Великден иде, да правим козунаци :)

Всъщност, днес е Велики четвъртък и българската традиция гласи, че днес се боядисват яйца. Който не успее днес да сколаса с това високо художествено задължение, може да си ги боядиса и в събота. Ако мойте станат хубави, ще ги заснема и ще ви ги покажа 😉 А утре, в петък, се месят козунаци.

Има една митология, свързана с месенето на козунаци, която твърди, че това е особено трудоемка и непосилно тежка задача. Е, не е вярно. Било е вярно преди петдесет-шейсет години, когато нашите баби са се борили с десетина-двайсе кила брашно, та си представете колко огромно като обем количество тесто се получава в такъв случай. Съвременната българска домакиня обаче, стига да успее да намери малко време, разбира се, като нищо може да се справи с тесто от един килограм брашно и по този начин домът да се сдобие с поне три великолепни домашни козунака.

Какво, прочие, ни трябва, за да се сдобием със свой собствен козунак:

Продукти:

  • 1 кг. хубаво бяло брашно (обикновено отиват стотина или двеста грама отгоре, но зависи от брашното, големината на яйцата и пр.)
  • 6 яйца
  • 1/4 кг. краве масло + слънчогледово олио (олиото да е около 50 мл от сместа)
  • 1/4 кг. захар
  • едно блокче мая от 40 гр
  • 250 мл. прясно мляко
  • настърганата кора на един лимон или лимонова есенция
  • 1 с.л. ром
  • бадеми за украса
  • 1. к.ч. стафиди
  • щипка сол
  • 1 белтък

Списъкът очевидно е дълъг, но не се притеснявайте, изглежда по-страшно, отколкото е в действителност.

Приготовление:

Брашното се пресява в дълбока съдина, например легенче или по-голяма тенджера. Стафидите се накисват в ром. Отделно с миксер изключително добре се разбиват яйцата със захарта, към тях се прибавят лимоновата кора (или есенцията) и стафидите с рома. Млякото се затопля до малко повече от телесна температура – трябва съвсем леко да напарва на пръста. В него се натрошава маята, една супена лъжица захар и една супена лъжица от брашното и се дръпва настрани, докато шупне.

В легена (тоест в дълбокия съд, заместващ нощвите на нашите баби) пресятото брашно се оформя като кладенче, добавя се щипка сол, а после се изсипват яйчената смес и млякото с маята. Започва се замесване на тестото. Всъщност, това е най-трудната част от начинанието, ако трябва да сме честни. Не мога точно да обясня как да се справите с това, но ще опитам: „пощипвате“ границите между яйцата и брашното, размесвате добре, докато не се получи хомогенна смес. В началото ще се получат бучки, не се плашете, нормално е. Просто размесвайте усърдно и в края на краищата ще имате нормално, свястно тесто. Сега, в зависимост от брашното, което използвате, както и от големината на яйцата, е възможно да не ви достигне брашно, или пък да ви остане. Тестото трябва да е меко, лесно за размесване, но да не залепва здраво за пръстите. Ако не ви достига брашно, просто ще добавите колкото трябва. Ако ви остане – няма проблем. Веднъж замесено, тестото се оставя да почине за десетина минути, след което се вади от съда и се слага на набрашнената маса. Следва втора част от действието – вкарването на маслото в него.

За тази цел кравето масло се разтапя предварително, като се внимава много да не започне да се пържи. Смесва се с олиото. Всъщност, лесно се разтапя в микровълнова, но и да нямате микровълнова – става перфектно и на котлон. Тестото се разстила с ръце на масата и се намазва с разтопено масло. Захлупва се като плик, след което пак се разстила на масата. Пак се намазва с маслото и пак се захлупва и това се повтаря, докато не свърши всичкото масло. Ако тестото започне да залепва за масата, тя се наръсва с брашно. Целта на това упражнение е да се получат много пластове в тестото, така че да се сдобием с класическия козунак – на конци. Измесеното тесто се слага в по-голяма съдина и се оставя на топло, за да втаса. Когато е уголемило двойно обема си, се пристъпва към оформяне на козунаците. Там вече всичко зависи от въображението ви: дали ще си ги направите на плитка, дали на руло – въпрос на вкус. Ако ще правите руло с мармалад, е добре върху разстлания мармалад да се наръсят смлени орехи, за да не се разтече из формата за печене. Самата форма се намазва с масълце, наръсва се с брашно и в нея се поставят оформените козунаци. Отгоре се украсяват с бадеми, лешници или каквото предпочитате, намазват се само с разбит белтък (така не загарят), при желание се наръсват със захар, изчаква се да се надигнат и се вкарват във фурната.

