След разбиването на „шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия от различни градове в България“, официално бе отчетен спад на криминогенната обстановка в страната.
След като Маргините (или Маргените?) показаха сгърчен от болка и поразен от най-различни заболявания среден пръст на човека и закона, та остана единствено да се надяваме разните му там престъпни босове самички да си се изпотребят помежду си (вж. Галев), на хоризонта изгря нова надежда, която ни сгря с вярата, че безаконието все пак ще бъде наказано.
Белезниците щракнаха екипа на chitanka.info. В случай, че тия изпечени кримки имат достъп до интернет, ще си позволя да им дам съвет. Веднага да си извадят медицинско. За всичко, за което се сетят. От вода в коляното до косопад. Заведат ли ги в съда, да пристъпят все едно някой им е одрал кожата на ходилата, наръсил е раната със сол и е павирал пътя им с нажежена жарава и остри предмети. Това очевидно въздейства по някакъв начин на Темида.
Моят коментар? Доколкото ми е известно, в сайта се качваха основно произведения с изтекли авторски права и бързо се сваляха тези, за които някой имаше някакви претенции, което пък предизвикваше недоволство от страна на някои фенове. Но това, което на мен ми е известно и това, което е известно на PR-отдела на МВР, са различни неща. Важна е гледната точка, както се казва.
Pеалността е въпрос на гледна точка... 
Обърни внимание и на лъжата в този „новинарски“ сайт, информиращ чужденците живеещи у нас, какво се е случило всъщност: http://www.novinite.com/view_news.php?id=117402
Апропо – иска ми се да качим постовете по темата в топа на родния блогрол!
Pingback: Четене и други престъпления « Кутията за всичко
властта удари безмилостно най-опасните за нея – „четящите“
http://chitanka.gdbop.com/
Вижте на кой адрес съществува библиотеката сега.
1. Борислав Манолов писа, че всъщност умниците от ГДБОП са иззели помощния сървър, на който е бил „форума, чата и други странични проекти като един речник, който захванах” по думите му “основния сървър е изчезнал заради тежък хардуерен проблем. Няма да може да се възстанови. С една дума, съвпадение”.
https://identi.ca/chitanka
2. chitanka.info е библиотека а не магазин, а в закона пише:
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
(…)
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
(…)
§ 2. По смисъла на този закон:
(…)
3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „възпроизвеждане на произведение“ е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;
Както са тръгнали хубавците от ГДБОП ще затворят всички библиотеки.
Pingback: 451° по Фаренхайт « Размисли и страсти на Маркуча
Добре, значи читанката ще се оправи.
Въпросът е, какво да правим сега. Наистина ми се иска някой адвокат да се изкаже, защото ситуацията е ужасяваща.
Само да вметна, че като работещ в библиотека имам известен поглед върху нещата. Не е достатъчно едно нещо да бъде наречено „библиотека“, за да бъде задължително такова.
В Закона за обществените библиотеки, обн. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г. много точно и ясно е обяснено що е то обществена библиотека.
В същия закон четем:
Чл. 2. Обществените библиотеки са образователни, информационни и културни институти с национално и местно значение, които събират, обработват, организират, съхраняват и предоставят за обществено ползване печатни и други произведения и информация, включително за книжовното и литературното културно наследство.
По-натам:
Чл. 7. Обществени библиотеки са Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, регионалните, общинските и читалищните библиотеки.
––––––––––––––––––
Очевидно е, че chitanka.info не отговаря на условията. За съжаление няма закон, който да урежда дейността на интернет-библиотеките.
Факт е, че сайтът е действал в несъответствие със закона, поради което действията на ГДБОП биха били оправдани, ако не ставаше въпрос за страната, в която правосъдието е някакво имагинерно понятие. Говоря за правосъдие, което да въдворява „тежки“ престъпници и босове по съответните места. И тъй като такова очевидно нямаме, погваме зрелищно де що нещо дребно ни махне за поздрав. Тъпо.
По цитираното от закона излиза, че не е възможно да има 1) частни библиотеки и 2) географският принцип в примерите щото е то библиотека е, хм, тъпичък във времето на интернета. Отделно не се връзва с понятието „обществени“, т.е. все едно да мерим дължина ту в килограми, ту в нещо друго (читалищните и общинските, например – като вид собственост или като разположение).
Има ли някакви процедури за отриване на библиотека? Вероятно в тях ще има допълнителна информация.
Чл. 2. Обществените библиотеки са образователни, информационни и културни институти с национално и местно значение, които събират, обработват, организират, съхраняват и предоставят за обществено ползване печатни и други произведения и информация, включително за книжовното и литературното културно наследство.
Това най-малкото подлежи на тълкуване и е по-скоро казус.
Проблемът трябва да се реши в съда, не с тъпи изцепки на куп полицаи. Така че правосъдна система – FAIL.
