Професия „интелектуалец’

Има такава професия. Странна е, незнайно колко е доходоносна, но я има. Има си предпоставки за нейното създаване, има си и причини за нейната еволюция. По нашенски. Въпросът за формирането на нашенския, роден интелектуалец неизбежно ни кара да хвърлим някой и друг бегъл поглед назад в историята на Двадесети век, съсредоточен в района на Русия през далечната 1917 година, когато се случва събитието, известно под кодовото име ВОСР.

Иначе казано Велика Октомврийска Социалистическа Революция, състояла се по нов стил на 7 ноемврий същата тази година. Като оставим настрана причините, довели до това събитие, преглъщайки полемиките в търсене на виновния и хвърляйки по едно око към недоказаните хипотези, гласящи, че това се е случило, защото на борда на крайцера “Аврора” внезапно, но пък напълно обяснимо свършила водката, ще преминем към следствието: народните маси вземат властта в ръцете си (или поне част от тях са убедени, че това са направили, друга част се чудят защо нямат власт, след като и те са част от същата тази маса, а трета част се опитва да убеди тази част, която е взела властта, че и тя е народна маса и ако може на това основание да не я пращат в ГУЛАГ, но обикновено не се получава) и в даден момент не знаят какво да правят с нея. С властта. И ето – решението се появява! Ще строим разбира се, нов свят! Свят, в който всички ще бъдат равни! Равни, еднакви и неотличими като тревичките в една добре окосена ливада, като за тая цел, естествено, почваме да, ами да косим, да, ливадата. Който бил малко по-висок – под косачката, който бил малко по-различен – ами има си хербициди, има си плевене… Процесът е общо взето ясен, а резултатът трябва да бъде един – всеобщо равенство и братство! На работниците във фабриките идва Месия, който им казва, че те са равни и дори по-добри от поетите! От музикантите, художниците, писателите! Те (работниците) творят материални благини – дрехи, храни, най-различни полезни предмети, които могат да бъдат потребявани в чисто физическия смисъл на думата! А другите – те какви са? Какво са направили през живота си? Имат ли черно под ноктите си? Имат ли мазоли на ръцете си? Със сърп жънали ли са, че да успеят да преварят градушката преди да е съсипала реколтата? Знаят ли, най-сетне, как се калява стоманата? Ами отговорът е прост и ясен – не! Каква, тогава, е ползата от тях? Разни люде, които си подсвиркват, подскачат по сцените, пишат разни книжки, които си четат само те, щото ние или не можем да четем, или ако можем – не разбираме за какво става дума…

Кому е нужно всичко това? Всичката тази литература, всичката тази култура? Нима това може да се яде?! И ето как “интелигент” става обидна дума, обозначаваща безполезния човек. То се подразбира – “интелигент”= “буржоа”! Какъв ужас! Рисувал бил картини? Ха! Ами я да го видим пак ли така ще си маца ли маца на “топло” в Сибир, а? Писал стихчета?! Нека! Ама тоя път ще пише за красотата на заледената степ, ако му останат здрави пръсти. Бил учен? Вече ще изобретява каквото ние му кажем и когато му кажем, стига се е занимавал с разни кулашки глупости! И така нататък…

Който можал – спасил се, който не – не. Какво е ставало в другите соц-държави не зная, но пък имам доста ясна представа за събитията, които се случат у нас, в България, след сакралната дата 9 септември 1944 г. Започваме да копираме от Големия Брат всичко, каквото сварим. Вливаме се в руслото на новия културен жанр, наречен “соц-реализъм”. Най-различни културни дейци или успяват да избягат, или умират в мизерия, за сметка на псевдо-творци, които удобно се вписват в новия канон и създават псевдо-творби със социалистическа насоченост – благодарствени химни в чест на Партията, опери, в чест на Новия строй (да не се бърка с Новото време), картини на Вождове (но не индиански), книги, в които смели партизани гинат най-редовно в бой за Свободата на Родината…