За да не загори захарта за ръсене, наквасете ръцете си и я претрийте през пръстите си. После я наръсете върху козунаците. В началото се слагат в добре загрята фурна на 200 градуса, но след десет минути намалявате на 180 и печете още половин час. Поглеждате периодично и ако видите, че отгоре започват да се препичат, слагате алуминиево фолио, за да не изгорят.

Ако се престрашите и опитате да произведете домашен козунак, Великден ще ви се стори наистина незабравим празник 🙂

Това вече са домашни козунаци, документирани със снимков материал. И пъдпъдъчени яйчица до тях 🙂

31 коментара за “Великден иде, да правим козунаци :)

  1. Хайде бе! 🙂 Откога чакам да кажеш! 🙂
    Ние нашите яйца вече ги боядисахме тази сутрин! 🙂 Станаха много хубави! Нашето завиване с памук и наръсване с капки от различни бои – ти го правиш по твой тертип 🙂 А кристалните, дето са нашарени така… ми страхотни са! 🙂 (белочерупчести са на всичкото отгоре 🙂 )

    За козунаците – не мога да се престраша да опитам да направя. Струва ми се много трудоемко. И си трябват здрави ръце… Но разглеждах разни рецепти и харесах един, заради оформлението (с розички) 🙂 Още съм в дилема дали да не опитам… 🙂

    http://3opu.multiply.com/photos/photo/6/33

    Крадено е оттук: http://www.kuharka.ru/viewtopic.php?t=79&postdays=0&postorder=asc&start=75

    Дано ти се получат – и яйцата, и козунаците! 🙂 Чакам снимки! 🙂

  2. Марфе, благодаря ти за рецептата! Много хубаво си описала всичко, чак ми се дощя да опитам, при положение, че изобщо не мога да готвя 🙂

  3. Пламък, а белите яйца здрави ли останаха след варенето? Че аз кат се прибирам ще ги варя и това ме страхува!!!

    Гиб, пробвай бе! После ще обменяме опит! 😛

  4. Бях купила 10 бели (останалите са от кокошките на дядо ми и са с по-често срещания цвят). И май имаше само едно леко пукнато от тях, въпреки че така и не можахме да намерим мрежичките, в които предни години ги слагахме, докато се варят (имаше голям ремонт на кухнята миналото лято и някои неща просто са отишли на боклука) 🙂
    Ако имаш нещо подобно, в което да ги сложиш и не ги оставяш да завират силно – няма да се пукнат 🙂 Не са толкова мекочерупчести 🙂 Има едни кремави на цвят – нещо като бледо бежово – те са най-меки 🙂

  5. ААААА!!!!!!!!! Дай Боже:) Начи, имаме си мрежичка за варене на яйца и естествено, ще я използвам. Ама бях в притесненео състояние, понеже щото по-миналата година бях купила турски бели яйца. Дори и пукнато не излезе от тях, всичките бяха здрави и чудесни. После обаче миналата година нямаше от тях и си купих нормални кафеви нашенски. От тях пък нямаше и едно, дето да е здраво, всички се потрошиха, до последното яйчице:(((

    И сега пак си взех белички, видях, че са нашенски, пазарджишки. Сигурно и твойте ще да са такива:) Ох, нямам търпение да видя ко ше се получи! 🙄

  6. Аз лично с боядисването ще се занимавам в събота. И без това ме чака няколкодневна смяна на географското местоположение и преносът на яйца в какъвто и да е вид с автобус си е леко обречено занимание.
    Обаче утре ще пробвам най-сетне фурната в новата ми квартира и ще видим какво ще излезе.

  7. Сега, аз като виден готвач, ама неизвестен тук, щот не съм канила гости 😛 имам питане: как да остане козунакът „сочен“? Щото става на конци, удвоява се, сладък е… абе приказка! Но просто изсъхва 😦

  8. Ами виж сега ние какво правим вкъщи: след като козунаците изстинат добре, ама много добре, се завиват първо в памучна кърпа, и после в една голяма найлонова торба. И така не изсъхват, всъщност остават читави поне седмица, докато не бъдат безмилостно унищожени :mrgreen:

  9. Ся. Много съм доволна. Нямам снимки на яйцата, щот още не са аранжирани, а и не знам като как ще ги опазя тея търкалящи се шарени топки от котето. Ама се ще намеря начин да ги снимам 🙂 Дадоха жертви белите, всъщност, от трийсет яйца осем паднаха в неравна борба 😦 Е облепих ги тях с разни красоти да не си личи, две обаче са непоправимо строшени 😕 Останалитео баче са трепач! Жълтите са като лимончета, зелените са тревнозелени просто и пр. Чудни!!! И кристалните станаха, те бяха кафеви, от полог, та нито едно не пострада и станаха перфектни! Пъдпъдъчените пък са като малки скъпоценни камъчки, а червеничките приличат на попрекалили със стероидите калинки! 😛 Ма ного са ми хубави, ся как ше ги ям, като ми е съвестно, а?! 😛

