Й

След раковото заболяване „незнам“, метастазирало из всички кътчета на съвременната българска граматика, напоследък се е появил нов тумор. Става дума за явлението „Й“.

За „незнам“ все пак има някакво обяснение. Хората, поставили рекорд в овчарския скок и по този начин прелетели над повечето уроци по български език и литература, имат известно оправдание да не знаят как се изписва отрицателната форма на произволно избран глагол. С други думи, човек изговаря по един и същи начин „не знам“ и „незнам“, и когато му се наложи да го изпише, трябва да прибегне до граматичните си познания. Ако с такива не разполага, те ти го и добилото широка популярност напоследък „незнам“, придружено от „неискам“, „немога“, „нехаресвам“, вървящи ръка за ръка със сума ти още свои братовчеди.

За „Й“ обаче липсва каквото и да било обяснение. Например слухово има доста голяма разлика между „полицай и „полицаи. Как тогава, дявол да го вземе, се раждат бисери като „искам дазнам кой полицай са били там!“?! „Дазнам“ е братовчед по съребрена линия на „незнам“, там работата е ясна. Но „кой полицай са били там“ е творение, което би могло да се припише на зимбабвийски студент по медицина, започващ първия си семестър в България. Кой е тоя самобитен народен гений, който е родил гениалното прозрение, че формата за множествено число се получава, като накрая на думата се прибави вездесъщото „й“?! А? Познава ли го някой? Много искам да си поговоря с този човек. Това, да не можеш да различиш гласната „и“ от полугласната „й“ и съответно да прецениш кога се използва едното, и кога – другото, е просто някакъв абсурд.

Примерно, знаете ли, че множествената форма на „боя“ е „бой“? Ако не знаете, да се научите, че като ви питат следващия път, да не се изложите. По същия начин вече е правилно да се пише и изговаря „резолюций“. Една резолюция и много резолюций. Или еврей. Да не говорим за евъргрийна змия – змий. Много ми харесва думата змий. Спомням си, че като бях малка, питах нашите дали мъжът на змията е змий и те много се смяха. Да им се чуди човек. А ето ти нá дума с двустранно приложение. Змийът е хем мъжка змия, хем са много зми… Щях да напиша „змии“, но ще се поправя на „змийове“. Значи, много женски змии (с извинение) са змий, змий също вероятно е и мъжка змия, а много мъжки змии (да ме простите) са змийове. Хубава дума е това „змий“.

Разбира се, новата граматика си върви заедно с някои, ох, извинете, с някой минуси. Говоря за полицая от началото на статията. Ако за думата „статия“ няма особени съмнения, тоест „статия“ е женската статия, „статий“ са много женски… статии, като обаче е логично думата „статий“ да е също и мъжка статия, поради което много мъжки ст… статии вероятно са „статийове“, какво тогава правим с „полицай“? Това е дума, която по рождение си е в множествено число. Като „сценарий“ например. Как ще обясним, че имаме предвид един или много полицай? Например, ако човек каже „видях полицай“, това какво означава? Колко полицайове е видял човекът? Един или много такива? Как хубаво звучи „Кой са тези полицай?“, нали? Прелест просто. Почти колкото „Петър Петров е автор на един сценарий, Светослав Светославов – на два, а Стоян Стоянов е написал четири сценарий“. Гениално изречение. Ма как ми дойде на ума просто! Направо съм гений! Много гений дори! Осем гений не могат да се сравняват с моя гений!

Това обаче не е всичко. „Й“ настъпва бавно, но за сметка на това окончателно. Така например безличното „наистина“ напоследък все по-често се обогатява с байраче и започва да се трансформира в „найстина“. Няма съмнение, че произлиза от „йстина“. И тъй като народният гений (един гений в случая, не много генийове) граници не знае, пък и има хора, който все някога са се обърквали и са влизали в час по български и по тази причина знаят, че след „най“ се пише тире, клетото слово „наистина“ започва да прилича на нещо, минало през „Пълна промяна“ и тук-таме се появява като „най-стина“. Стина, по-стина и най-стина. Чудно.

Понеже е явно, че е непосилно за все повече хора да асимилират някой идей, а именно, че в българския език няма форма за множествено число, която да завършва на „й“, предлагам изобщо цялото множествено число да се сдобие с едно китно и росно „й“ в края си. Или поне където е възможно. Примерно на „дървета“ няма къде да им сложим й-то, но за сметка на това винаги можем да уточним, че нашата страна е богата (все още) на гъстй китнй горй и красивй плажовй ивицй. А бе, да сте живй и здравй вии, който сте измислилй тезй чудесий. Направо сте невероятнй.

Advertisements

105 thoughts on “Й

  1. Браво! Възхитителен „репортаШ“ :). Аз в допълнение иЗкам само да уточня, че алуминий НАЙ-СТИНА се пише така, в случаИ, че някоЙ се колебаят… ‘Щото аз вече откровно се разколебавам на моменти, поради все по-масовата употреба на т.нар. „съвременна“ граматика и правопис.

