За ползата от презервативите

Честно казано, понякога много ме сърби езика след като прочета нещо такова или такова, да кажа нещо, което не е за пред хора.

Добре, да се спрем малко по-подробно на лицето Петър Димитров, човекът, заел топлото министерско кресло, което доскоро имаше съмнителната чест да обгръща в топлите си обятия задните части на друга сияйна звезда от българския политически небосклон – Румен Овчаров. От появите му в медиите (на Пешо де) можем да го определим като обикновен на външен вид човек, когото нито ще забележиш, нито ще запомниш, дори и да извърши нещо шантаво, като да се изпикае във фонтан. Ето, Румен Петков няма чак толкова невзрачна външост, поради което каквото и да направи, не може да остане незабелязан. (Хех, Румба, виждам те!) 8) Оказва се обаче, че Димитров на това и разчита – че никой няма да го забележи каквато и глупост да направи (или поне каже).

Знаете ли, прочие, защо цените напоследък са такива? М? Аааа, знаете, знаете! Защото гадните, мързеливи копеленца, работещи в селското стопанство, имали наглостта да искат не по-малки заплати от 400 лева! Ето го врага! Нека всички вкупом пребием с камъни овчаря Недко и доячката кака Къна! Изроди с изроди, зарад вас ли кашкавалът стана достъпен на българската трапеза колкото и червения хайвер бре!!! Но спокойно, човекът, открил проблема, има и разрешение – ще внасяме българи от Бесарабия, дето ще се съгласят и за по-малко от 200 евро да бачкат. Те могат да се съгласят дори и на стотина лева, а ако си изиграем добре картите, може дори да платят, за да дойдат тука, вместо да им се плащат заплати. Както се вика – ко му плащаш. Само ще им даваме там по малко храна и вода, колкото да изтраят по-дълго и те ти как ще смъкнем цените.

Освен крайно безсъвестните труженици, които намират, че заплата под 400 лева е абсурдна в съвременна България, виновни са и румънците. Освен румънците са виновни, разбира се, и китайците. Те пък, махнаджиите му жълти, изневерили на ориза и минали на хляб и макарони, та зарад туй цените на хляба били такива. Освен да се надяваме, че по тая логика оризът ще поевтинее, не виждам какво друго можем да направим.

Димитров, мама, ако закъсаш някой ден, винаги можеш да се препитаваш като рекламно лице на фирма за презервативи. Предвиждам рязко спадане на нежеланите бременности, както и по-отговорно отношение към секса.

P.S.

По дяволите, можех да го кажа и по-добре, но боя се, че в момента ми липсват думи.

Advertisements

21 thoughts on “За ползата от презервативите

  1. марфа, оная вечер се чудих защо цените са такива и дали е реалистично да са такива и до какво може да доведе това – докато си миех чинии и го обсъждахме с детето. и изведнъж спрях и му казах, че бива да почета и помисля и по-късно ще се опитам да намеря отговори на тия въпроси. още не съм намерила време, но пък взех да се замислям с колко пари ще трябва да карам при тези цени и пр. и как да изкарам повече, щото може и да не паднат цените. А синът ми все ми се подхилва и казва „трябва да отидеш на простест“, понеже се подиграх на една листовка на „атака“, която подканваше на протест заради високите цени. но тъй като не съм отделила достатъчно време, действах така, както съм свикнала да действам – мислейки как да изкарам повече.

    тъй като ти не обичаш да мислиш как да изкараш повече, а бързаш да мрънкаш, помислих си аз за тебе и си рекох, защо пък марфиета-гръмпиета да не вземе да се задълбочи малко, да почете и помисли, да направи един анализ и да го постне тука безплатно. па току виж научи неща, за които не й е идвало на ума и и дойдат велики идеи. и току виж види някой, дето ще оцени писателския й талант, щото като гледам някои хора не могат да й се мерят на пръста, ма вземат хонорари за статии.

    ей такива мисли породи в мен в края на работния ден!

  2. Е, Лид, ще взема вече да се обидя, така да знаеш 😦 Какво имаш предвид под не обичам да мисля как да изкарам повече?! Значи, първо съм на работа, после бачкам вкъщи, понякога редактирам, понякога превеждам – това като трето… Само че ми е тъпо, щото можех да работя само едно нещо и да не се чувствам като стегната за гърлото, вместо да работя три, че и четири неща и да се чудя как ще изкарам месеца.