“Интелектуалец” става обидна дума. Раждат се нови герои – тъкачки-многостаночнички, хонорувани преизпълнители на петилетни планове, пишат се поеми за работливи комбайнери, децата мечтаят да станат трактористи (това в догагариновия период, после искат всички да са космонавти). За лагерите, народните “съдилища”, председателствани от шивачки и всякакви подобни нещица няма какво да се говори. Но ето, че се създава нова каста! Това е каста на привилегировани хора, които са по-равни от всички останали свои “братя” на базата на отрудените си ръце! Дори пропускайки ранните соц-години, в които, за да кандидатстваш в университет, трябва да представиш бележка от местния партиен секретар, е достатъчно да се упоменат черните и за съжаление продължили доста дълго дни на “привилегированото” кандидатстване в елитни учебни заведения.Да, съществуваше такъв парадокс – ако си дете на родители с „работническа“ професия (няма значение каква, може да е работник на поточна линия примерно или пък бояджия или каквото там си изберете, цветар, чистач, зидаро-мазач – изобщо представител на всевъзможен не особено престижен труд), та ако си такова дете, то вече имаш правото да кандидатстваш с привилегия, влизайки със значително по-нисък успех от останалите в съответното учебно заведение. В същата графа спадаха и децата на активни борци против фашизма и капитализма (какви ли ще да са били пасивните), но тъй като по едно време въпросните ятаци и партизани поостаряха и децата им пораснаха, взеха да си осиновяват внуците, че и те да отхапят от комата на привилегиите. Получаваха се парадокси, при които хора със съвсем сносни изпитни оценки (да кажем 5,50 по биология и 5 по химия) не биваха приети в специалност “Медицина”, защото на тяхно място съвсем удобно се е наместил някой “привилегирован”, изкарал тройки и по двата предмета. И това съвсем не беше рядкост, нито пък някакво изключение, беше си правило! Нали се сещате за приказката “като се знам какъв съм инженер ме е страх да отида на лекар”? Е те точно тогава се появява, като някакъв черен хумор, който обаче не успява да предизвика смях. “Интелектуалец” – дори не беше престижно да имаш такива родители, но пък от друга страна още не мога да разбера мерака на чистачите да направят децата си баш културтрегери.

И дойде ред за Ренесанса на Интелигента. Лошо няма! То се започна като течение известно време преди 10 ноември 1989 г., нароиха се всякакви творчески колективи, съюзи на писатели, творци-авангардисти, от тези, дето “рисуват” лилави петна на лилав фон, твърдейки че това е тяхното виждане за листопада през есента, композитори, които пишат допълнения към нещото, наречено Нова Българска Музика, писатели, дейци от всички таксономични групи на Изкуството… Дотук добре. Или поне относително добре – в края на краищата ние нямаме култивиран с времето вкус за качественото и пошлото, действаме в момента малко по усет, малко опипом, потомствената интелигенция в момента е нещо рядко, пък и не винаги е гаранция, че може да ти подскаже правилният път. И стана мода да си “интелектуалец”. Дори не мода, превърна се в професия. Интелектуалецът еволюира в нов биологичен вид, можем условно да го наречем homo intellectualis bulgarii. Не знам дали този звяр го има и по други земи понеже, но даже и да го има, нашият си е наш, роден и неповторим.