  2. 😆 Не вярвах, че може да има хора, които могат да напишат „най-стина“, затова проверих с Гугъл. След „изтрах“ обаче май съм престанал да се учудвам особено от такива неща. Което вероятно е лошо. 😐

  3. Ей туй го бях забелязала. Не мй беше много ясно, но благодарений на тазй стати(я може да стане й, нали) вече мй се изясний. Какъв гений (тука май не трябва й?), колко грамотност у българина!!!! Забранете часовете по българский!!!!

  4. Аз в интерес на йстината „най-стина“ го видях написано в една курсова работа на така да се каже хартиен носител, не в интернеда. Което не пречи скоро да се появи и там.

  5. LOL! 🙂 Хубаво писаний направил тий, многу си смях азй! 😉

    Сериозно: не знам защо пишат с „й“ все повече хората. Дори и грамотните… „някой неща“, „някой компании“, „някой случки“ и други, не знам…

    • Според мен защото си въобразяват, че на тези места върху „и“ трябва да има ударение и използват за това „й“ Не знаят, че ударението се слага само на местоимението „ѝ“(на нея). Между другото клавишът за „ѝ“ е: shift+ь

  6. И ние искаме да знаем кой полицай са били там, защото не е редно да се бие полицай, или поне да не го бият много.

  7. 😀 браво, искрено се смях и съжалявам, не мога да си принудя ръката да напише такива неща 🙂 искаше ми се, ама … простете ми 😀

  8. Аз Приватизаций май съм го срещала в прежната си реинкарнация. Беше консул в Рим, ако не ме лъже паметта.

  9. А бе, смях, смях, ама в Google има 156 000 адреса за найстина, т.е. сайтове, къде думата я има!
    Иначе относно й за мн.ч. в края на думите – това е добро попадение. 🙂 Ще стане като в есперанто – там j (й) в края на думата означава мн.ч.
    Току виж българският станал международен език… 😀

  10. Марфа, тй сй много права.
    Аз понеже чета много по интернета, претръпнах абсолютно и като видя поредните актуализаций, аномалий и стай, даже не мигам на парцалй. Вече.

  11. Еййй, накраЯТ вече се обърках съвсем.Серйозно, хванах се за главата й вйкам сега тука се огелпах здравата.Йначе схванах йдеята ама с тея генййй и другите неща направо мй взе акълЪТ.

  12. Аз вече спрях да се учудвам. За съжаление, обаче, не мога да спра да се ядосвам. Имам една приятелка с чудовищен правопис. Винаги, когато й направя забележка тя се нацупва и се извинява с това, че „бърза“. Е, хубаво, ама едно е да размениш местата на две букви, натискайки бутоните в неправилна последователност или да смениш един път една дума с друга, съвсем друго е в петредов пост да напишеш няколко пъти думичката хаУс…
    А това за „й“-то наистина е абсурдно и колкото и да ми обясняват, че грешките ставали, понеже буквата я нямало в латиницата, не мога да схвана логиката. о.О

  13. Ох, от кога не съм се смяла така!
    Най-интересното за мен е, че тъкмо днес, прибирайки се към дома, обмислях постинг на тази тема, обаче аз ще го обогатя с най-новите тенденциЙ, ти да видиш!

  14. Ама не знаете ли граматичното правило :
    „Ако не знаеш дали и или й се пише за по-сигурно слагай Й “
    🙂

  15. Току-що осъзнах, че почти напълно неграмотен човек може да напише коментар тук, а всички ще си помислят че просто „влиза в тон“.

    Путрисъвашто!

  16. Дори и да пренебрегнем членовете и запетаите като граматически явления (защото хората очевидно вече не се занимават с тях), положението е трагично. Не само се слага ‘й’ вместо ‘и’, виждала съм и обратния вариант – примерно ‘наи яката воина’. Повече ме притесняват обаче, ‘о’ и ‘у’, ‘а’и ‘ъ’. Влезте в някой тинейджърски форум и ще започнете да се съмнявате в българската граматика изобщо.

  17. Марфе, ще трябва да разшириш статията (пардон, статийът) скоро, защото след като пуснах на майтап „найстина“ в Google, попаднах на следното мнение:

    не че съм клюкар ама от кои ли е бременна?дано да не е от азис че малко странно шми се получи.тои нали преди време и тои беше бременна

    Забележете липсата на „й“ от думите в единствено число – явно процесът е двустранен – „й“ отива в множествено, а „и“ – в единствено …

    Забележка: последното „тои беше бременна“ не е толкова безсмислено, защото май „тои“ се отнася за Азис 🙂

  18. Нека да „разнообразим“ малко новите моди в правописа. Как ви се струва „децата ходе ЛИ“ на училище или „вие не ми чете ТЕ“ морал? Поозадачих какво искаха да кажат, но схванах… престараването от незнание.
    Да не говорим за незнаещите добре нито български, нито английски език /главно/, които за щяло и нещяло пишат главни букви.
    Изобщо като се има предвид какво е нивото на доста учители, родители, журналисти и водещи в медиите, и на служителите в Министерството на образУванието, се чудя как още съществуват правила в българския език.

  19. Мъжкият вариант на змия е змей.