    Така де, коментарът ти малко ме засегна, но здраве да е, без лоши чувства. Що аз да се моря да мисля как да излезем от кризата, като криза първо, че няма, а второ, заради нея са виновни хората, дето не искат в Европа да работят за двеста евро, китайците, щото прояли жито и румънците, щото купували мляко. Очевидно има хора-специалисти, които са много по-напред в материала, де са те, а де съм аз?!

    Но да оставим това, темата не е за мен.

  3. направи му колаж със запушена уста – щото ако ходи с кондом на главата ще изглежда олигофрен. Ако ходи със запушена уста, поне ще изглежда полезен.

  4. от кого, марфа, зависи това ти да бачкаш едно нещо и да ти стигат парите? и аз работя две неща. и съм работила и повече. ти си образован човек и имаш потенциал няма да се уморя да повтарям. ако инвестираш времето за мрънкане в нещо друго (ти сама ще откриеш какво), ще постигнеш повече за себе си, пък и за хората, на които съчувстваш … бабата с баничката и пр. кефя се на начина ти на писане, но нищо, нищо не променяш докато мрънкаш. дано поне те прави по-щастлива 🙂

  5. Стига с това „мрънкане“. Може нищо да не променям, като демонстрирам отношението си към Пешко, но това си е моето отношение и определено ми става по-хубаво, когато се изказвам относто някакъв индивид, който смята, че законите на търсенето и предлагането са по-маловажни от предпочитанията на китайците. Може и да няма полза от подобни писания, не знам, но определено няма полза и от отстъствието на подобни писания.

    Мога да си вдигна стандарта лесно – ще си зарежа работата и ще ида да работя нещо в сферата на търговията и услугите. Не ща. Искам нещата да се променят така, че образованите хора да започнат да получават по-големи заплати от фаянсаджиите и шофьорите. Щото, както вече бе казано, един сърдечен хирург при нужда винаги може да стане шофьор. Един шофьор при никаква нужда не би могъл да стане сърдечен хирург, освен ако не отдели години, за да се преквалифицира. Аз не съм сърдечен хирург, но винаги мога да стана най-различни неща, от които да изкарвам наистина много повече пари. Кеф ти сервитьорка, кеф ти продавачка, кеф ти нещо друго. В краен случай ще бера портокали в Испания. Или каквото ще да е. Да му се не види, не говоря за себе си в това ентри бе! В него визирам някаква амеба, която се е кукнала на министерски пост и си е повярвала, че е многоклетъчно! Е аз какво, да му се радвам ли на това?! Да го премълча? Кротко да прочета нещо, за да проуча въпроса защо нещата са такива?! Да прочета още нещо, за да намеря разрешение? Разрешение за какво?! Как да разкарам П. Д. от министерския пост, който очевидно му е по мярка точно колкото на мен ми е по мярка висшата математика?! Всъщност не съм съвсем точна, подозирам, че аз от висша математика разбирам малко повече, отколкото г-н Поразяващата уста чатка от енергетика и икономика!

    И наистина ми писна всеки път като напиша нещо, да попадам на описания за собствената си личност. Аз съм такава, каквато съм. Дори да си намеря по-скъпоплатена работа, дори да повиша стандарта си на живот главоломно, ще продължа да се нервирам заради бабичката, заради пачаври като Банева, която си играе с хората като с вещи (и то далеч не защото ми се е прищяло да й облека кожените палта и да се омириша със скъпите й парфюми!), ще продължа да се нервирам заради малоумието, демонстрирано от индивиди като Димитров, на инфантилността на Станишев, всичко това ще си остане фактор. Разликата ще е само, че няма да ме боли толкова сърцето, когато реша да си купя кашкавал.