“Интелектуалците” знаят всичко. Изнасят беседи на всякакви теми. Компетентни са и никой не смее да им оспори думата, защото те са, ами, интелектуалци. Не ви ли се е случвало да попаднете на дебат по някоя телевизионна програма, касаещ бъдещото развитие на българската икономика и в студиото да не присъства и задължителният “интелектуалец”? По някое време се стига и до неговото мнение, което в почти сто процента от случаите звучи така: “Аз не съм специалист в тази област, може нищо да не разбирам от фискална политика, но като интелектуалец съм длъжен да кажа, че…” И следва криптирано послание, изразено от човек с размахан пръст, който говори ли говори, а хората пред екрана седят и кимат: “Ей, умна глава е този С.!” Или пък дебат за здравната реформа. За това задължителни ли трябва да са изборите. Международната политика. Данъчното право. Професионалистът – интелектуалец е човек, който разбира по подразбиране от всичко – от това коя е най-подходящата форма на държавно управление, до това кой вид пчела най-качествено опрашва определен сорт акация. Той просто трябва да си каже мнението, задължен е един вид! Професионалният интелектуалец е един крайно недоволен човек (ако не се оплаква от нещо и не клейми всичко, което попадне под праведния му взор, то той просто не се вписва в тази категория. Вера Мутафчиева например не може да бъде интелектуалец. Райна Кабаиванска, Минчо Минчев… Блага Димитрова, царство й небесно на жената, и тя не беше, Гена Димитрова, вечна й памет, също не ставаше за интелектуалец… Всички те имат (или имаха) дразнещия навик да говорят предимно неща, от които разбират. (Пропуснатите дейци, които следват несветлия им пример дано не се обидят). Интелектуалецът често води телевизионни предавания (ако не гостува в други такива), в които клейми съвременната култура, младите, Управлението (минало, настояще и бъдеще), възмущава се от показваните филми, от международното положение и постоянно набива ли набива канчето на нашего брата болгарского. Защото е Интелектуалец. И има Мисия. Скимти, че никой не щял да гледа най-новия български филм, който (изненада) по нищо не се различава от предния такъв и за кой ли път е на тема как някой попада в лагер след 9 септември 1944 г.; оплаква се, че никой не чете книгите му и не се радва на стиховете му. Обяснява, че навремето момичетата не ходели с толкова къси поли. С две думи – теми много! Чак не мога да разбера кога пък им остава и време да творят, много заети хора са очевидно. Искате имена? Че той самият професор Вучков вече си е направо институция! Чуйте произволно избран речитатив из ария на Стефан Цанев. Как пък не се намери поне едно нещо, от което Кулеков да не разбира и от което да е доволен? Издебнете телевизионен дебат, в който все ще попаднете поне от втория път на “великия” поет Румен Леонидов, който не се знае какви стихове пише, но за сметка на това се чувства съвсем на място във всяко кътче на политиката, науката, културата, съвремието. По какво, за Бога, тези хора се различават от лицето Ник Щайн, освен по по-добрия си български? Размаханото пръстче, назидателния тон, поредната преглътната обида от поредния неразбрал ги човек – три попадения в една мишена не са никак зле…

В заключение ще кажа – професията “интелектуалец” е нещо вредно и недопустимо. Постоянният хленч, обливащ ни отвсякъде – вестник, радио, телевизия – е болестотворен. Защото “интелектуалец” би следвало да значи не само човек на интелектуалния труд, към който между другото е логично да се включат и учени от най-различни области – биолози, химици, математици, хора с професии като лекари, инженери, архитекти, а защо не и просто хора-интелигентни? Защото във филм “Интелектуалецът отвръща на удара” няма нужда да участваме, животът ни предлага достатъчно предизвикателства и без подобни изпълнения.

Advertisements

10 thoughts on “Професия „интелектуалец’

  1. А защо си пропуснала в списъка „великия“ „поет и драматург“ Недодялко Йорданов и „ваятеля на две водки“ Вежди Рашидов???

  2. марфа, все забравям да ти кажа … вашата библиотека дали има интерес да кандидатства за проект по програма Грюндвиг? вижте сайта http://www.hrdc.bg > Сократ > Грюндвиг
    Тази година сред европейските приоритети са и култура, междукултурно сътрудничество. още не са излезнали новите неща на сайта, но засега е ок да се запознаете с общия дух на програмата 🙂 ако имаш въпроси, пиши ми. знаеш мейла.

  3. Дагер, чел си го, щото аз го бях писла. Туй е попреработен вариант 🙂 Lyd, мерси, ще го видя това и ще говоря с „висшестоящите“ 🙂

  4. Благодарение на „групата видни български интелектуалци“, дето постоянно мажат нещо, интелектуалец в България стана мръсна дума 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s