Тоалетна импресия

Кълна се, не мога да схвана съвременното изкуство и това си е. Бе какво ти съвременно! Ако говорим за музика (класическа), почти всичко от Шьонберг до наши дни може да ме накара да побегна с писъци. Така де, запомнете го в случай, че ви се прище да ме видите бягаща и пищяща. (Всъщност, същия ефект можете да постигнете и с помощта на обикновена хлебарка, ако не желаете да си причинявате „Лунният Пиеро“). Не ща да вниквам в дълбините на додекафонията, не ща да еманципирам интервали, не ща да пия хапчета против мигрена, докато разгадавам символи… Що пък от Шьонберг почнах?! Признавам се за виновна в извънредно лош вкус, но бих отишла на „Саломе“ само ако Сергей Станишев се закълне, докато сам Господ му е свидетел, че ще пречука Сакскобургготски с тъпа нокторезачка, след като е поругал тялото Доганово, а после кротко ще бръкне в контакта. Ето, казах го. Можете да ме заклеймите. Нямам нищо против. Има още