Че подлежи на тълкуване – спор няма. Не разбирам какво значи „по-скоро казус“ обаче. В закона ясно си пише що е то библиотека и също така става ясно, че chitanka не е библиотека по смисъла на закона. Но мене ме смущават някои неща. Например някак виждам разлика между това Издателството Х да заведе дело срещу сайта Y защото смята, че с действията си му подрива продажбите, и между това ГДБОП-ите да ловят сървъри по хорските покриви, задържайки шестчленна престъпна група, която не знам какво си. Това не са някакви наркобосове все пак и ако е имало подозрение, че са свършили нещо незаконно, най-логичното би било призовка и съд, а не PR-акция, сякаш са поредната групировка, дето отвлича хора срещу пари.
Под казус, имам предвид, че някой вече спомена, че класически библиотеки се цифровизират.
Ако е нелегално да споделяш книги виртуално, това означава, че и онези библиотеки извършват престъпление, по един или по друг начин (защото законът е учудващо неясен по темата) и трябва да се напише нов закон, който да урежда нещата.
Така че тук ми се струва, че се е получило от краката за главата.
Ами нашта библиотека се цифровизира например, само че целенасочено дигитализираме само неща с категорично изтекли авторски права. Засега са вестници, пощенски картички, фотоси и някои картини на Кноб да речем, за които сме сто процента убедени, че са с изтекли права (времевият обхват е от Освобождението до 40-те години на 20-век). Което, съгласи се, не е същото като да качиш последния роман на Дан Браун (просто за тоя бестселър се сетих…)
Всъщност нещата биха могли да се оправят с минимум усилия от страна на някой добър адвокат, както и с повечко желание от законодателната ни власт да регламентира и интернет-библиотеките, дейността им, условията на съществуването им и пр.
Но въпреки това, което пиша в момента, си отстоявам мнението, че на фона на ширещата се „законност“ в цялата страна, точно тази акция и точно срещу chitanka е абсолютна простотия.
Не, тук се получава малко тролското „ама това ли ни е проблема, що се занимавате с това“, което много го мразя като подход в споровете.
Да, никак не сме цъфнали и вързали, напротив, адски зле сме, има страхотни проблеми в България, преследването на кражба на интелектуална собственост е… малко като да се притесняваш, че ти е заминала крушката в спалнята, при положение, че ти е взривена къщата, но пак, някаква дейност е.
Само че тук на никой не му пука наистина за авторските права, просто някой помпа мускули върху хора, които не са престъпници, не са се крили и не са правили нищо незаконно (това съдът трябва да го реши, поне според мен).
Много от книгите в читанката бяха с изтекли авторски права. Ако наистина проблемът са били авторските права, можеше да се поиска просто да се свалят тези книги, не да се прави рейд.
Пак повтарям, авторското право няма нищо общо с темата, поне според мен.
В единия закон пише за „общодостъпни библиотеки“, а в другия се дава дефиниция за „обществени библиотеки“.
Тъй като няма никъде дефиниция на това какво е „общодостъпна библиотека“ би могло да се твърди, че значението на това понятие е това, което се разбира при буквален прочит – общодостъпна библиотека е библиотека, която е общодостъпна. Тъй като сайтът на библиотеката е общодостъпен би трябвало да може да се разглежда като „общодостъпна библиотека“.
Бе има го и това нещо, факт. Сега, че законодателят е недогледал, вината си е негова.
Иначе казано… СЪД би трябвало да се произнесе тук, не да се правят глупости.
Честно, надявам се да съдят държавата и ГДБОП и издателствата пичовете от читанката. Много се надявам. Защото арестите са били неправомерни, изземането на техника неоправдана, а сигналът, най-малкото съмнителен.
Да го погледнем от друг ъгъл.
Ако Била хипотетично започнат да предлагат услугата „виртуално пазаруване“ и после да ти носят покупките, ще има ли рейд, защото „Фантастико“ смятат, че губят пари, защото „Била“ предлагат услуга, която те нямат?
Pingback: Дайджест на интересни коментари по повод затварянето на chitanka.info « Versus – блог за различно мнение
Pingback: Нападение срещу форума на Читанка « Блог на Димитър Вичев
Pingback: Не мога да не кажа « И аз да кажа
Marfa, самата ти казваш, че работиш в момента в една такава обществена библиотека. Защо тези гнезда са останали толкова на заден план, защо в тях 21 век още не е дошъл? За да се направи сайт като chitanka.info си мисля, че са дали своята лепта много хора, които лелеят за книгата. Защо никой от тези библиотеки не съумя да използва този потенцял? Сетиха се предприемчиви хора, които заслужават съдействие от институциите и държавата за положения труд. Защо библиотеките не вземат пример от сайтове на универитети и чужди библиотеки, а тъпчат на едно място и доколкото съм запозната, сканирането на книги се прави от години, но нямате форма, под която да приемате дарителски копия в електронен вид.
Написаното от мен в никакъв случай не е персонално към теб.
Госпожице Марфиета, слънчице, знам, че на компанията ви няма да се хареса това, което ще кажа, но за мое съжаление (за харесването) това е истината. Изобщо не е важно кой какво иска да бъде, как му се иска и кой колко печели, би спечелил, губи или би загубил.
Ядосан съм и затова първо ще кажа, а после ще прочета нагоре.