    Чудя се след като така и така нещата отиват към приемане на едно окончание за множествено число дали не е по-добре това да бъде съгласната „с“. Отделно да отпаднат всички спрежения на глаголи, съществителни и прилагателни и всевъзможни окончания. Да се въведе единен пълен член независимо от род и число – примерно това може да е „жо“. С така приетите промени горният текст ще изглежда ето така.

    Жо мъж вариант на змия липсва в жо нова граматика.

    Аз чудя след като така и така жо нещос отивам към приемане на един окончание за множестван число дали не е по-добър това да бъде жо съгласна „с“. Отделно да бъде отпадан всичко спрежениес на глаголес, съществителнос, прилагателнос и всевъзможан окончаниес. Един пълен член да бъде въвеждан независим от род и число – на пример това може да бъде „жо“. С така жо приет промянас жо горен текст ще бъде изглеждан както вече бе прочетан.

    П.П. Някой окончаниес като това за страдателан залог остават, но той да бъде приеман да бъде един. Жо окончание „ан“. На пример: „Мюзик айдъл много гледан шоу“.

  20. Недей, че все 6те се намерй някой, дето да хареса тайзи идея 😦 А змейът не е змий, змейът е нешто като дракон, ама се въди по наще земй. Змийът е савсем друга раота.

  21. Не знам дали на някой му е направило впечатление, но хората пишат това, което четат.
    Ако основното ти четиво са форуми и чат със себеподобни, няма начин да не усвоиш поне малко от местния жаргон и маниер на изразяване. Без значение каква е била оценката ти по български език и дали знаеш правилата наизуст. Пропива се някак си в теб, не знам… като бацил е 🙂

    Представи си, че си средностатистически човек, който чете всекидневно някакъв вестник, веднъж месечно 2-3 списания, 2-3 книги годишно и редовния му сблъсък с писмен български са мейлите от колеги, чат с приятели, (неграмотно написани) обяви за какво ли не в сайтове и т.н. Ти знаеш как се пишат думите „претенции“ и „революции“, защото си ги срещал многократно в проверени от коректори текстове. По аналогия би могъл да се сетиш как се пише и „рационализации“. А ако си срещал тези думи с този правопис само на 2-3 места, а на останалите 200-300 са написани като „претенций“, „революций“ и „рационализаций“? Логично е да предположиш, че това е верния правопис, а тези 2-3 са с правописна грешка.

    Наскоро една девойка ме вкара в сериозен размисъл, като ми направи забележка колко неграмотно пиша. Сега… по принцип аз си правя доста грешки, знам си го, обаче когато ти го съобщят по следния начин: „zemi da sa nau4i6 da pi6e6 pravilno:O“ неминуемо изпадаш в шок и започваш да разпитваш познати филолози дали в годините след като си завършил училище не са въвели някаква реформа в правописа, за която не знаеш 🙂

    Плъгини за проверка на правописа, които да не ти дават възможност да напишеш думата грешно и на шльокавица може би ще решат проблема, знам ли…

  22. Добре казано. Жалко само, че 99% от тези, за които се отнася сарказмът в текста, няма да го прочетат – част от тях поради неграмотност, останалите – поради незаинтересованост.
    Но това не отменя валидността на думите тй! 😉

  23. @Marfa
    “zemi da sa nau4i6 da pi6e6 pravilno:O”, a? Малеееей… И ти взе ли си бележка, пита се в уравнението?

    Ми всех си – спрях да се тормозя, че бъркам пълния член 🙂
    Таковата… що да ми се образуват бръчки от стрес 🙂

  24. Думите все пак са знаци, които имат за цел да предават послание. Аз пък имам проблеми с това как да изразявам ударения. Никак не ми е маловажно! Най-вече, защото влияе на смисъла. Особено когато трябва да го тресна/ударението/в средата на думата. Както и доста често редактиращата ми програма не ми приема думите, а аз таки си ги искам, все пак изразяват и чувствата ми, а те не винаги са граматически удобни.

  25. А какво ще кажете за думата „непротивоконституционствувателств(ув)айте“, за която се твърди, че съществува?
    Възможно ли е да има такава дума? Как точно се употребява в изречение? (Това във връзка с „незнам“. ;-)) )

  26. Не може да я има. Как ще се употреби?
    Може би: „Господине, моля непротивок…!“
    Изглежда ми глупаво и неграмотно. Направо изглежда невъзможно. Като „Моля непаркирайте!“

    Според мен може да съществува само „противоконституционствувателств(ув)ам“.
    Тоест: „Господине, моля не противоконст…!“

    • Всъщност думата е „непротивоконституциозаконодателствувайте“. Демек да не създавате закони, които противоречат на Конституцията. Заигравка с език като „драснипаликлечица“, сиреч – кибрит.

  27. От саЙта на НАП:

    Глоби, санкций, неустойки, наказателни лихви и обезщетения по наказателни постановления…

    Не се сдържах.

