Еврорезилия – Oops, they did it again

Ндааааа, и тазгодишната Еврорезилия БеГе отмина. Обаче аз лично гласувах за Стоян и Елица и се чувствам човек с изпълнен дълг! Е умирам си по тези двамата! Добре бе, тази Елица що е толкова гениална, а?! Хем хубава, хем може да пее, а като ги заблъска тези ми ти там-тами направо ми  кипва кръвта! Ясно е, че на самата Еврорезилия нямаме никакъв шанс, ако ще и каквото ще да направят, но дори и последни да останат, конкурентите им могат да си ухапят ушите ако щат. Важното е, че двамата са невероятни. А тая Елица е гений, сериозно го твърдя! Добре ве, как успява да пее в един ритъм, да удря онези ми ти тъпани в друг, а да танцува в трети?! А??? И аз искам тъй! Искам, ама няма. Признавам си, че мен принципно ми излизат обриви при съприкосновение с шопския фолклор. Да, ама импровизациите на Елица често са точно върху шопски народни песни, а като я слушам и настръхвам! Още бълвам адреналин, честно слово!

Може би не е редно след това словоизлияние да подпочна негативизма си, ама няма да съм аз, ако не го направя. Добре де… Ама не, вижте сега, как може, таковата, а?! Аз първата част на Еврорезилията не можах да я гледам, за което ме е яд, обичам да си причинявам това. Разказаха ми обаче какви изпълнения е имало, поради което ме е още по-яд, че съм изтървала. Ама и втората част не лъжеше… Отново видяхме щатните наши певци. Малко ново и малко свежест. Ще ги карам не по ред, че освен първия, последния, и Елица и Стоян, другите не ги помня кой след кого беше. Вики от „Мастило“ все така не може да пее. Няма и да може, да ви кажа. Освен ако като Кумчо Вълчо не отиде при ковача да го помоли да й изкове нов глас, ама пък той едва ли ще успее да й изкове нов слух, така че щатните български черни дупки от група „Мастило“ ще си останат все същите нещастници.

Тони Димитрова принципно има интересен глас, песента й хич не беше лоша, ама клубно едно такова парче бе… Бих я слушала с удоволствие когато съм в подходящо настроение, но чак да примра по тая конкретна песен – ми не… Коцето Калки ме изненада с разкошен почерк. Това без майтап. Оказа се, че пише направо като калиграф тоя човек. За съжаление обаче той има една мелодия и си пее безотказно до дупка. От години. Освен това има и друг проблем – ужасно е сбъркал, когато се е раждал. Вероятно някаква темпорална аномалия е станала причина той да достигне творческия си, хм, апогей, през 2007-ма в България, вместо през 1972-ра в САЩ, където да обере точките в Уудсток. Момчето си е хипи, какво да го правим сега. Пее за мир и любов, пада си по будизма, всичко е точно с изключение на настоящото му местоположение. Следващия път като рече да се преражда да се цели по-добре, това му пожелавам.

За Маргарита Хранова какво да река? Ми, жената си пее свястно, навява спомени за новогодишната програма през 78-ма например, ъъъ, какво друго да кажа, че не се сещам… Песничката на Теди Кацарова хич не беше лоша. За съжаление нямаше шанс, но нищо лошо не мога да кажа. „Каризма“ си бяха все същите. Аз като ги слушам и все си мисля, че Галя е много музикална, но нямаше да е зле освен музикалност да имаше и малко гласец. Ама то тя винаги така си пее де. Между другото, те имат много добри парчета, но това просто не беше от тях. Не че е лоша песента им, ама не е това, което да ти влее огън във вените.

