Анкета: библиотеки и маркетинг

Моля ви, отговорете на анкетата. Важно е! Отбележете само отговорите, с които сте съгласни. ПОМОЩ!

Advertisements

50 thoughts on “Анкета: библиотеки и маркетинг

  1. Моят отговор го няма там:) Нуждаят се не точно от маркетинг, колкото от адекватен ПР, популяризиране, отваряне широко и гостоприемно вратите за всеки, съвместяване на няколко дейности в едно пространство… Кой каквото иска и има нужда.
    Аз например съм много доволна от детския отдел във Варна! Още един положителен пример – тържеството по случай завършване на първи клас на дъщеря ми ще се проведе в отдел ‘Изкуство’. Хората първо казаха – не може, почивен ден е. После казаха – добре, щом толкова искате да е в библиотеката, ще направим компромис за децата. Браво и благодарим!

  2. Гласувах. Дано има полза… В голяма степен съм съгласен с първото мнение. Освен това трябва да се върви към дигитализация, а БГ библиотеките в това отношение изостават…

    • Много ти благодаря. 🙂

      Е, поне варненската библиотека дигитализира на пълни обороти, но дори да прескочим по някакъв начин тънкия проблем с авторските права, малко трудно ще се справим с над 800 хил. библиотечни документи. 🙂 Иначе, ето докъде сме я докарали до момента:
      http://www.libvar.bg/projects/digitalcollection/

  3. Маркетингът е изключително полезен, особено когато не се различава от услугата, която рекламира. Библиотеките също може само да спечелят от добър маркетинг – за рекламиране на нови заглавия, реновиране на някоя конкретна част, за събрани средства, което стимулира донорството – може да се измислят купища неща, които да привлекат към библиотеката. Но, както винаги, всичко зависи как точно ще бъде направен маркетингът и в крайна сметка какъв ще е продуктът или услугата, която ще получи накрая потребителят.

  4. От 2004 го правя, мога да ти дам пример как става в цивилизациите..не намирам адрес

    • Ако се чудиш за моя адрес, има го горе на страницата „Хех, здрасти :)“ 🙂

  5. Точно от маркетинг имат нужда. Щото те хората не четат, щото не знаят, че има библиотеки… Представям си просто как стои на ъгъла един човек, облечен в голям костюм-книга и вика „елате да прочетете нашите прекрасни книги!“…

    (имат нужда от хубави online каталози и подобни работи, ама това не е маркетинг, а просто част от това да си библиотека в нашите времена)

  6. Ооопс… Марфич, една лека бележка. Маркетинг не е равно само на реклама. Напоследък толкова видни маркетолози са се развихрили (особено онлайн), че мен ме е срам да си кажа какво си припомням от института. Ама нейсе, поемам риска… 🙂

    Ако отидем на 4-те елемента от маркетинг микса (4P – product, price, place and promotion), то продуктите са ясни, за тях няма много какво да направите. Цената също не е особено определящ фактор понеже, поне според мен, ползването на библиотека е вече по-скоро въпрос на вътрешна нагласа. По-скоро може да се работи върху търсене на алтернативи в предлагането и прочие. Примерно, аз бих бил безкрайно щастлив от библиотека, която мога да ползвам онлайн до толкова, до колкото да си поръчам от електронен каталог интересуващите ме заглавия, хартиените копия да ми бъдат донесени в удобно за мен време и място от куриер, след което, при изтичане на определеното за наемане време, да мога да ги върна обратно лично или пак чрез куриер. Ето ти един микс от нови услуги, предлагащи удоволствието от допира до добрата стара хартия и същевременно спестяващи време и енергия на драгия читател 🙂 И много други в този дух… Могат много неща да се предложат и далеч не е задължително тези много неща да бъдат свързани непременно със сериозен разход на ресурси. Ама това са си бълбукания на размечтал се технократ :)))))

    Успех в начинанието, каквото и да е то 🙂

    • Ех, това с куриера си фантастика, направо утопия…и за електронните книги също…направо се размечтах… Добър маркетинг в България пълен с такива ценни идеи може да се приложи само за частни инициативи, за държавни и общински формации като библиотеките, никой чиновник няма дори и да помирише предложение за иновации, освен ако не е напълно безплатно ( разбирай Марфето да върви като библо-куриер носейки книжки из целия окръг ) и/или носещо гигантски приходи ( примерно на Марфето хората и дават по 10 лева безвъзмездно дарение при всяко нейно посещение като библо-куриер, но Марфето не взема нито лев щото е безплатна активистка 🙂 ). Като говорим за държавни учреждения трябва да си спомним кой ни управлява, и колко го е еня за книгите, четенето и библиотеките точно пък него – този дух е заразен и разпространяващ се. Ако питаш мен трябва да дадат библиотеките под аренда, или както там е правилния термин, на частния бизнес. Все ще се намери някой човек с идеи, който да привлече някой човек с пари, и заедно да привлекат разни хора, обичащи книги, и целокупно да създадат хубавата западна утопия на библиотеките, където хората наистина ходят…

      • @annahells+@Марфиета:Във връзка с :“Като говорим за държавни учреждения трябва да си спомним кой ни управлява, и колко го е еня за книгите, четенето и библиотеките точно пък него – този дух е заразен и разпространяващ се.“ предлагам Марвиета да събере всичките налични томове на „Винету“ и да започне да ги разнася по училищата. Главният скретар на образователното министерство ми е приятел и ще му дам идея да го въведат като задължително четиво във всички класове. Понеже ще се получи дефицит, библиотеките ще го дават срещу 5 лева на ден. Като знам, че учениците са около 723 000, книгата може да бъде прочетена за 3 дни, необходими са 6000 тома, то приходът който може да се генерира за 1 година би бил около 11 млн.лева. Екстра и половина. При положение, че сега се дават 9,5 млн. лева за библиотеки с национален и регионален характер. За съжаление ББ е прочел само тази книга. Колко хубаво щеше да е прочел поне още 2-3.

  7. И моят отговор го няма там:) Нуждаят се от читатели!
    И веднага казвам:
    1. Възрастни – колко пенсионери плачат, че нямат пари да си купят книги, обаче седят и тъпеят пред турските сериали.
    2. Деца – да се събуди и поддържа интересът и желанието за четене. Чудесно е решението на варненското училище.
    3. Книги – средствата за закупуване на нови книги са ограничени, но знаем думичката дарение – от издателства, от граждани.
    По-горе е казано – …“адекватен ПР, популяризиране, отваряне широко и гостоприемно вратите за всеки, съвместяване на няколко дейности в едно пространство. Кой каквото иска и има нужда“

    • „колко пенсионери плачат, че нямат пари да си купят книги, обаче седят и тъпеят пред турските сериали.“

      Ами тъпеят, защото сериалите са без пари. Човек има нужда от развлечения, а за пенсионерите възможностите не са много. По-точно почти никакви, освен телевизията и гледат, каквото им предлагат.

