Гласувай, защото…

или

„За 10 лева и пет кебапчета“

Уважаеми мои читатели. Имам честта и удоволствието да ви представя Марин Трошанов, който се съгласи да публикувам мнението му относно ползата и необходимостта от гласуването.

supermНавън небето е мрачно и преливащо в цветовете на воднисто сиво и тъмно, наситено и зловещо синьо. Някъде в облачната мътилка над Витоша проблесна светкавица като само няколко мига по-късно приглушено отекна гръмотевица. Настроението ми е същото. Имам горчив вкус в устата и пия много сок. Не, не ме боли зъб. Имаше избори. Цяла нощ самодоволни и лъскави от светлините на прожекторите лица ми обясняваха как нямало алтернатива на тяхното управление, как щели да направят още повече за мен и за нас. Говореха ерудирано и гладко, с твърдото спокойствие на изпечени мошеници. Не, уважаеми дами и господа, моля ви, не правете нищо повече за мен, освен едно – отидете си бързо, безшумно и завинаги. Скрийте се надълбоко и натясно и не смейте повече да си показвате циничните, безсрамни физиономии на екрана на телевизора и по страниците на вестниците.

Цяла нощ бавно и болезнено осъзнавах, че ако евровотът се преобразува в парламентарен, в началото на юли всички ние ще сме заплашени от още 4 години от същите беззаконие, корупция и разруха, от още 4 години срам и страх за бъдещето си. В момента четете призив. И призивът ми е до болка изтъркан, повтарян и преповтарян, но със съдбовно значение: ХОРА, МОЛЯ ВИ, ГЛАСУВАЙТЕ! Разберете, никого не наказвате ако не отидете до урните от инат или ако отидете, но пуснете празен плик, запълните всички квадратчета или нарисувате голям космат член върху бюлетината. Ниската избирателна активност трудно ще уплаши, когото и да било, защото колкото и да е ниска, при парламентарни избори, тя винаги е достатъчна за излъчването на парламент. Само анализаторите, социолозите и няколко разочаровани политици ще мрънкат, че управляващите партии няма да разчитат на висока обществена подкрепа въпреки високия си успех в проценти, но лицемерните и лъжливи физиономии, за които ви споменах, няма да се разтревожат. Върху тяхното непоклатимо самодоволство никога не пада сянка на съмнение, защото над тях грее ярката, щастлива звезда на нашата апатия. Отказът да се упражни правото на вот е израз на неодобрение, който ще остане без тежест – незабелязан, нечут и неразбран.

Наистина много от гражданите в „белите” страни не гласуват защото са доволни от живота си и не ангажират съзнанието си с политиката за сметка на електронните игри, екскурзиите и колекционирането на комикси, например. Съмнявам се, обаче, сред нас да има някой интелигентен и трезвомислещ човек, който да си позволи лукса да пренебрегне изборите, защото е толкова доволен от управлението на България, че за него тя е страната на розовите мечти и захарния памук, който не лепне. Когато се отказвате от правото си на глас давате преднина на партиите с твърд и/или етнически електорат – ДПС (над 14% без дори да са организирали активен автобусен туризъм от Близкия Изток), Атака и разбира се, „любимците ми” – БСП.

Често чувам, че няма смисъл да се гласува, защото никой не е достоен за вашия глас. Това е т.нар. синдром „всички са маскари”. Политиката наистина е мръсна работа, а българската политика мирише на лайна. Мислите ли все пак, че в близките години или изобщо някога, ще се появи съвсем нова, необременена от тежестта на минали грешки и съставена единствено и само от високо морални, трудолюбиви и способни хора политическа сила, която да не е изпратена на земята от същества със свръхразум, обитаващи друга галактика? Разберете – живеем в държава, полуразложена от престъпност и корупция, от тотална некомпетентност и безхаберие във всички възможни етажи и етажерки на властта и държавно-административня апарат. Една държава с изкуствено създадена от бившите партийни функционери „пазарна” икономика по време на внимателно планиран и дирижиран, безкръвен преход, който просто трансформира властта на червената върхушка от политическа и силова в икономическа, политическа и силова.

