Сърдит смърф

Обожавах ги смърфчетата! 🙂 Особено пък Grumpy! Един такъв сладък, нацупен, постоянно мърморещ… Помните ли фразата „мразя да мразя!“, а? 🙂 Бих се радвала да ги пуснат отново, ще ми се пак да ги гледам.

Сега вече сериозно (или поне донякъде). Във всеки от нас дреме по един сърдит смърф, (което е по-добре от това в нас да дреме по един пилот от Формула 1, ако не друго, не е толкова смъртоносно). За човека е характерно състоянието на неудовлетвореност, което е двигател и стимул за стремеж към по-добро съществуване. Значи, имаме тривиална селска тоалетна. В един особено мразовит зимен ден, след като му позамръзнало това-онова, човекът помрънкал, помрънкал, пък накрая изобретил вътрешната тоалетна. Така стават нещата 🙂

И така, кой има право да недоволства, или иначе казано, трябва ли да си непременно специалист в дадена област, за да недоволстваш от това, че тя буксува? Трябва ли задължително да си учител по литература, за да имаш правото да се нервираш от това, че детето и неговите съученици, които изучават тайните пътища на правописа и литературата под наставничеството на госпожа Петрова буксуват, докато класът на господин Димитров очевидно има по-голяма успеваемост? Какво ще стане, ако недоволното родителско тяло се яви на родителската среща, поиска сметка от госпожа Петрова за това, че почти не стъпва в час, а когато стъпва преподава по съмнителна методика, а директорът се сопне:

„Какво ми мрънкате? Вие знаете ли как се преподава литература? Имате ли решение на проблема изобщо?“
„Да, имаме!“ – отговарят родителите – „Госпожа Петрова да си ходи, сменете я с господин Димитров, той е добър учител!“
„Как си представяте толкова лесно нещата?! Да сте работили случайно като директори на училище? Да имате идея как да обясните на Димитров, че трябва да поеме още един клас? Изобщо, що се бъркате в неща, от които не разбирате? Като ще давате решения, гледайте поне да са изпълними!“ – съвсем справедливо отсъжда директорът.

И така, имам ли право аз да се нервирам от икономическото състояние на страната, след като нямам възможността да предложа алтернатива? А истината е, че икономическото състояние на България очевидно е, меко казано, лошо. Не, не бързайте да казвате „Ама…“ Ужасно много хора не работят като програмисти, уеб-дизайнери, шофьори в столичния автотранспорт и други добре платени специалности, още повече хора не живеят и работят в София (все още). В страната ни има и други хора, от други градове, с други професии. Има една поговорка „Ситият на гладния не вярва“. Как ще повярва човекът с хиляда лева заплата, че на човекът с триста лева му е зле и трудно изкарва месеца? Дори първият ще възкликне високомерно „Ми да се оправят бе!“ И ето, оправят се. Лекарите вземат рушвети, инженерите си хвърлят проектите и заминават зад граница, учителите не намират стимул да преподават, интелигентните млади хора не намират основателна причина, поради която да станат точно учители и всички се грабват и юруш на програмирането. Е не всички, верно. Има и такива, на които им светва, че фаянсаджията, колкото и не лека да е работата му, получава повече от лекаря. Примерно де…

И така, ужасно много хора в България, ужасно много кадърни и добри професионалисти не получават европейски заплати. Ужасно много хора от ужасно много градове просто са принудени да оцеляват с двеста – триста лева на месец в страна, в която дори хората с по хиляда лева заплата започнаха лекичко да се оплакват от скъпотията. Е имам ли право да се оплаквам от това, щом не съм в състояние да предложа спешни икономически мерки за излизане от кризата, да ме простите за клишето? Какво е по-удачното: да си замълча, докато не придобия степен по икономика ли? А междувременно ще се старая да не забелязвам. Ще се старая да не мисля, че това е нередно. Че ужасно много държави в света успяват да осигурят достатъчно нормален жизнен статус на населението си. Че в ужасно много страни по света средствата за каквото и да е не се събират посредством спорадични sms-кампании. Че в държавите, на които се стремем да приличаме хората се палят и излизат на улицата за много по-дребни неща от обявяването на дефлация насред икономически задух, че в същите тези страни никой не би назначил за министър човек, пикаещ във фонтани, че никой не би траел личност, хвалеща се с обръчите си от фирми, да диктува управлението на страната му. Така стигам до…

