Няколко думи за образованието

Автор: LifeJoker, четвъртък 11 януари 2007

Всеизвестен “факт” е, че българите са интелигентен народ с висока обща култура на населението и още по-висок процент на получилите висше образование. Нация от специалисти – не, по-скоро от гении – която страда много от калпавото си управление и безпаричието. Излизам на улицата и какво да видя: тук един гений в спортно облекло – тип анцуг, с мръсна газ с новия си “баварец” отнема предимството на линейка и полицейска кола едновременно. В това време потенциален мозъчен хирург се клатушка по улицата, лъхайки на джибри и прегръща някакъв уличен стълб, все едно са първи приятели. Група висшисти висят на кисели краставички и огромно количество “домашна” ракия в кварталната кръчма, обслужвани от икономистка – отличник. Ех, мила родна картинка, би казал един голям човек. Защото, дами и господа, един от признаците на величие, характерни за повечето ни творци, е способността за самоирония. Както на личностно, така и на национално ниво. А както гласят “природните закони”, дори и най-гениалните семена се израждат в лош хумус.
Като пресен продукт на образователната система в родината, минал през всичките й нива и превъплъщения, ще си позволя да изложа личните си впечатления с може би малко остра нотка. Разбира се, това не е образованието, което са получили моите родители, а вероятно не е и образованието, което са получили по-малките с една-две години, да не говорим за сегашните първолаци. Което вероятно е една от лошите страни на българското училище като цяло. Още от килийните времена то постоянно се реформира по онзи характерен подход, който изисква изкореняване на гнилото минало и изграждане на едни нови устои за едно по-светло бъдеще. Но, драги сънародници, не е ли приемствеността и меката еволюция по-правилният подход? Дали не е време също така да спрем да въвеждаме източния, западния, юго-северния и космичния опит със сляпата вяра, че щом там работи, значи и тук ще работи?
Но да обобщя така дълбокото ми огорчение още от онези времена на начален преход, когато бях в “елитно” основно училище. Целия текст можете да го прочете тук.

Има още