Не ми е ясно защо всички се правят на идиоти, че не разбират за какво става дума.
Забранено е да се публикуват непогасени художествени и научни произведения или техни обособени части без разрешението на автора! Толкова! Няма писателят какво имал, преводачът какво имал, издателят какво имал. Могат да имат каквото си искат и да го правят каквото си щат. Искат – публикуват, не искат – не публикуват. Произведенията и преводите са си техни. Каквото е публикувано, остава там и така, където и както е публикувано. Точка.
Не е въпросът кой има договор, а кой НЯМА. Крадянката НЯМА договори и не е нейна работа кой има. Крадянката по същество е нахално и неграмотно интернет-издателство, което публикува без разрешение непогасени произведения и преводи, с което извършва углавно престъпление.
Никаква библиотека не е. Библиотека е рафтове с книги, които се дават на заем да се четат и се връщат – една по една. Понякога дори и не се дават, а могат да се четат само вътре. Какво е библиотека, е описано ясно в Закона за обществените библиотеки.
Чл. 24, т. 9 от Закона за авторското право и сродните му права означава само, че ако една такава библиотека забележи, че някой том ще се разпадне от много употреба, има право да направи едно-две копия на цялата книга, за да я запази. Нищо повече. Частичните безплатни копирания с учебна и научна цел са описани отделно и съвсем конкретно.
Книгите в частните домашни библиотеки, редовно придобити чрез покупка, наследени, получени като подарък или намерени безстопанствени, не подлежат на контрол и могат да се заемат, обменят или продават свободно между собственика и други физически или юридически лица. Тези конкретни книги са вещи, които са частна собственост.
За горния случай, както и за пазара на книги, всякакви разсъждения кое е тяло, кое е корица, кое е реално съдържание, кое е идеално съдържание, кое какъв живот води и прочее есеистични илюминации, нямат никакво значение. Има книга и тя е изработена по съответния начин. На редовния пазар на нови книги струва колкото пише отзад. Когато я продава частно лице или фирма, струва колкото иска частното лице или фирмата, ако клиентът даде тази цена.
Крадянката не е библиотека, а интернет-сбирка от сканирани книги, написани, преведени и издадени от други хора. Ако произведенията в тези книги са на автори, които са починали след 1 януари 1940 година, никой няма право да ги публикува, а камо ли да ги разпространява без писмен договор или друго писмено разрешение от авторите (съответно преводачите) или наследниците им по родство или по завещание, а ако нямат никакви живи наследници по родство или по завещание – без писмен договор или друго писмено разрешение от Министерство на културата, дирекция „Авторско право“.
Крадянката публикува цял непогасен разказ без такъв договор или такова разрешение – прави престъпление. Публикува 4 такива разказа – прави 4 престъпления. Предлага произведенията И за сваляне във вид на архив – прави съответния брой сериозни престъпления.
Останалото е комунизъм. Така партизаните са взимали кашкавала на мандраджията, защото бил имал много и богатеел несправедливо, за да го дадат на бедните. (След което са запалвали количеството, което не могат да носят, а което са взимали, са си го изяждали те.) После взели и фабриките, и банките, и къщите на богатите, защото другите били бедни и нямали. (И пак си ги присвоили.)
Сега тия – ама ние не искаме пари. Само това оставаше! Изобщо няма значение дали взимат пари и никой не ги пита. Без конкретен договор или разрешение за всяко произведение или превод поотделно могат да публикуваш само произведения и преводи на автори, починали не по-късно от 31 декември 1939 година, догодина не по-късно от 31 декември 1940 година, и т. н.
Срокът на защита на авторските произведения в Закона за авторското право и сродните му права е 70 години, смятано от 1 януари на годината, следваща годината на смъртта на автора.
Направо съм учуден от това всенародно сополивене по великите просветители, а всъщност едни своеволни хулигани, които не стига че правят престъпление, ами искат и уважение, че даже и извинение.
Може ли Енея да ми обясни:
1. Как така „е, може би има и НЯКОИ с нарушени авторски права“, като само на фамилиите, започващи с А, имената са 59? Имате 59 договора за публикуване или letters of agreement за А? Или имате само 58 и едно име случайно е без разрешение?
2. Защо, след като… вж. предната точка, нали, има „някои“ – не съм броил по всички букви, но 30 х 50 = 1500, и едва ли всичките са с по 1 произведение, не, ами скоро се срещах с Александър Бояджиев и го намерих и него там, той има двайсетина – та защо тогава се надява Крадянката да осъди държавата и другите изброени? Енея се надява колосално виновният да осъди този, който го е спрял ли?
3. Защо замяна на рътлина с китна гора да не може (правилно, не може!), а това да може?
(Явно Марфа се чуди какво да прави с предпоследното ми съобщение.)
Искам си Читанката !
