Който не е построил и една тоалетна през живота си…

wcСпомняте ли си истерията около арт инсталацията на Давид Черни? Ако сте я позабравили, съм ви дала линк. И въобще, образовайте се малко за Черни, защото човекът не го знам какъв творец е, но аз еднолично го обявявам от те тая висока трибуна за новата компилация между Ванга, Нострадамус и Едгар Кейси.

Защото човекът Позна.

Например, позна с изключителна точност, в това число и цветова, появата и оттичането в канализацията на мимолетния политически субект Bulgaria Without Censorship (BG WC), преминал в по-късен етап на „през центъра ми е за демокрацията и България“. Има още

Advertisements

А вий, вий сте идиоти

Здравей, ти, „десен“ неолиберален псевдохуманоиден български бизнесмене.

Бъди здрав, причинителю на поредния ден на траур в тая разорана територия.

Няма да си губя времето да ти пожелавам разни неприятни неща, защото така и така няма да се сбъднат. Ти си хлебарката, която ще оцелее и след ядрена война. Теб нищо не те лови. Описан си още във фолклора като Кашчей Безсмъртни. Добре за теб и жалко за всички останали.

Не мога да ти опиша колко ми се повръща от гнусната ти мутра, когато се изтъпаниш по телевизора и започнеш велемъдро да обясняваш как цените на труда в България били такива, защото такава била, разбираш ли, производителността на труда. Колко мързеливи били всички, дето не са се заели със собствен бизнес, но работят, за да просперира собственият ти бизнес. Как, общо-взето, не заслужават да живеят. Но ти можеш да си го позволиш, защото никога няма да се окажеш затрупан в мина, взривен в завод, залят от придошла река; никога няма да обикаляш от врата на врата, стиснал няколко дипломи и размахвайки трудов стаж и препоръки, а отвсякъде да те посрещат със среден пръст, защото си примерно млада жена в детеродна възраст или – о, ужас – майка с малко дете.

Ти смяташ, че е нормално да „даваш“ смешни подаяния уж под формата на заплати на хората, които работят за теб, все едно какъв ти е бизнесът, като през цялото време им набиваш канчетата, че и това им е много, защото са мързеливи, непроизводителни и въобще само хабят въздух и пространство за някакви служители-мечта, които са готови да работят дори и без заплати, господин плантаторе. За теб е абсурдно да инвестираш в бизнеса си, в служителите си, в техника, в квалификационни курсове, защото имаш много по-големи грижи на главата: например дали да изкараш Нова година в Таити или на Хаваите, да си купиш последния айфон, да си вземеш нов джиБ, понеже старият е вече на два месеца, да платиш спа-почивката на жената и да дадеш няколко хиляди за бижута на дъщерята, дето тая пролет щяла да е абитуриентка. Няма да тръгнеш сега да се занимаваш с раята там, я! Пффф.

Ти съвсем изтрещя. Напълно се побърка с тази мантра за производителността на труда. Така и не успя да формулираш, сине на Политбюро, колко точно висока трябва да е тази производителност и как точно да се постигне с остаряла техника и без пари, за да можеш да оцениш подобаващо труда на служителите си. Кога за последно инвестира в предприятието си, кога за последно се замисли за условията на труд, кога за последно се пребори за инвестиции в поверената ти институция, кога за последно инвестира в работниците и служителите си и кога за последно оцени труда им по достойнство?

И сега нагло си позволяваш да ревеш, че ти липсвала квалифицирана работна ръка. Ми ще ти липсва, нагло пседвохуманоидно парче такова и скоро единственият начин да се сдобиеш с някаква работна ръка въобще, ще е като докараш нелегално роби от разсипани от войни и лошо управление държави.

Мога много неща да ти пожелая, но както казах, няма да го направя. Майната ти, келеш.

POKNETE VE PEDALI !!!111

Един статус на Козата Ани във Фейсбук предизвика у мен някои размисли. Ето какво написа тя:

След като логиката е, че щом подкрепям гей-обществото начи съм гей, то следва да съм животно, което е гей, бежанец и съм тъмнокожа. Явно. Интересна личност ще да е това. -1 в листата.

Да поясня това за животното – Козата Ани е д-р Мила Бобадова, която след няколко години борба успя да направи така, щото в Наказателния кодекс да залегнат текстове, инкриминиращи жестокостта към животните.

Та да си дойда на думата и да поясня обърканите размисли и страсти, които след малко ще последват. По някаква причина в главите на немалко нашенци „гей“ =“сатана-изнасилвач на момченца+скотоложец“. „Гейството“ е срамна болест („срамна“ не в смисъл на венерическа, а срамотна, по-скоро), а Европейският съюз, вместо да я лекува, иска да изпозарази всички ни с тоя бацил.
Има още

Изгубени в лясното

Настоящата публикация е плод на врящо котле с гювеч от последни събития, случайни коментари, проникновението как всички (без имагинерното събирателно „нас“) са маскари и каквото още би могло да му дойде на ум на човек.