Няма идеалисти и честни хора с толкова много средства, възможности и опит, които да наченат пълна и всеобхватна промяна. Такива хора в България има единици и те или бягат от властта и политиката като дявол от тамян, или се оказват заплетени в мрежите на безскрупулни партньори и алчни функционери, жадни като заразни кърлежи за привилегии, влияние и благосъстояние. Системата и обкръжението, манталитетът на простотията и апатията смазват всяко добро и морално начинание още в зародиш.

И все пак. Докато си част от тази държава като личност, която живее, работи, плаща данъци, мечтае, обича, мисли за семейство, деца, развитие, бъдеще, не можеш да си позволиш удоволствието на апатията и сладкото невежество. Възгласът „все ми едно”/„всички са еднакви” е най-лесното оправдание. Със сигурност не всички са еднакви, макар и със сигурност не всички да са перфектни. Няма абсолютно подходящ вариант, защото не живеем в черно-белия свят на приказките. Но има начин да избереш по-заслужили, по-мислещи, по-способни, по-непровалили се.

Истинската промяна ще дойде много бавно. Може дори да не я дочакаме. Но никой не иска да хващате votesреволвера и да се жертвате за неизвестна кауза. Всеки може да си позволи мисловното упражнение да направи избор и физическото да отиде до урните. Това е право, но и отговорност защото е срамно, грозно, противоестествено и обидно да оставите 10 лв. и 5 кебапчета да направят избора вместо вас. Когато ти, като един млад и образован човек кажеш „няма да гласувам защото ме мързи / не ми се занимава / не ми пука / не ми заслужават гласа” оставяш някой изборен турист от Анадола, някой продал гласа си ром и някой сприхав 80 годишен старец, който мечтае за „спокойното” татово време, когато имаше банани само по Коледа, да реши вместо теб. Това са най-активните избиратели. Те ВИНАГИ гласуват. И те избират вместо теб.

Казват ми, че т.нар. отрицателен вот бил опасен и първосигнален, че не бил по-различен от този на фанатизираните червени бабички. Дали се гласува „за”, тъй като конкретна партия напълно припокрива твоето разбиране за развитие на държавата или се гласува „против”, защото се преценява, че определени политически сили и формации са по-добър вариант от други, няма голямо значение. Никога т.нар. „негативен” вот не може да бъде по-несъстоятелен от негласуването въобще, защото той изразява преференция и отношение. Той е застъпване на гражданска позиция и поемане на отговорност. Пък и той в най-голяма степен ти дава правото по-късно с чисто сърце и душа да ругаеш колкото ти глас държи правителството.

Защо винаги избирам промяната, въпреки че преялите с облаги лакеи на властта се опитват да я представят като опасна, несигурна и нестабилна. Не мога да си представя по-прагматично гласуване от това да предпочетеш контрапункта на очевидно провалили се политици. Тук няма сантимент, няма фанатизъм. Приемам изборите като конкурсен изпит. Когато резултатът от изпита е двойка, преминавам към възможната алтернатива. Винаги има по-добри и по-лоши варианти. Винаги има избор. Винаги има алтернативи.

Някой ми подсказа още една причина защо хората се примиряват. „Ми елементарно – човекът има добре платена работа, управляващите не са го прецакали директно с някакво малоумно решение, тогава от какъв зор ще тръгва да ги сменя?” Аз не съм съгласен. Чувствам се системно „прецакван” от 20 години. Същата непрекъснато самовъзпроизвеждаща се и мутираща като ларвите на гнусно извънземно политическа клика „прецаква” България вече 65 години. Държавата ме „прецаква” защото не ми дава сигурност, защото нямам доверие в нея, защото без да е имало война се саморазруши, самоизяде и потъна в руини (оглеждате ли се, когато пътувате с влак, например) и защото прогони много от близките ми – прокуди ги, изпъди ги, превърна ги в емигранти. Някои геноциди са били с по-леки последствия спрямо намаляването на населението, отколкото така мечтаната българска демокрация.

