За агресията у подрастващите, както и за неволите на един човек, който и бездруго не

…смята да става учител.

Тоест аз. С други думи… Ми добре, ще почна отначало. Май не съм споменавала, но следвам Педагогика на обучението по музика в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Това означава следното: аз явно съм всестранно развита личност, с много интереси, които се поддържат в процес на постоянно подхранване. Между другото, по-вероятното е да означава, че още не знам какво точно искам от живота. Или че Животът хабер си няма какво има намерение да прави с мен. Думата ми е обаче за това, поради което липсвах толкова дълго време и оставих блога си да плаче сиротно. А то беше защото хем на работа ме затрупаха с (дишам дълбоко) поръчения, които ако можеше да бъдат готови година преди да ми ги дадат, хем трябваше да ходя в Шумен. За текуща практика. Да преподавам с други думи. Известно време бълвах html-и (това заради работата) и развивах ускорен курс, който смятам да нарека „Да усвоим Романтизма в музиката за 40 минути“(това пък заради следването).

Много е модерно напоследък това нещо с агресията. А агресията у подрастващите винаги е била фактор откак свят е засветувал, честна дума. Само че навремето, когато се млатехме един-друг, просто незнайно защо не ни налазваха на мига камери от всякакви масмедии, което, съгласете се, е фактор. Просто децата са ни повече, ни по-малко, едни малки, общо-взето симпатични идиотчета. Това е. Така се раждат. Господ е геймър и така е решил, а детето после цял живот се зори да трупа левъли. Моето не особено безпристрастно мнение, касаещо внезапната проява (?!) на детска агресия, гласи следното: родителят си има задължения да възпитава отрока си. Учителят си има задължения да обучава и да създава отношение към предмета, по който преподава. Що говоря толкова несвързано, питате? Тоест, не ме питате, ама аз ще си кажа: говоря несвързано, щото ми се спи, та две не виждам, но пък за сметка на това в момента споделям извънредно мъдри мисли, каквито винаги се мотаят в изобилие из главата ми.

Така, продължавам по дневен ред:
Паднаха ми се осмокласници, и който е чел внимателно, ще разбере, че на тях пък им се падна съмнителната чест да слушат откровенията ми за Романтизма. В музиката. Ще пропусна пачите яйца, на които ме насади тяхната госпожа, базовата учителка Теллалова, която на въпроса ми по какъв учебник учат, ме увери, че не им преподава по никакви учебници, а сама си подготвяла уроците. Споменавам това, защото инспектиращата доцентка е един от авторите на издателство „Булвест“ и когато асистентката ме нася и ме навя затова, че не съм ползвала съответния булвестки учебник, въпросната г-жа Теллалова (която е с няколко години по-малка от мен а пропо) невинно заяви, че тя по него преодавала. Да мрат. Аз и бездруго си бях скъсала панталона на някакъв гвоздей, така че колкото и да се опитваха, не успяха да ми довкиснат настроението. Затова пък урокът ми беше малко бижу: ускореният курс по романтизъм се оказа извънредно успешен. За 30 (тридесет) минути (щото асистентката изяде десет минути от часа търсейки пейки и столове, на които тълпата студенти, асистенти и доценти да сядала) моята скромна милост разкри основните причини за възникването на романтизма, изложи разликите между романтизъм и класицизъм, говори за френската революция като фактор за зараждането на тази епоха в културата, наложи й се да изнесе и урок за самата френска революция, която по програма още не се изучава, засегна зараждането и проблемите на различните национални композиторски школи, успя да вгради биографията на някой и друг композитор в картинката и дори имаше възможност и да се слуша музика. Ама ми се паднаха готини хлапета, да са живи и здрави. Е къде е агресията тогава? Спокойно бе, и до нея ще стигна. Гледайте сега, работата е там, че аз трябва да си направя курбан, че не ми се падна да преподавам на Оня Девети Клас, който сполетя готината ми колежка Надя. Нали ги знаете онези американски филми, в които Готин Даскал попада в Училище в Гетото, което приютява онези малолетни кримки, за които не е останало място в Изправителното?

