Най-доброто, с което разполагаме?

Здравейте, Реформатори. Здравей и ти, Радане.

Доскоро можехте да разчитате почти безрезервно на гласа ми. Да, именно, „почти“, защото всичко си има граници. А тези граници вие ги престъпихте, като нацвъкахте откровени безобразия за водачи на листи. И понеже се оказа, че обидата може и да не е била достатъчна, веднага наваксахте. Ето как недоволните ваши симпатизанти, сред които е и моята скромна персона, бяхме срочно преквалифицирани в герберски тролове (по думите на самоназначилите се за домоуправители на стените ви във Фейсбук), в силна медийна атака от страна на нечисти патриотари, които не искали турци в Блока, както и във вероятно острие на ДПС и на самия Доган…

Нелепо и безобразно почти колкото снимката на дядо Добри, който целува ръка на Бареков, и към която няма да давам линк, щото ме е гнус.

Реформатори. Радане. Вижте сега.

В България има сигурно два печатни вестника, които не са обвързани с онази одиозна медийна империя. А в „имперските“ издания ви оплюват по всякакъв повод, че и без повод. На тях за тая цел листи за избори не са им нужни.

Колкото до останалото: не знам кои са водачите на листите на БСП, ДПС, ГЕРБ, BG WC, Онова на СКАТ или АТАКА в нито един град, нито пък ме интересува. Ако ще водачите им да изцеряват болни, да ходят по вода и да превръщат водата във вино, никога, ама никога и при никакви обстоятелства не бих гласувала за тях. Принадлежността им към въпросните групировки за мен е достатъчно необоримо доказателство, че сме напълно и безнадеждно несъвместими.

Знам обаче, а и ме интересува, кои са нашите водачи. Във Варна си ти, Радане, което е чудесно. Дето се казва, ще мога да гласувам без отвращение. Обаче какво правим в останалите градове? Вместо обяснение за присъствието на персони като Борислав Великов и Станислав Иванов, симпатизантите на Блока получиха уверения, че това е най-доброто, както и обвинения, че са подстрекавани от ДПС и Доган.

Реформатори, Радане.

Единствените, на които им пука кои били водачите на нашите листи, сме самите ние. ДПС (и Доган) вече са си осигурили гласовете. Същото важи и за всички останали. Ние сме единствените, които се борим да излезем от границите на някакво твърдо ядро и да привлечем още гласове, без да се налага да ги влачим с автобуси за целта. И ние, някои симпатизанти на РБ, които биха преглътнали почти всичко, негодуваме от така предложените ни листи.

Интернет беше залят от притчи и утвърждения. Още малко и ще повярвам, че това наистина е най-доброто, с което разполагаме… само че друг път. Как да ви го кажа по-ясно? Преди да се съглася с това твърдение, сама ще скоча под гумите на колата на Великов, гушнала портрет на Симеон.

Направихте глупав ход, а сега го оправдавате с грозни и безпочвени обвинения. Но май вече е прекалено късно нещата да се оправят, нали?

Seek and Destroy

Много е зле тая държава. Народът е зле, заради което управниците са зле – понеже от същия този народ изхождат, – заради което народът е зле и все по-зле става. Една немалка част от същия този народ представлява разнообразни по форма завършени морални уроди. Има такива, чиито коефициент на интелигентност е по-нисък от този на наяден от заек морков. Има и комбинации от морален урод+клиничен дебил. Злобни елементарни човечета, на които не им достига интелект, за да получат диплома за социопат, но компенсират с неколкократно по-концентрирана злоба, приложена без грам сиво вещество. Има, разбира се, и социопати – политически социопати, цивилни социопати, всякакви социопати.

