by

E lucevan le stelle


Любимата ми ария. „E lucevan le stelle“. Каварадоси се прощава с живота… Всъщност, по-скоро прави любов с живота. За последно.

E lucevan le stelle…
ed olezzava la terra…
stridea l’uscio dell’orto…
e un passo sfiorava la rena…
Entrava ella, fragrante,
mi cadea fra le braccia…
Oh! dolci baci, o languide carezze,
mentr’io fremente
le belle forme disciogliea dai veli!
Svanì per sempre
il sogno mio d’amore…
L’ora è fuggita…
E muoio disperato!
E non ho amato mai tanto la vita!…

Блестяха звездите,
ухаеше земята…
Проскърцваше градинската врата…
Под нечии стъпки пясъкът цъфтеше…
Тя влизаше, омайна,
и падаше в ръцете ми…
О, целувки сладки, ласки нежни,
докато тръпнещ
воалите от тези нежни форми свличах!
Завинаги изчезна
мечтата моя за любов…
Часът отмина…
Отчаян аз умирам!
А никога не съм обичал толкова живота!

2 коментара за “E lucevan le stelle”

  1. Красива музика и красиво изпълнена!
    За жалост животът на никого не е вечен, но ако те запомнят толкова много хора с добро, ако си оставил нещо след себе си, ако си направил поне един миг на някого по-красив или по-щастлив, зачи животът ти е бил пълноценен. А животът на Павароти със сигурност е бил!

    Отговор

  2. Дохожда час уречен за човека,
    Последен час, и като свещ полека
    Затлей живот, затлеят мъжки сили;
    Дохожда край, смирен човек застава
    Пред зинал гроб…Съдейски глас тогава
    Обажда се: „Ти взе, но заплати ли….?”

    Нещастника, оглежда се надиря
    И търси той да види светла диря
    В неравен път, изминат на земята:
    Без име страх без милост го терзае
    И търси той с какво да оправдае
    Добро и зло, дял паднал на душата.

    Отговор

Вашият коментар