Убийството на Литвиненко

Изисква се по-особено състояние на ума, за да ти хрумне да убиеш човек с полоний. По принцип отровата е едно от най-гадните и подли оръжия: не я виждаш, не я усещаш, не подозираш за нея, докато вече не стане твърде късно. Днес Шекспир би се вдъхновил да напише „Наследството на Макбет“, а Лукреция Борджия вероятно се върти в гроба си от завист. А може би тържествува – нейния дух е жив въпреки пропастта на времето и все още властва.

Това убийство е послание, което гласи: „Няма нещо, което да не мога да ти направя. Стига ми само да го поискам.“ Изречено с безстрастен, равен тон, носещ емоционалния заряд на надгробен камък.

Advertisements

3 thoughts on “Убийството на Литвиненко

  1. Е че ко бе, Морве? Нормално си е. Имаш лош ден, Путин тъй и тъй не те кефи и решаваш да съчетаеш полезното с приятното – хем го дискредитираш, хем се гъташ. Гълташ полония и край на проблемите. Хъ…

  2. То се видя, че никой не е убивал с полоний – специалните служби затова са специални да убиват икономично и ефективно, защото са на държавна издръжка.

    Просто това впечатление, с което останах е контрабанда на полоний без взимане на мерки за безопасност.

    Масовите претърсвания и изследвания за радиоактивност по летища и хотели, където са ходели свързани с това хора, го потвърждава.

    А във всяко убийство си има послание и то е точно това – независимо дали става на пред блок на улица Латинка или на бул. България в София.

    „Няма нещо, което да не мога да ти направя. Стига само да си го заслужил“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s