За културата, образованието, доматите и още нещо

Понеже територията ни напоследък се заплита все по-здраво във възела на някакви неолиберални, либертариански и псевдофилософски ню ейдж псевдоикономически учения, съгласно които светът се дели на оръдия на труда и консуматори (въобще не е задължително да има съвпадения между двете), а ако човек изтъкне, че това си е чист евфемизъм за робство тутакси бива обвиняван в комунистически възгледи, та накратко, на мен ми писна. Има още

Advertisements

Що е образование и има ли то почва у нас

Бях решила известно време да си почина от разните му политически писания и да се наслаждавам на лятото, което по дефиниция върви с прекрасни неща като бира, моренце и сладолед, но в цялата тази идилия забръмча една доста неприятна муха, която много ми се ще да размажа. Има още

Losing My Religion

За българина религията не е опиум. Оказа се, че е по-скоро еквивалент на особено неприятно и нелечимо венерическо заболяване. Или поне с такова впечатление би останал човек, ако следи събитията у нас напоследък. Да допуснем, че понятието „религия” е с напълно неизвестно значение за даден хипотетичен наблюдател. Той става свидетел на предложение „в училищата да се предава религия” и по последвалите реакции би могъл да си извади заключението, че явно това, дето ще се предава, е срамна болест.

Има още

Не можах да обясня

Бях решила повече да не пиша за стачката. По няколко причини. Първата е, че стачката девалвира, защото синдикатите за пореден път доказаха нагледно, че не стават. В резултат рядкото за нашите предели явление „стачка“ се превърна в осъвременена бета-версия на старата игра „развален телефон“.

Втората причина е пряк резултат от първата – липсата на връзка между стачкуващи и преки потърпевши, каквито са учениците например, доведе до единствения възможен краен резултат – тотално изнервени родители. И те са прави да са изнервени, особено пък хора с дванадесетокласници вкъщи, че и не само. Има още

Още по темата

Отново по горещата тема на деня…

Обобщаването продължава да ме изненадва. Не ми е понятно масовото навиване, че учителите са някакви търтеи, паразитиращи на гърба на обществото, което е толкова добро, че дори е съгласно и да им се отпуска някаква малка месечна сума, въпреки че те са негов ненужен придатък. Започват спомени за преподаватели, които са били част от нечии кошмари, което оправдава низвергването на всички останали учители, които са съвсем нормални хора без криминално минало. Ами не го разбирам това. Не разбирам и убеждението, че учителите наминават на работа през свободното си време, което е толкова много, че те просто се чудят какво да го правят. Не ми е понятна и истерията срещу частните уроци. Тоест, понякога децата все пак имат нужда от частни уроци, особено ако ще кандидатстват, а се чувстват несигурни по даден предмет. Кое му е престъпното на това? Може да се справят чудесно по литература, но да имат проблеми по математика, обаче да искат да кандидатстват в езикова гимназия. Могат да имат съученици, които са великолепни математици, но им куца литературата. Те пък ще отидат на частни уроци по литература. И аз съм ходила в шести клас на частни уроци по математика, при това без да намразя другарката Николова… Добре, в какво се корени тази спонтанна омраза към учителския труд, който се оказа маловажно хоби на група хора, които на всичкото отгоре искат то да им се заплаща? Има още

Снощи седенки кладохме…

СедянкаНищо лошо няма в думата „седянка“ и не разбирам обидата на учителите, предизвикана от употребата на този термин. Лошото не е, че някой бил оприличил преговорите на „седянка“, това по-скоро би значело, че протичат в приятна атмосфера, лошото е в демонстрирането на желанието преговорите целенасочено да се размотават, вместо да бъдат докарани до задоволителен краен резултат, който би трябвало да доведе до връщането на децата в училище и продължаването на учебния процес. Опасността от крах на учебната година, колкото и имагинерна да е тази вероятност, просто не е нещо, което може да бъде разглеждано между другото. Има още

Гласове, не ща да ви чувам

Така трябва да се казва предаването на Милен Цветков по Нова телевизия. Това обаче е отделен въпрос.

Болният въпрос:

Ясно е, че всички искаме промени в образованието да има. Проблемът е, че много хора поискаха промените едва когато учителите заявиха, че не искат повече да бъдат хората с най-ниските заплати в България. С други думи, преди учителите да поискат увеличение на заплатите си, промените в образованието не бяха чак толкова важни за родителите и можеха да бъдат оставени да отлежават за по-добри времена.

Може би някой ще се сети, че ей сега да се реформира изцяло и из основи цялата учебна система, нито един настоящ ученик няма да усети реформите, те ще се стоварят на главите на първокласниците най-рано догодина. Съгласно господстващата напоследък логика, учителите могат да се надяват да получат повишение на заплатите си най-рано след 12 години. Та може би няма да е зле най-сетне да започне образователната реформа, че да дочакаме да я видим завършена. Има още