Да, да, за същото говоря. В Ролята на Готиния даскал: Надя. В ролята на малолетните кримки: няколко деветокалсници от Хуманитарната (!!!!!!!!) гимназия. Ъхъ, Хуманитарната, да. А урокът й беше готин – за символите и посланията в съвременната музика, адски интересно. Урокът – да, но аудиторията – леле мале… Като цяло тоя девети клас се състоеше от свестни пубертети, които обаче явно яко са съгрешавали в прежните си животи, защото са наказани докато завършат да траят четири кифли плюс, да го наречем, сводника им. Вероятно в мига, в който напусне класната стая завинаги, тая част от класа, която не се числи към кифлите и сводника, ще вдигне луд купон. Основната кифла се зове, доколкото разбирам, Христина. Изглежда така сякаш нощната й смяна на магистралата е била доста тежка. Едната й другарка пък изглежда сякаш нейната смяна на второкласния път между Шумен и село Макак е взела петилетката за една седмица. Останалите от групичката, пардон, глутничката, пък не се класираха дори и за гумени кукли. Младежът Иван, който бил душата и сърцето на тази мила и незабравима весела команда пък отсъствал, та не можахме да го видим.

Надя трябва да си направи курбан и тя, то се е видяло. Фундаменталната й грешка се състоеше в това да попита каква музика слушат. Всъщност, тя беше предварително осведомена, че са чалгализирани до невменяемост, но искаше да поведе разговора така, че хем да каже какво точно значи „чалга“ (свирня на турски), хем говорейки, да премине да речем към последните напъни на Устата и Софи Маринова, хем й да спомене, че освен поп-фолка има и други музики. Надя е рокерка имаше неосъщественото желание да им каже туй-онуй, белким им стане интересно. И щеше да стане де, ако го нямаше Факторът „Кифла“. Добре, аз наистина не мога да го възпроизведа, честно слово! Онуй лавна, че слушало чалга. Надя я попита с какво я привлича чалгата, с идеята да направи паралел – че човек по принцип търси в музиката разпускане един вид. Примерно оная да каже „Ми разпускам с чалга“, а Надя да й отговори: „Ето, имаме нещо общо, само че аз разпускам с рок. Вкусове всякакви!“ Примерно. Факторът „Кифла“ обаче се състои от комплексирани, разгонени, малолетни кучки. Водачката на сплотената им глутница, кифла Христина, се разписка, че тя само чалга слуша (тука верното й кученце от женски пол, чието име не разбрах, успя да вмъкне реплика към един съученик, че такъв бой щял да яде, щото слушал метъл), но че всички чалга-певици са грозни. Състоят се от силикон и грим. И тя ако имала грим, и тя щяла да стане първа красавица. Съжалявам, че не бях на мястото на Надя, щото пламнах от горещото желание да я осветля, че в нейния случай не й е помогнало. Друга кифла призоваваше Надето да драснела един кючек. Четирите много употребявани сладкарски изделия вряскаха и кряскаха в хор, демонстрирайки потресаващо кухоглавие, пълна липса на каквато и да била следа от естетически ценности и можеха да служат като реклмано лице на фирма, произвеждаща капаци за коне. Ето, аз например нямам определен стил в музиката, който да ме кара да се гърча от екстаз. За сметка на това ми харесват отделни неща – кефя се на някои метъл балади, роня сълзи на операта „Тоска“, куфея, напоследък си падам по Хуанес… Май единствено не успявам да намеря общ език с додекафонията, не мога да се увредя дотам. Колко точно трябва да си забит, пита се, за да чувстваш към абсолютно всяка музика, която не е чалга същото, което аз изпитвам към додекафонията, а?

Не, хора, трябваше да го видите! В началото зациклиха на рефрена „Ма тя Мария е ниска!“ (Мара Отварачката това). Към петнадесет минути само трябваха, за да излезем от тая фаза. Надя се опитва да насочи разговора към нещо, което не касае външния вид на тоя или оня, но ние бяхме във фаза „Отварачка“. Опитвах се да осъзная от къв чеп чак толкоз пък бяха тез припадъци по чалгата, като от тема „Мара е ниска“ преминахме на „Глория е грозна“. После осъзнах, че външния вид на фолк-дивите, ако се приведе на думи в състояние, удобно за ходене по него, допринася за вдигнатите глави на кифлите. Те са малки комплексарки. Ако певиците, изпълняващи любимата им ненатоварваща единствената им мозъчна клетка музика, състояща се в монотонни каканижения с обем от има-няма три тона, са грозни, следователно ние сме готини. Щом сме готини, целият клас е по-долен от нас. Съответно целият клас е комплексиран, а учителят се занимава не с преподаване, а в обръщане на специално внимание на нееднократно споменатите пикли. Голям праз, че някой ученик имал нещо за питане, нещо за казване, или изобщо някакъв друг интерес – единствените, които имат непрекъснато думата, щото не знаят как да си затварят устата, са Кучката и верната й глутница. Говорих с останалите деветокласници, те ме успокоиха, че нищо не сме видели. Идиотките се държали в тоя час сравнително прилично, щото хем сме им били непознати, хем младежът Иван, който явно им действа като стероид, липсвал. Да сме влезели в друг час да видим…