Историята с Баневи

Истината е, че не познавам тези хора и искрено държа нещата да останат така. Защо пиша за тях тогава? Може би защото завиждам на госпожа Банева за шопинг-туровете и по Шан’з Елизе, за яхтата й и за слънчевите й очила? Може би от люта завист искам да я хвана за красивите коси и да я стъпча в калта, а после с разтреперани пръсти да се окича с бижутата й и да се облея с парфюмите й, докато тя още се гърчи? Може и така да е, всеки е свободен да си мисли каквото си иска. Защо имам проблем с Баневи, с други думи? От завист, естествено. От най-чиста, дълбока и искрена завист. Искам следващия път когато прочета за сладко детенце, заиграно с кукличка, а гробовен глас зад кадър ме осведоми, че сладката малка ХХХХХХХХ ще умре, ако не събере възможно най-скоро пари за жизненоважна трансплантация на костен мозък зад граница, та затуй да пратя sms на номер YYYY, аз просто да въздъхна от досада, да се метна на самолета си и да отида да нося палтото си от рядък животниски вид някъде в Аляска, където глобалното затопляне още не е протегнало дългите си пипала. Прави сте, това искам и го искам неистово. Не, съвсем сериозно говоря, не се гъбаркам. Освен сърдит, аз съм и един силно завистлив смърф. Щеше ми се аз да се изтъпаня публично като Красимир Георгиев и да се изцепя, че чернокожият Масена Моке имал оферти от Италия, Дубай и зоопарка. Щеше ми се аз да съсипвам предприятия и крайбрежни ивици, аз да пирувам с премиера, на мене да ми пее Джо Кокър, аз да нося най-скъпата сватбена рокля в страната, от мен да вземат интервю всевъзможните жълти издания… Ама няма. Затова мрънкам, именно затова. Както се казва, не мога повече да го крия.

Мислите си, че се ядосвам, че в България просто няма пари за нищо? Че се вбесявам, че единствените пари, които се предоставят за жертвите на това, за болните от онова, за пострадалите от Х и преживелите Y, са парите, събрани посредством емоционалния рекет над хората лично под патронажа на президента? Че се страхувам, че ако утре и аз се разболея, пази Боже, ще трябва да почна да прося милост под формата на sms-и по телевизия и интернет? Че може да стане така и аз да живея във фургон, докато ме дават разплакана по телевизионния екран и патетичен глас зове будните българи да дарят по левче за пострадалите от Голямото Варненско Наводнение (за малко вчера да стане Големия Варненски Пожар, брррр, страшно беше)? Мислите си, че се вбесявам от открито демонстрираното приятелство между премиер и напълно самозабравили се олигарси в една страна, в която няма пари за нищо? Може да сте прави, всеки е свободен да мисли каквото си иска. Може би побеснявам като гледам новите им мерцедеси, оядените им физиономии и разфокусирания им поглед, докато ми обясняват, че всъщност имало дефлация, а освен това, понеже вече сме членове на ЕС, цените трябвало да станат европейски. Може би имам право да се нервирам, че на въпроса кога, по дяволите, и доходите ни ще станат европейски, ми се отговаря със снизходително мълчание, равнозначно на това да потупаш кучето си по главата, когато вземе да палува повече от допустимото. Защото ако не предложа ясни мерки за справяне със ситуацията, превръщам този пост в безполезно мрънкане.

А е хубаво хората да знаят. Добре е да знаят, че същите тези, които обясняват, че цените трябва да станат европейски, се пекат на една яхта със същите тези, които съсипват предприятие след предприятие, футболен отбор след футболен отбор, крайбрежна ивица след крайбрежна ивица, със същите тези, които се циганят да дадат двеста лева на работещите за тях, но пък могат да си позволят да си купят самолет. Що пък не?

