си да изпиете към двеста грама петдесет и петградусов концетрат, а на сутринта да се събудите с ясна глава? Е оная вечер точно така направих – покрай сладките приказки бутилката, която бях сложила на масата неусетно свърши, а сутринта бях свежа като току-що откъснато корнишонче. Изобщо нямам намерение да повтарям тоя спонтанен „опит“ с някой от винпромските парфюми, а да ме пази Бог от досег с неща като т. нар. „водки“ „Мания“, „Флирт“, или да речем „Спирт“.