Истина е, че електронните технологий и светът се развива с невиждани темпове! Спомнете си само преди 10-15 години какви и колко бяха разпространени интернет комуникациите? На фона на това развитие е разбираемо, че законотворчеството и законодателството изостават! Още повече: по природа те са консервативни, послушни слуги и инструмент на управляващите! За това, да мислим когато избираме политици, да бъдем умни и активни, при приемането на нови закони! Законите трябва да се променят в синхрон с естественото развитие …
За сега си искам Читанката, възможността и правото, да нося със себе си по света цели виртуални библиотеки(в лаптопа – голям колкото една книга) !
Долу ретроградността и комерсиализацията убиваща духовността!
Ще ме Обиете 🙂 Кристиана Ташкова защитава Очредителите в петиция (или беше шестиция, не помня точно), той си иска Читанката в света на новите технологиЙ 🙂 Все високограмотен народ бе, от книгите сигурно е. Трябва някой ден и аз да взема да прочета книга, как ли ще ми се отрази… 🙂
Обясни се – без права може произведения със 70-годишна давност. За другите – не може. Може – ако поискат правата на писателите и преводачите човек по човек и ги получат писмено от всеки от тях. Супер!
Формално било нарушение, но било за човека. Не е нарушение, а е престъпление и не е цивилизовано да направиш престъпление и да кажеш: „Осъди ме, ако можеш!“
Защо шикалкавят подло всички, а уж много честни? Абе верно, че може и да има нещо, обаче всъщност е спорно, защото… Нищо спорно няма.
Няма вреда и да се разходят хората до библиотеката. От много седене отичат краката, а може и по-големи усложнения.
Pingback: Интернет отвръща на удара
Pingback: Пещерата на неандерталеца » Поредният позор за народната милиция
Впрочем как си представяте света без авторски права?
Нали един човек написва нещо. После го дава на издателя и при него се произвежда – набира се (или първо се превежда и се редактира), коригира се, оформя се, печата се и накрая издателят казва (чрез търговеца): ето, заповядай, дай 10 лева (или друга сума).
Авторският труд с давностна защита е на писателя и на преводача, другите са еднократни. Писателят и преводачът склячват договори с издателя за време от еднократно публикуване до безкрайност години (по нашия закон може до 10, в чужбина някъде може чак до завинаги).
Издателят бил излишен, само взимал пари, но той не бил най-излишният, ами самата книга щяла да стане излишна поради напредъка… кой напредък… абе напредъкът.
Добре. Какво става после? Писателят си има секретар или просто приятел, който му наема художник за 200 лева, страньор за още 200-300 лева и експортират файл. Писателят слага файла за теглене и почва да получава пари. По 5 лева на книга. И получава общо 25 лева, защото още на второто теглене книгата я има цяла България, дори от това PDF всеки може да си отпечата десетина хиляди екземпляра, да си подпира матрака с Дан Браун. И това е – книги няма, не можеш да си легнеш хубавичко с книжка преди заспиване. Писателят получава колкото за 5 кутии цигари и край. Друга книга той няма да напише.
Обаче пък ще има пълчища от едри и горди троглодити с едни джаджи за четене, които ще се разходжат доволни по дискотеките, че са прецакали системата и сега е модерно време. Не е лошо – големи бюстове, изрязани потници, яки момци, всички от двата пола по 185 см, тук-там някой с очила (той най ще разбира от джаджите и книгите), танцуваш си. Властта е твоя.
Откъде тогава такива като Крадянката ще изкопират следващата книга? Защото властта е твоя, обаче ония с книгите вече ги няма. Те нямат авторски права, всичко е за народа.
И после какво?
Има полза. Марфа ще е свободна да си гледа котката, защото при старите вехтории в библиотеката ще имат нужда от нея само в сляда от 14.00 до 16.00 часа.
Като чета тук:
„Обществена“ и „общодостъпна“ библиотека са различни неща, като за вторите не се изискват някакви специални условия за създаването им.
Ами да видим, какво мисли един писател (и то много популярен, поне сред любителите на фантастиката):
http://sharkannht.blogspot.com/2010/06/info.html
@Джон де Уинтър – всъщност точно при досегашната система повечето писатели получават „колкото за 5 кутии цигари“, основната печалба други си я делят.
А писателят, ако е писател наистина, а не „писател“, ще си пише винаги, щом има потребност да го прави.
И още, едва ли някой е против АВТОРСКИТЕ права, против сме това, което се представя като „авторски права“, а всъщност има много малко общо с правата на автора:
Г-н де Уинтър,
Вие ли ще благоволите да попитате Бог, дали той одобрява служенето Нему в бараката по-малко отколкото в Александър Невски?
Или ние да го попитаме? Че аз доколкото си спомням, в своя закон той май е уредил този въпрос. И май не съвсем в позока на тезата, която развивате.
Освен това:
Имате много странни разбирания за това, що е то авторско право. Авторското право няма нищо общо с гарантиране печалбата на издателя!
Как бихте коментирали случая, когато един автор, слючи няколко договора с различни издатели за издаване на авторското му произведение? Чии са… авторските права?
Това, впрочем е ежедневие за успешните автори.
