За все по-умерен прогрес чрез минимален мисловен разход

„Не може храната да е единственото, заради което Хомо сапиенсът е създал човека. Много красиво сме се облекли, караме едни прекрасни коли, естетизирали сме се, искаме да се развием духовно, да, но не може единственият смисъл е да ядем, да пием. Много е важно, наистина, трябва да ядем три пъти на ден, но ядем три пъти на ден, за да се усъвършенстваме“.
Вежди Рашидов, министър на културата

Из различните телевизии дефилира Тодор Славков, внук на непрежалимия за все повече българи Тодор Живков. Там или печели риалитита, защото умее да се напива геройски до пълен ступор, или говори за политика, с което насълзява очите не само на наборите на дядо си, а и на далеч по-младата част от популацията, която е попила бабините деветини за евтиното море, истинските кренвирши и някогашното кисело мляко.

„Навремето имаше журналисти, с които заедно пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Бяхме като едно цяло тяло“.
Вежди Рашидов, министър на културата

От заглавията на вестниците донякъде разбираме защо впиянчен и съден за изнасилване псевдобизнесмен, развяващ атрибути от телевизионния екран, е в състояние да спечели зрителските симпатии. Работата е там, че обитаваме реалност, в която е нормално първата страница на национален ежедневник да е заета от заглавие като “РАЗУЗНАВАНЕТО ТЪРСИ ОФИЦЕРИ ТРАВЕСТИТИ В АРМИЯТА”, докато различните телевизии се надцакват с всевъзможни риалитита, отдадени на висшата цел да налагат простотията, посредствеността и некадърността като основни обществени ценности. Отвсякъде сме заливани с кръчмарски новини, писани или изговаряни на кръчмарски език, представяни от бездарни неграмотни хорица с микрофонче в ръката или на ревера, дето нямат никаква идея нито какво питат, нито какво друго се очаква от тях, освен да бъдат показвани всеки ден по телевизора за радост на мама и тате. Има още

Advertisements

Дотук ми дойде

Защо България е на това дередже ли? Ами много просто. Да се съсредоточим върху някои особености на българския политически и бизнес елит.

Може да се направи хубав поменик с имената на Борисов, Арабаджиев, Домусчиевите, Първата дама на българския бизнес (не мога да й запомня името на тая гювендия, да ме прощавате), Баневи и вся остальная сволочь, които са живо доказателство на широко прокламираната от същите тези хора теза, че успехът зависел от способностите.

Тези бивши селскостопански и магистрални труженици и труженички, излезли сякаш от страниците на учебник по социалистически реализъм, а всъщност природени рожби на Политбюро, неспирно набиват канчетата на останалите в страната жители, че се некадърни, жалки, прости и мързеливи индивиди, на които трябва не да им се плаща за труда им, а да им се тури платен вход за фабриката/хотела/пристанището или какъвто там бизнес върти в момента тая еманация на войстващата простотия.

Още по-жалкото е, че вместо да бъдат осмивани и маргинализирани, въпросните индивиди се радват на засилен медиен интерес и често биват канени да коментират теми от политическо и икономическо естество. И понеже водещият в повечето случаи е с менталния капацитет я на Хекимян, я на Димитър Цонев, резултатът е като тежък махмурлук, ама без преди това човек да е злоупотребил с лош алкохол.

Да, в тази връзка, за медиите и журналистиката по нашите земи трябва да напиша нещо отделно. Ако успея да се успокоя достатъчно де.

От цялата работа единственото хубаво е, че Алеко Константинов няма как да види въплъщението на кошмарите си. Иначе тоя път щеше да се гръмне сам.

Отворено неписмо до който там го прочете

От няколко дни се каня да напиша отворено писмо до президента и медиите, но ме възпират разнообразни обстоятелства, а именно, че явно съм развила синдром на Турет. Започвам, значи, да пиша писмото, и ненадейно получавам пристъп, ама такъв, че и пиян каруцар би се засрамил от мен.

Затова отворени писма няма да пиша, ами просто ще си пиша. Има още