И така, какво избирам между това да си замълча, да спря да забелязвам докато не придобия съответната степен в икономика, финанси, медицина, insert random, или да бъда сърдит смърф? Ами отговорът е лесен – тези, които не забелязват просто не са ми толкова симпатични колкото готиния сърдит смърф. Обичам си го Grumpy! 🙂

Advertisements

23 thoughts on “Сърдит смърф

  1. Хммм, на мен ми изглежда добре просто… Явно трябва да отворя през друг браузър и да видя какъв е проблемът, ма малко по-късно 😉

  2. Естествено че имаш право да недоволстваш, дори и да нямаш готово решение на проблема. В крайна сметка и ти живееш в тази страна, плащаш си данъците, спазваш законите, и имаш правото да живееш добре. Въпросът е какво точно да се иска, защото има два варианта – единият е държавата да те компенсира директно, като ти дава компенсации, помощи и какво ли не още, което не се различава особено от времето преди 1990-та; другият е държавата да ти създаде условия, така че да можеш да печелиш прилично, за да може да се почувстваш нормална.

    Колкото до въпроса дали има пари или няма – ами истината е, че има пари, но не се използват по предназначение. Аз лично съм се изумявал докъде стига алчността на държавните чиновници понякога, и как огромни суми се харчат за неща без особена полза. Така че проблемът не е, че държавата няма пари, а как ги харчи, и как самите държавни служители много често нарушават закона за лична изгода. Така че това което би трябвало да се иска е държавата най-накрая да почне да спазва собствените си закони. Тези, които ги нарушават да бъдат наистина наказвани, а присвоените от тях средства да се харчат за тези, които наистина имат нужда.

    Вече конкретно за семейство Баневи, просто не си струва да ги превръщаш в апотеоз на това, какво не е в ред в нашата страна. Ако толкова тази жена държи да демонстрира колко е богата, нека го прави, няма да е единствената. Така само демонстрира колко е нещастна, осъзнавайки че единствения начин някой да и обърне внимание е да показва парите на мъжа си. Аз лично бих насочил (и го правя) гнева си към тези, които като паразите смучат от доходите на всички, и за които работа е мръсна дума.

  3. Марфичка, всеки има право да протестира и да показва на съгражданите си какво не е наред. И не е нужно да е специалист, разбира се, за да се изкаже по някои въпроси. И все пак, понякога си струва да се поограмоти в областта, за която смята да пише. Това по принцип.

    А в частност за теб и писанията ти за бедността в България и всичко произтичащо от нея … ами това е нещо, което повечето хора виждат. И всеки ден някой им повтаря, да не би да го забравят. Това правят и официалните медии, срещу които толкова много блогъри роптаят.

    В същото време някои блогъри, включвам и теб в това число, с някои от текстовете си просто се включват в хора на негативно-новинарските медии, за да добавят още една вариация на една и съща тема. И не предлагат никаква надежда, никакъв път. Не са длъжни, разбира се.

    Но какво постигат? Добавят още към песимизма и чувстото за безнадеждност, от които повечето хора в страната си имат предостатъчно.

    Мисля, че на хората им са нужни поне тези неща:

    1. Да си повярват, че могат да се спасят.

    2. Да видят пътища за избавление.

    С какво им помагат текстове, в които непрекъснато се повтаря колко са лоши лошите и колко са безпомощни безпомощните?

    Ами ако не знаеш какво да им предложиш, Марфа, вземи и научи, па после им го кажи. Ако не ти се занимава и не искаш да потърсиш отговори и не те интересува какво може да се направи, тогава … с какво си по-добра от политиците и олигарсите, които критикуваш? Те от твоите критики нито ще поумнеят, нито ще се загрижат за народа. Така че като никой не му пука нито за тебе, нито за народа, ами … остава на тебе и на народа са му запука и да направи нещо.

