Пиянството на един народ…

…или пък не?

Щото си спомням едно много странно изречение от твърде странната предизборна кампания на настоящия ни президент, което кой знае по какви причини гласеше: „Искам шотландците да пият ракия!“ Ха де?!

Оня ден имахме гости. Наред с всичките му там гозби, на масата имаше кисело зеле, наръсено с червен пипер, селска туршийка и естествено, домашна ракийка. Кайсиева. За кайсиевата ракия се говори, че вървяла заедно с мезето си, толкова е плътен ароматът й. Нямаме лозе, но за щастие имам приятелка, която си има и лозе, че и кайсии и всяка година вари ракия. Много хубава ракия вари. А аз предпочитам да си купя от нея, щото си знам човека. Представяте ли си да изпиете към двеста грама петдесет и петградусов концетрат, а на сутринта да се събудите с ясна глава? Е оная вечер точно така направих – покрай сладките приказки бутилката, която бях сложила на масата неусетно свърши, а сутринта бях свежа като току-що откъснато корнишонче. Изобщо нямам намерение да повтарям тоя спонтанен „опит“ с някой от винпромските парфюми, а да ме пази Бог от досег с неща като т. нар. „водки“ „Мания“, „Флирт“, или да речем „Спирт“. Има още

Супа „Топчета“ със зелева чорба

Бързам да споделя тая рецепта преди някой гений да открие начин да забрани производството на кисело зеле в домашни условия.

Продукти:

  • 1 л. зелева чорба
  • 500 гр. кайма
  • една пиперка
  • 2 средни картофа
  • 1/2 стрък праз
  • 2 средни моркова
  • 1 с.л. олио
  • черен пипер (млян и на зърна)
  • чубрица
  • кимион
  • щипка индийско орехче
  • фиде
  • 1 яйце
  • 2 жълтъка
  • 1/2 с.л. оцет Има още