Знаете ли, имам такъв спомен от първи клас. Помня почти всеки учебен ден от живота си на първокласник, защото имахме нещастието да имаме съученик с някакво психическо увреждане. Единия ден търчеше подир нас с ножица, за да ни вадел очите, втори ден пребиваше дете, за да го накра да изяде туба с лепило, трети ден изважда въздуха на съученичка, щото му станала нещо несимпатична… Когато във втори клас разбрахме, че е в друго училище, всички дружно, во главе с учителката, изпаднахме в див екстаз и не излязохме от това състояние поне месец. Тези деветокласници, с които говорих, изглеждаха точно като мен и съучениците ми първокласници, преди споменатия младеж да вдигне тежкото си иго. И това защо? Щото на мама и тати им е все през тая за дъщеричките, оставят ги на възпитанието на учителя, който обаче е учител, не възпитател, деба! Не, честно слово, идея си нямате за какво иде реч, трябваше да го видите! Ако Кулио беше там, щеше да съчини поп-фолк хита си „Чалга перъдайз“…

To be continued… >.<

P.S.

Хехе, да живеем ние, интернет-потребителите! 🙂 Доживях и аз да стана Личност на Годината. В световен мащаб! 😉 😛

Advertisements

27 thoughts on “За агресията у подрастващите, както и за неволите на един човек, който и бездруго не

  1. Амиии, Марфи, както почти винаги (от всичко което съм изчела в твоят блог) съм съгласна и горе-долу на същото мнение (пада редовна инспекция на блогът ти).

    За съжаление това е планетарна епидемия. Или ако не чак планетарна, то поне жестоко достига и залива нашата оксидентална култура. Тук в Испания проблемите относно възпитанието (на родителите, се разбира) са същите. С усложнител – все повече сличаи на мобинг в училище. Мобин от страна на хлапета, в/у другарчетата им!!!
    Предполагам че това е високата цена която всички ще платим за демократизирането на раждаемостта – така както не всеки би трябвало да има право на глас, не всеки би трябвало да има право да има деца. Тя била много съвестна и е против аборта, но не е против доживотното психическо осакатяване на безащитно дете за което би трябвало да се грижи! И хайде да спирам, че почвам да получавам същата епилептична криза като от гледане на телевизия – разпенвам се като качествено шампанско!

  2. в далечната 1994 година и аз бях на стаж в хуманитарната гимназия в шумен, точно в 9 клас. немала съм тоя късмет. ония деца го раздаваха интелектуалци 🙂

  3. *впечатляв*
    Значи, ако не знаех, че съм завършила вече 12 клас, щях да те питам дали случайно не си била в моето даскало. Точ в точ описа така наречните ми „бивши съученички“.
    Мислех, че е само фаза или нещо като мода, ама явно на мен така ми се иска.
    Честно, тази твоята приятелка е героиня, че е излазила жива от чудовищното място и че не е свитнала кифлите.

  4. Героиня е ами! Факт! Доцентката седеше втрещена и само мълвеше мантрата: „Бе тея от магистралата ли са ги изловили?!“ Накрая жената беше на ръба да хукне да ги бие, че трябваше да я удържаме (не се майтапя), успяхме, та ги зашлеви с думи. Безуспешно. Човек, за да възприема, трябва да има с какво, а кифла Христина и дружките й нямат нужните органи и рецептори. Съучениците им гледаха тежко, отвреме-навреме някой споменаваше нещо като: „Вие да видите какво рпавят в час по психология…“ или респективно с тежка въздишка: „А, това е нищо, оня ден и Иван като беше да бяхте влезли в часа по история“. А учителят няма право ни да ги изгони от час, ни нищо.

    Надя успя да ги направи за смях, евала й правя, но след като свърши часа и идиотките излязоха, момичето не издържа и се разплака. Не мисля, че скоро ще забравя това преживяване… 😕

  5. Аз попаднах на 3 подбни вчера в тролея .На не повече от 15 , а не искам и да коментирам техните разговори (около обезкосмяването н половите органи на мъжки индивид , или липсата и колко гнусно им билоо , и на трите , по отделно ) Е казах го . Гадост :?:?:?:?:?:?