      • По-скоро бих казала, че гледат сериали, за да заместят комуникацията, която ние, децата им, им отказваме – заети с „по-велики“ дела в ежедневието си – та когато делата ни излязат от ежедневието, да могат да ни се притечат на помощ.

  8. Не съм сигурен каква точно е разликата между PR и маркетинг в случая с библиотеките, но по принцип подкрепям тезата, че има нужда от такова нещо. Вярно е, че усилията и средствата за маркетинг биха били по-полезно вложени в други начинания, АКО (и това е същественото) държавата не абдикираше от задълженията си да подкрепя и промотира държавните (или общински, все тая) библиотеки. В настоящите условия обаче изглежда няма много много избор.

  9. Марфа, понятията, както се употребяват полуграмотно на цитатническо поамериканчено ниво – в стил визия (външен вид), логистика (тилово осигуряване), имидж (обществен образ, авторитет) и други – не са това, което са 🙂

    маркетинг – проучване на пазара за определяне на необходимата стока, начина на предлагането й и цената й. Тук основната дума е „стока“, което предполага продажба.

    реклама – привлекателно представяне на дадена стока. Тук основната дума също е „стока“. Рекламата е последващ етап на маркетинга.

    PR – префърцунен вариант на понятието „връзки с обществеността“. Истинското понятие има елементи на реклама, но по същество е активно обективно представяне на лице или институция за дадена цел, по-често кампанийно, но може и текущо. От необразовани се бърка с реклама на дадена личност.

    имиджмейкърство – префърцунен вариант на понятието „изграждане на публичен образ“. По-близко е до понятието реклама от PR, но се отнася за хора.

    Мисля, че ти употребяваш думата маркетинг правилно. Библиотеката в класическия вариант обаче нищо не продава, а консумира, харчи. В по-модерния би могла и да продава – услуги или някакъв вторичен продукт – копия от библиотечни единици, да речем. Ако има инициативни хора, могат да направят отдел за специализирани справки и анализи по поръчка въз основа пак на наличните фондове.

    Това обаче са допълнителни дейности и съответно неосновни доходи.

    Главната функция на библиотеката е да събира и да пази писмените (основно) и други културни фондове. Тоест когато те са разпродадени от производителя и разпилени по хората, в библиотеката да ги има за тези, които имат временна нужда от тях. Затова са и субсидиите и някои по-малки собствени приходи.

    Това се отнася за обществените библиотеки. Имало е и може би пак ще има частни библиотеки (каква беше онази на приятелката на Хемигуей, Гертруд Стайн?), те нещо ще си докарват, но то ще бъде повече от кафетата отпред, отколкото от книгите отзад.

    Следователно маркетингът твърде малко ще ти помогне, защото основната ти функция е ясна не е търговска. Реклама е също малко пресилено: „Яжте нашите книги! Те са по-хубави от другите!“ 🙂

    Може най-много да поддържате един авторитет, да участвате в конференции и… да искате пари.

    Това обслужване на господина горе няма да му се случи. Освен ако имате достатъчно руси, двайсет и две годишни, въоръжени и с лигнин – за евентуално подбърсване, ако потрябва 🙂

    Странно нещо с тези смартфони. Седиш си в кафенето, търкаш с пръст по екранчето, то се мести и си сърфираш в Интернет. Направо си велик! С малката подробност, че нищо от това не си произвел ти, а само се ползваш.

    Като казах производство, такива библиотеки – регионални, националната – само съхраняват и фондовете им са за ползване само вътре, а някои дори са неприкосновени освен при специални случаи: докторат, виден учен с важна задача… Какво има да маргетирате или да рекламирате? Вие сте там, защото сте необходими, и толкова. Сканирането и предлагането в цифров вид е само съвременен начин, който пази оригиналите и осигурява по-широк достъп.

    За да се запазят библиотеките, има два интереса – осъзнатият обществен и личният – работещите да си запазят работните места.

  10. Да де, и дарения, както по-горе се казва, но те са полезни повече в пари. Ако издателство или бизнесмен реши да ви подари много и еднакви книги, няма пък да има място. Книгите трябва само да бъдат достатъчно. Даренията в книги са полезни за малките обществени библиотеки като читалища например, но и там трябва да са в умерени количества. Какво ще прави едно читалище със 100 екземпляра „Граф Монте Кристо“? 🙂 Само ще му се създадат проблеми да ги съхранява, а ще се взимат за четене 2-3.

    Централните библиотеки трябва да са държавна грижа. Не може нещо, което е почти изключително в обществен културен интерес, да се поставя на търговска основа и да бъде държано зависимо от това, че харчи пари. Ами така е, някои неща харчат пари. Иначе ще има само кръчми. И магистрали 🙂 🙂 🙂

  11. Марфа,

    въпросите ти са съвсем на място. Живея в Берлин и активно ползвам местната система библиотеки. Със сигурност имат отдел за маркетинг и се справят много добре. Популяризират дейността си и непрекъснато подобряват услугите си.
    Истина е, че библиотеките не са магазини, но от друга страна читателите са нещо като клиенти. За да се развиват успешно библиотеките и да са наистина библиотеки а не прашасали музеи, трябва някой да се занимава с проучването на тези нужди. Дъщеря ми прекарва много време в детския отдел – от една страна ходи там с детската градина, от друга страна за мен това е много приемлив вариант за дъждовен следобед. В квартала има много деца и в новата квартална библиотека им е отделено много повече място в сравнение със старата. И концепцията е подменена – става също за игра, а не само за кротко четене на детски книжки. От друга страна децата се учат от малки какво е библиотека и за какво се ползва.
    Убедена съм, че тези библиотеки гълтат чудовищни суми пари. Но и те са намерили начини сами да печелят. Например за заемането на някои нови книги се плаща такса 1 или 2 евро. Ако не ти се плаща, можеш да изчакаш към месец – после е безплатно. Само че кой би чакал за най-новата книга на любимия си автор?
    Има такси и за някои електронни услуги. Напоследък се направи страшно много и за подобряване на тези услуги – мога да направя почти в къщи пред компютъра си. Мога дори да поръчам да ми донесат книга от произволна библиотека до вратата – е, да, струва пари, само че много хора нямат време да пътуват до Потздам, ако им трябва книга оттам.
    За съжаление класическото книгозаемане вече не отговаря на нуждите на читателите. Ако искат да оцелеят като нещо друго освен слабо популярна държавна институция, библиотеките трябва да реагират на новите нужди. И да, това включва и маркетинг.

