И раззелениха се липите…

Според както сочи календарът, пролетта вече от около месец е факт, макар времето да има друго мнение по въпроса. Но все пак липите се раззелениха и сега всичко е тучно зелено и красиво като в сюрреалистичен роман…

За презентацията е нужен JavaScript.

Моят път към властта

Вече няма място за чудене откъде Бойко Борисов си набира кадрите. Бих препоръчала на шофьорите да внимават, когато минават покрай дамите, накацали по разклоните на българските друмища. Усмихнатите труженички като нищо биха могли да се окажат наши бъдещи министри, тъй че умната.

Със смут в душата и сълзи в очите разбрах, че относително чистата ми биография, некомуникативността ми и усърдното ми хилене не са достатъчни, за да получа заветния министерски пост. Но все пак надежда има. Не се отказвам от плана си да додрапам до върховете на държавата и съставих следната програма:

1. Заставам на 5-ти километър край Шумен и чакам Бойко да мине.
2. Когато мине, спре и вземе да си приказва с мен (а това ще е неизбежно, щото ако трябва ще се хвърля на пътя, за да спра кортежа), аз ще си мълча, ще го гледам и ще се хиля като тиква в бостан.
3. Мятам предвидливо приготвения си куфар в багажника на премиерската лимузина, настанявам се на задната седалка и не спирам да се усмихвам чак докато не стигнем до София. Тогава вече мога да рискувам и един зловещ смях. Нека ви!

Госпожа Анна-Мария Борисова я намерих и се срещнах с нея там, преди Търново, на един разклон. Поговорих с нея около половин час, горе-долу разбрах какво мисли и сиреч в една и съща посока са ни разбиранията по реформата, по съкращенията, по безкомпромисното действие“, допълни премиерът.

😐

Ко рече?!

Моля за внимание. Искам някое вещо лице да ми разтълкува те тука туй нещо: НЕЩО.

Преди да се въведе шементата иновация болничните да бъдат изплащани от НОИ, нещата стояха по следния начин. Разболява се служителят, представя си болничния лист, след което на края на месеца си получава заплатата заедно с болничните. После дойде това с НОИ. Разболява се служителят. Представя си болничния лист в тридневен срок. Упълномощеното лице от съответното предприятие носи документите където си трябва. След което служителят, когато НОИ го хванат добрите, получава някакви пари в картата си, които по никакъв начин не може да им хване дирите за колко време са, какви са и за какво се борят.

Това, както го разбирам, прави нещата с една степен по-забавни. Разболява се служителят. В тридневен срок с все свински грип се изтъпанва в НОИ-то, щото да си носи болничния. Лично. Питам, разрешава ли му се на болния да повърне примерно върху бюрото на тоя, дето ще приема болничния, да изпадне в делирум от висока температура или поне да кашля на воля срещу чиновниците там? А? Дават ли? Че инак няма да е интересно, не за друго.

Свободни размисли

Започвам тази публикация с една уговорка. Признавам си, че не съм икономист и нищо чудно да напиша някоя глупост. Все пак се утешавам с мисълта, че на фона на случващото се в последно време у нас, бая ще трябва да се потрудя, за да надскоча някои изцепки, които напоследък се разиграват на най-високо ниво в държавата. Така де, нямам ли право и аз да дрънкам глупости? Моите поне са безвредни. Има още

Ех, да бях Гришъм…

Вчерашният ден беше белязан от две знакови събития със съдебно-криминален привкус. Де да бях Джон Гришъм, мама! В България за първи път се случиха две неща: имаме си осъден наркобос, а като бонус имаме и осъден за убийство, причинено от катастрофа. Или ако се съобразя с медийната вълна и вестникарските заглавия,

СТАВИСКИ Е ОСЪДЕН НА ДВЕ ГОДИНИ УСЛОВНО

затова пък

Митьо Очите е осъден на четири години и половина затвор.

Ми признал си е колко е уош и се е разкаял човечецът, к’о. Има още