  28. Страхотна статия. 🙂 Много се забавлявах, докато Й хвърлих един поглед. 🙂 Най-стйна благодаръ на сАздателката за чОдесния миг. 🙂 Почит и оважениа, и респекД. 🙂

  29. Моля, очакваме скоро още подобнЙ статйЙ, защото не вярвам само това да са думЙте, в коЙто най-често се допускат грешкЙ. 🙂 Направо мй хареса да не йзползвам „и“, а само „й“. Далавера сй е – няма да се чудя, няма да се мая. 🙂

  30. не разбирам учудването от разпростялата се масова неграмотност. но да кажем, че това е разбираемо.
    Това което ме ядоса е този опит за остроумие (на места наистина успешен), който започва с едно произволно интерпретиране на някакво извадено от контекста изречение.
    „кой полицай са били там“
    Аз искам да знам, кой (кой точно от всичките) полицай са били (в смисъл набили) там ( разбирайте на Марс, примерно) марсианците?
    Сега остава и да намера де на таз клавиатура (простете липсата на посещение в часовете по български и употребата на съкратените разговорни форми „де“ и „таз“) мога да турна едно ударение на първото „и“ в думичката „били“ и сме готови….
    съвсем друга тема е, че интернет е една отделна общост със собствен диалект, където правилата на книжовния език не винаги важат и прочее…

    …търси сламка в очите на другите, а не вижда гредата в своите…

  31. Това изречение не е вадено от никакъв контекст. Най-нагло си го измислих. Произволен пример. Друг такъв пример, че и сезонен, е думата „каисий“. В полицейската история очевидно не съм имала предвид някой да е ял бой от някого. Ако съм имала, щяла съм да го напиша така, че да се разбере.

    По въпроса за нещото, което те е ядосало. Ако искаш да зададеш въпроса „кой полицай е ял бой от марсианците“ – какъв е проблемът? Питай! Нещо грешно да има в него? Грешно е обаче да питаш „кой полицай са били там“, ако нямаш предид здравословен марсиански пердах, а чисто и просто спрягаш глагола „съм“. Нещо неясно?

    Във форум, в чата и особено в icq мога да си позволя да напиша „ко искаш ся“, особено ако си говоря с приятели. Знам как се пише правилно, знам как се пише и жаргонно. Само че „каисий“, „кой полицай са играли балед“, „страх ме е от змий“, „попринцип необичам папеш ама ,ако е стоден ще гоям в ,тая жега!“, „найстина немога да разбера как можиж ,да необичаш сладолет!“ и други подобни перверзий – това си е проява на изкристализирала неграмотност. При това често от хора с претенций. Не е проява на диалект или някаква местна комунална особеност. Не ти е виновен интернетът, че нямаш елементарни познания по граматика на ниво втори клас, виновен си си ти.

    Колкото до гредата – ще се радвам да ми я посочиш, вместо да се измъкваш с възмутено цъкане. Системно допускам фрапираща правописна грешка, а поучавам хората де да си слагат й-тата може би?

  32. Pingback: Привържениците в мрежата на грамотното писане се увеличават… « Езикова култура за всекиГО

  33. То мани, ама и аз съм се поизложила. След като ми набиха вчера канчето като на полицай, който са билй бити на Марс, рекох си да си подиря гредата. И я открих, което е най-лошото. 😳 Изтървала съм едно тире, пропуснала съм една запетая (поне доколкото видях, може и други да има, пак ще проверя) и вместо „вървящи“ съм написала „вървящо“. Нека ми, друг път ще си проверявам по-добре писанията. 😳

  34. Прекрасно казано, просто прекрасно !!!!

    Само да вметна някои нещица от мойто си деЦтво 🙂

    На кравата детето се казва „кравейче“.
    Множественото число на чайка е „чаеци“.
    На влак – „влаци“ и тн. и тн.

    Накара ме да се усмихвам, макар да е трагично !

    Благодаря ти и поздрави !

  35. та, както казах, гредата….(благодаря че погледна)
    аз също допускам грешки-но поне не се вманиячавам на тази тема….
    а когато човек дава примери, за да гради някаква теза, е меко казано несериозно тези примери да са „Най-нагло си го измислих. Произовлен пример“.

    Въпросните примери са изкристализирала неграмотност, само ако са изкристализирали из наситения на простотия интернет ефир, а не от пристрастния мозък на автора.

  36. Един момент. Написах нещо лековато и забавно. Последното, което ми е минавало през ума е, че ще стане популярно, а още по-малко ми хрумна, че някой би могъл да го вземе чак толкова насериозно, а и не само ще го вземе насериозно, но и дори ще тръгне да анализира, да брои грешки, да търси сламки, греди и прочие строителни материали… В тази връзка бих могла да ти се вържа на акъла и да те попитам, а ти, аджеба, на какво отгоре си позволяваш да критикуваш, след като не си правиш труда да започваш изреченията си с главна буква и не слагаш запетайки пред „че“. Бих могла да изтъкна, че само в осем реда коментарче правиш повече грешки, отколкото аз в цяла статия. Бих могла, но ще се въздържа. Адски е тъпо и рискувам да заприличам на заядлива лелка, на която й е терсене, че е нямало с кого да се заяде от сутринта и се е чудила на кого и как да си го изкара. Твърде дребнаво би било, а освен това и безсмислено.