Джон де Уинтър е прав, много прав
Pingback: За книгоиздаването в България с тъга, или на кого пречеше chitanka.info « Приумици
Pingback: Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Извинете, Марфа, само ви развалих хубавата тема на ожалване на горката народна култура от лошите и ретроградни закони. Наистина съжалявам.
Ако има престъпление, съдът трябва да се изкаже.
Заведено дело до този момент няма, няколко мои познати юристи (практици и няколко учащи, се изказаха, че темата е спорна и трябва да се реши пред съд, преди ГДБОП да имат правото да изземват сървъри и прочие).
Ако има престъпление, издателствата да излязат с някакви доказателства за загубите, които са претърпели.
Ако проблемът е с авторските права, да се насочим към конкретната тема, а да не се лигавим с глупости и недоказуеми твърдения.
@Джон
Аз смятам, че да уважиш авторския труд е важно, даже задължително, но по какъв начин издателствата го правят? (Пуснах една публикация колко точно се заплаща на преводачи и автори, колко точно получават коректори и дали губят пари от пиратските книги)
Вече се изморих да повтарям, че издателствата изобщо не предлагат виртуални книги, съответно загубите им идват много повече заради това, а не защото някой толкова държи да пиратства.
Имало е много книги с НЕизтекли авторски права или без разрешение от авторите им, отново идва въпросът, защо издателствата не са се свързали с читанката, защото има много примери в миналото как при поискване, те свалят текстове?
Какво ще се случи с текстове, които вече не съществуват на хартия, макар още правата да ги държат издателства?
Какво ще се случи с текстове, които са изтекли права, вече не съществуват на хартия, но ги няма, заради действията на ГДБОП (и са може би изгубени завинаги?).
Няма лошо да защитаваме закона, даже напротив, но законът не твърди, че има нарушение недвусмислено, съответно какви са тези изпълнения точно?
Свалянето на библиотеката заради съмнения за нарушаване на авторското право е като горенето на гори заради съмнения за болест по няколко – тъпо и вредно.
Pingback: Chitanka.info или защо Явор Колев не чете? | Блогът на Иво Мирчев
Енея, аз съм сър Джон, дванайсети граф на Уинтър, на съм ти някакъв Джон.
Освен това току що говорих с едно младо момиче, мое гадже, е, младо, младо… 32. Обаче! Вие ще искате да ме видите с мадама, на която никой не може да издържи (според порнографския й вид), но не – ще видите една хладна жена с коса на кок, която кима учтиво при запознаване и после, по едно време, ако концертът е скучен, казва (с докосване по ръката): „Ако искаш, да си ходим. Май ти е скучно.“ Знам, че всичко е заради парите, но стар мъж с млада жена е така. (Когато умра, ще се окаже, че е обичала само мен, но това е друг роман.)
Енея, няма да се разберем. Престъплението е престъпление, не е кражба на сладолед. Мога да ти кажа и още нещо, макар да се чувствам унизен, че изобщо разговарям с подли хора. Вие улични хора ли сте? Само подмятам, след малко ще разбереш защо.
Не, няма да е съдът, а ще е съдът, в който аз ще отида. А ако аз стъпя с десния си крак вътре в залата, никога няма да изляза без победа. Добър съм, вярвай ми.
Но във вашия случай няма да мога много виртуозно, защо ще изглеждам като марабу, което се чуди какво прави там.
Че вие сте тъпи бе. Вие искате един дебил да ви е култура. Вие не различавате езиците и какво е култура и какво не. Вие сте прости хора, щом защитавате такова неадекватно нещо. Ето ви вас:
La huella de tu sangre en la nieve
Това е заглавието на един разказ на Маркес. Вие сте го публикували, но има и официално издание. Книга бе, книга! Ей я е пред мен.
Ще кажеш, тоя що вика така. Ами викам, защото самата ви читанка предлаа следното заглавие:
СЛЕДИ ОТ КРЪВ ПО СНЕГА
http://chitanka.gdbop.com/text/14575.html
Всичко, което човек може да си помисли за любов, е в тези думи, но не тези, а истинските, от книгата:
LA HUELLA DE TU SANGRE EN LA NIEVE
Всъщност не каквото предлага читанката, а касвото е, е:
СЛЕДАТА ОТ КРЪВТА ТИ ПО СНЕГА
Но ти няма да разбереш защо съм влюбен в това заглавие.
Да дадем нататък:
Ето вашто:
Когато пристигнаха на границата по мръкване вечерта, Нена Даконте забеляза, че пръстът й с халката все още кървеше. Войникът, заметнал едно одеяло от груба вълна върху триъгълната си лачена шапка, провери паспортите им на светлината на карбидна лампа, за която полагаше големи усилия да не се преобърне от суровия вятър, който духаше от Пиренеите. Въпреки че бяха два валидни дипломатически паспорта, войникът вдигна лампата, за да провери дали снимките приличаха на пътниците. Нена Даконте беше като малко момиченце с живите си очи, с карамеления си тен, който все още отразяваше бляскавото Карибско слънце на натъжения здрач на месец януари; беше се увила до врата с направеното от гръбни парчета визоново палто, което не можеше да бъде купено дори със заплатите на целия граничен гарнизон. Съпругът й, който управляваше колата, Били Санчес де Авила, беше една година по-малък от нея и почти толкова красив; беше облечен в карирано сако и спортна шапка. За разлика от съпругата си, беше висок, атлетичен и имаше желязна челюст, която напомняше на мъжагите с невинни лица. Но това, което най-добре изразяваше положението им, беше миришещият на необработена кожа автомобил с платинен цвят, подобен невиждан по този беден крайграничен район. Задните седалки бяха претрупани с чисто нови куфари и все още неотворени кутии с подаръци. Освен това, там беше и тенор саксофонът, най-голямата страст в живота на Нена Даконте, преди да бъде завладяна от любовта, на която младите й приятели от вилата се противопоставиха.