    Нали знаеш приказката за неволята?

    С теб често се шегуваме за революцията и за диктатурата на Марфа. Интересно ми е, ако ти имаше власт, ако беше на мястото на тези, които критикуваш, какво щеше да направиш?

    Ако кажеш, че не знаеш, ок. Но ако кажеш, че и не искаш да знаеш … тогава с какво си по-загрижена за народа си от тях? И остави народа … как се грижиш за самата себе си?

    Никой не е роден научен. Никой не знае всички отговори. Но някои ги търсят. Други се държат така, сякаш ги имат.

    А това, дето пиша за Банева, надявам се не го приемаш лично 🙂 Надявам се и да се замислиш дълбоко и да направиш нещо и за себе си и за народа си, защото ако не го правят хора като теб – образовани и интелигентни, на които думата може да стигне до хиляди интернет потребители, тогава кой? Кой?

  4. Хм. Не съм негативен човек. Всъщност, колчем човек попадне в мое обкръжение, аз лично се грижа да се смее до припадък. Смехът е здраве, определено го вярвам. Едновременно с това катеогрично отричам да приличам на вестниците и каквото там има, в които пише неща като „БЪЛГАРИЯ 0БИ ПЕЛИНАЧЕ!“; „УГРОМНИ ПЛЪХОВИ ЙАДАТ ДИЦАТА НИ“; „ДЕСИСЛАВА РОДИЛА ДИТЕ НА КИТАЕЦА, ПРОБУТАЛА ГО НА ГАЛА И СИГА ЛАЖАТ ЧИ Е НА АЗИС“.

    Същевременно вярвам, че е полезно да напомням на хората с големи заплати, че живеят в страна, в която е добре да не парадираш чак толкова с голямата си заплата. Никой няма да се намуси на голямата ти заплата в Германия, но в България, кой знае защо, хората се наострят като чуят, че смяташ пак да си сменяш Ламборджинито. Мисля също, че е полезно да се напомня на хората, че ако се амбицират, могат. Ей на, пак таз пуста Странджа. Много хора сумтяха „ми сига и да протистирами кво от туй“, но се оказа, че не е баш така. Аз съм делегирала на определени мои сънродници да се грижат за моите интереси, като с гласа си съм ги пратила в Парламента, следователно имам пълното право да им искам сметка какви по дяволите ги вършат с моите пари. Може и да не знам как се ръководи фирма, най-малкото никога не съм ръководила такова чудо, но имам пълното право да недоволствам, че някой се стреми да докара фирмата, в която аз по неволя, ща или не ща работя, до фалит. Щото му давам труда си, гласа си, парите си. Поради тая причина му искам сметка. Ако си замълча, когато гледам поредната картина от България, в която виновен е всеки друг, но не и тоя, от когото зависи управлението на страната ми, ще е почувствам долен, прокажен предател.

    А какво бих направила? Де да знам. Да оставим майтапа настрана. Има много страни, които са общо-взето на нашето ниво, но които все пак не са на нашето ниво. Ще проуча как я карат в Унгария, Чехия, Румъния и за съжаление, Албания, и ще се постарая да приложа наученото в България. И ако не прахосвам времето си в разоряване на предприятия и печене на задник по яхтата на тоя и оня, все ще имам по-приемливи резултати от настоящата почти дефлация.

    Бе Бога ми, що трябва да се оправдавам, че на харесвам пируващите по време на чума?! Това дори не е вярно, героите от „Декамерон“ си ги обичам – харесва ми нагласата им да умрат с позитивизъм! Не ми харесва нагласата на хора, които са готови да живеят, облени от позитивизъм на фона на мизерстващите си сънародници. Довчера Судан ми изглеждаше далечна страна, днес ми се вижда опасно близка. Мани го комунизма, доста държави успяват да поддържат приемлив стандарт, бягайки от утопиите като от чума, у нас що не става бре?! 😐

  5. @Zhivik

    Казваш „…какво точно да се иска… – …държавата да ти създаде условия, така че да можеш да печелиш прилично, за да може да се почувстваш нормална“

    И още „Аз лично бих насочил (и го правя) гнева си към тези, които като паразите смучат от доходите на всички, и за които работа е мръсна дума.“

    А какво да правят огромното количество хора, които НЕ МОГАТ не само да печелят прилично, а изобщо да печелят? И които НЕ СА виновни за това?