Не приемам тази позиция, защото е егоистична. И аз печеля по-добри пари от повечето хора, особено извън София и се справям прилично. Постигнал съм го с много труд и лишения, но перспективите не са розови. Имам родители, имам роднини, информиран съм за ставащото около мен и не мога да мисля само за себе си.

Трябва ли да катастрофира мой приятел или лично аз, за да обърна внимание на факта, че в България човек, който никога не е управлявал автомобил, може спокойно да си купи шофьорска книжка за 300 лв., докато прокуратурата отказва да повдигне обвинение, защото според нея подкупът е малък? И как може, когато след 2 месеца автобус затрие 16 души в Ямболско, да се преструваме на изумени, докато междувременно висшите политици и магистрати умело демонстрират загриженост и после прекарват траурния ден в купони из резиденциите и най-реномираните столични ресторанти.

Трябва ли несебърска мутра охранител да скача върху моята глава или главата на мой близък приятел вместо върху тази на шведски турист и да го убие в присъствието на полицай, за да се възмутя че тази мутра е осъдена на 3 години условно, въпреки че цялата държава е видяла убийството, записано с камера и излъчено по централната емисия новини?

Трябва ли да затворят и изнасилват 20 дни моя близка приятелка вместо непознато бедно момиче от село Красен дол, което по чудо оцелява след опит за самоубийство като скача от четвъртия етаж, за да негодувам, че поради неизвестен натиск, тя се отрича от жалбите си и институциите не знаят как да реагират?

Това не са единични случаи. Това е реалността в нейните най-грозни и уродливи форми. Не голямата, организирана, достигаща до най-високите етажи престъпност, за която си незначителен донор в държавните каси, не дори местната феодална престъпност на малкото градче, от което си избягал и което се е върнало в Средновековието под гнета на местната недосегаема шайка мародери и политически лидери. Това е битовата, живата реалност на всекидневието, която касае мен, теб и всички нас. Ако си достатъчно буден да потърсиш малко информация и да жертваш спокойния сън и нервите си, ще го осъзнаеш. Това са тъжните развръзки на историите, които превземаха със смразяващи заглавия новинарските емисии преди няколко месеца, а сега тънат в забрава, след като медийната светлина е угаснала. Не мога да се затворя в черупката си и да си мисля, че всичко е наред! Няма да чакам да ме сполети същото, за да се боря срещу него! Ще гласувам негативно, ще бъда негативен, ще драпам, ще скърцам със зъби, ще лая и ще плюя срещу изродите, които имат лицемерието и наглостта да се преструват на загрижени и компетентни, докато малката обрулена и движеща се на автопилот държавица около тях се разпада и докато хората, живеещи в нея я смятат за корумпирана като Конго и Сенегал, а Европейският Съюз (бленуваният резултат от толкова много мечти) спира всички присъединителни фондове за измами.

И когато вместо засрамено да подадат оставките си тези бездарници се втурват да купуват гласове, да бетонират властта си с политически назначения и да говорят високопарно за космополитните си постижения, на мен ми иде да изкрещя: „Да, корумпирани сте, да, некадърни сте, да, и като коалиция, и поотделно, и заедно! Вие не заслужавате да сте във властта и по телевизията, а в затвора или прокудени като стотиците хиляди, които изгонихте от родината им!”

Сред всичко това има частица позитивизъм. И тя е във възможността ясно и категорично да се възползваш от едно от най-важните си права като гражданин и човек на 5 юли. И не само… Докато си тук, искаш или не, ти си част от това, а управляващите са толкова добри и способни колкото народът, който ги е излъчил. Може би Станишев не ти е роднина, но мързеливата лелка в администрацията, катаджията, който проси десетачка, скрит до кръстовището или инструкторът, който урежда правоспособността на убийци зад волана, са твоите леля, братовчед и чичо. Огледай се! Мисли! Действай! Винаги и навсякъде!