  12. По горе прочетох някфа смешка библиотеките не произвеждали

    Оставих се да се нахиля, докато котката почна да се депресира и затова репликирам

    Библиотеката произвежда нещо, дето другаде не се произвежда- следващото поколение читатели, писатели и изследователи

    Няма библиотека – тия суровини се внасят. Струват скъпо като всяко импорт стока

    Аз имам библиотека отскоро
    Отворена е 24:7, свободна е (единственото дето струва е времето Ви, да влезете, разгледате, прочетете, изпратите на приятел)
    Планирам много скоро да я наводня с нови автори
    Чете се през екран: на рс, телефон, ел четец
    Ако има нужда от друго, ще го направя..примерно, да обърна книгите в аудио книги, за да може незрящата аудитория, възрастните хора с проблеми със зрението или шофьорите – да четат, въпрос на интерес е.

    Може да си заложите шортите, че рекламирам.
    Във всяка социална мрежа, дето знам. Липсва ми едно рамо от библиотеките, но с времето ще порастнат, ще поумнеят о))

  13. Ако не си прочела тази статия:
    http://sethgodin.typepad.com/seths_blog/2011/05/the-future-of-the-library.html
    ти я препоръчвам.
    За добро или за лошо библиотеката като склад няма да продължи още дълго. Вчера си направих една проста сметка и излезе, че всички книги, издадени в България, биха се събрали на по-малко от един съвременен твърд диск, ако бъдат представени в текстов вид. Ако са като картинки, ще им трябва повечко място, но да речем, не повече от 50 диска. Дори и да добавим периодични издания, лични архиви, снимки и не знам още какви хартиени продукти, пак се получават смешни физически обеми.
    А наличието на мрежа пък дори и те освобождава от необходимостта да разполагаш с локално копие от информацията.
    Така че библиотеките в сегашния си вид няма да просъществуват още много време. Което не значи, че функцията им е излишна. Проблемът е, че повечето хора смятат, че те са излишни, за което немалък принос имат и библиотечните работници според мен (имам известни лични наблюдения по това, но предпочитам да не се разпростирам тук).

  14. Боян пише за „общата ни памет“
    От такава няма нужда, ако не знаем как да я ползваме.
    Статията бе в Саянтифик Америкн април лани.
    Библиотеката и днес не съществува във физическия си вид, познат на мнозинството.
    Четенето все още е интелектуално занимание и като такова предполага абстрактен тип, ползвател с разни екстра компетенции дето не висят из безкрайните ловни полета на бг училища и университети, амин
    Всяко модерно училище
    отпреди Магнаурата насам
    се ражда и развива паралелно с библиотеката си
    Няма библиотека, няма развитие
    А развитие е онази променлива, дето дефинира щастие

  15. Съгласен съм с Боян (май 22, 2011 at 14:42)!

    Класическите библиотеки са на път да изчезнат, споделяйки незавидната съдба на българските читалища. Такава е посоката. Тя е свързана, както с промяната на формата на книгите (от печатни в електронни), така и с отпадане нуждата от физическо посещение на „мястото“ в което можем да потърсим книга, да получим консултация или да четем. Не го коментирам и не давам оценки. Само подчертавам, че това е посоката и засега няма път назад. От тази гледна точка трудно е да се намери маркетингово решение, което да промени тази тенденция. Разбира се в определени случаи, като например университетска или научна билиотека намираща се в самата институци има бъдеще, но само в контекста на специфичната учебна или научна дейност.

    На фона на тази тенденция, единственото, което остава е да се промени самата библиотека. Боя се, че в този случай маркетинга не може да даде отговори, понеже става дума за изцяло нова концепция, а не търсене на решения в рамките на съществуващите форми.

    А сега конкретно, какво ми хрумва по въпроса. Или по-скоро какво съм виждал зад граница. Концепцията е свързана с известен универсализъм в услугите (по подобие на моловете в търговията), но непременно в съчетание с резвлечения. Това позволява с добра надеждност да се предвиди клиентски интерес, от една страна на групи които се явяват алтернатива на типичните посетители на моловете, но които споделят тяхната нужда от развлечения, удобства и „елитарност“, а от друга на част скучаещата и незадоволена редовна публика на моловете.

    В Брюксел има една библиотека (в сграда с интересна архитектура), където имаме съчетание на:
    – книжарница (даже няколко специализирани)
    – библиотека
    – читални
    – интернет център
    – копирен център
    – няколко изклюително уютни кафенета с книги
    – ресторант
    – парк

    В тази лъскава „библиотека“ човек се чувства прекрасно. Самата идея, да си направиш среща в кафе, сред книги и списания и където можеш и да почетеш, ако ти се наложи да почакаш е добра. Смея да твърдя, че едва ли библиотеката е основната атракция, но и тя върви покрай другото … Между другото тя има общ паркинг с един мол, който е на 100 м от нея…

    Естествено в случая става дума за мащабна инвестиция, която създава самата обстановка и за Европа, където класическата предства за „елитарност“ е малко по-различна. Струва си човек да се запознае с концепцията, за да потърси приложение и у нас.

    Дано не съм станал прекомерно досаден.
    Успех

  16. Мислех да не отговарям, защото приех, че сте прави – искате кафене вместо библиотека, иначе библиотеките ще умрат като всичко друго ненужно. Както казвате вие – ненужно „в тази форма“ и „в съвремието“. Напълно нормално. Ако стане така, че всички да искат стриптийз, ще стане демоде всичко, където няма стриптийз.

    Съгласен съм – много културни явления умряха или са на път, защото на новото поколение едно джиджино телефонче за 1000 лева му е по-интересно от книга, музика или театър. Това иска – това получава. Тук за вина не може да се говори. Бащата и майката възпитават детето. Като не е научено от тях, то съответно не знае, че може в библиотеката да се намери нещо хубаво. И родителите не са виновни. Те също не знаят, защото техните родители не са ги научили.

    Маймуните също предпочитат банан пред книга и също не са виновни. Никой не ги е научил. Тоест, не е вярно. Някои маймуни са открили, че има книги, и са научили другите маймуни. После другите маймуни са направили библиотеки. Сега на маймуните им е писнало вече от книги и са открили нещо по-интересно – пасти и компютри, затова вече книги без пасти и компютри не им трябват. Съвсем скоро по този път ще открият, че само с тояга и камък е още по-лесно.