Устата и Софи… Ох. Уникален грузински акцент, кърти дограми просто. Няма как да пресъздам писмено начина, по който Софи произнася „Я твоя“, нито пък речитативите на Устата, за което ужасно съжалявам. Обаче не спира да ме напушва смях всеки път, щом се сетя. Хъ! Другото разочарование бяха „Групата“. Голямо разочарование. Едното момче го познавам лично, варненче е. Венелин. Пее великолепно между другото. Ама наистина. Побивали са ме тръпки, пял е на два метра от мен, просто седиш и не вярваш, че това става пред теб. Да, ама… Първо, „Групата“ принципно си е стандартна бой-банда, лошо няма. Аз харесвам свестните бой-банди. Напоследък дърпам всичко на Il Divo  например, нали си спомняте ония готините пичове в костюми на Армани, които пяха на световното по футбол? Ама нашите са просто пълен клонинг на Backstreet Boys бе! Що така? Тоест, ако не гледаш, а ти пуснат песента им и ти кажат, че е нова песен на ВВ, ще повярваш без да се замислиш. Никаква оригиналност, ни-как-ва. Копие. Не обичам копия. Всъщност, ако на мен ми пуснат изпълнението им от тазвечершната Еврорезилия и се опитат да ми кажат, че са ВВ, аз май няма да повярвам. Не помня ВВ да са пели някога фалшиво.

Като стана дума за помнене, почти не помня какви ги пяха Аксиния и S-lavina. S-lavina,  Боже… Като не можем да го докараме от друго, поне да го направим откъм творчески псевдоним. Безобразие!

Последният младеж, Димитър Атанасов май, го бяха пуснали, за да не каже някой, че виждаме на сцената само добрите стари лица на добрите стари щатни „черни дупки“. На мен ми хареса. Песничката му хич даже не беше лоша. Пратих един sms за него и не съжалявам, радвам се, че събра повече гласове от недоразуменията от „Мастило“ и ми е тъжно, че хора, които инак явно имат голям потенциал, не могат да пробият поради липса на здрав гръб и съответно на лоби.

Пожелавам успех на Елица и Стоян! И поздравявам всички с това:

🙂

Пържоли на фурна с пълнени печурки

И Сирни Заговезни минаха, ама някак вкъщи не заговяваме само със сирни работи, не можем да минем само с баница и бяла халва. 😳 Ако съм обидила някой, моля да ми прости, аз също съм навита да прощавам 😉 Днес предлагам тая рецепта, прекрасна е за романтична вечеря на свещи например 😉 И така, ето за какво става въпрос:

Продукти:

За пържолите:

  • два броя хубави вратни пържоли
  • сокът на един лайм (тоест зелен лимон. Е, ако нямате подръка, може и нормален лимон, но със зелен е по-добре)
  • сол
  • черен пипер
  • чубрица
  • кимион
  • 1 с.л. царевично брашно
  • торбички за печене 🙂

За соса:

  • 250 мл. прясно мляко
  • една кофичка сметана
  • 100 гр. гъби
  • две скилидки чесън
  • 1/4 пакетче краве масло
  • черен пипер
  • сол
  • брашно

За гъбите:

  • 10-12 едри печурки, здрави и неразтворени
  • 100 гр. кашкавал
  • 50 гр. синьо сирене
  • 1 скилидка чесън
  • краве масло
  • черен пипер
  • сол
  • 10-12 пъдпъдъчи яйца

Приготовление:

Пържолите се наръсват с лимоновия сок и подправките, след което се начукват добре и се оставят да престоят най-малко час и половина. Оптималният вариант е да се мариноват цяла вечер, но ако страдаме от хроничен темпорален недостиг, може и да редуцираме необходимото време. След като са стоели достатъчно с подправките, се наръсват с царевичното брашно, слагат се в торбичка за печене и се пекат на 200 градуса за около 40 минути.

Сосът се приготвя по следния начин: в подходяща тефлонова тенджерка в маслото и малко олио се задушава счуканият чесън заедно с гъбките. Като омекнат достатъчно се посоляват и се прибавя и мленият черен пипер. В друга съдина в малко масло се запържват 2 с. л. брашно докато стане леко златисто, след което се разрежда със студеното прясно мляко, като се бърка интензивно. Целта е да не се образуват бучици и гранули. Стане ли сместа хомогенна, се прибавя към гъбите заедно с кофичката сметана. Бърка се непрекъснато на слаб огън, докато не преценим, че получената гъстота ни устройва.
Алтернативен и по-лесен вариант за заети домакини: взема се пакетче суха крем-супа от гъби, приготвя се според указанията, но вместо с един литър се приготвя с най-много 500 мл. вода, може да се прибави и сметана на вкус.

