Овълчване

Вярвайте, писна ми. От простотията ми писна, от боклуците по улицата ми писна, от надупчения асфалт и разбитите тротоари, обладани от коли ми писна, от всичко ми писна. Не, не ме е ударило слънцето. Просто току-що преживях поредния културен шок. На кръстовището на „Пирин“ до „Пикадили“ светва зелен светофар и аз, заедно с една възрастна женица, тръгваме да пресичаме. В това време един бус изскача напред и се куква точно на пешеходната пътека. Колите зад него също дават напред и остава някакво малко местенце, през което да може да се мине. Тръгваме смело с жената, но бусът дава заден. Отскачаме. Тръгваме да го заобикаляме отпред, но и той тръгва напред. В него седи космат хуманоид, по всяка вероятност от мъжки пол, възраст – около и под трийсетте. Женичката му вика:

– Момче, да ни убиеш ли искаш бе?

– Да ти иба ма’ата! Ма’ата циганска да ти иба! Ай ш’ти иба ма’ата! В гъза ш’ти я иба!

– Съмнявам се, че имаш с какво – давам приноса си към сказката и аз.

– И твойта ма’а ши иба – опитва се да се изкара потентен хуманоидът. – Да та иба! И ма’ата да ти иба! Циганската ти ма’а да иба!

Тръгва, но продължава да виси от прозореца и да окрещява булеварда.

Хора, писна ми. Честно.