    Какво ме накара да ви отговоря. Косвено – майка ми преди 15 минути. Поиска ми помощ да си намери „Сирано“ в домашната ни библиотека. Казах й, че го нямаме. Тя ме попита откъде тогава го е чела, хем повече от веднъж. Обясних й, че от читалищната библиотека, която беше срещу нас, откъдето съм го чел и аз. Една кафеникава тънка книга с твърди корици, в превод на Кирил Христов, но който предпочита банани, едва ли знае кой е Кирил Христов. Той не му е необходим, защото който си има „Нокия“, някакъв си тъп Кирил Христов и някакво си тъпо „Сирано“ изобщо не му е необходимо. Прави са, за какво ти е „Сирано“, ако не ти го носят у вас опаковано заедно със сладолед или поне не го предлагат в кафенето към библиотеката. Гола библиотека е абсолютно тъпо нещо.

    Така майка ми остана във фотьойла комично отчаяна, че няма „Сирано“, а днес няма и откъде, защото библиотеките не работят.

    Но това е проблем на майка ми, не ваш, защото който не знае, че съществува „Сирано“, не му трябва.

    И не ми казвайте, че ви трябва, да си го четете на плажа от нокията, понеже не е вярно. От никаква нокия няма да си го четете.

    Благодаря, че попитахте. Добре сме. Поне засега. Имаме тук-там по някой стар съученик или съученичка, или приятел, или приятелка в библиотека – кой началник на отдел, кой директор, все се намира, като им приплачеш за някоя книга, която не се изнася изобщо от специалния фонд, и ти я изнася отзад. Или отпред в плик. Записана на тяхно име. За една седмица. После трябва да я върнеш, защото ако не, ще ги уволнят, а ние не искаме това да става, нали така.

    После те ще се пенсионират, после ще умрат, ние също, и изобщо няма да ни трябват приятели по библиотеки.

    А вие като приемате книгите само с пасти – яжте пасти, както е казала една.

    ЧЕСТИТ 24 МАЙ, ВПРОЧЕМ.

  17. Много умилително-меланхолично мнение, само че тотално наивно. Хартията, електронната книга или нокията са просто медии – тоест само преносители на съдържание. Хората, които се интересуват истински от четенето, се интересуват от написаното, не от медията. Обмяната на електронни съдържания между различните библиотеки и онлайн-библиотеките ти дават достъп до книги, които иначе няма и да помиришеш. Има хора, на които интересите им не са затворени в няколко хиляди класики. Наскоро ми притрябва една монография, чиито две библиотечни физически копия се оказаха на средно 600 километра от Берлин. Писах на едната библиотека мейл – още същия ден ми върна линк към тяхната база-данни. И, о, анатема, прочетох я на екрана на компютъра.
    Не знам ти какъв живот водиш, но на мен сандвича по обед в кафетерията на Волксваген (което е голяма университетска библиотека, а не магазин за коли) ми е много важен в качеството си на първо ядене за деня. Обикновено кафетерията в библиотеката ми спестява точно тези 15 минути, които ме делят от някоя полезна книга. Видеотеката (медийна библиотека тоест, което е същото) на Геденкбиблиотек ми дава възможност да си взема и някой хубав филм за вечерта, освен книга. Мога да оставя дъщеря си в детския отдел на кварталната библиотека докато ровя из новите книги, а не да я мъкна с мен по етажите и да ѝ шъткам непрекъснато.
    Изобщо, мнението ти е пропито точно от онзи плесенясал елитаризъм, който дели хората на аристократични членове на „приятели по библиотеки“ и останалите с пастите и бананите и е една от множеството причини 30% от българите изобщо да не са отваряли книга. Според твоята теория само децата на четящите могат да станат четящи. Достъпните, модерните, близките до средния „юзър“ библиотеки не ти харесват, защото разбиват тази зависимост. В резултат на посещенията с детската градина в библиотеката дъщеря ми (на 4 години) е разбрала съвсем независимо от мен, че книгите са източник на информация. Последният път ме заведе до отдела с детски енциклопедии и ме помоли да вземем книга за „голямата топка“ (планетата Земя на нейния жаргон). Подреждането на детския библиотечен отдел като стая за игра, обозначаването на разделите с весели, разбираеми за децата илюстрации, рафта с детски филмови класики, меките възглавници за сядане оформят този отдел като привлекателен за децата, а не като респектиращ и неразбираем храм на знанието. И води до това, че и четиригодишните разпознават книгите като знание.
    В страните, които активно развиват библиотеките си към нови медии и повече функции, читателите са много повече отколкото в страни като България. Kъдето библиотеките почти не са мръднали последните 30 години. Помисли върху това.

  18. Нели, аз мнение нямам.

    Може да се има мнение само когато има аудитория, където ще се решава нещо. Тук аз нищо не решавам, дори не съм поканен. Решавате го вие.

    Съжалявам да го кажа, но когато аз съм бил на 30 и са ме учили от 2-годишен какво е книга, ти си била на -5. (Е, сега… може да съм се имал за гениален, но сдадох багажа още в първия момент и ако не ми бяха помогнали… добре, че ми се притекоха на помощ… тогава…) А ако сега си на 35 и говориш така, книгата няма да ти трябва. Книга е точно определено нещо и нищо друго.

    Съзнавам, че съм старомоден. Но че ви намирам за изключително прости, не съжалявам. Книга се чете внимателно. Ако е хубава. Сега има какво ли не. По-голямата част боклуци. Аск Тишо. Аск баба ми. Де да беше аск баба ми, щеше поне да звучи по-смислено. Книгата била това, ама сега ще е друга.

    Вие откачихте. Това е, когато си лабилен психически и суетата е изявена.

    Книгата, този носител на световното знание – нали, първо плочки, после възли, важното е да се предава който е научил нещо, на следващия. И китайците, хартията е тяхна. Вчера се сетих, докато пикаех, че си бърша пишката със същото откритие, само че по-евтино, по 30 стотинки ролката. Виж как едно откритие става на нищо… То е открито един философ да ти предаде нещо важно след 1000 години, а не да…

    Всичко е книга. Свирил съм по Черни, издание на „Петерс“, едни зелени, напълно еднакви. То е ноти, но също е книга. Когато имате формула, това също е книга, какво иначе е списанието, ако не е книга.

    Сега вие казвате – трябва ми толкова и толкова, стигат ми и 15 минути. За формулата може и да ви стигат, но за художествената литература няма да ви стигнат и за едно изречение. А, някой казал нещо, знам го вече. Знаеш грънци! За 15 минути най-много да станеш велик автомонтьор, който е прочел едно изречение.

    На книгата й дреме за твоя сандвич. И на теб ти дреме за книгата, ти си я имаш за 15 минути, които ти стигат.