Advertisements

29 thoughts on “Гласувай, защото…

  1. Прочетох го. Истинско е. Не познавам живота му, освен от разкази на приятели. При последните избори се сдухаха. Станаха едни безразлични и лесно раздразними
    А са хора на по трийсет, с високо образование, добре платена работа в софтуерни фирми, семейства и собствен имот.
    Мъчно ми е, кофти ми е и се уморих да повтарям да зарежат страната. Младостта им мина в тия битки, избори за ту едните ту другите ту прехода ту ЕС членството, ту друго. През него време аз живях.

  2. Толкова не разбирате бе хора. А уж сте интелигентни.
    На повечето хора им харесва да живеят така.
    На полицая който прибира 10-те лева
    На този който прибира 300 лева към заплатата си за да даде книжката без изпит.
    На тоя който взима книжката без изпит.
    На тъпата лелка от администрацията която умира от кеф като и покажеш кутия бонбони.
    На бабата, която усеща края на дните си и гласува за младостта си.
    (В тази насока, отклонение. Помолих дядо си да не гласува за БСП. Човекът се съгласи, после си спомни как на някакъв конгрес са го наградили за някакви заслуги. Направо се разплака човекът. Повечето възрастни хора свързват младостта си на 100% с партията.)
    Малко са хората които наистина искат да работят и да свършат нещо. Дори да се вдигнат и да гласуват, другите пак ще са мнозинство.
    И да, трябва да се гласува задължително. За да не затънем напълно в помията.
    Но не се изненадвайте от резултата. Това което се вижда по телевизията е просто отражение на това което се вижда на улицата.

  3. Подкрепям Марин. Не е задължително, като виджаш какво става в държавата, да се сдухваш. Колкото и да рикушира върху теб, мислите и емоциите ти, можеш поне в един момент да погледнеш нещата отстрани и да бъдеш обективен, а не субективен. Не съм съгласна, че все ще е така. Промяна ЩЕ има и тя няма да започне от леличката, дето й е кеф да се държи гадно. От другаде ще дойде, но й до леличката ще стигне един ден. И все пак остава ни живота, който да ни радва достатъчно само по себе си, а докато сме живи надежда винаги ще има.

  4. Ще се запиша тука, защото много ми се прииска да стисна виртуално ръката на pennywise.
    И после ще бъда кратка. Като виц.
    Живея във виц от много дълго време. Аз съм смешният персонаж.
    Аз съм персонажът, който винаги се движи по шосетата с точно разрешената скорост. Пътувам от Варна до София за 7-8 часа. Това е много смешно и всички ми се смеят. Особено се заливат от смях, когато разправям, че харесвам катаджии, радвам им се и им махам приветливо, като ги видя на пътя. Пукват се от смях.
    Аз съм персонажът, който си купи легален Уиндоус и Офис, много отдавна и пак беше много смешно. Всички приятели ми се смяха, а най-много се смяха пичовете от фирмата, дето ми продаде софтуера. „Ама защо?“, питаха и си триеха сълзите от смях и после го поръчаха от Австрия специално, понеже никой преди мен не беше постъпвал толкова смешно.
    И много други смешни неща правя. Аз съм клоун. Винаги спазвам правилата, изпитвам нездрава потребност да се съобразявам със закона, без да разсъждавам върху него. Законите и правилата са абсурдни, но аз съм глупав клоун и не мога да го видя това, а вместо това ги спазвам. Дори не си плюя дъвката на улицата, представяте ли си? А пък няма закон, който да ми забранява това.
    Е, радвам се много, че ви повеселих и вас. Сега отивам да почистя зад блока фасовете на съседката от третия етаж. Довиждане.

  5. Стискам ръката на Марин Трошанов и моля всеки внимателно да прочете и разбере това което той е написал.