  6. Ама, Марфа! Голяма изненадка ти спретнаха с учебника на „Булвест“! Че него почти никъде не го изучават. Поне аз не съм чувала да го. 😦

  7. Бе да ти кажа, в интерес на истината учебниците им за девети клас и помагалото им за осми са много добри, без майтап. Много съвременни, с много инфо вътре, с добър дизайн – всичко си им е наред. Проблемата на „Булвест“ идва от проф. Гайтанджиев, който макар и много ерудиран човек, вече яко го е хванал кукулука и го държи особено на места, където не би трябвало. С други думи, когато трябва да си рекламира учебника, той обижда учителите, от които зависи разпространението му. Бе дълга и широка.

    Проблемата в случая обаче дойде от даскалицата… Ми да ми каже бе! Ако трябва, да ми каже, че по принцип не ползва учебник, но за пред доцентката от Булвест поддържа версията, че ползва техния. Аз съм човек, ще разбера. Или ако я е страх да не я изклюкаря нещо, да ме излъже, че им ползва учебника. Не пред мене да казва едно, а сетне да ме изкарва лъжкиня пред хората. Ужасен срам беше. Аз таман обяснявам, че тя ми е казала, че работи без учебник, когато влиза, асистентката я пита: „Жени, ти по кой учебник работиш?“ и тя отговаря: „Ми по Булвест, как!“ Е! Бе мани, важното е, че си подготвих много добър урок и го изнесох почти както го бях предвидила, а и ме харесаха! 🙂

  8. Браво, колежке! Никак не ви е било лесно, но важното е, че сте се справили. Припомни ми моя открит урок по литература, с разликата, че „моят“ клас се състоеше от деца-генийчета и не съм имала никакъв проблем с преподаването.
    По въпроса с насилието при децата съм напълно съгласна с теб. Винаги го е имало и ще го има, просто преди не се шумеше толкова за това, както и за всичко останало. Винаги е имало проституция, престъпления, наркомания, но не е било толкова афиширано, точно обратното! Нарочно потулваха информацията, за да промиват мозъците на хората.
    Вероятно сега всичко е в малко по-големи размери, особено разпространението на дрога, но това е глобален проблем срещу който сме безсилни и единственото, което можем и сме длъжни да направим е непрекъснато да общуваме с децата си и да държим очите си отворени за всичко, което им се случва.

  9. е, вера, откъде пък знаеш за проституцията и наркоманията и насилието в 80те, да речем?!? не мисля, че ми е бил толкова промит мозъкът, че съвсем да не ги забележа 🙂

  10. Бе, Лид, да ти кажа, точно тогава в Езиковата гимназия си имахме девойчета, дето с това си изкарваха паричките, че едната дори беше и в моя клас. Наркомания точно нямаше, беше модерно да се надрусаш с диазепам и твърд алкохол… А че насилие си имаше – ми имаше си. Хем аз даже си изпатих от подобно чудо 😦

  11. не знам. при нас се пиеше нормален алкохол, без хапчета. в езиковата гимназия нямаше физическо насилие. не казвам, че сме били от младежкия анти-секс съюз, но не познавах хора, от нашия випуск поне, които с това да са си вадели парите – може би защото не им се е налагало. в прогимназиите съществуваше насилие, но учителите обръщаха внимание на това, когато го забележат. според наша позната, възпитателка в спортното училище, на която й разказаха игрите като се опита да алармира, в общежитието на спортното училище са се организирали оргии, с участието на висши партийни ръководители и възпитатели.наркотиците не бяха така достъпни, не и за повечето дечица.имаше си „долен свят“, но до него, според мен се докосваха малцина подрастващи.(1984-1989)

    когато се върнах в езиковата за да преподавам, момичетата вече обсъждаха в час този или онзи чичко и да, спяха с чичковци и за подаръци, и за престиж. да, май някои се понадрусваха, но аз не бях способна да ги идентифицирам със сигурност, щото не се бях научила как.насилие все още не забелязвах.не и в езиковата, но в прогимназиите, охооо. учителите се правеха, че не забелязват.(1994-1999)

    от 1999 насам
    насилие има вече и в елитните гимназии. наркотици се вземат и в прогимназиите. учителите не е възможно да не забелязват. правят се, че не виждат.

    мисля, че ще става все по-зле. децата, според мен, по този начин крещят за да бъдат забелязани и да получат любов, без която не можеш да пораснеш.

    мисля, че нещата са се променили количествено и качествено. ама може би бива да пишем цяла тема за това, а?

