И какво след Кирил Йорданов?

Докато вървях към работа днес, си представих как ми навират микрофон пред лицето с въпроса как виждам разрешаването на обстановката във Варна. Ако ми се беше случило подобно нещо, вероятно щях да погледна умно към камерата и да отговоря: „Ъъъъ…“

И варненските деца обичат Кирил Йорданов. Снимка: БГНЕС

И варненските деца обичат Кирил Йорданов. Снимка: БГНЕС

Истината е, че на тоя етап бъдеще за Варна не виждам. Ама наистина. Дори ей сега да се окаже, че Кирил Йорданов си е подал оставката, какво точно ще последва? Има още

Цунами във Варна. После и в други градове

Мине не мине време и по медиите изтича ексклузивната „новина“, според която Варна можела  да бъде пометена от цунами. В буквален смисъл това е твърде малко вероятно, но в метафоричен вече е факт. Осеяната с различни по размери дупки, ями и трапове рушаща се „морска столица“ и бъдеща „европейска столица на културата“ (според делюзиите на политическата проститутка, сраснала се с кметското кресло) отдавна е под мътните вълни на цунамито ТИМ. Има още

Пат

Нееднократно съм споделяла, че намирам гласуването по избори не толкова за право, колкото за задължение. Само че това ми убеждение почива на предпоставката, че ми се предлага някакъв избор. Въпросът е какво да правя в ситуация като настоящата. Очевидно имам само една възможност – да не участвам в тоя цирк. Аз клоун не мисля да ставам. Не ме влече тая професия. Има още

Варна, морето, сините вълни…

Започвам направо, без предисловия.

Сигурно знаете, че по някаква причина (която аз лично отдавам на епидемично остро заразно слабоумие, плъпнало сред варненското население) в момента варненци разполагаме с две възможности за избор на хора, на които да поверим съдбата на града.

Едната е Кирил Йорданов, който сериозно се е заел със задачата да надмине Тато по дълговечно царуване, но не това е най-големият му грях. Факт е например, че Варна в момента прилича на Кандахар след талибанска атака, само дето градът ни е с няколко идеи по-кален. Другата възможност пък е Веселин Марешки… Вижте, наистина не ми се обяснява и нямам никакво желание да описвам подвизите на двамата момци, политическата проституция, пазаруването на гласове на килограм и пр. Само че Варна прилича на декор на евтин ийстърн, в който главните герои си разпределят сферите на влияние и се пуцат безогледно с де какво им попадне – компромат, електорат – а бе, каквото има. Има още

Дошло ми е време за избори

Снощи изглeдах сравнително малка част от предаването „На 4 очи“ с Цветанка Ризова и специалното участие на всенародния любимец, верния син на Партията, Вожда и Учителя на нашия народ, Бранителя на нашата родина, Бащата на нацията, Повелителя на Златната ножица, страстния свинепас, убедения картофопроизводител и по съвместителство премиер, господин другаря Бойко Борисов. Има още

Градски реалности – продължение

Варна. Лято. Море. Душата ви се е стегнала и решавате да се разходите по крайбрежната алея в Морската градина. Нямате никакъв проблем. Те ви я на алеята:

Има още

Снежни спомени, зимно настояще

Обичам сняг. Обичам да е студено, да е бяло, децата да се замерят със снежни топки и навсякъде да има снежни човеци. Спомням си как татко ме извеждаше с шейната, как със съседските хлапета играехме с часове навън, а когато се прибирахме премръзнали, майките ни се караха и ни правеха топъл чай. Има още