    Аз също гледах пресконференциите, слушах кавалкадата от премерени приказки, бликащи от лицемерие и самодоволство. Един от тези „професионалисти“, известен също и като агент „Сава“, дори имаше наглостта да изнесе лекция пред зрителите за „неговата“ визия за дясното пространство, придружено с примери как ще я конструира – например, чрез приятелска помощ за братски формации от сорта на „Лидер“.

    Гледах с изумление и „необичайното, чудодейно възкресение“ на НДСВ, вероятно също част от „десния проект“ на дръндарския шейх. Ако бях на мястото на който и да е гласувал за жълтите, сега щях публично да се извинявам на приятелите си.

    От всичко обаче най-много съжалявам за стотиците хиляди „овце“ които НЕГЛАСУВАЙКИ определят как аз, ти, нашите приятели ще живеят следващите четири години!

    Тези хора ми напомнят жалката гледка на животни на път за скотобойната – примирени със съдбата си, единственото което са способни да кажат е „ми от мене какво зависи“ жалки, мизерни, безлични, отблъскващи…

  6. Благодаря ви за коментарите 🙂 Ани, напълно те разбирам. И аз се чувствам ужасно глупаво, когато изчаквам да светне зеленото, за да пресека, а в това време (почти) всички други са прибягали около колите. Дори ми е неловко, когато пресичайки пешеходната пътека отнасям поредния среден пръст. Все ми се иска да се извиня. И въобще така стоят нещата. 😐

  7. Страхотна статия!!! Препратих я на всички колеги. Сякаш съм го мислила и казала аз!!!
    На всички избори ходя на гласувам и после след това се ядосвам….Омръзна ми.
    Как може да има хора да казват, че в България е зле, а да не поемат дори малката отговорност да отидат да гласуват… Не може да имаш претеции към нещо, което дори не си направил труда да избереш …
    Хора , разберете, че ако не гласувате вашата съдба я определят :
    – неграмотните, които не могат да четат и се ориентират само по числата .
    – неговорещите български , които изобщо не знаят за кого гласуват.
    – хората над 70 години , живеещи още с идеалите на социализЪма.

  8. И аз мисля като pennywise, МНОЗИНСТВОТО са онези, на които им харесва да е така. ТЕ СА ДОВОЛНИ (и само „за всеки случай“ се оплакват, защото има някакъв шанс „да понамажат“ нещо, ако хленчат повечко)! Те затова и не ходят да гласуват – имат си къде по-приятни и интересни, и доходни забавления, за да си губят времето по избори. Евровотът показа – около 60% са, с малки изключения – максимум до 1.0%.
    И Ани горе-долу пак това казва. Аз, също като нея, отдавна съм забелязала, че на светофара – да изчаква зеленото, като мене, виждам само някое русо скандинавче или много рядко някой друг…
    И на мен, като на Ани, КОНСЕНСУСЪТ редовно ми се присмива в лицето – само глупаците спазват законите! И ти си глупачка, щом искаш ги спазвай, но си е за твоя сметка! Стотици, а може би хиляди пъти съм се сблъсквала с това явление под една или друга форма…

  9. Е, аз трудно мога да кажа кой е мнозинство и кой – малцинство 🙂 По-скоро мога да се закълна, че голяма част от тия, дето стават и си пускат да речем „червената“ бюлетника, са именно хора, на които им харесва статуквото. Харесват им бонбониерите, харесват им тристата лева, които получават за книжка или за диплом и така нататък. Те са от едната страна. Тези хора ВИНАГИ гласуват. Гласуват за две-три точно определени политически сили. Гласуват, защото да не се окажат в състояние да няма повече бонбониери и да няма повече триста лева за книжка. И ето къде е уловката. Това е един затворен цикъл. Ти го дръж на тъмно и без пари, пък го остави да се оправя. Този човек не може да допусне, че има начин заплатата му да стане дотам нормална, че да няма нужда от бонбониерата и едната минимална работна заплата под масата. Внушава му се, че той ще загуби и тая благина. И той се вдига, отива, гласува… Познайте за кого.

