…или пък не?
Щото си спомням едно много странно изречение от твърде странната предизборна кампания на настоящия ни президент, което кой знае по какви причини гласеше: „Искам шотландците да пият ракия!“ Ха де?! 
Оня ден имахме гости. Наред с всичките му там гозби, на масата имаше кисело зеле, наръсено с червен пипер, селска туршийка и естествено, домашна ракийка. Кайсиева. За кайсиевата ракия се говори, че вървяла заедно с мезето си, толкова е плътен ароматът й. Нямаме лозе, но за щастие имам приятелка, която си има и лозе, че и кайсии и всяка година вари ракия. Много хубава ракия вари. А аз предпочитам да си купя от нея, щото си знам човека. Представяте ли си да изпиете към двеста грама петдесет и петградусов концетрат, а на сутринта да се събудите с ясна глава? Е оная вечер точно така направих – покрай сладките приказки бутилката, която бях сложила на масата неусетно свърши, а сутринта бях свежа като току-що откъснато корнишонче. Изобщо нямам намерение да повтарям тоя спонтанен „опит“ с някой от винпромските парфюми, а да ме пази Бог от досег с неща като т. нар. „водки“ „Мания“, „Флирт“, или да речем „Спирт“. Има още
Pеалността е въпрос на гледна точка... 