Понеделник

След известно отсъствие отново съм на работното си място, готова за нови предизвикателства. И те не закъсняват…

Седя си аз с гръб към прозореца, когато чувам някакво издрънчаване. Обръщам се, нали, и известно време кротко и в захлас се любувам на следната сцена: младеж, около двайсетинагодишен, по потник, се гледа в прозореца (който е от ония огледалните матирани, ако ме разбирате) и кротко се бръсне. В пластмасова чашка явно си е приготвил пяна или каквото там е решил да използва за целта, маже се по лицето и действа ли действа с BIG-чето… По едно време се притесних да не реши да вземе и да се изкъпе, та му почуках, за да му покажа, че зад  огледалното стъкло има форми на живот. И той си тръгна.

Като цяло, всичко е в рамките на нормалното.

😐