    От другата страна са хората, за които Марин говори. Те са сполучили да се заловят на работа за висока за нашите стандарти заплата. Ама наистина за нашите. За нашите стандарти 1000 лева са висока заплата, а ако си от по-малък град е цяло богатство. Ама иди да кажеш из Европата, че взимаш 500 евро за същото нещо, което твоят испански колега върши за 1000. Ще те гледат ей така: 😮

    Но да кажем, това не ти пука. Като за България е добре. Успял си да си затвориш очите, не виждаш, че улиците приличат на лунен пейзаж, не забелязваш, не следиш корупционни скандали… За какво ти е да гласуваш? Тези 1000 лева те оправят напълно.

    А има и трета категория, дето не взимат нито хиляда лева, нито някой им дава бонбони и/или триста лева. Осмелявам се да предположа, че в това „неизвестно“ се крият повече от половината български избиратели. Много просто. Дори София да е стигнала вече до Пазарджик, не всеки „софиянец“ взима 1000 лева заплата. Оттам нататък има ужасно много хора, дето не работят като лелки в администрацията, като катаджии, автомобилни инструктори или санитарки в болниците. Всичките тези хора, които всъщност са по-големият процент от населението, се оправят както могат с доходи между 200-600 лева на калпак. Много често единият член на семейството е безработен. Още по-често тези хора имат майка и баща, дето няма как, а и не искат да ги оставят да мрат на къра. И основната борба е за тях. Щот другите са ясни. И тези хора, за които животът е, цитирам свой добър приятел, „боба, леба и е*а га е*а“, се лутат насам натам като свободни радикали.

    Виденов срал, Костов крал, Царят ги излъгал… Бе най-хубаво си беше при Тато. И какво правим? Ами много ясно. Всички са лайна. В което и да стъпим, понеже помним кратко на кратки времени интервали, ще изберем това, за което имаме най-ясни спомени. А всъщност има голяма разлика колко е голямо говното, в което си стъпал. Щото едното просто ще го изчегърташ от подметката си, а другото ще трябва цял месец в банята да киснеш, за да го изтриеш от себе си. Ма няма значение де, нали всички са маскари?

    А на мен ми е тъжно, ма освен да си сменя реалността май няма какво друга да направя. 😦

  10. Разкошна статия.
    Но…
    Какъв е ефектът от подобни статии ясно го демонстрира
    frog’n roll

    Всъшност четат ги хора, които са убедени в същите принципи, а тези, които трябва да бъдат убеждавани ги подминават.

  11. Ефект нулев, Божо. До преди година и аз ги говорех същите, та ми е пределно ясно и без да чета. 🙂

    Гласувам и ще гласувам, не берете грижа, но никога вече няма да се чудя в кое лайно да стъпя. 😛

  12. Marfa, малко бъркаш.
    Хората с 1000+ лева заплата гласуват при това доста активно. Говорим за младежи на които работата им не зависи пряко от партийни назначения.
    Аз попадам в тази група, голяма част от познатите ми също. Всички сме ужасени, всички гласуваме, но и всички си подготвяме резервни планове в случай на повторение на управление подобно на сегашното. Защото точно тези които заплатите са им стигали за нормално съществуване до скоро, най-силно усещат че нещата не отиват на добре.
    А за тези хора които не разчитат на подкупи – ами не са толкова много. Вече за един прост механик трябва да дадеш подкуп. Или за кадърен майстор плочкаджия. Хората се крепят по един или друг начин и дори тези на които не им харесва положението ги е страх до смърт да го променят, защото сега имат пари поне за храна. Затова и не гласуват, защото не им е добре, но ги е страх че ще стане още по-зле.
    Иначе статията е хубава, но блоговете и интернет като цяло се целят в съвсем друга таргет група, която като цяло е взела решение и гласува активно. Ако вземеш която и да е анкета ‘за кого ще гласуваш’ Синята коалиция винаги е победител или поне втора. Да продължаваме да се самонавиваме е някак…ами детско. Сещам се за английската дума overkill.