Кенеди бил казал „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за държавата си“. Ето защо всеки, който би си позволил да изисква каквото и да е от държавата, е мрънкач, хрантутник и като цяло недотам читав човек, с когото не следва да се занимаваме.

Има още

Защо сме на тоя хал?

Здравейте, говори вашата любима средностатистическа електорална единица.

Понеже тоя месец ми се наложиха някои непредвидени разходи от здравословен характер и излязох на червено още в началото, се замислих защо, аджеба, един библиотекар в публична библиотека в Англия получава около двайсет хиляди паунда на година, човек на подобна позиция в САЩ получава между двайсет и пет – трийсет хиляди долара на година, а българският му колега взима съответно под пет хиляди лева. За година.

Същият въпрос може да се зададе за почти  всяка друга професия.

Защо трудът на сродни професии е оценен по толкова драстично различен начин?

В момента се чувствам лично обидена, да знаете. Отговорът ми на тъпа средностатистическа електорална единица, от която се иска единствено да си остави ума вкъщи, преди да си завлече гъза до урната, е следният.

В България след 10 ноември 1989 г. начело на капитализъма застанаха синовете, дъщерите, шуреите и шуронайките на ония, дето преди това бяха начело на комунизъма. Извинете ме за опростяването на уравнението. Но това е истината.

Кой направи първите фирми? Откъде изпълзяха ония ми ти милионери още през деветдесетте, откъде ги изпонаправиха всичките ония банки, с какви пари изпонакупиха предприятия, защо мутрите им и до днес цъфтят по всички телевизионни екрани, защо задниците им продължават да търкат депутатските банки и министерските столове, председателстват стопански камари и… въобще, какво, по дяволите, става тук? Защото това са същите хора, които някога бяха партийни ръководители, шефове на партийни организации и стояха начело на заводи, предприятия и производствени колективи, и по тази причина са свикнали да оценяват не положения труд, не качествата на човека, а единствено длъжността му. И още от ранните деветдесет припяват неизменно мантрата на Стати Статев: „Ми като не ви харесва, емигрирайте.“

Сега тези хора реват, ама да, буквално реват, че вече не можели да си намират квалифицирана работна ръка. Ми няма да си намериш бе, капут! За какво един инженер да ти търпи униженията, да носи на гърба си всичката ти фамилна сволоч, която е напъплила фирмата ти и накрая да получи социална помощ вместо заплата, след като дори портокали в Испания да иде да бере, трудът му ще се оцени в пъти по-високо от това, на което го оценяваш ти?! Само че тоя човек не отива да бере портокали, защото успява да се докаже като професионалист, трудът му се оценява далеч по-смислено отколкото тук и дори да остава до късно на работното си място, поне знае защо го прави.

И после същите дебелогъзи дебелооки и безлики твари започват да ни караме да се чувстваме виновни. Ако се заговори за политика на повишаване на жизнения стандарт да речем, ама не за социалните помощи и малоумните социалните мантри на постбекапето, което се докопа до някаква контравласт след някакви контраизбори, шири се в някакъв контрапарламент, в който глупост след глупост върши и някаква контраопозиция, та ако се заговори за такава политика, същите тези неща почват да каканижат като гръцки хор. „Ама вие сега какво искате? Комунизмът ли да се върне?“

Какъв комунизъм да се върне бе? Вие ни запратихте директно в памуковите плантации на американския Юг преди Гражданската война, комунистически мекерета такива, докато аз, в качеството си на тъпа електорална единица искам просто онова, което ми се полага по право като член на едно цивилизовано европейско общество от 21 век! Ако толкова ме засърби да шия маратонки Адидас в индонезийска фабрика, мога да го направя. Но ние нали уж не сме Индонезия? Нали?!

Изгонихте де що кадърно и работливо успяхте, а онова, което тъпо и упорито още стои тук, го пъдите и му разправяте „ми като не ти харесва, прав ти път!“.

Превърнахте страната в някаква латиноамериканска провинция, задушавана от някакъв местен мафиотски картел, докато си веете коня и имате наглостта да обвинявате мен, средностатическата електорална единица, че не отговарям на изчанчените ви неизвестни изисквания и затова да ходя и да си бера памука, пък ако не ми харесва, прав ми път?

