Счупеният прозорец

От няколко дни има нова мода. Да се слагат хиксчета пред никoвете в скайпа в знак на протест срещу убийството на Стоян Балтов. От пети декември до днес (с леко прекъсване на осми декември) ситуацията се нажежава и нагнетява, Карбовски се вихри стръвно, Слави Трифонов зове за революция, събират се подписки за смъртно наказание… Само чакаме нашите анархисти, дето са на гастрол в Гърция, да се върнат и да се почва.

На пети декември някои най-сетне видяха, че прозорецът е счупен. Научиха го по трудния начин, едва когато парче стъкло се стовари и уби човек. Сега остава да видят и графитите, а после да осъзнаят в какво сме се превърнали.

Студентски град е гето. Столичният „кампус“ е панелен паметник на социалистическия романтизъм, възторжено възпяван нявга в стиховете на Пеньо Пенев. Такива панелни паметници имаме навсякъде, само дето обикновено средната възраст на населението в тях не гравитира около двайсетте.

Но ние не забелязваме сивотата, панелите и мръсотията. Свикнахме да не забелязваме. Да, така е по-лесно, защото клоаката остава някъде отвън и няма нищо общо с нас. Вдигаме патърдия колкото да не е без хич и то когато вече няма друг начин. А студентските протести в момента са толкова смешни, по-смешни от хиксчетата пред никовете в скайпа.

На пети декември няколко пияни младежи убиха студент пред дискотета. Шок и ужас, първо в Студентски град, после и по другите градове. На осми декември следва купон, а веднага след него – траурно шествие, в което студентите искат затварянето на същите заведения, в които са купонясвали до вчера. Само на мен ли ми изглежда шантаво и налудничаво?

И преди да кажете нещо – аз съм твърдо и категорично против Студентски град да прилича на това, на което прилича. Всъщност против съм цялата страна да прилича на нещо, изпълзяло от клоаката посред нощ, но когато стане дума за тези неща, хората, от които зависи налагането на реда и контрола обясняват, че то и по света било така, не се коркайте, само че нас ни мразят и затова…

Според мен истината е, че Студентски град далеч не е най-прогнилото и упадъчно място в България, както напоследък ни се набива в главите. Той просто е едно от местата в България, само дето е пълен до пръсване с млади хора. А когато се съберат на едно място млади неангажирани хора и големи количества алкохол, обикновено има последствия от най-различно естество. Пак според мен, истината е, че Студентски град е кампус точно колкото и България е държава. И ако някъде по света има страна на неограничените възможности, това е нашата.

Студентски град бил средище на разврат, дрога и проституция… Де да знам. Може и така да е. Само дето на мен ми се струва, че е по-скоро средище на младежи, които предпочитат да си гледат живота вместо студентстването. И е нормално да е така, след като у нас се предлага образование, достъпно за всички, след като сульо и пульо могат да се сдобият с диплома, която накрая е толкова фиктивна, колкото е фиктивно всичко друго. Вероятно из Латинска Америка в страните с паравоенни маоистки групировки  също има държави с фиктивно  управление, образование, здравеопазване и съдебна система,  но ние не живеем там, живеем тук.

Преди седмица се случи поредната нелепа драма. В Студентски град след пиянска свада загина младеж, а след осми декември колегите му се събраха да протестират. По-горе казах, че това е смешно. Ами да, смешно е. Смешно е да видиш човек, който излиза от дискотека, да прави подписка за затварянето на същата тази дискотека. Смешно е да видиш човек, който прави купон до малките часове на нощта, да се оплаква от липсата на ред. Смешно е да се върнеш от студентския празник, а после да отметнеш и гражданските си задължения с участие в протестно шествие. Или поне на мен ми е смешно. Гражданско общество? И гражданското общество у нас е фиктивно, точно както всичко друго.

Фиктивна държава с фиктивно управление. Фиктивен парламент с фиктивни депутати. Фиктивна съдебна система, която фиктивно вкарва ефективни престъпници във фиктивни затвори, а после същите ефективни престъпници фиктивно си излежават фиктивните присъди по ефективните дискотеки. Фиктивна журналистика отразява фиктивни светски събития, в които фиктивни хора от  фиктивния елит показват нефиктивните си бижута и поръчковите си ефектни коли. Фиктивен хайлайф, фиктивни блондинки в комплект с фиктивни политици, които заедно с фиктивни бизнесмени организират фиктивни благотворителни кампании. Фиктивна пазарна икономика и фиктивно здравеопазване. Фиктивни закони, за чието спазване фиктивна полиция фиктивно бди.

Прозорците ни са счупени, а олющената мазилка е покрита с графити. И трябва част от нея да падне на главите ни, за да видим в какво сме се превърнали. Но нищо. После след купона ще направим граждански протест, за да отметнем и това си задължение.

Вината е наша. Не сме стигнали дотук поради злоба и ненавист. Стигнахме дотук не защото се съгласихме, а защото не казахме „не“  когато трябваше. Защото продължаваме да не казваме „не“, а когато го заявяваме, го правим фиктивно. Както всичко останало.

Сега ли се пречупихме, че станахме такива или винаги сме си били все същите?