  13. Пениуайз, има и такива, има и онакива 😉 Аз пък познавам доста хора с 1000+, дето просто им е добре и не виждат никаква причина да рискуват, сменяйки политическата сила. Много от тях разсъждават така: „ето, въведоха хората плоския данък, това повиши значително доходите ми, за кво да им се сърдя?“ Харесва им на тяхната кабанарийка и аз не мога да им се сърдя. Всъщност мога, но би било глупаво да го правя.

    А на добрия плочкаджия за какво да му давам подкуп? Той иска по-висока цена за труда си и е абсолютно прав. Инак некадърни плочкаджии – бол. И кадърният механик е прав да иска повече пари. Това подкуп ли е? Е, може да ти поиска такава цена, дето да си влезе в графата пладнешки обир, ама те такива индивиди обикновено са известни и биват заобикаляни отдалеч подобно на комар-такситата.

    За блоговете и настроенията в нета имаш пълно право. Ами така е, да. 🙂

  14. Смесени са две различни неща в публикацията.

    Съвсем основателно за активно отношение на всеки гражданин към политическите субекти – и съответно, кои от тях управляват („са” или „ще”) по-добре за него лично. Това „лично” считайте, че съм го подчертал с 2 черти.

    Второто – кое отношение е „най-правоверното и единствено правилно” няма място тук. Защото обезсилва напълно първото и го прави част от „Наръчник на агитатора”.

  15. Явно има и такива и онакива, права си. Но това което казваш показва убийствено ниска икономическа култура. Може би трябва да започнат да преподават някаква начална теория по икономика в училищата.
    За сърдене неможе да става и дума, но съвсем откровенно може би трябва да преосмислиш познанствата си и интелигентността на познатите си.
    Под подкуп разбирам да имаш договорка с човека, но той да не я спази защото някой му е броил 100 лева отгоре на това на което той сам си е поискал и ти отиваш на края на опашката. При условие че примерно не бих имал нищо против да ги дам и аз тия сто лева ако си ги поиска. Иначе всеки сам си определя тарифата, но като се стигне до някаква договорка трябва да се спази. Но това вече е задълбаване в друга тема.

    • Ами ще ме извиниш, но не възнамерявам да почна да меря IQ-то на приятелите и на познатите си, нито пък смятам да си развалям приятелството с хора, на които държа, заради едното гласуване.

      А ако фаянсаджията, към когото съм се ориентирала, ме прати на края на опашката, ще се обърна към друг. Дори и в малките градове обикновено има повече от един добър фаянсаджия. Да не говорим, че не виждам нищо нередно в това да отида при този, който ще ми плати повече. Получавам тези пари срещу съвестния си труд в края на краищата. Нито съм издала паспорт на престъпник, нито съм заверила студентска книжка на некадърен студент, нито съм дала свидетелство за правоуправление на човек, дето на автомобил не се е качвал… Просто някой на зор е дошъл при мен, казал ми е, че има спешна нужда от смяна на плочките и ще ми брои 100 лева отгоре, ако се съглася и така.

      Ей на, когато вкъщи ни се наложи да извикаме спешно ВиК специалист, попитахме, ориентирахме се към човек, за който всички дават добри отзиви, предупредиха ни, че взима малко по-скъпичко, но пък за сметка на това работи добре, обадихме му се, стиснахме си ръцете и готово. Да, малко по-скъпо взема, но си свърши работата перфектно. Съседите, дето избраха евтиния вариант още два пъти викаха други евтини варианти, докато накрая взеха от нас адреса на нашия човек и спряха да ни наводняват за общо облекчение.