    Имам предвид пенсионерите; инвалидите; децата, които
    – на 18 години излизат от разните видове домове за сираци и за деца, за които няма кой да се грижи
    – голяма част от ромските деца в гетата на големите градове
    – помачетата и значима част от турчетата в известните ти региони

    Соча ти само тези, които съвсем не могат. Както виждаш пропускам:
    – работещото население в региони с един единствен западащ поминък, които се скъсват от бачкане за мизерни пари – сиреч помаците и турците от Южна България, по чиито места само тютюн може да се гледа
    – неквалифицираните възрастни безработни в по-малките градове и селата

    Айде да не продължавам с нещото-като-описание на различните типове свръхбедност в България, за която твоята рецепта не работи и никога няма да проработи… И да не похващам „обикновената“, средната бедност.

    Това твоето не е никаква рецепта. Не е никакво решение. Не е нещото, което трябва да се иска. Защото то не върши никаква работа на голяма част от хората в България.

    Това е смес от
    – калпава псевдонаука (т.нар. либерални икономисти)
    – нагла идеология (партийните водачи)
    – обикновена тъпота и продажност (журналистите)

    Аз го наричам ЧАЛГА-ИКОНОМИКА.

    Същността й е колкото невярна, толкова и елементарна – напълно свободният пазар може да реши всички проблеми, следователно държавата трябва да се изтегли максимално от всички сфери на живота и всичко ще стане ОК.

    Е, да, ама не! Сам виждаш краха на изтеглянето й от здравеопазването и образованието – непрекъснато снижаване на качеството плюс непрекъснато нарастване на корупцията.

    Чалга-икономиката ни облъчва непрекъснато от всички медии, защото това е поръчката на олигархо-мафията – Промийте им мозъците на тъпите копелета, накарайте ги да вярват, че няма друго решение!

    А за проблемите, при които ама съвсем ачик чалга-икономическата масова хипноза от 2-3 години не работи, медиите включват чалга-историята. Но това е отделна и дълга тема.

    С две думи:

    олигархична пазарна икономика + държавно-националистическа идеология = уродливо подобие на европейска държава

    А тъпите копелета си мислим, че имаме избор. Между Гоце и Бойко Борисов. (Ахмед върви като задължителна гарнитура към основното меню). Или между тях и очакваният да се появи десен месия.

    Но към кукловодите олигарси и политическите им марионетки ти не насочваш гнева си. Вероятно защото мислиш, че на сцената има някакви действащи лица, които не са актьори, а сами решават какво да правят.

    Няма, бате! Няма леви, няма десни. Има една единна олигархо-мафия, която те граби. А за да не ти е много кофти от това, се е разделила на отбори с различни фанелки, които си подават топката и благородно те е оставила да си избираш за кого да викаш.

  6. момичета и момчета, ако можете да ми покажете само това – колко лошите са лоши и колко бедните са бедни, и как няма изход, и ако аз ви вярвам, тогава … какво ми остава? да се самоубия? да емигрирам? или да ви кажа „майната ви. що пък си мислите, че аз няма да се справя?“

    хубаво е да привлечете вниманието на тези, които получават големи заплати, та да разберат, че има други, които страдат, и една част от тях не са виновни за страданията си. ама що го правите? вероятно за да трепне нещо в тях и да помогнат с каквото могат. или не? ако не, за какво го правите?

    ако искате получаващите добри пари да помогнат на страдащите, хубаво е да им покажете, че става въпрос за страдащи, които не са заслужили страданията си. но когато включите тоя вид страдащи, към който доскоро са спадали и някои сега добре печелещи, нормално е да ви кажат, че страдащите бива да си размърдат задника. ами сега?

