Защо от Дания се носи мирис на гнило

teach-your-childrenНужно е цяло село, за да се отгледа едно дете.

Но да започна отначало. С няколко въпроса.

Защо смъртта на един жираф потресе толкова хора? В края на краищата, какво толкова? В природата жирафът пасе от листата на дърветата, лъвът яде жирафа, the circle of life и така нататък. От друга страна, в цивилизацията ежеминутно безчет глави добитък губят живота си в кланиците. А някакви хора, които иначе с наслада дъвчат пържолата си алангле, оревават света, защото някой някъде публично прострелял някакъв си Мариус.

И какво толкова? Хайде да ревем за жирафа, докато милиони човешки същества гинат във войни, от глад и болести. Защо не ревем за прасетата и кокошките във фермите? Появиха се различни обяснения защо в Дания децата гледали спокойно разфасоването на доскорошния си любимец, както и твърдението, че – “парадоксално” – тази страна била смятана за рай за децата. Има още

ЧНГ, скъпи сънародници

Така де, ЧНГ.

Обаче публикацията ми е по друг повод.

Иде реч за чутовната реч на Плевнелиев, която щеше да бъде обречена на вечна забрава, ако не беше оная история с Аспен. Която пък не мога да ви опиша колко точно не ме интересува. Дреме ми на Аспена, повярвайте ми. Нямаше да ми дреме и ако беше решил да илюстрира гордостта си с дебели пияни голи рускини из мегаполиса на Слънчев бряг, дето нито го знам откъде почва, нито знам къде му е краят. Има още

Развенчаване на митовете

Всеки човек си има нужда от своите герои. Ако започнем да надграждаме, спокойно можем да кажем, че всеки народ, всяка нация, си има нужда от своите герои. Ако някой ден потеглим из вселената, ще заявим, че си имаме свои герои. И съответно – своя история.

Повод за днешната публикация е статията във вестник ТРУД, озаглавена „Свята и чиста република“ не е израз на Левски“.

Може и да е, може и да не е, кой знае? Вероятно само Левски може да отговори на всички поставени въпроси.

Но какво представлява човекът, написал в тефтерчето си „Народе????“, докато се опитва да организира организацията по освобождаването му? По страницата, на която е написал това, има следи от сълзи… Това еднословно изречение с четирите питанки може да каже много. Точно толкова, колкото и мълчи. Може би безгласните сълзи най-много говорят. Защото Левски е това, което наистина бихме искали да бъдем. Не е случайно, че е наречен по библейски Апостола. Той е един обикновен човек, като нас. И е искал обикновени неща. Като нас. И ако тръгнем да го развенчаваме усърдно, вероятно някой учен човек би му поставил и диагноза, защото той наистина, съвсем съзнателно, се е пожертвал заради нас. А е вършил дела, които в подходящото време можеха да доведат до създаването на религия.

И ако днес си пием ракийката със салатката пред телевизора, докато обсъждаме по ганювски политиката, то го правим точно защото Левски се е захванал с това, с което се е захванал и е свършил така, както е свършил…

Днес имам усещането, че Левски много би се срамувал от България, да ме простите за клишето. И не защото не сме на три морета и два континента, а защото не сме сбъднали мечтата му – просто да живеем добре. Не знам ние ли сме обърнали времето, или то нас ни е завъртяло, но знам, че това не е оправдание. Утешава ме мисълта, че преди зазоряване наистина е най-тъмно. Е, дано по-скоро се зазори.

 

 

 

 

Ако яйцата бяха картофи…

или историята на едно дежа вю

Въобще не мога да разбера смешния плач за яйцата. Ядели сме най-скъпите яйца в Европа, разбираш ли. Е и? За сметка на това вземаме най-ниските заплати, така че нещата се уравновесяват. И каква е логиката някой да се жалва, задето кокошките му снасят златни яйца? Извинявам се много, но за мен, като за редова българка, това си е повод за национална гордост. И ако днес сутринта Диана Найденова беше взела интервю от Премиера, довечера щяхме да чуем ето какво: Има още

Пат

Нееднократно съм споделяла, че намирам гласуването по избори не толкова за право, колкото за задължение. Само че това ми убеждение почива на предпоставката, че ми се предлага някакъв избор. Въпросът е какво да правя в ситуация като настоящата. Очевидно имам само една възможност – да не участвам в тоя цирк. Аз клоун не мисля да ставам. Не ме влече тая професия. Има още

За грамотността, литературните критици и отношението към книгите

Огюст Реонар, "Леонтин и Коко", 1906

В днешното онлайн издание на в. ТРУД попаднах на една доста странна статия от Калин Терзийски, озаглавена Къде са грамотните да дадат пример на децата? Прави впечатление авторовият патос, насочен срещу някакво глухо ръмжащо множество, което явно се опитва да убие с камъни набедено за неграмотно петнайсетгодишно момче. Българче. Има още

(K)no(w) past, (k)no(w) future

Преди две-три години в ход беше проектът “Следа”, чиито обекти бяха монументалните паметници от социалистическото ни минало. Неговото мото беше подобно по звучене на заглавието на тази статия, но смисълът беше малко по-различен : No(w) past, no(w) future.

Участниците в начинанието целяха започването на обществен дебат за бъдещето на монументалните архитектурни комплекси. Задачата, за съжаление, не беше изпълнена, защото никой не пожела да се въвлече в подобна авантюра. Има още

За един по-добър унисекс свят

Повод за настоящото писание е прочетеното по-рано днес откровение в любимия ми форум ShadowDance, където потребителката Zee обърна внимание на един доста особен феномен, а именно маскулинизацията на българския език или иначе казано унищожаването на женския род в полза на мъжкия.

Ще си позволя да цитирам:

Дни, след като Ани Салич съобщи, че е починал „известният ясновидец и лечител Вера Кочовска“, в електронното издание на Дневник четем:

Писателят Джон Скалзи описва как взел назаем една статуетка от приятеля си Пам Уолъс (тя спечели оскар за „Свидетелят“) Има още