Когато войникът върна подпечатаните паспорти, Били Санчез попита къде могат на намерят аптека, където да приложат лечение на пръста на жена му; а войникът, викайки срещу вятъра, за да бъде чут, им каза да попитат в Хендайе на Френската страна. Но граничарите в Хендайе бяха съблекли саката си и бяха седнали на масите си в топличките и добре осветени стъклени колиби, като от една страна похапваха хляб, потопен в чашите, пълни с вино, а от друга страна играеха на карти; беше им достатъчно само да видят зърнат големината и вида на автомобила, за да им дадат знак да влязат във Франция. Били Санчез натисна клаксона няколко пъти един след друг, но граничарите не разбраха, че вика тях, само един от тях отвори прозореца и извика с по-голям гняв от този на вятъра:
— Merde! Allez-vous-en[1]!
При това, Нена Даконте слезе от колата, увита с палтото си до ушите и попита граничаря с перфектния си френски, къде може да бъде намерена аптека. А той, по вечния си навик, с уста пълна с хляб, каза, че това не е негова работа, че не го интересува особено в такава виелица, и затвори малкото прозорче. Но после погледна внимателно към момичето, което ближеше наранения си пръст сред блясъците на истински визон; ще да си е помислил, че това е магическо видение в тази ужасна нощ, защото точно в този момент поведението му се промени. Разказа й, че най-близкият град бил Бариц, но по средата на зимата и при този налудничаво веещ вятър, вероятно нямало да може да се намери отворена аптека до Байон, който се намираше малко по-нататък.
— Нещо важно ли е? — попита.
— Въобще не е — усмихна се Нена Даконте, като му показа пръста си с диамантения пръстен, на върха на който едва се забелязваше раната от бодила на розата. — Само се убодох.
Ето истинското:
Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът й с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената й кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната заплата на целия граничен гарнизон. Колата караше мъжът й Били Санчес де Авила – една година по-млад от нея, почти толкова красив, със сако на шотландско каре и спортен каскет. За разлика от жена си беше висок, атлетичен и имаше железните челюсти на кротък наемен убиец. Но най-силно биеше на очи сребристият автомобил, който лъхаше на див звяр. Подобен не бе пресичал тази бедняшка граница. На задната седалка бяха натрупани съвсем нови куфари и много неотворени пакети с подаръци. Виждаше се и тенор-саксофонът, голямата страст в живота на Нена Даконте, преди да бъде покосена от безпощадната любов на своя млад ваканционен приятел.
Когато митничарят върна подпечатаните паспорти, Били Санчес попита къде могат да намерят аптека да се погрижат за пръста на жена му и той извика срещу вятъра да попитат в Ендая, от френската страна.В Ендая митничарите бяха насядали по ризи около масата в задушната, добре осветена стъклена караулка, изграеха карти, топяха залци хляб в купички с вино и стигаше до зърнат размерите и модела на колата, за да им направят знак да минат спокойно във Франция. Били Санчес натисна няколко пъти клаксона, но те не разбраха, че ги вика, а един отвори прозореца и изкрещя по-яростно и от вятъра:
– Merde! Allez-vous-en!*
Тогава Нена Даконте слезе от автомобила, сгушена в палтото си, и попита на съвършен френски къде има аптека. С пълна уста с хляб митничарят отговори по навик, че това не е негова работа, особено в такава буря, и тресна прозореца. После се вгледа внимателно в момичето, което смучеше наранения си пръст, обвито в сиянието на естествения визон, и, изглежда, я взе за вълшебно видение в ужасната нощ, защото тутакси смени тона. Обясни й, че най-близкият град е Биариц, но посред зима и при този зъл вятър сигурно няма да намерят отворена аптека преди Байона, малко по-нататък по пътя.
– Нещо сериозно ли е? – попита той.
– Не, дреболия! – усмихна се Нена Даконте и му показа ръката с диамантения
пръстен, където на върха на пръста едва се забелязваше раничката от розата. – Убодох се.
Дотук, нито един конкретен отговор. Разкошно.
Да се разберем, под вие, сигурно имаш предвид chitanka.info, но в случай, че не знаеш, аз не съм била част от екипа, съответно меко казано, държането мен отговорна тук е ненамясто.
Аз повторих няколко пъти какви са ми проблемите с издателите, както и защо защитавам казуса chitanka.info. Ти нищо не каза.