    Колкото до произволния пример и пристрастния ми мозък… Ако бях си измислила някаква случка – примерно лампата в офиса ми гръмва, след което съчинявам статия, в която описвам как днес в офисите масово са гръмнали лампите, вадейки това следствие от измисленото от мен – те тогава можехме освен за пристрастен мозък да поговорим и за шизофрения. Притеснително. Само че аз си измислям изречение на базата на върлуващата напоследък мания „и“-то в края на множественото число да се замества с „й“. Отвори произволен форум и готово. Там не само ще се начетеш за много „полицай“ по време на служба, но ще се сблъскаш челно и с „каисий“, „батерий“, а може дори да се срещнеш и с „най-стина“.

    Всъщност, какво по дяволите правя?! Оправдавам се, че забелязвам напиращата челно неграмотност?! Оправдавам се, че тоя и оня не могат да запомнят дали се пише „истина“ или „йстина“?! О, не… Я да се спра, преди да е станало късно!

  37. Какво толкова се чудите, дъщеря ми е втори клас, а още не са учили граматика?!?!?!?
    Пишат нещо, но не знаят защо е така, няма кой да им обясни.
    Учителите не са особенно грамотни, родителите не сме също. Едно време ни биеха с линия през ръцете при правописна грешка.
    Ама то цялата ни държава е келява, какво остава за образованието и езика ни!

  38. Не видях нищо да пише за прекрасната дума ‘войн’ 🙂 С колко хора съм спорил по темата за тая дума… приблизително малко повече от тея, с които съм спорил за ‘имам в на предвид’ или ‘натурален акт’ или… още n на брой мутирали речево-писмени форми на немощен интелект… 🙂

  39. Не следя и не броя грешки-издребнявам единствено на хора, които имат претенции към правописа на другите, макар че самите те също правят грешки. Както и в този случай.
    „Как тогава, дявол да го вземе, се раждат бисери като “искам дазнам кой полицай са били там!”?! “
    Ми ето как се раждат- измислят си ги някакви.
    Защо се заяждам ли? Ми защото ме издразни даденият пример-той е граматично и правописно правилен, а на него се гради теза за неграмотността човешка ( която не отричам).
    А си позволявам да критикувам поради същата тази причина. За разлика от други аз си признавам- пиша с грешки, главно от мързел. По тази причина нямам и претенции към правописа на другите (освен ако те не проявяват такива).
    След като ТИ имаш претенции към правописа на другите, си длъжна твоят да е безупречен. А той не е.
    Толкоз.
    И пак казвам, нямаш право да градиш теза върху измислен пример. Още повече след като е граматически правилен!

  40. бтв, пиша тук по разни форуми по повод южна осетия….
    и пиша множественото число на „бойна“ като „войни“ и са зачудих…и или й….та се присетих за тебе……
    🙂

  41. Е че Мойсей си се пише точно така, с две „й“-та. Свери с Библията, все пак по-достоверен източник от Уикипедията е. А и няма нищо общо с предмета на статията 😉

  42. Приятелю, beatles, не се дразни излишно от изречението на Marfa. 🙂
    То не е произволен пример и си е напълно добре написано, за да покаже идеята, която се е търсела от него.
    Докато в смисъла, в който ти искаш да го вкараш, няма да е правилно в никакъв случай. 😉
    Говори се за страдателен залог и правилното е, ако искаш да изразиш онзи твой смисъл, че полицая е отнесъл бой от някого, та правилното би било:
    „Кой полицай е бит там?“ или „Кой полицай е бил бит там?“
    В твоя смисъл, който ти искаш да изразиш, с точно с този въпрос трябва да се търси подлогът в изречението, който е полицаят, а не извършителите на действието, които са незнайни герои. 🙂
    Marfa, статията ти е хубава, ама, като я знам днешната генерация, може пък да вземе да им хареса някои твои идеи, както и на останалите в техните коментари.

  43. Ох, и аз съм допуснал грешка/и, защото преправях в последния момент, ама не знам как може да се редактират пуснати вече коментари. 😦
    Задачка: посочете грешката ми? 🙂 Или грешките ми, макар че за втората може да се спори дали е грешка… 😉

  44. Приятелю beatles, бла-бла.. Запетайката пред beatles е излишна. И „полицаят е отнесъл бой“, също така 🙂 Честита Нова Година и само хубави работи да се случват! 🙂

  45. Хаха, те били повече, отколкото съм ги преброил, ама и аз си мразя да членувам в подчинени изречения по принцип. Ако има реформа за пълния член, ще съм за отпадането му с двете ръце. 😉
    Благодаря за корекциите! Честита да е и хубавинки да се въдят навред! 😀

  46. Beatles,
    Не знам ти дали си ходил на училище, но очевадно, си липсвал в часовете по български език. Вероятно, по това време си бил в някой чат-рум, и сте обсъждали макроструктурата и икономиката на Долно Нагорнище…
    А това, да обясняваш незнанието си с мързел или бързане, е просто идИОтско, защото от бързане се забравят запетаИ, или някоЯ буква, но не се заместват целите думи с някакви нови,измислени на момента…
    Съжалявам…
    Като видиш учителката си по български език, поздрави я от мен…..ако я помниш!