    ами ето тук печелещите добри пари (и не толкова печелещи, но доволни от живота си)могат да бъдат полезни – да споделят ноу-хау. с тази цел направих оня сайт за успеха и призовах всички да помогнете на младите хора като им покажете, че има начин.

    а ако искате печелещите добри пари ( и не толкова печелещите, но определящи се като доволни от живота си) да помогнат на наистина безпомощните, тогава не е много хитро само да плюете политици и милионери. покажете на тия печелещи добри пари, че могат по някакъв начин да бъдат полезни. по какъв те нямат време да мислят, защото изкарват пари. вие помислете и предложете нещо смислено. и ще се намерят хора да ви подкрепят. в този случай изглежда естествено да регистрирате неправителствена организация. такива организации всъщност се грижат за страдащите в страни с висок стандарт, но слаба социална политика – да речем сащ. те това е гражданско общество.

    ако смятате, че проблемите се решават само с политически средства, ами направете си партия, ако не харесвате никоя от съшествуващите. или се кандидатирайте като независими депутати, общински съветници, кметове. ако харесвате някоя, рекламирайте идеите й по подходящ начин.

    и винаги мислете за това кой ви чете.

    казах вече какво ще си помислят доволните от живота / печелещите добре.

    политиците и банева няма да четат блогове, така че няма какво да се обръщате към тях.

    остават тези, на които искате да помогнете. някои са ваши читатели. какво им внушавате с мрънкащи постове?

  7. Ми аз не съм успяла. Какво да правя в онзи сайт, освен да го чета и да се науча как да успея така, че да мога да живея като швейцарец в бедна страна?

    Имам и друг избор: да се примиря със статуквото, да свия рамене и да си река: „Аз какво мога да направя? Богатите са богати, бедните са бедни, България не е Албания, по-хубаво да не си мисля за гадостите, че да ми е добре“. Не казвам, Лид, че ти тъй правиш, казвам само, че аз ако го направя няма да съм аз. Не желая да живея в чалга-държавата на Невена, мама му стара има достатъчно места по света, където доказано живеят по други стандарти. Значи може. И аз искам. Що да не искам? Да не съм по-тъпа? Да не съм по-грозна? Какво ми е?! Да си мълча? Да преглъщам поредната вечеря на Станишев, Йончева, Вигенин, Баневи и Барбукови, поемайки по Пътя? Ми няма да съм аз. Аз съм си аз. Не ме е привикал Румен Петков досега да ми каже да не протерстирам иа з смятам да се възползвам от това. Иначе нямаше да съм Grumpieta.

    И айде стига с тези мрънкащи постове. Това додея повече и от елитните блогъри, баси. Не се чувствам комфортно в тази страна, не ми е добре да издевателстват над мен под формата на кампании, които ми внушават, че ако не пусна sms за жертвите на каквототамвмоментаимажертви ще съм лош човек, не ми е хубаво, че аз наистина все пак си плащам всичките му там данъци и прочие задължения към държавата, срещу което получавам правото да нямам право на нищо, но пък имам правото да протестирам срещу това в блога си. Не мога да го преглътна. Раждана съм за идеалист, вероятно. Едно е обаче да си идеалист в Швеция, съвсем друго е да си идеалист в България. Това поне ми носи утехата, че може би трупам нейде червени точки. А и да не трупам, поне като не мълча за безобразията, които ни заобикалят, щото това наистина са безобразия, се чувствам с една идея по-добре. Далеч съм от мисълта да се правя на глас народен. Но пък поне имам правото да съм си моят глас. А сопраните се носим доста надалеч 😉

  8. а какво значи да си успял? да изкарваш достатъчно пари за да … ? можеш, например да дадеш определение за успеха – остави коментар, където е подходящо и аз ще го копирам като постинг. в този блог пишат и ученици, които не изглежда да са по-успяли от теб. може би наистина бива да попрочетеш и … тогава, надявам се, ще има какво да пишеш. всеки има история, ако ще от ранното му детство, в която е постигнал някакъв успех. ако ще да е да се научи да си завързва обувките. ето от тези ситуации се учим на важни неща, които после ни помагат да успяваме да изкарваме и пари, ако това е единственото, което определяте като успех.