    Това ентри щеше да си бъде същото, дори Марфа да беше много по-платежоспособна. Това искам да кажа. Ниската ми заплата няма абсолютно нищо общо със скодоумието на лицето Димитров. Или по-точно има тясна връзка, но няма връзка с това ентри, то, повтарям, щеше да си е същото, дори да се окажеше, че съм загубената любима леля на Парис Хилтън. И не мога да си обясня защо трябва да се оправдавам, че някакъв човекоид, кацнал на високия си пост, говори глупости. Аз ли съм казала, че китайците са виновни за цената на хляба? Аз ли съм открила, че цените на сиренето били такива, щото хората не щели да работят за под 400 лева?! Аз ли съм лансирала идеята да си внасяме роби от Бесарабия? Аз ли съм обявила в публичното пространство радостната вест, че бялото злато – сиренето, било поевтиняло с 12 стотинки?! (вероятно вносът на бесарабци ще да е почнал) Що трябва да давам обяснения, че се нервирам, когато гледам как абсолютно некадърни нищожества пилотират самолета, в който по неволя се возя, а те не само, че нямат пилотски курсове, но имат страх от летенето, страх от високото, а като капак не могат да различат дясно от ляво и, което е още по-страшно, горе от долу! Аз не живея ли в тая страна, ебаси, че да нямам правото да си вдигам кръвното, когато някакво овластено чучело започне да бълва симеоновизми?! Ами мен всичко това пряко ме засяга, да не би случайно да се плъзгам из живота като живак по стъкло? Не мога да се абстрахирам от ситуацията, а и не искам. Никога не съм била непукист, а не вярвам тепърва да стана. Мога да призова от страниците на блога си „За Бога, братя, не купувайте!“, с което ще стана смешна. Мога да предложа и да махнат Димитров, вкарвайки го в заведение за бавноразвиващи се, където очевидно му е мястото, но никой няма да ме послуша. И определено имам пълното право да протестирам, поне в собствения си блог, мама му стара, че някакво чучело се опитва да ме направи на идиот. Пак ще повторя, че собствената ми заплата тук няма нищо общо. Толкоз по темата за светлата ми личност!

  6. На мен пък ми е тъжно, когато се нервираш и мечтая за ден, в който няма да се нервираш толкова. Но може пък да ти харесва да се нервираш. Може би ти харесва, щом толкова настървено защитаваш правото си да се нервираш. И на мен някак ми олекна – щом си ок така, да не те мисля 🙂

  7. Pingback: Pеалността е въпрос на гледна точка...

  8. Мрънкай, Марфиета, с теб съм! Откакто благоволиха да ни отпуснат икономическа свобода и свобода на словото, на равни интервали чета по вестниците (а вече и в Интернет) как хората сами си били виновни, че били бедни. Трябвало да бъдат инициативни и разтропани, да си намерят добре платена работа, да я вършат поне по 20 часа на ден и да се радват на големите пари, вместо да мрънкат. (Понякога авторът благородно прави изключение за децата и инвалидите, които не могат да бъдат инициативни, понякога не се сеща.)
    И това съм го опитала, работила съм на 2 места. Повечето пари от втората ми работа отиваха за таксита и скъпи закуски, които преживях по работните места, но това си влиза в програмата. После забременях и се отказах от едната работа, за да си запазя бебето. Така благополучно се върнах при мрънкащите.
    Чудя се как хората, които не искат да мрънкаме, си представят общество, в което всички умни и работливи хора са едни такива много инициативни, правят големи пачки и не мрънкат? И напр. детето ти ще тръгва на училище, разпитваш къде има добра начална учителка и се оказва, че никъде няма, защото добрите са станали инициативни и не им се седи в училище на ниски заплати? И по този случай детето ти ще го обучават разни малоумници, не успели да си намерят друга работа? Или, не дай си Боже, старата ти майка се хване за сърцето, ти викаш ангелите-спасители от Бърза помощ и се оказва, че заради ниските заплати и там не са останали кадърни хора?
    Май твърде много важни дейности зависят от всеотдайни мрънкащи хора, държани на ниски заплати.

  9. Аман от противници на „мрънкането“. Първо, мрънкането е свещено право на човека и никой не може да го отрича! Амаха. Второ, това тук не е „мрънкане“. Марфе, с теб съм.

  10. Като цяло подкрепям „мрънкането ти“, но имам въпросченце:

    Ако утре има флашмоб пред министерството на тоя дебил, ти би ли дошла? Ако да, защо, ако не – също защо?

  11. Ако да – там съм. Ма вероятно няма да дойда, щото ще ми е трудно да се довлека до утре от Варна 🙂 А защо – ми щото, как да го обясня, гледай сега:
    Държавата е лека кола, а на кормилото й седи пиян индивид без книжка. Та мисля, че е жизненоважно да бъде махнат от там преди да литнем дружно в урвата.

  12. Това не го бях чул… Простотията е безгранична и май непобедима..Жалко за хората които я виждат и разбират без да могат да променят нищо. Това е обреченост…Щеше да ми е много смешно, ако не засягаше и моята съдба…Обикновено не се качвам при пияни шофьори, но случая не е такъв.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s