Четох мнение на юрист по повод статута на библиотека на Читанка, при Калин в Човешката библиотека, пускам го тук. Казаха ми и че ГДБОП имат право сами да си решат кое е престъпление, кое не, след като са получили сигнал, т.е. кое е организирана престъпност и кое – не, да нахлуят и предадат престъпниците после да се разправя с тях съдът. Някой има ли по-конкретна представа какво точно е положението?
Мнението – „За „общодостъпна библиотека“ легална дефиниция няма, не е и нужна, защото понятието е повече от ясно – библиотека, до която имат достъп неограничен брой лица, без целите да са търговски. По всички правила на четене и съотнасяне на правни норми в момента „обществена библиотека” е по-тясно понятие, от понятието „общодостъпна библиотека” и няма абсолютно никакво правно основание за приравняване на двете.
Да, Читанката категорично не отговаря на условията да е обществена, но докато няма някакво законово определение (или официално тълкуване на върховен съд) , което да я изключва от понятието за общодостъпност – тя категорично е общодостъпна.
При положение, че в момента само Законът за авторското право използва „общодостъпни библиотеки” и то в посока да ги извади от приложението си – за мен единственото логично тълкуване е, че сайтът не нарушава закона.“
Ения, не мога да приложа никаква фантазия към читанката-крадянка и може и да се вижда, че си изсмуквам от пръстите нещо уж интересно. Нищо интересно няма, само вбесяващо с тъпотата си.
Въпросното нагло лице не може да вдене, че че си е купило компютър, не го прави по-велико от всеки минувач. Той е натрапник. Има закон. Не знам кога е започнало, но последното, което научих, е, че в края на 16 век в Англия е имало регистър, голям тефтер, в който издателят е ходил да го запишат, че ще издава нещо – взима го от писателя, който му го дава със своята воля (че му го дава с ясното съзнание, че иска да го даде точно на него) и го записват какво ще издава. После издателят предприема там каквото трябва, за да го издаде – предварителни неща по редакцията и оформлението и после отива при печатаря, който го произвегда на книга, за да може накрая всеки да го вземе, едно и също за всеки, да си го занесе в къщи и вече като негова собствена вещ, да си го чете както, където и с когото иска.
Въпросът е в голямата култура, във величието на културата като такава. Тя изисква отговорност: а) когато някой създаде нещо, ти да го представиш подобаващо, и б) да се знае кой го е направил. Към това трябва да се прибави и основното – че кой каквото си направи, си е негово и може да си го прави каквото поиска, включително и нищо да не го прави. Романът, който някой е написал и който ви кара да се търкаляте в мъки от състрадание към неговата мъка, да скачате от радост заедно с него и който ви кара да мислите само за него, си остава едни листа хартия, докато човекът не каже: да, искам да го издаде еди кой си, защото ще го направи по мой вкус, и искам хората да узнаят какво съм написал! Дотогава, дори и хората да знаят какво пише там, трябва да си мълчат. Това е законът на междучовешките отношение и от него е произлязъл и законът за авторското право.
Аз лично усетих тези неща, когато за да не ме уволнят, ме повишиха и влязох в това. Беше преди 30 години. Сега аз давам текстове, които притежавам, на слепите. Но само на тях. Аз им вярвам и те ми вярват. Когаго стана скандалът, се обадих на слепите, казах кой се обажда и сам им предложих да им дам каквото имам, но само на тях. Те се зарадваха и досега нито една буква не е излязла навън. Тя е за слепите.
Ние много се страхуваме (е, някои от нас) да не би да се изложим, когато са ни поверили да предадем на публиката вярно произведението. Треперим от страх през цялото време да не сбъркаме, защото като излезе, и да трепериш, вече не можеш да направиш нищо. Затова треперим преди това.
Това са много сериозни неща, защото от тях зависи цивилизацията. Когато ще влизаш и ти да влияеш върху цивилизацията, се влиза с огромни чехли, на пръсти и много се внимава. Много е опасно. Ако ти отпечаташ нещо, което някой е казал (не във вестник, това е гаргара), може да оформиш мисленето на хората за следващите 800 години. Затова се учи много, преди да се почне да се прави книгоиздаване, както се учи и през цялото време текущо, докато го правиш. Ако размениш две думи, от една посока може да стане точно обратната. Една точка или запетая може да съсипе всичко. Затова има закон и договори – кой на кого какво дава и да го прави какво. Всичко извън това е забранено.
Това е един от законите, където има най-много забрани. Да, вижте, в другите пише главно какво може, а в този пише какво не може. Забавно е, но не много. Има причина.
Заради цивилизацията е. Кожаго ги напишеш нещо, преценяваш кой би го издал така, че да отразява каквото си искал да кажеш, даваш му го, той го издава и то гръмва. Ако хората се лигавят, ще стане ужас. Затова точно в тази област трябва да има почти военна дисциплина. Защото всяка твоя буква е отговорна за всичко.
Казах ти вече, ТАМ НЕ ПИШЕ ТОВА! ПИШЕ: СЛЕДАТА ОТ КРЪВТА ТИ ПО СНЕГА.