    Ще ти кажа нещо, а после ще ти кажа за суетността, безпощадната суетност на наплевателя.

    Кеф. Седим двамата на пода и се напиваме. Подаваме си книга, от която четем последователно по ефектен начин стихове. Колкото повече четем, толкова повече се напиваме, а колкото повече се напиваме… Четем това:

    ПРИЯТЕЛИ, ПРЕСТАНЕТЕ С ТЕЗИ НОЩИ,
    когато в знак на обич
    ми давате да пия.
    Недейте ме убива, моля, толкова разкошно.
    По-добре е простичко
    да се самоубия.

    Не говорете, че съм бил неоценен все още,
    че аз съм друг, че аз
    не съм като ония…
    Недейте ме убива, моля, толкова разкошно.
    По-добре е простичко
    да се самоубия.

    Разбира се, това е Стефан Цанев, и разбира се, ние се кикотим колкото повече се правим на драматични. А то е сериозно. То е книга. То ни запълва вечерта.

    Драга Нели, „помисли върху това“ съм престанал да го чувам откакто вече аз казвам как да бъде. А това стана доста отдавна, към 25 години назад. Нямам болежки, свързани с „Фолксваген“, нито ям сандвичи набързо. Не съм домакиня и ми е все едно дали детето ти има собствен диван, който (диван) да му се подмазва да чете. Ако не ще, да не чете, това е ваш проблем – щом искате да отгледате дете непременно с диван за книги. Но може да го отгледате без диван и то да е неграмотно – защото за книга ще иска първо диван. И аз много ще се радвам, че сте отгледали нещо, което не става за нищо. Защото ще го изгонят отвсякъде заради твоя мозък с дивана.

    Само казвам как ще стане. Вярвай ми, така ще стане. Онова екранче ще ти идва да го… но вече ще си загубила всичко. Петнайсет минути дневно за книга… вие сте неграмотни…

    Направо не мога да си се начудя, уж ви презирам, а ми е мъчно. Защо ми е мъчно?

    Разбира се, че говоря меланхолично, отдавна съм преял. Де да имаше ново, ама няма…

    Тогава ми остава утешението, че няма да умра гладен. А вие – хепи рийдинг от екранчето по 15 минути дневно.

    А за дивана какво да ти кажа – как мислиш, ако не ти турят диван за детето, според теб кой ще изчезне, книгата или вие? Според мен няма да е книгата, а?

  19. П. П.

    Ето, пак пропуснах. Винаги се извинявам и в деловата си кореспонденция – все забравям по нещо.

    За суетността. Вие с тия интернетски пинизи за първи път се чувствате силни и се ласкаете от това, нещо като герои сте: аз срещу книгата и аз ще бъда по-силният.

    Да, така е, голяма работа е да си по-силен от най-силното нещо на света. Само дето не е възможно и който си го въобразява, е малко по-глупав от глупак. Защото това дори традиционният глупак не си го въобразява.

    Но пък искайте диван, той прави хората по-умни.

  20. Нещо страдаме от проблем в комуникацията, май.
    Първо едно техническо уточнение – трябват ми 15 минути, за да си намеря книга в библиотеката, а не за да я чета. Или просто да я взема след като съм я поръчала от каталога по интернет преди това.
    Каталогът съдържа 1,7 милиона заглавия от 44 библиотеки само в Берлин (http://vs13.kobv.de/V/TATUJ33IHMXADD8PGGYGN2T54TEH1VBB1DFA1B2GS4EUULNXH8-01593?func=meta-1&portal=KOBV&institute=KOBV&mode=advanced).
    Историята ми с детето всъщност касаеше нагодяването на библиотеката към нуждата на групата читатели. Очевидно не е била разбрана. Моето дете вероятно ще си създаде навик да чете книги, защото ние, родителите му, четем. Става въпрос че деца, които не са придобили този навик в семейството, с ранния си допир с библиотеки и книги в подходяща обстановка също могат да почнат да четат. В България ползването на библиотеки се смята за нещо извънредно, за прерогатив на определена група хора. На Запад се смята за нещо всекидневно и обикновено. Съответно четящите хора там са доста повече.
    Останалото е толкова смешно, че дори и нямам намерение да обяснявам.

    • Напълно съгласна съм с теб, Нели. И аз поне много добре те разбрах. То и аз си мечтая за хубава и удобна библиотека, дори мога и да я нарисувам, толкова добре си я представям, ама за съжаление правим каквото можем с наличното. :/ А модерно и прогресът невинаги са лоши неща. Самият факт, че си приказваме, цъкайки на клавиатурите пред екраните на компютрите, го доказва еднозначно. Иначе какво толкова лошо им има на добрите стари писма по пощенския гълъб. 🙂

      Честит 24 май! 🙂

  21. Честит 24 май и на теб 🙂

    Самият факт, че си задала въпросите от анкетата ти за мен означава, че хубавата, достъпна и удобна библиотека съществува някъде в бъдещето.

  22. Нели, като махнем, че „касае“ е засяга, не мисля така. Всъщност досега никога не съм закусвал с малки деца, нито пържени, нито мърдащи (дотук съм произвел едно със спорна извисеност), с което може би губя едно преживяване, но просто не съм се сетил. Може би ако ми остане време някой ден…

    Изобщо нямам предвид това всичкото, а съвсем друго, но то би било предмет на социологически проучвания, които никой няма да направи.

    Имам предвид затъпяването. То е повсеместно. Животът ни се промени, но ние поне сме похапнали от спокойния (макар и социалистически, това е друга тема), а вие няма да имате възможност. Всъщност искам хубаво и за вас, и за децата ви, и ужасно ме вбесява, че вие самите се подвеждате по фиктивните удобства, от които печелят пари чужди хора.

    Поръчал по Интернет не е хубаво. Хубаво е сам да си отидеш сред книгите.

    Информация в книгите не е хубаво. Хубаво е култура в книгите.

    Това са тънки неща, които обаче са важни. Бил съм всякакъв, докато на 18 разбрах, че всичко съм го разбирал наполовина. Абе симпатяга, но не съвсем. И аз по модерното, по авангардното, докато станах старомоден. Защо? Защото никой никога не ми е пречел да съм авангарден. Не знам, баща ми може би е разчитал на пространния ми интелект 🙂 но ако той не се беше проявил, а? Ако бях останал със симпатиите към улицата, които винаги съм имал? Ако бях пренебрегнал книгите? В този смисъл родителите ми поеха огромен риск, който, слава Богу, не завърши зле.