Печурките се обелват и се оставят настрани. В купа настъргваме на ситното на рендето кашквала и синьото сирене, прибавяме счукания чесън и черния пипер и разбъркваме добре. В тавичка, най-добре тефлонова, се нареждат печурките, във всяка гугличка се слага бучица масло, малко сол, по една лъжица от кашкавалената смес, а най-отгоре се чуква по едно пъдпъдъче яйце. Пекат се на силно загрята фурна докато яйцата станат готови, тоест да не са съвсем рохки, но и да не са препечени.

Така приготвеното ядене върви най-добре с хубаво червено вино 🙂

Един обикновен ден в психиатричното отделение

Доста да ти стане просто. Известно време нямах досег с обществено-политическия живот и ми беше готино. Затова се напънах да продължа да нямам, дори след като се добрах до телевизор. Обаче Реалността ме издебна и ме срита отзад. Отново. Все така прави гадината! 😦 Беше ми приятно да не мисля за Тройни коалиции, сметки за ток и какво ли още не, обаче не би. Кацнах на земята веднага след като майка ми отиде, взе си пенсията в размер на 154 лв. и 50 ст., след което по нейните думи се наредила на съседната каса, дето внасяме доброволния си десятък към Е.Он., където оставила 155 лв. и 84 ст. Причината се крие в авангардния подход на засичане на сметките, практикуван от тази прекрасна и обичана от всички ни компания. Сега ще го обясня: вероятно нейде из недрата на Е.Он. има човек, който има задължението да играе на дартс. Примерно на стената му има лепната голяма карта на Варна, някъде отстрани – календар. Мята нашият стреличка, тя се забива някъде си. Примерно около „Валентина“, Божа работа. Сетне човекът почва да се цели в календара, улучва да речем 2 февруари. Хубав ден… Звъни на инкасатора и казва: „Петров, их бин хер Токенмайнен. Ходи шнеле отшетеш токен на този унд този квартален. Пошелафам ти вундаба ден!“ И тъй Петров бодро отчита тока някъде в следобеда на втори февруари, голяма работа, че предходното засичане е било на 23 януари. Със съдбата и стреличките не мож се бори. Има още

Крем-супа от броколи

Така, днес е Свети Валентин Зарезан. Хич не ми е влюбено, но за сметка на това като нищо ще взема да се нарежа тая вечер! Ще си взема хубаво червено вино и утре на работа ще страдам. От главоболие. Гха! 👿 За тая цел предвидливо си приготвих крем-супа от броколи, че да подсигуря бульон-трезвето, нали…

Та така…

Продукти:

  • една голяма глава прясно броколи или два пакета замразено
  • половин стрък праз, ако няма – малка връзка пресен лук. Стар – не. Не е добре със стар лук!
  • половин пакетче краве масло и около една кафена чашка зехтин
  • 1 ч.ч. нишесте (но не десертно 🙂 )
  • няколко зрънца черен пипер
  • сол
  • 1/2 ч.л. натриев глутамат (може да се замени със супена лъжица Вегета)
  • кофичка кисело мляко

Приготовление:

Нарязаният на ситно праз се задушава в по-голяма тенджера кравето масло и зехтина. След като омекне достатъчно, се прибавя и натриевият глутамат, разбърква се, долива се вода, в която, след като заври, се добавя половината броколи и черният пипер. Броколито се вари не повече от две-три минути, след това тенджерата се дърпа от огъня и съдържанието й се пасира. Връща се обратно на котлона, след като заври отново се слага другата половина броколи и се добавя сол на вкус.  Междувременно в купа е размито нишестето заедно с част от бульона и разбитото на айран кисело мляко. Това се изсипва в супата, изчаква се да заври и да почне да се сгъстява. След като сме преценили, че е достигната необходимата гъстота, супата се счита за готова.

Та тъй де, тая вечер пийте и се обичайте на воля! 😉

Блокада в жълто

Ех, що не е жив Гершуин…

Брех, да му се не знае! Само към две седмици ме нямаше, (по-точно ме имаше де, ама бях откъсната от цивилизацията поради нашествието ми в Шумен. Не че Шумен е нецивилизован, но се наложи да пребивавам в квартира, лишена от телевизор, радио и прочие осведомителни интервертори), прибирам се аз и заварвам Армагедон. Примерно де. Сядам да погледам новини и да видя какви ги е връшил светът, докато ме е нямало да го контролирам и налитам челно на Нещото, охарактеризирано като Големия Таксиджйски Протест. Хъ! Има още