    П.П.: Marfa,
    Благодаря за хубавата статия!
    Наистина има нужда някоЙ да се сеща по-често за тези неща, и да поема „ударите“ на незнаещите…
    Прости им, те просто НЕ ЗНАЯТ….

  47. Pingback: Пещерата на неандерталеца » Blog Archive » Наука vs. нÀука

  48. Марфа, бих те помолила да ми разясниш по-подробно изключенията, които мисля, че съществуват при употребата на й-ко.
    Но, съвсем сериозно, ако обичате.
    Например, война, много вои/й/ни, войн много вой/и/ни, и сам войнът е войн, въобще в тази гама.
    Смътно си спомням, че имаше някакво изключение при употребата на й-ко.

    Просто имам съмнения, намирам се от много години в чужбина и нямам под ръка българска граматика. Не се срамувам да питам, когато не знам или се съмнявам.
    Благодаря предварително за вашия отговор, без да бъде, ако обичате, изпълнен със сарказъм и превъзходство. Все пак по-важно е смисълът, който влагаме, в това което пишеме, но естествено е по-добре и граматиката да е на ниво.

    Подписвам се с една дума, в която всички букви са грешни, за смехория.

    УФСЪ

  49. Здравей, Надежда 🙂 „Войн“ е може би единственото изключение. Дублет е с „воин“, а в мн. ч. е „воини“. С ударение на о. Множественото число на война е войни.

  50. Diva,
    нито имаш представа къде, нито кога и как съм ходил на училище. Както вече споменах, но за теб ще потретя, нямам претенции, че пиша на правилен, книжовен български език по форумите!!!
    С една от учителките си по български общувах до преди няколко години…и тя все още смяташе, че съм бил един от най-добрите и ученици……интересно, нали?
    Ти, ако искаш, си говори по правописния речник на БАН, да видим доколко ще можеш след 5 години да се разбереш с децата си, ако имаш такива…..

  51. Aquarius,

    тва за страдателния залог…..абе не съм сигурен, пуста граматика в такива подробности от поне 20 години не ме е занимавала. Ако е в страдателен-тогава си съвсем прав. Въпросът е може ли да не е?….Затова и в моята версия имаше и подлози ( и други мръсни думи) в скоби и т.н…..whatever
    Съгласи се поне, че не може да се гради теза върху измислен пример, а?
    🙂

  52. Marfa,
    обаче за войните, по изключение, съм бил праФ.
    убичам да пиша „праф“, „свадба“, и „децки“

    🙂
    а са ме изяжте с парцалите !

  53. Beatles,
    Отново се изказваш неподготвен!Смях!!!!
    Относно, учебниците на БАН- съжалявам, но дори и не знам как изглеждат:) Явно добре съм схванала, че живея в България, и българският е моят език:)
    И за децата….Слава богу- имам дете, и ти пожелавам и ти да си имаш…ако си пропуснал тази възможност от вечното ти спорене из форумите…
    Аз, сега отивам да го видя дали си е изгледало филмчето, защото май е безсмислено да ти обяснява нещо човек!
    Една хубава и смислена статия винаги се опорочава от някакви скучаещи безделници.(сещай се кого имам предвид)

  54. А аз да помоля малко да се успокоите, за да не забранявам коментарите.

    Бийтълс, ще се опитам да ти обясня още веднъж. За последно. Оттам нататък съм безсилна. Можеш да продължиш да коментираш и да се инатиш, стига коментарите ти да витаят в рамките на добрия тон. Това важи и за DIVA. Ще напиша обяснение за пореден и последен път, и спирам.

    Примерът не е измислен, а е реален. Реален е, защото е есенция на нещото, на което невинният читател се натъква всеки ден из едно от най-неграмотните интернет-пространства в света, каквото, за съжаление, се оказва нашето. Примерът не почива върху несъществуващи факти. Примерът има за цел да покаже как се опорочава дадено събитие, ако не бъде написано правилно. С този пример искам да покажа как може да се получи безсмислица или двусмислица от чиста неграмотност. Той е точно като приказката за запетайката. Нали я знаеш? Дето я разказват на децата в първи клас.

    Имало едно време един цар, който на младини хич не внимавал в училище. Един ден му довели престъпник, дето трябвало да бъде съден. Това било младеж, който от глад откраднал няколко ябълки и искрено се разкайвал. Царят го съжалил и решил да го помилва. Написал волята си и я дал на съдиите. Обаче като отворили свитъка, под молбата за помилване пишело: „Не, трябва да бъде обесен“. И те го обесили…

    Напоследък приказката я разказват и по следния начин: на свитъка пишело „Него бесете“ вместо „Не го бесете“ и крайният резултат бил същият. Как е възможно да се разказва тая приказка, след като тази история не се е случвала никога? Възможно е, защото все по-малко хора знаят за какво служат запетайките, а напоследък броят на хората, които не знаят какво се прави с „не“ задминава и тези, дето страдат от запетайков дефицит.