    Добре, да кажем, че нещо е станало по-модерно. Но кое е то? Сама казваш, че избираш между 1 400 000 заглавия. Повечето само съществуват, но не носят голямата култура. Не знам колко съм прочел, сигурно над 1000-2000, но истинските автори, които са ми останали, надали са повече от 5-10.

    Дори че съвременната литература се променя, ме тревожи. Не за мен, аз за вампири няма да чета, това са тъпотии, но самите сюжети стават плоски – като живота, който също става плосък.

    Добре, нека всеки да чете каквото е неговото време, но ме страхува, че самите хора няма да бъдат удовлетворени. Това има пряка връзка с удобствата на века – една илюзия. Производителите на смартфони искат ти да си цъкаш и да купуваш още смартфони. А с цъкане книгата не става по-близка, а само има списък някъде там, нищо повече. Така съвремието става един стандартен сив пейзаж, защото всеки уж има всичко, а реално никой няма нищо особено. И някой ден това ще рухне.

    Удобството ще замени истината. Затова гледам високомерно, някога истината се постигаше много лесно само с отиване до сградата с книгите, а сега трябва да се поръчват, пък да ти е глезено, пък оранжада, пък да ти е… Удобството, когато не си измъчен и то да ти помогне, е само глезотия.

    Не възразявам и да ви е удобно. Само казвам, че ефектът от удобството ще бъде по-вреден отколкото самото удобство. Преди също не беше неудобно. Това обаче вече остава ваша грижа. Тишината, която ще последва, също.

    С това ви напускам, за да не ви развалям темата за угодничеството да харесате книгите като такива.

    • Човек може да е „сред книгите“ и без физически да присъства сред тях. Огромният каталог дава възможност да намериш именно авторите, които те интересуват, дори и да се намират в забита квартална библиотека на 30 километра път с влак. Още повече че фондовете на големите библиотеки съдържат много книги, които няма да намериш по стелажите, трябва да се поръчат изрично (в случая с големите библиотеки – по-голямата част). Намерих си маса интересни хърватски автори, които нямаше и да знам че съществуват, ако не се бях заровила дълбоко в каталога на Хумболт. Да, обичам контакта с книжните страници, обичам да се ровя и да се зачитам. Това не ми пречи да имам И електронна книга, на която да зареждам по 5-6 заглавия, когато пътувам.
      За удобството по отношение на професионалната литература изобщо няма да отварям дума.
      Удобството за мен няма връзка със самото четене. Когато ми беше „неудобно“, пак си заемах книги. Разликата не е в това дали ми е „удобно“, а че една добре организирана библиотечна мрежа ти достъп до цяла вселена литература. Аз поне имам нужда първо да прочета една книга, преди да преценя колко „култура“ има в нея.

  23. Преди четири диска по терабайт всеки, колекцията ми (изгледани) филми бе 880. Днес дори не се замислям да броя. Не отнема физическо място. Мога да си открия кадър, инфо за музиката, актьорите или да метна филма на приятел, докато си чатим.

    Библиотеката няма да изчезне, щото аз чета на екран.
    Както кината не изчезнаха, понеже реших да събирам филми.
    Както университетите не изчезнаха, когато преподаването мина в интернет, без ограниченията на физическото пространство. Както болниците не изчезнаха, когато мед персонал почна да дава съвет през уеб камера.

    Дистрибуцията на пиксели все още е равна на нула, което – икономически практично – скъси времето ни за консумация. Или, пак ускори деня ни.

    Създаде повече работни места от когато и да е било в хилядолетната ни история.

    От камбанарията на север, сервирането на кафе в библиотеката привлича нещо като 20% допълнителна публика. 80% нова публика привлича касирането на материали и подмяната им с нови. Примерно, заемаме 400% повече учебна литература под формата на цифрови уроци в сравнение с март лани.
    Изследванията са си много точни и доказват, че читателя си е сменил навиците.

    От библиотеката се очаква повече..примерно, в цивилизациите от библиотеката се очаква да пази демокрацията (демокрацията е прекалено важна да се остави просто на партии и фенките им)

    Дали да се рекламира има отговор в това кой е ползвателя и как най-лесно да го намерим.

  24. Когато библиотеката е институция и й се вярва, не като на склад с пазачи на две смени, може да се говори за културен институт.

    Влиянието на културен институт стои в гръбнака на гражданското общество, което не познава ограниченията на миналото: физически пространства под ключ, работно време, недостатъчно бройки и заемне срещу записване плюс останалите бюрократични екстри от фантазията на пролетариата. Културните институти имат по различна функция от домашните библиотеки – и тя е неограничен достъп до неограничен брой точки.

    Така ползвам аз библиотеката си, дето е нещо като хъб: работи с всяка друга библиотека по света и безплатно доставя по заявката ми избран материал – книга, музика, филм във формата, в който ми трябва. Аз ползвам библиотеката като академия, изследовател.

    Съседката ми си прибира децата оттам, след училище.
    Казва че е най-сигурното и приятно място за тях, учи ги да бъдат граждани.

    За някои самотни хора, библиотечния бус е социалният контакт на седмицата, с възможност за общуване и вдъхновение..книгите им се доставят с висок шрифт или на касети, ако така се поискат.

    Местните политици ползват библиотеката по друг начин, за да се свържат с гражданството – имат си лавици, на които периодично се предоставя информация необходима за живота в общността.

    Така правят и културните, спортни и всякакви други клубни дейци. Библиотеката е сцена, достъпна и демократична.

    Обратно на културен институт – познанието е работа във века на знанието. Да те респектират за обективната ти дан в тоя процес все още си е доста привилегирована позиция.

    Амазон ми направиха услужливо функция да заемам Киндл книгите си на приятели.. откакто ползвам услугата им, чета три пъти повече книги. Чета и много повече мнения за добри книги, за автори и впечатления на читатели. Участвам в блог интервюта, преподавам как се пишат рецензии за книги и правя малки работилници как се прави филм по история.
    Май живея в библиотеката си…о))

    гледам че дъъъъъъъъъъългите мнения са на мода, но чуждия опит нявга открехва прозорец в бъдещето

    • Извинявай, но точно това имах предвид – как се създава илюзията, че всичко е лесно и всичкото го може един и същи човек. Натискаш едно копче и си велик. Нали всеки това иска. И някои се хващат.

      Хубаво е, че имаш всичко. Дай, Боже, всекиму. Видях на едно място курсове по художествено писане. Знаех само за института „Горки“ в Москва, но повече знам от големите писатели, че това не се учи, а или се може, или не. Ти пък преподаваш писане на литературни рецензии… гот, кво. Ама като имаш 880 филма, се чудя как още не си се сетил да преподаваш и филмова критика. Ако си купиш 100 пакета прах за пране, може да преподаваш и на химия, не знам кой ти е бил любимият предмет.

