Аестетика

Из цялата страна напоследък ври и кипи акция по саниране на жилищата. Това похвално начинание обаче придава на урбан-пейзажа вид на нещо, с което и цигански катун не би имал желание да се асоциира. Ето един не особено фрапантен пример:

На пръв поглед нищо особено. С какво разполагаме? Жилищна сграда току зад Общината във Варна. Строена е вероятно през 60-те. От саниране има нужда, защото мазилката й се лющи. Първоначално, тоест още при построяването, е била решена в някакъв прасковен цвят. Какво обаче става днес?

Ако гледаме от дясно на ляво ще забележим, че собствениците на ъгловите апартаменти от първия и втория етаж имат изявено предпочитание към лимоненожълтото. Съседите им също обичат цитрусовите плодове, но са заложили на цвят „весел портокал“. В средата живеят някакви тъжни хорица, виждащи света и живота в сиви краски. Завършваме с будни граждани, които максимално се доближават до първоначалния замисъл и са си боядисали санираното в пъпешово.

И да, това въобще не е най-фрапантният пример, както вече казах. Бива индивидуализъм, бива, ама и това граници някакви има. Не мислех, че трябва специален акт, който да постановява ремонтите по сградата да не я превръщат в нещо, което изглежда като сглобено от каквото там е намерено на бунището, но май от някакво подобно решение поне на местна основа има нужда. Добре бе, санирайте си, ама поне не мацайте бе!