  10. Ей! Що така с белите веее! 😦
    Хубаво поне, че повечето са оцелели 🙂 Не ги знам моите откъде бяха – купих ги от Бурлекс… ма разбрах, че са бели, когато отворих кутията 🙂
    Няма как да ти снимам моите, понеже фотото го нема у България 🙂 И на мен ми е съвестно да ги чупя 🙂 Ма те другите ще ги прежалят много лесно 🙂
    Весело празнуване ти пожелавам и да докладваш за козунака! 🙂

  11. Мойте ще да са били инакви бели. Бяха в прозрачна опаковка, така че нямаше как да не забележа, че са бели. Всъщност това ме подтикна и да си ги купя 🙂 Пишеше, че са на фирма hipro, Пазарджик. Е, се пак повечето оцеляха в неравна битка, не бива да мрънкам. Жуот и здраве може тая вечер да ги заснема и утре да докладвам със снимков материал от мястото на събитието! 😛

  12. Благодаря за страхотната рецепта!
    Днес правих по нея за първи път в живота си козунаци и станаха невероятни, чак не мога да повярвам, че успях 🙂

  13. Наистина?! Много ме зарадва! 😳 От поне двайсе и пет години действаме по таз рецепта вкъщи, от майката на една позната на майка ми е (щот сме потурчили някъде рецептата на маминка ми 😳 ) и никога не ни е предавала! 🙂 Христос Воскресе!

  14. Воистина Воскресе!
    Честно, прочух се с тоз козунак, само дето си претоварих ръката и ме гонят зверски болки, обаче рецептата е страхотна и си струваше.

    Твоите са много красиви! Благодяр отново, че я сподели с нас.

  15. от 21 яйца, едно пукнато. домашни при това (казват, че домашните са с по-тънки черупки) :mrgreen:

    на дъното на тенджерата сложих тензух, наредих яйцата, сипах студена вода, сол 1-2ч.л. сол. варят се само на слаб огън. като заври водата 15-20 минути още и готово 🙂

  16. Наааа, домашните са с най-здравите черупки, щото хората не си хранят пилците с измислени боклуци 🙂 Аз ги варя в мрежичка мойте. Ама жал ми е да ги доям ве! Толкоз хубави станах, че сега ми е съвестно! :mrgreen: Ся за обяд ще опукам едно, нося си от вкъщи 😉

  17. Майка ми без да иска забърса цялата кошничка, както беше с яйцата вътре 🙂 Хубаво, че това се стана след Великден – в понеделник 🙂
    Така че – не жали вашите, че да не стане нещо такова 🙂 А може и вече да си ги прежалила, че ще втасат 🙂

  18. Лелеееееееееееееее 😦 Лошо, лошо 😦 А, наште вече са почти изядени, оставям само първото червено яйце цяла година и още няколко, които особено са ми харесали, да ми красят бюфетеца 🙂

  19. Много хубава рецепта за козунак!Ще се опитам да направя и аз.Страхотно изглеждат на снимката:)))

  20. супер рецапта днес ги правих станаха супер вътре са като памук който не е пробвал тази рецепта само е загубил не съм правила толкова хубави козунаци мерси много за рецептата ненам дали ще останат до Велик Ден :))

  21. Pingback: Козунак на клечка « Boulangerie urbaine

  22. Това е най-добрата рецепта за козунак,която някога съм опитвала.Винаги се получава.Вече четвърта година ще правя Великденските си козунаци по нея и знам,че ще се получат чудесни.Благодаря много.

  23. Здиавейте!Реших и аз да пробвам тази рецепта,но не ми стана ясно след оформянето на козунаците,трябва ли да чакам отново да втасват в съдовете,преди да ги поставя в загрятата фурна?Благодаря предварително.

  24. Съвсем сериозно го казах.Наистина съм пробвала много и различни,но тази е най-сполучливата и пропорциите си отговарят .Който ги е опитал,винаги е искал да споделя рецептата.Ето,даже тестото ми в момента втасва и знам,че за Великден ще имам дъхав козунак на конци.Много съм доволна и наистина мноого благодаря:)

  25. Ще ги пробвам по тази рецепта, като му дойде времето след месец и ако е рекъл Господ 🙂 А до нанси- напротив, по старите бабини рецепти кубчето мая се поръсва със сол и се оставя за петнадесетина минути /може и половин час в зависимост от топлината в стаята/. От солта кубчето започва да се втечнява само, после се добавя млякото или водата /ако ще се прави постна питка например/. По този начин не остават бучки неразтворена мая в млякото и няма нужда от прецеждане. 🙂
    Та ако, не ме завее вятъра на място, на което ще им е трудно да преглътнат натрапване в кухнята ще пробвам и ще пиша за резултата – честна мускетарска 🙂

Вашият коментар