      Напомняш ми на следното море, което е до колене. Ще тегля, значи, филм. И докато свалям торента, за да го задам, чета отдолу: „Мани! Жена ми превежда по един филм секи ден! Напрао се е уморила, верно ви казвам!“ Сигурно той на 20, тя на 19. Абе, питал съм, никой не може да се справи с това темпо. Свалих едни надписи, ми то пише в превод на „Yes I see“ – „Да аз виждам.“ Може и така. Мъничка съпруга блъска преводи, та се къса 🙂 🙂 🙂 Що не, те компютрите, ако нямаш особени претенции, в гастронома са по 300-400 лева. И направо си фърст!

      Може пък да си добър в преподаването на писане на литературна критика, нищо лошо не казвам. Само ако позволиш една препоръка: да научиш пълния и краткия член, ще ти придаде шик 🙂 🙂 🙂

  25. Сигурно ми е паднал по пътя члена, ама нали днес сме празник – да те светна
    филмчето ми за буквите днес е най дискутираното във фейсбук към 24.05
    Та, дишай
    и наздраве
    (с дами не се говори за членове, цъ цъ..нищо не са те научили поетите)

  26. Честит празник и от мен!
    Включвам се със закъснение поради професионално, а тази година и родителско, улисване в матури, балове и прочие събития с „висок обществен залог“. 🙂
    Преди всичко желая здраве, бодрост и „непредавност“ (казваше покойната ми баба) на всички четящи и пишещи тук колеги и/или съмишленици.
    Не се включвам в анкетата, Марфа, тъй като не се чувствам компетентна по темата, поставена по този начин. Външното пренасяне на производствено-икономическа, стоково-пазарна и пр. базисна терминология върху надсроечни по същество явления винаги ме е смущавала. До ден днешен умът ми се съпротивлява срещу общоприетото в последните няколко десетилетия схващане за „училището“ като „фирма за образователни услуги“. Какво да говорим за библиотеките? Как да обясним на „клиентите“, че това са едни злощастни метафори, които им създават измамното усещане за важност, ценност и центърност, което усещане те обожават.
    Не може да им бъде „обяснено“. Казвам го от опит. Всяка година тъпо и упорито се опитвам да го обяснявам на около 670 ученици и два пъти по толкова родители и роднини. Не работи. Хората искат да са най-важните тук и сега и да получават всичко, което искат, тук и сега, и на най-ниската, а по възможност на никаква цена. Гратис. Без никакво усилие.
    Предлагам по-скоро да им разказваме. Да им разказваме за нашите училища, за нашите книги, за нашите библиотеки, за нашите усилия, за радостта и удовлетворението от положеното усилие. За самоуважението, което носи положеното усилие и за надеждата, че все пак „нещо“ зависи и от нас и тъкмо то ни прави важни, ценни и неповторими. Дано не ви прозвучи прекалено патетично, но пък, ако ви прозвучи – отдайте го на даскалската ми деформация. 🙂

  27. И сега, за да дам пример, ще разкажа нещо.
    Преди много години бях ученичка. В началното училище бях отличничка. Най-добрата от всички по всичко, освен в едно – краснописа. По мое време вече нямаше предмет, съответно оценка, по краснопис, но все пак учителите си имаха едно на ум. Пишех правилно, четливо (до прогимназията), интелигентно (и в гимназията), но графично много недодялано. За мен не беше проблем. За мен, като малка самовлюбена патка, която аристрократично се рееше из висшата материя на мисленето, от значение беше единствено съдържанието. За мама обаче – доскоро я дъвчех заради това – формата беше от съществено значение, да не кажа, че и по-важна. И така, след всяка родителска среща мама се прибираше вкъщи и неизменно казваше: „Ами да, „х” пак пише по-хубаво от тебе.” И дума не ставаше за това, което аз правя добре или по-добре от „х”, или най-добре от всички. Така свикнах от малка, че каквото и да правя, все някой в нещо ще е по-добър от мен. Реших, че това всъщност трябва да ме радва. Отваряше ми се възможност аз пък да правя най-добре от всички това, което мога и което никой от обозримото ми обкръжение не може толкова добре. Едно от тези неща беше четенето. Другото беше криенето. Много ме биваше в скриването. Така се скривах от всички, че и аз не можех да се намеря.
    Не можех да пиша красиво, но пък можех да чета. Гладко и изразително. Включително непознат текст. Научих се да чета на около три години, с голяма лекота и съвсем спонтанно, но, колкото и парадоксално да изглежда, принудително. Всички в семейството, с изключение на прабаба ми Елена, на която съм кръстена като първо момиче в рода, работеха от мрак до мрак. А баба Елена, въпреки че въртеше цялата къща опипом, беше съвършено сляпа, с плътни бели пердета, пердета не, завеси, и на двете очи, естествено не можеше да ми чете. Можеше само да ми рзаказва. Приказки, книги, които е чела, но и те по някое време свършиха. По онова време имахме памет и попивахме всичко, което ни се чете или разказва. Така, репертуарът на бабата се изчерпа бързо-бързо и семейство и приятели (на семейството) започнаха да ме захранват с книги. Купени и предназначени лично за мен. Не броим семейната библиотека. Много по-късно получих достъп до нея, доколкото може да се каже, че беше семейна. Моите хора, не че съм си давала сметка тогава, изглежда искаха аз да си имам свои лични книги.
    Междувременно се роди любимият ми пръв братовчед, с три години по-малък от мен, и аз заех мястото на бабата с приказките и четенето. Имаше едни картонени кутийки с малки книжици, всяка с по една приказчица, без да броим големите, богато илюстрирани книги с приказки, които бяха неудобни за под одеяло. Пъхвахме се двамата с братовчед ми под одеялото в кухняна и докато чакахме някой да се върне вкъщи – през зимата се стъмва рано, а живеехме в полите на Витоша – четяхме приказки, за да приглушим страха от това, че сме сами. Ето така се започна четенето при мен. И така се сложи началото на личната ми библиотека. По-късно, когато книгите за четене се оказаха повече от парите, с които можех да разполагам, за да си ги купя, няколко обществени библиотеки се превърнаха в персонално мои, в смисъл, че си станах част от тях, а те – част от мен. Ако се окаже, че има интерес към темата и това не е прекалено лична история, ще разкажа още, животоопределящи, епизоди с книги, четене и библиотеки.