    Така че това, дето все още никой не е написал (а може би вече е успял да го напише, което е по-вероятното) „Искам дазнам кой полицай са били там“, с нищо не променя тъжната истина. Тоест, писането на „незнам“ и „дазнам“ вече е придобило епидемичен характер. Слагането на „й“ в края на множествено число е на път да стане правило. Призоваването на патрициите Концепций, Ситуаций, Федераций и събратята им става толкова често, колкото и писането на „найстина“. И така нататък.

    И коя теза градя? Градя тезата, че неграмотността се увеличава. Наистина ли я градя само върху изречението „Искам дазнам кой полицай…“? Да не би пък случайно да искам да покажа как изглежда отстрани борбата с клавиатурата на хората, които са имали по-интересни занимания, когато е трябвало да правят диктовки?

    Относно измислянето още в началото ти дадох пример, който за съжаление не прочете. Ако си бях измислила как в офиса ми е гръмнала лампата, след което бях съчинила враждебен трактат, пoсветен на Е.Он, тогава работата щеше да е друга. Не съм си измислила обаче „й“-то в множественото число. Нали?

    Така. Съжалявам, че стана дълго, нo наистина исках да обясня. Най-вероятно пак няма да се получи, но при все това бях дотук. Продължавай да смяташ примера „Искам дазнам кой полицай…“ за невъзможен. Дет се вика, въпрос на свободна воля, а коя съм аз, че да й влияя?

  55. Добре,

    Аз се извинявам, ако съм била малко по- остра в изказването си(и, конкретно на Beatles), но ми е наистина неприятно, че българският език все повече се загубва като такъв. Беше крайно време за една хубава, достойна статия, която да покаже наяве какво точно се случва с него.

    Marfa,
    На теб също едно голямо извинение, че се включих в тази дискусия!
    Наистина, статията е супер.
    Но, не Beatles трябваше да се сърди, а от това трябваше да си извади поука една друга група. Което май няма да стане, докато ние си спорим, и всеки си защитава правото на собствено мнение, по собствен начин!
    П.П.: Извинявайте, че досадих с моите глупости!
    Поздрави от мен, и лека вечер!

  56. Какво ще кажете за думата „информация“. Всички (или поне всички) журналисти и политици пишат и казват „информации“. Доколкото си спомням думата „информация“ няма множествено число. Да не горим и за наричането на числата „цифри“ !!!!

  57. Ми не знам за информация, да си призная. 😳 А числата, дето са цифри, е грешка, с която съм откърмена, дет се вика и не виждам шанс това да се промени 😦

  58. Хм, не бях влизал скоро точно тук. А тя битката отново се била разгоряла и угаснала. Браво на Марфа, че е успокоила страстите! Това се казва да си добра стопанка. 😛
    Към beatles: Аз се намесих с моето обяснение, защото никой не се беше опитал да ти обясни къде грешиш, а някои само те навикваха (ако си спомням добре, каквото бях чел преди и около твоите коментари). Опитах се тона ми да бъде приятелски и едновременно с това да дава информацията без излишни емоции. Колкото до това дали Марфа използва произволен пример… кой съм аз да съдя. 😉 Тя си е авторката на статията и може да си избере какъвто й угажда пример. Нищо не може тук да се промени. Ти пък като читател имаш пълната свобода да не приемаш тезата на автора. :))
    Хубавото на днешното време е, че читателите на блоговете през коментарите имат пряка връзка с авторите за това какво, по дяволите, са искали да кажат и каква теза защитават. 🙂 И… да започне люта битка. 😀 Не е като едновремешната скука да пишем съчинения на тема авторски тези и замисли в нечии произведения.
    Към DIVA: Сигурно си от тези като мен, които много мразят да правят елементарни грешки при писане. 🙂 И реагираш малко бурно. Но виждаш ли, beatles е от добрите миряни. Той поне се интересува и се опитва да разбере къде греши, докато повечето им е напълно безралично какво и как го пишат. Вдигат рамене, игнорират те и отминават забележките. Има и по – войнствени, де. 😉
    Нека споделя едно лично наблюдение. Забелязал съм, че когато се опитваш да обясниш някаква грешка на човек, който не знаеш как ще реагира на критиката (дори градивна), т.е. непознат ти е в случая, то най – добрият подход е да избереш такъв тон и начин на поднасяне, за да изглежда конструктивно – обезоръжаващ за сгрешилия. 🙂 Ако тръгнеш на пряка конфронтация да му избодеш очите, вместо да му изпишеш веждите… Ами реакцията винаги не е добра. И вместо убеден, опонентът започва непримиримо да не се съгласява. Чувствал съм го върху себе си. Атакуват ме с логични и неоспорими аргументи, ама ми ги зачукват (сори за езика) по такъв начин, че ме вбесяват и в никакъв случай не съм готов да се откажа. Ако мога да си позволя това сравнение – запъвам се като влашко магаре на мост и ни напред, ни назад. 😛
    Към Иван Петров и Марфа: да се включа с друг пример. Думата „данни“ няма единствено число. Аз, май, съм виждал „данна“ като дума, но не знам доколко е правилна. По – скоро съм убеден в обратното.
    Марфа (или някой друг следящ темата), можеш ли да ми обясниш как става така, че „имен ден“ става „именния ден“, след като не е първоначално „именен ден“?! Търсих с Google и в някаква on-line граматика, че нямам правописен речник под ръка, и ми изтипоса с двойното „н“ за правилно. Недоумявам или е изключение.
    Ох, че дълго се получи. Извинявам се за словоохотливостта си. 😉