      Та мисълта ми е, че тезата за кликата подкупни фаянсаджии и автомобилни механици е силно преувеличена. Ма айде да не затъваме в такива дребнави спорове, бива ли? И да не се увличаме да обсъждаме интелектуалния багаж на близки до нас хора, че е малко некултурно някак.

  16. Marfa „…Ма айде да не затъваме в такива дребнави спорове, бива ли?..“
    Ти го рече! А Анатол Франс е казал още в края на 19 век: „Обществото се оповава на търпението на бедните!“ Времето потвърждава правилността на неговия извод. Какво следва от това – не знам?… Може би щото не съм грък и съм по търпелив. При тях също имаше избори за европарламент, нали?
    Знам, че ми се иска, когато днес вземаме решения и се опитваме да влияем на обществения живот с личния си вот, да сравняваме програми и дела, а не медийни крясъци и твърдения.

    • Кристина, благодаря ти за коментара, но те моля по възможност да пишеш на кирилица. Ако по някаква причина нямаш достъп до такава, ето ти един сравнително читав онлайн кирилизатор: http://forum.abv.bg/abv/lat2cyr.php

  17. Хора, стига сме писали и философствали! Почти няма проблем, който да не ние ясен од болка и в цялата му „прелест“. Стига сме повтаряли до припадък какви са ни проблемите, и насън ги декламираме вече, няма проблем без решение. Но решенията на проблемите не случват с приказки, а с действия. Всички знаем, Доган не е никакъв проблем за България, достъчно е само тя да се вдигне и да гласува, и той ще е минало! Да ама Доган си управлява и си разпределя нашите пари, а ние си ревем и оплакваме на рамената колко сме зле. Ами зле сме, и много по-зле ще станем, и няма Доган да ни е виновен, той си е хитрец от селска величина и ниво, не той, а който му дава баницата е виновен! Да вземем да си размърдаме задниците. Когато всеки от нас има проблем, се стяга и си го решава, същото е и сега, добре, че не искат от нас да копаме, че тогава щяхме да сме загинали завинаги, и има шанс все някога по-голямата част от нас да се завлекат до урните за гласуване. Марин Трошанов е писал, че свестните и способните бягат от политиката като дявол от тамян, да, точно така е, и това е повече от нормално и правилно, трябва да си не луд, а не знам какъв, за да се завреш сам в тези л….а! Политиката не е за всяка уста лъжица, и не трябва да е, но у нас е най-лесното да станеш политик, и да участваш в управлението на цял народ, дори и доказан престъпник да си. Скоро един човек ме държа два часа на телефона, да ме убеждава, че инициативните граждани трябвало да трансформират своята гражданска активност в политическа такава, демек да се запишат в листите. Това било философски погледнато решението на проблемите ни. Аз инстинктивно, без да съм мислила от тази гледна точка, не бях съгласна, като размислих пък съвсем. Ами като всички по-инициативни граждани се трабсформираме в политици, кога ще съдадем прослувутото гражданско общество, дето само ревем за него и липсата му ни била виновна за всичко! истината е, че това гражданско общество го имаме, и то не от вчера, но всъщност тия дето реват за него, реват лицемерно, а под мустак се подсмихват самодоволно, а ако им объркаме сметките, пропищяват на умряло като ощипани стари моми и лъсва цялото им долнопробно лицемерие. На никой от тия горе не му влизат в сметките гражданското общество, това е панацея за нас, а за тях бич божи. Събудените, мислещи, инициативни и отстояващи правата си хора ще ги изметат за секунди, просто ще издухат в небитието всичките им сметки, корупция и долни делавери. Адски тъпо е, когато им изнася да ни обясняват, че от нас зависи всичко, колко удобно, не, не зависи от нас, но ние определяме основните, главните правила. И най-важното всеки от нас да си купи Конституцията на Р. България, дебело да си под

  18. …И най-важното, всеки от нас да си купи Конституцията на Р. България, дебело да си подчерате чл. 1, т. 2 и 3, и да си я сложи на нощното шкафче до леглото, белким поне в съня ни започне пробуждането ни!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s