Да протестираме поединично!

„Един човек – един протест!“. По време на учителската стачка се набюдаваше следният феномен: пред входа на Парламента стоеше огромно учителско множество и протестираше. От едната страна на митинга, но достатъчно далеч от учителите, имаше група еколози, които викаха срещу унищожаването на природата, като всеячески се стараеха да покажат на света и вселената, че нямат и не искат да имат нищо общо с даскалската стачка. От другата страна пък бяха събрани отбор пенсионери, които викаха срещу ниските си пенсии, докато целеустремено демонстрираха на всеки евентуално заинтересован, че нямат нищо общо нито с едните, нито с другите. Сега циркът се повтаря с пълна сила, само че този път протестите няма да съвпадат не само по място, но и по време.

Примерно, сряда, четвъртък и петък са определени за студентски протести пред парламента, насочени този път не само срещу условията в Студентски град, но и срещу управляващите. За сметка на това на всички трябва да им стане ясно, че тези протести не са политически. Явно по някаква причина е ужасно лошо да са политически. Ще протестираме срещу държавната политика, но няма да политизираме. Защо? Добре, да оставим това за после. Междувременно добре организираната лумпениада в сряда, която завърши с полицейско насилие спрямо хора, които нито са били с качулки, нито са размахвали боксове и вериги и дори не са хвърляли бомбички, ще прерасне в полицейски протест, само че в събота, когато блюстителите на реда я ще пият вода, я ще пушат, я ще плетат чорапи пред Парламента. Но отделно от студентите, щото те политизират, а ние не щем да имаме нищо общо с тях. Протестиращите от „Кремиковци“ също много внимават да не съвпадне протеста им с тридневния. По-хубаво е да си е отделно, нали? Натрапва се на очи вопиющата липса на синдикални деятели, които инак не пропускат да изскочат като дяволче от кутия при всеки удобен случай. Те организират протест през почивните дни, който също не е политически, но не е и икономически. Техният протест е за отваряне на реакторите на АЕЦ „Козлодуй“. Поне така съобщиха по няколко медии, но дали е вярно не е ясно, щото същевременно Тренчев бие отбой с твърдението, че още било рано за общонационални протести.

В тази връзка ще си позволя да изляза с едно предложение. Да протестираме не само отделно, не само в различни дни, но ако може и в различни градове. Да се разпределим. Така например учителите да протестират всеки втори понеделник на месеца някъде в района на Мездра. Студентите да протестират всеки първи вторник в Каспичан. Полицаите да пият, пушат и плетат пред Парламента когато си поискат, щото който държи палката разполага и с правото да се разположи на най-доброто място. Пенсионерите да си изберат някой уикенд и да протестират през зимата на морето, а през лятото – на някоя ски-писта. Мъжете да протестират отделно от жените. Майките да протестират отделно от още неродилите. Русите да гледат да не ги засекат на едно и също място с чернокосите. И така нататък. За по-ефективно. И всички много да се пазят да не би протестите им да бъдат определени като политически, защото иначе премиерът много се нервира, а ние не искаме това, нали?

„Протестът на студентите е политизиран!“ обвинява Станишев, а студентите вкупом се втурват да се оправдават, че не, не бил. Защо се оправдавате бе?! Що никой не се изправи и не му каже „Ами да, политизиран е. И?“ Симеон дойде с обещанието, че ще унищожи политическата система на страната. Това е може би единственото нещо, което наистина успя да свърши. И ето го резултатът. Осем години по-късно хората са по-разединени от всякога, по-апатични от всякога, по-аполитични от всякога и по-безразлични от когато и да било. „Всички са едни и същи“. „Който и да дойде е все едно“. В момента се протестира, но срещу всички и всеки, а алтерантивата е… Кой? Какво? Не е ясно. Само да не са тия. Или ония. Или третите. Да не говорим за четвъртите. Исканията ни не са политически, много молим!

Ей, хора! Управление на една държава без партии и без политика не става. Не може. Няма как. Липсата на партии означава авторитаризъм, власт, произтичаща от едно единствено лице. Партиите са тези, които олицетворяват най-различни идеи за управление – социални, либерални, демократични, тоталитарни, всякакви. В партиите членуват хора, на партиите им симпатизират хора. Политиците са хора. И няма идеални политици, щото дори да има идеални хора, то те са толкова малко, че спокойно можем да ги включим в рамките на статистическата грешка. А хората правим простотии. Хвърляме си боклука от прозорците, минаваме на червено, закачаме се за електромера на съседа, паркираме по тротоарите и вършим какви ли не още подобни дребни престъпленийца. И колкото по-нависоко се качваме, толкова престъпленийцата ни еволюират. Но искаме политиците да са различни? Е как да стане?! Единственото, което можем да направим, е да изберем партия, в която да не преобладават личности от описания тип. Дори и да има такива, да не са множество. И за предпочитане родителите или дядовците им да не са били членове на Политбюро или еднолични диктатори в продължение на 35 години. Не е особено трудно и е по-ефективно от цирка, дето в момента го играем. На участниците в него не им е смешно, но гарантирам, че има доста хора, които искрено се забавляват. Има една клика, за която е целесъобразно народът да стои далеч от политиката, защото това гарантира векуването им в управлението. Хайде да не им играем в пиесата, искате ли?