  28. Я какъв купон се развихрил тука :))))

    Аз само да репликирам господин Народна халтура. Очевидно имате някакъв необясним проблем с физическите носители. Не мога да разбера с какво пренасянето на Стефан Цанев върху електронен носител ще отнеме от неговата стойност. Също така не съм особено убеден, че пренасянето на която и да е чалгийка върху хартиен носител ще я направи извор на дълбока душевност и ще провокира размисли върху това какво е искал да сподели лирическият герой.

    С други думи – седейки на пода в процес на напиване, дали четете Стефан Цанев от книга, екран на електронен четец или някакъв друг носител не е от особено голямо значение за емоцията. Емоцията се създава от участниците, времето, мястото и, в случая, Стефан Цанев. А не от физическия носител на творчеството на Стефан Цанев.

    В същия ред на мисли бих си позволил да отбележа, че 15 минути за електронна книга са почти равностойни на 15 минути хартиена такава. 15 минути са достатъчни за сдобиване със справочна информация, не и за досег до самата книга. Независимо дали е екран или хартия. Да, аз съм отрасъл с книгите, липсва ми понякога допирът, миризмата, дори и необходимостта от смяна на позата при по-дълго зачитане. Но това са абсолютни субективизми, предизвикани по-скоро от създадени навици. Същите тези навици, които децата ни сега попиват с новите носители, които след 30 години могат да изглеждат също толкова архаични, колкото на някои в момента им изглеждат хартиените книги.

    Аз също съм израстнал със страшно много книги. Никога не съм си и помислял да ги броя, защото за мен книгата никога не е била бройка. Основното ми занимание и препитание са информационните технологии, но до ден днешен успявам да открадна няколко дни от месеца за добрата стара хартия. Но сега се сещам за Пратчет и книгата му Going postal, която някой много успешно осакати с превода Пощоряване. Решил съм да си купя оригинала от чист сантимент. Но преди това го прочетох в електронен вариант. И оригиналът в електронен вариант ми донесе много по-голямо удоволствие от хартиеното копие на изключително гнусен превод. Най-малкото защото всички словесни каламбури, използвани от Пратчет бяха грубо посечени с брадвата при превода. И от електронния оригинал ми говореше Тери Пратчет, а от хартиеното копие някакъв жалък интерпретатор.

    Така че за мен основната идея на една библиотека е да разпространява съдържание. Независимо от носителите. „Поръчал по интернет – не е хубаво“ Защо? Кое носи духа на една книга? Мястото, на което се намира? Носителят, на който е публикувана? Издателят, който е решил дали да е с меки корици, тежък лак или електронен формат? Или това, което всъщност книгата има да ти каже?

    • Всичко, което казвате, е много разумно и аргументирано.
      Само, ако позволите, едно допълнение.
      Физическият носител е от съществено значение за възприемането на информацията.
      Физическият носител създава контекст(и), а процесирането (опитвам да се впиша в това, което предполагам, че е Вашия терминологичен апарат) на информацията (в моята материя се нарича „разбиране“) е изцяло резултат на контекст(и).
      В този смисъл, сетивата, които участват във възприемането на информацията никак не са без значение.
      Някои хора, освен да видим (да прочетем) и/или да чуем (да ни прочетат или разкажат), имаме потребност и от „допир“. В чисто сетивния смисъл. Да пипнем едно нещо. И да можем да го правим колкото и когато поискаме, защото е наше, предназначено е специално и само за нас, и никой друг да не може да се докосне до него освен, ако ние лично не му го позволим или предоставим. Това има много общо с потребността от „притежание“, но също и с потребността от самоидентичност.
      Ако ми изпратите диск с важни за Вас книги, филми, концерти, музика и пр., това ще бъде подарък, предназначен за мен. Ще бъде моята книга, моят филм, моят концерт, … от Вас. И ще влезе в личната ми биография.
      Но ако ми изпратите линк към тях, то ще е все едно да ми подарите накит, като ме препратите към някой от многобройните он-лайн магазини за луксозна бижутерия.
      Ако някой път Ви се прииска да ме видите с него – как да си го сложа?

      🙂

      • Всъщност, можех да го кажа и много по-кратко. Физическият (в общоприетия смисъл за лаици като мен) носител е краен и личен. Мрежата е безкрайна и безлична. Не че не е физична.

    • Нали вече бих отбой.

      Нямам никакъв проблем с електронните устройства срещу хартиените носители. До едно време имах някакво абстрактно съчувствие от също абстрактна симпания към младото поколение (15-30), но ми мина. Било е грешка, няма абстрактни симпатии, всичко е конкретно.

      Да, духа на една книга носи именно това как е направена, къде е, как си стигнал до нея и как я четеш. Текстове има всякакви и докато не получат подходяща форма, си остават само едни текстове – на ниво сентенция на някоя стена, написана с блажна боя.

      Същото е да видиш една картина във формат 800х600 пиксела в Интернет, вместо над дивана в хола на приятеля си и да му завидиш за нея.

      Ценностите днес са изместени много нива надолу и връщане назад няма, освен ако някой е духовен съвсем индивидуално. Разбира се, всички ще кажат, че са много духовни, сега вече всички са дизайнери, писатели, журналисти, критици, художници има също много, и всичко това е благодарение на компютрите и Интернет. Да си духовен или поне да си вярваш, че си, струва около 1000 лева – 500 за компютър и 500 за Киндъл.

      Човек се чувства толкова богат, за колкото неща знае, че ги има на света, за което не знае, няма как да му липсва.

      Освен здраве и щастие, друго не виждам какво мога да пожелая.

  29. Аз пък напоследък наблягам на класическия руски фолклор: http://www.youtube.com/watch?v=J2jVntEkVz0&feature=related
    Малий, каква буря се задава навън!
    Марфе, като отмине, какво ще кажеш да полеем мида натюр с добре изстуден „Старопрамен“ в Албата? Можем да обсъдим и резултатите от анкетата 😉
    Извинявам се за офф-топика.

  30. Моята библиотека няма нужда от маркетинг. И без това всеки си взима книги от нея, както му падне. Не знам какво върши с тях после (и предпочитам да си остана неосведомен), но така и не се сеща да ги върне. В тази връзка, любезно моля проклетникът, който ми е задигнал „Сговор на глупци“ от Джон Кенеди Тул, да вземе да си признае и покае. Не стига, че си купувам тази книга за десети път вече заради криминални типове като него, ами вече я няма по сергиите и ми се налага да я чета от някакъв торент на руски.

  31. За момента заключвам темата, тъй като ще ми трябва при защитата на магистърската ми теза. Искрено благодаря на всички, които взеха участие и се извинявам, че се наложи да изтрия някои коментари, които не бяха по темата.

    Отново благодаря.

Коментари са забранени.