Изтрещяване

Да ви призная, малко ми писна от човечеството и от всичките му глупости. И вече си имам цел в живота. Да го видя въпросното човечество изтребено до крак от чума, създадена специално за него. И чумата да си има следните особености – като порази представителите на homo sapiens, да ги разложи тутакси до атоми.

От много неща в човечеството ми писна, но най-вече ми писна от идиотите и идиотщините им. Като се започне от примитивите на Фарьорските острови, мине се през различни видове религиозни и антирелигиозни фанатици, та до някои родни наши особености, от които ми иде лично да ида и да изтребвам, докато очаквам гореспоменатата чума.

Нещата, които не понасям, са много и все повече стават. Размножават се в геометрична прогресия, така да се каже, като всяко едно води до безкрайно множество от други. Например, искам да разбия мутрата на Хекимян с ютия. Защо с ютия ли? Знаех си, че няма да ме питате що искам да му разбия мутрата. Е щото така! Ютията има дръжка и е удобна за целта. Навита съм да се поупражнявам. Нервен кикот в студиото, докато Цацаров каканиже простотии, и бам с ютията. Проява на неадекватност, докато Близнашки покорява върховете на световната тъпотия, и бам с ютията. Искам да стоя до клетото журналистическо недоразумение и да си го удрям, удрям, удрям… Докато ми мине. А няма да ми мине скоро. Защото множество мутри искам да размажа с ютия.

Искам да маскирам като китове и делфини цялата котерия на ПИК и да ги пратя да карат сърф на Фарьорските острови. А читателите на въпросното чудо да маскирам като малки китчета и делфинчета и пак там. Честно, не знам защо още не са ме институционализирали поради зловредни кроежи за гибелта на човечеството.

Аз много любимци си имам. Днешният ми например е Божо Вампира, доскоро известен в подземния свят с прозвището Професора. Плановете ми за него са да го давя бавно по следния начин: пълня басейн с чудодейна вода. Насред басейна слагам голям бронзов казан от тракийско време, с автентичен надпис KYP отгоре му. Пълня казана с ракия, потапям Божо Вампира… Бавно. Много бавно. А на брега на басейна кротко чакат, завързани в чували, Веждьо Културата, Михаил Миков и още немалко поборници за демокрация и умерен възход.

За Бацето и Симо Царя си имам съвсем отделни мечти, които включват каца с миналогодишно зеле. Дори развъждам такова в мазето си – човек не знае кога ще му се удаде сгоден случай да осъществи копнежите си.

И така нататък.

И понеже, както научаваме, ОНЕЗИ натовски танкове, които щяха да нападат Русия, започнали инвазията от детската градина в Сунгурларе, предлагам да отвърнем на врага, като изпратим партизани парапланеристи да ударят американските мандри. Аз съм чао.

Capture

Някои неща, които не разбирам

Подреждам по произволен ред. Щото всичко това еднакво не го разбирам.

1. Модата и по-точно някои аспекти от нея. Животът ми се стече така, че почти 50:50 съм го живяла преди след 10 ноември 89-та.  (Повече „след“, ако това има значение де 😛 ) Ta! Преди нещата стояха по следния начин: Има още