  59. А, аз пак да се включа:)

    aquarius:
    Благодаря за критиката- уцели ме много точно:) Такава съм си, какво да правя?! :))) И аз все се запъвам като влашко магаре (ха-ха, че интересно сравнение:)). Изобщо не исках да „обстрелвам“ така beatles, ама Българистът в мен проговори….Не беше насочено директно към него, но него уцелих. Като гледам на какви „гиргилици“пишат из чат- румовете… Да им се чуди човек какво искат да кажат. Пък, и не мисля, че той все още ми се сърди:)(надявам се)
    Стига съм досаждала вече 🙂

    П.П.: Тази статия с тези коментари, съвсем заприлича на чат- всеки има какво да каже, и все да е последен:)

  60. 🙂 🙂 Умрех от смех 🙂 🙂 Браво на автора!

    А имайте на впредвид че обикновенно „Й“-то не е единствения езиков проблем покоито може да се расъждава в час по Български… 🙂 🙂
    (Нямаше как да потъмня липсващите запетайки, щото нали липсват… 🙂 )

  61. ъъ..

    кхъ-кхъ…

    ъъ.. абе не видох тукинака мнение на професионал, та реших аз да се изакам:

    езикът е много сложно нещо. той е отражение на цялото битие на людете, които го ползУват – не само физиологически, но и ментално, ако мое да ме разбЕрете. та:

    езикът, като всяко живо същество, си има законите. един от тях е неумолимия закон за краткостта. демек – ако има символ, който може да бъде заместен с друг, който се употребява по различен начин, но е съвместим горе-долу с предходящия, печели този, който може да се употреби навсякъде. или нещо такова.

    така 4е – не се кахъри. и по-зле 6те става.

  62. въпросът е много сериозен, всъщност. ако идеш у двора на даскалото отсреща и запиташ някой пуби какво означава „напред о, парии презрени“ и дали има разлика с „напред, о, парий презрени“ – то той надали ще може да ти даде отговор. но това не е тъжното.

    тъжното е, че и у двора на университето да идеш – пак ще е тая.

    а това вече не е редно.

  63. Бе да ти кажа, то зависи у двора на кой университет ще идеш. Щото ако е у двора на варненския свободен, примерно, бая ще ти се чудят за кво точно се бориш. Софийският още държи положението, ма докога ли… Щом и пернишки си завъдихме, страшно става. 😕

  64. И все пак най-лесният начин да разбереш дали дадена дума се пише с „И“ или „Й“, е като разделиш думата на срички (това също се учи в училище и трябва да се знае) … Например: ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ ! Разделяйки думата на срички, тя ще изглежда по този начин -> ВЗА – И- МО- ДЕЙС-Т-ВИЕ. Нали така ? Пределно ясно се вижда, че в тази дума имаме „чисто И“, в случая когато не е слято с другите срички, т.е. е самa буква! А „Й“ е свързано и с други букви, когато разделим думата на срички. Други примери: МАЙ -КА , ПО-ЛИ-ЦАЙ (един), но! ПО-ЛИ-ЦА – И (много) … Сами виждате разликата и в произношението, и в изписването … Това е най-простото правило, така че просто си разделяйте думите на срички 🙂

  65. Мистерия ми е защо все още никой не се е сетил да пише чйи, сентенцйи, генйи… Веднага трябва да поправим тази грешка! Щом не може да има множествено число, което да завършва на Й най- логично е да го сложим на следващото възможно място, нали? :)))

  66. :)))))) Мойсей, Мойсей….Както и да е – и краткото идва от рускийя. Нашите каки, батковций и майкй бяха нарочвани да говорят „по руски“ тертип, та затова. Там е така най-стина.

  67. Ееее мога ли да напиша, че тази статия ме разби! Буквално! Чак пък толкова неграмотни хора… Не Мога Да Повярвам! Да, знам, че доста хора бъркат елементарни неща в правописа/граматиката, но такава гавра с Й … по чисто логичен път трудно би сбъркал единственото число -…ий с множественото -…ии. Простичко и лесно! За мое голямо разочарование май наистина нашите баби и дядовци макар живели в доста по-елементарен свят са по-образовани от нас в собственият ни роден език. не знам да се смея ли или да плача, моля подскажете ми…

  68. А какво ще кажете за: „Попълнете нужната информация и преди да Е пратите искам да Е погледна“ или „Тая скоростна кутия Е нямам, щото Е продадох на един, който не знам какво Е направи“ Думата „я“ дали Е имаше в нашия език, или съм сънувал?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s