Вие какво правите! Глупости правите, това правите! Вие сте в културата! В коя точно – в тази, която не може да чете ли? В културата на прашките и сутиените без сутиен ли? В културата на панталоните, които се носят събути ли? В коя точно?
Не знам какви са ти проблемите с издателствата. За превод давам между 6 и 10, за редактиране… май не давам нищо, защото никой не иска, те искат лесно, а при мен лесно няма, всичко е от най-горе по-горе, а те искат лесно. Лесно няма. Има само трудно. Напиване ти се позволява само вечерта, когато излезе, защото утре те чака друго.
Той взима в ръце мъртвото тяло на жената, която обича, и го изнася в пясъка от лунна светлина, в книгата на ветровете.
Трябва много да внимаваш как ще напишеш това, защото каквото напишеш ти, хората това ще получат.
А вие пишеге: снега на кървите на следите, де да знам кво пишеге, глупости пишете.
Забранено е, Енея. Всичко в тази област е забранено, освен договора между писател, преводач и издател.
Чакаш, появява се, радваш се.
(Че се явяват и разни неграмотни, ами… случва се. Животът е такъв – временен и случаен.)
Това че имате е доста странно… Съдейки по информацията в свободната енциклопедия: „Габриел Гарсия Маркес лично забранява преди 15 години творбите му да се издават и преиздават на български език, тъй като научава от преводача си на български Румен Стоянов, че издателите за България отчитат по-малко издаден тираж и обиден отказва да се тиражират книгите му в България.“
То излиза, че или сте въпросният г-н Румен Стоянов или сте нагъл лъжец. За който и от двата случая да става дума, българското законодателство е пределно ясно в този случай: „(2) Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата. “
Таа – нека преборим пиратството с пиратсво 😉
Използва се оригиналната случка, която е следната. Канят Маркес като велик писател и ще му дават разни почести, например почетен доктор на Софийския университет, не помня точно. И се подготвят много усилено, защото Маркес е велик писател. Правят двата тома, има ги на Славейков, бяха 80 лева, сега са 40, зелен и червен. И му ги поднасят. „Ето, ние много ви уважаваме!“ Маркес ги взима, гледа ги известно време и казва: „Може би нещо не разбирам, но не си спомням да съ подписвал такъв договор.“ И такъв договор наистина няма. Фръцва се и си заминава. И правилно!
Сега ще използвам маниера на Маркес, той обича така. „Когато трийсет години по-късно говорих с Карина Понс във Франкфурт, вече не беше обиден.“ Това изречение е мое, но звучи като Маркес По-късно го обиди друго, което не е за Интернет. Ще направя някакви опити пак.
Да, нагъл лъжец съм, но в друга област – тази на измислянето. Но дори и там не съм нагъл. Сега като се замисля, май не съм нагъл лъжец… много… 🙂
Има два подписа на Маркес, положени след 10 ноември 1989 година. Другият е във вече несъществуващата „Народна култура“. Ако са закарали папките на „Вторични суровини“, значи е останал един. Син на цвят.
абе, сър жон, ща ма прощаати.
отдавна исках да запитам: ти ще казваш ли нещо по същество или просто ще си чешкаш логореята и псевдоинтелектуалското его?
извини, ама ние, дето сме абонирани за този блог, се дразним – пълниш ни времето с глупости.
ако ще казваш нещо различно от това, че истинската книга се различава от виртуалната, което ние всинца знаем от десетилетия – казвай.
ако ще ни показваш колко си велик – направи го некъде другаде. възпитаните хора акат на скришно.
(марфе, извини ме, ама не можах да се сдържа 🙂
трий на воля, знаеш, че не ми дреме 🙂
не се притеснявайте, навсякъде са пуснали по един подобен лъжец, който да сипе глупости, започвайки с това да твърди че издателствата са имали авторско право, те имат право за издаване на полиграфическо произведение наречено книга при определени условия за определен срок това имат, ако са си купили и права за електронен вид и това имат . Предполагам и занаятчиите които са правили грънци са били ощетени като са направили първия завод за кухненска посуда , но това не е променило нещата
Издателствата могат да се договарят с автора и да закупят правата за издаването на книгата му. Инвестират пари, за да направят това и целта им е да изкарат пари от дейността си. Което е нормално, защото не живеем в кибуци. Качването на книга в интернет, чийто права нито сме купили, нито сме я превели или каквото и да е друго, е кражба. Може да не ни харесва, може да е с благородни мотиви, може да си вярваме, че се правим на библиотека или каквото и да е друго, но си е кражба. Друг би бил въпросът ако човек се договори с хитовия автор Х, купи правата му за разпространение в България, преведе книгата му и алтруистично я качи в мрежата. Тогава – да. Става. Инак не се получава правилно.
Заключвам темата и ще помоля да се въздържате от лични нападки в новата. Благодаря.
Pingback: chitanka.info « Blqqq's Blog
Pingback: За книгоиздаването в България с тъга, или на кого пречеше chitanka.info | Приумици