    а аз от миналата есен чета марфа и се чудя защо досега не се е опитала да изкара някой лев като напише платена статия. какво ще кажеш в свое оправдание, марфа? с мой ученик написахме статия за едно компютърно списание и ни платиха 125 лева или нещо такова. писахме го ей така и не предполагахме, че ще ни платят толкова. не знам как вървят хонорарите, ама тоя хич не ми се вижда лош. а ти спокойно можеш да отделяш време да написваш по една хубава статия на седмица. ако ти плащат по 100 лева, това прави 400 лева към заплатата ти. е?

    и ако не мрънкаш толкова, ами отделяш време да проучваш и обмисляш хубаво постингите си, твърде вероятно е и някой да ти предложи да напишеш нещо 🙂

    а ти си знаещ и можещ човек. помисли за нещата, които знаеш и можеш. помисли за нещата, които можеш да научиш. когато направиш нещо полезно за себе си и го споделиш с други, ще си полезна и на тях. и вероятно ще изкараш и пари.

  9. Уф, за мое оправдание нищо не мога да кажа 😦 Пращах статии по тук по там, единственото, което успях да постигна, е че Happy изплагиатстваха моя идея за реклама. Или поне Happy дефилираха с моя идея за реклама. В „Рекламна пауза“ бяха обявили конкурс за идея за реклама. Писах им горе-долу със следния сценарий: млад, добре облечен мъж върви и всички го заглеждат. В крайна сметка се оказва, че от кръста надолу е по спално бельо.

    Идеята ми беше за реклама за спално бельо. След около месец се появи точно същата реклама, само дето младият мъж се разхождаше под звуците на „Don’t worry, be happy“ и рекламата се оказа реклама за Happy bar and grill. Хм. Явно никое издание не желае да публикува точно моите размисли, но пък някои хора с удоволствие биха използвали моите идеи. К’во да правя? Да стана даоист, или да избера да бъда Grumpieta? Grumpy, мисля, би бил щастлив да си има гадже, а?

  10. Може би и с мрънкане може да се върви по Пътя. Коя съм аз да знам. Ама като спомена за дао, се сетих, че точно днес исках да ти препоръчам книгата „Дъ-то на прасчо“ от Бенжамин Хофман, както и „Дао-то на Пух“, пак от него. Ама почни с първата 🙂

    А ако си направиш малка рекламна агенция или се кооперираш с разни хора в тоя бранш, които правятм да речем предпечат, но пък не им стигат идеи, а клиентите рядко имат идеи?

    Интересно ми е с какво се занимаваш когато не си на работа, както и когато си. Все ми се струва, че просто имаш нужда да излезеш от кутията на стереотипното мислене. Това, което влагаш в рекламите, които мислиш, в остроумните постинги, точно това нещо ако приложиш в начина, по който гледаш на собствения си живот …

    Може би първо трябва да изпразниш главата си, за да можеш да поемеш нещо ново 🙂

  11. Май проблемът ми е в това, че главата ми вече е порядъчно празна. 😐 Като гледам, дошло е времето да е понапълня. Като начало що да не почна с препоръчаните книжки? Май така и ще напрвя! 😉

  12. Аз! И кфо от това?

    Магарето е много симпатично животно, и умно при това. Още от най-малка любимият ми герой в „Мечо Пух“ е магарето Йори. Освен последователен философ и стоик, Йори е класическо мрънкало.

    Ето – споменах го!

  13. @Вени – права е напълно. По-точно и ясно едва ли миже да се каже.

    И въпреки това не третирам дневника на Marfa като мрънкане.

    От сърдитите сърфове се раждат разумните граждани. А разумните граждани са корективът на олигархията, защото въпреки всичко играта е през политиката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s