  12. И така,прие ми коментара /имах съмнения да не би да иска регистрация/.Сега по същество.Марфи,виждам,че доста си се впечатлила от урока си.Нормално.По мое време хората си умираха от притеснения.Мъжете решаваха да гаврътнат стотак за кураж.Един колега,Анатоли,се увлече и като взе на урока за дон Кихот да обяснява какво е това хронотоп,с такъв замах рисува по дъската координати,че щеше да падне.Пробният урок никакъв урок не е.Не си прави изводи от него.За учебника напълно е допустимо учителката да не го ползва.Аз самият не ползвам учебници,защото са тъпи.Учениците днес са наистина ужасни,но те не са виновни.Виновна е системата на абсолютна безнаказаност.Да знаеш само колко пъти ми е идвало да си грабна шапката и да се махна от системата.Ама и това го има,че сте се случили на най-противната възраст.Ако все пак станеш учителка,да знаеш от мен,че най-противни са 8-и и 9-и клас.С другите по може да се оправи човек.Едните са малки и управляеми,другите – улегнали.Така че не сваляй гарда.

  13. Не съм го свалила! 🙂 А за учебника – разбираемо е да не го ползва, нищо против, проблемът беше в това, че ме накисна яко пред доцентката и асистентката. Нали викам: на мен ми казва, че не ползва учебник, на тях им казва, че ползва само Булвесткия учебник, накрая калая ядох аз. Ми да ми каже бе! Не да се оправдавам и после да излизам лъжкиня! 👿 Ма мани, здраве да е, ще се видим в Европа както се казва напоследък 😛

  14. Мдам,и като как си виждаш бъдещето все пак?Ако не като учителка,то като каква?Имай предвид,че си има и плюсове и че е ужасно трудно да се намърда човек.

  15. завърших 1994, а от 1999 преподавам извън системата, където ми беше лесно да се намърдам и не смятам да пробвам скоро пак 🙂

  16. А аз през 93-та,българска филология.Познавам някои хора от випуска ти.Значи дай съвет и на мен какво може да се направи извън системата.Така както пишеш,подразбирам,че става въпрос за частни уроци или нещо подобно?

  17. За съжаление не мога да вляза там.Не съм достатъчно компетентен,за да се оправя с този нов за мен начин на връзка.Аз съм от най-посредствените потребители на интернет.Както и да е, не ми се ще да злоупотребявам повече с гостоприемството на момичето.Просто исках да проверя дали случайно не сме състуденти.Очевидно не,макар че със сигурност сме се засичали цели четири години по коридорите и познаваме всички от тези випуски.Аз например работя с Албена, която, ако не се лъжа би трябвало да е точно твоя випуск, живях известно време с Кембъла, събирахме се често с бат Хари,Ицо Смеха и прочие колоритни субекти,сигурно си ги спомняш много добре.Но както и да е, повече няма да си обменяме лични спомени на сайта на момичето и аз го моля за извинение

  18. Ама lyd ти е дала имейла си. 🙂 Ако имаш e-mail, влизаш си в него и оттам й пишеш. Ако нямаш, най-лесно се прави в http://www.abv.bg Просто следвай инструкциите и готово 😉

  19. stamatov, една от първите крачки към частния бизнес или по-високо платената работа е да си направиш e-mail 🙂

    помня кембъла и някои други батьовци не много ясно 🙂 а аз и така не се запознах с много хора, понеже не стъпвах много често на училище 🙂 от втори курс нататък почти не се мярках там 🙂

  20. „е, вера, откъде пък знаеш за проституцията и наркоманията и насилието в 80те, да речем?!?“

    Razbira se, che gi imashe tezi raboti I togava! Nishto novo pod slunceto… Purvoto oficialno delo za prostitucia beshe 1973, a glaven obviniaem beshe Bibi Suhodoleca (sutenior) – sega sobstvenik na hotel (staria Hrankov).

  21. Здравейте,аз случайно попаднах на тази статия и съм точно деветокласничка.хаха…обаче сте прави ,че възрастта ни е непоносимааааа!адски добре ви разбирам вас,учителите,защото този клас ,за който стана дума с 4те кифли е просто като изваден от наша снимка…Повярвайте,пълен ужас.А аз не уча къде да е ,а в Немската гимназия в София…Нямам думи да опиша поведението на някои мои съученички и ви моля,вие,като преподаватели да не си затваряте очите пред такива гледки ,а да търсите адекватни средства за борба с това масово затъпяване.Най-лошото е .че е заразно…!!!И не спирайте да вярвате,че все още има деца,с които си заслужава да се работи.Чао и успех!

  22. и немската ли??? понякога тайно се надявам да е само хасково, но … май всички всяка вечер гледат азис в биг брадър 😦

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s