А бе що не си… майките? Я се разкарайте веднъж завинаги, вземете си грозните мутри и се забийте някъде другаде, където работната ръка ще е склонна да ви плаща, за да ви работи, некви луди няма да ви викат под прозорците в продължение на месеци и ако някой нещо е недоволен, ще има благоприличието да протестира така, че по никакъв начин да не ви притесни!

АМАН!

Рекламна пауза

Пред едно бяло, бяло предприятие спира една черна, черна кола. От нея излиза пичага в черен, черен костюм. Влиза в бялото бяло предприятие, където бели, бели девойки копират на бели, бели ксерокси бели, бели документи и тайничко си шушукат „това ще да е новият колега“. Пичагата в черния черен костюм поднася букет черни, черни лалета на една от девойките в бял, бял тоалет. После отива в бяла, бяла заседателна зала, в която се е събрал бял, бял екип. Сяда до белия бял шеф посред белите си бели колеги.

Внимание, развръзка!

Вади черна, черна вилица и черна, черна кофичка кисело мляко за истински мъже, пет процента масленост, с орехи. Данон.

Очевидно за жените, както и за тези, които не се чувстват истински мъже, този продукт по някаква причина не се препоръчва. За да няма оплаквания от страна на чувстващи се пренебрегнати слоеве на населението, безвъзмездно предлагам услугите си на криейтив тима, стоящ зад този конкретен рекламен шедьовър.

В един черен, черен автосервиз черни, черни монтьори ръчкат из черни, черни части на черни, черни коли. Отвън спира бяла, бяла лимузина, от която слиза анорексична блондинка, облечена в бял, бял джемпър. Влиза в черния черен автосервиз и подава на единия черен, черен автомонтьор бял, бял гаечен ключ. „Това е новата колежка?!“ възбудено си шепне колективът. Бялата бяла колежка предпазливо сяда на една черна, черна пейка, вади бяла, бяла сламка и пробива с нея бяла, бяла кофичка кисело мляко „Мигрена“, Само за истински жени и непълноценни мъже, 0,0000000001% масленост, със смлени на пюре кълнове.

Искам да знам

Комарницки. Човек няма какво повече да добави.

Искам да кажа, че се радвам, дето изпадналата в режим на дълбока хибернация българска интелигенция взе най-сетне да дава признаци на живот, но понеже в момента е модерно да си говорим на „къде бяхте вие, когато…“, ми се ще да задам няколко простички въпроса.

Къде бяхте, когато начело на държавата застана зле възпитан милиционер, шеф на ИПОН и телохранител на Тодор Живков?

Защо не се възмутихте, когато същият този човек нееднократно и по най-различни поводи изказваше възхищението си от бившия първи и практически направи всичко възможно, за да реабилитира режима му?

Къде бяхте, когато този човек произведе легион скандални назначения във всички ешелони на властта?

Къде бяхте, когато неосъществената дружинна ръководителка Румяна Желева излагаше страната ни?

Защо не ви излизаше пяна на устата – както днес се пенеше Евгений Михайлов в студиото на btv, – докато в речника на съвременния български език навлизаше терминът „окалинчване“?

Къде бяхте при всички приказки за магистрали, картофи, овчари, дюнери и взривяващите се в звездички планетки? Къде ви беше възмущението, когато Фидосова списваше изборния кодекс, едва смогвайки да обясни и ядрения разпад на водната молекула?

Защо не нададохте вой до небесата в някое телевизионно студио, когато се оказа, че Обама искал да гласува за Бойко, а Бан Ки Мун прописа прочувствени прощални слова в негова чест?

Колцина от вас, интелигенти български, скочиха възмутени от пиянските изстъпления на бившия министър на културата, настървен да кани на концерт в Москва покойната  Гена Димитрова?!

Някой поет случайно да обяви гладна стачка против финансовата политика на Симеон Дянков?

Колко от вас, трибуни народни, възмутени от безобразията на настоящите управляващи, казахте „стига“, когато изгря звездата на Ана-Мария Борисова?

Какво направихте, когато Симеон Дянков обеща да напляска руснаците, а премиерът сънливо джиткаше angry birds на таблета си по време на връчването на Нобеловите награди?

Мога да продължавам в тоя дух три години и половина.

Колко от вас, певци и артисти, се развявахте по предизборните концерти на тая мафиотска структура, самонарекла се партия, при това нагло окичена с определението „дясна“?

И мога ли да ви повярвам, че днес внезапно сте получили катарзис, вие, които би трябвало да водите народа?

Представителите на т. нар. интелигенция, които приемаха управлението на Борисов за лична обида, могат да се изброят сигурно на пръстите на едната ръка на невнимателен фрезист. Къде бяхте останалите и кой ви дава правото да говорите днес от името на протестиращите?