О, да, има и свестни хора. И слава Богу. Аз не съм от тях, впрочем. Съвсем сериозно. Например, бих искала да завържа оня изверг от Стара Загора отзад на собствения му джиБ и да го влача из града, след което бих изхвърлила каквото е останало от него на видно място. За назидание. ЗАЩОТО ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ЖИВЕЕ. Има още

Защо от Дания се носи мирис на гнило

teach-your-childrenНужно е цяло село, за да се отгледа едно дете.

Но да започна отначало. С няколко въпроса.

Защо смъртта на един жираф потресе толкова хора? В края на краищата, какво толкова? В природата жирафът пасе от листата на дърветата, лъвът яде жирафа, the circle of life и така нататък. От друга страна, в цивилизацията ежеминутно безчет глави добитък губят живота си в кланиците. А някакви хора, които иначе с наслада дъвчат пържолата си алангле, оревават света, защото някой някъде публично прострелял някакъв си Мариус.

И какво толкова? Хайде да ревем за жирафа, докато милиони човешки същества гинат във войни, от глад и болести. Защо не ревем за прасетата и кокошките във фермите? Появиха се различни обяснения защо в Дания децата гледали спокойно разфасоването на доскорошния си любимец, както и твърдението, че – “парадоксално” – тази страна била смятана за рай за децата. Има още

Защо сме на тоя хал?

Здравейте, говори вашата любима средностатистическа електорална единица.

Понеже тоя месец ми се наложиха някои непредвидени разходи от здравословен характер и излязох на червено още в началото, се замислих защо, аджеба, един библиотекар в публична библиотека в Англия получава около двайсет хиляди паунда на година, човек на подобна позиция в САЩ получава между двайсет и пет – трийсет хиляди долара на година, а българският му колега взима съответно под пет хиляди лева. За година.

Същият въпрос може да се зададе за почти  всяка друга професия.

Защо трудът на сродни професии е оценен по толкова драстично различен начин?

В момента се чувствам лично обидена, да знаете. Отговорът ми на тъпа средностатистическа електорална единица, от която се иска единствено да си остави ума вкъщи, преди да си завлече гъза до урната, е следният.

В България след 10 ноември 1989 г. начело на капитализъма застанаха синовете, дъщерите, шуреите и шуронайките на ония, дето преди това бяха начело на комунизъма. Извинете ме за опростяването на уравнението. Но това е истината.

Кой направи първите фирми? Откъде изпълзяха ония ми ти милионери още през деветдесетте, откъде ги изпонаправиха всичките ония банки, с какви пари изпонакупиха предприятия, защо мутрите им и до днес цъфтят по всички телевизионни екрани, защо задниците им продължават да търкат депутатските банки и министерските столове, председателстват стопански камари и… въобще, какво, по дяволите, става тук? Защото това са същите хора, които някога бяха партийни ръководители, шефове на партийни организации и стояха начело на заводи, предприятия и производствени колективи, и по тази причина са свикнали да оценяват не положения труд, не качествата на човека, а единствено длъжността му. И още от ранните деветдесет припяват неизменно мантрата на Стати Статев: „Ми като не ви харесва, емигрирайте.“

Сега тези хора реват, ама да, буквално реват, че вече не можели да си намират квалифицирана работна ръка. Ми няма да си намериш бе, капут! За какво един инженер да ти търпи униженията, да носи на гърба си всичката ти фамилна сволоч, която е напъплила фирмата ти и накрая да получи социална помощ вместо заплата, след като дори портокали в Испания да иде да бере, трудът му ще се оцени в пъти по-високо от това, на което го оценяваш ти?! Само че тоя човек не отива да бере портокали, защото успява да се докаже като професионалист, трудът му се оценява далеч по-смислено отколкото тук и дори да остава до късно на работното си място, поне знае защо го прави.

И после същите дебелогъзи дебелооки и безлики твари започват да ни караме да се чувстваме виновни. Ако се заговори за политика на повишаване на жизнения стандарт да речем, ама не за социалните помощи и малоумните социалните мантри на постбекапето, което се докопа до някаква контравласт след някакви контраизбори, шири се в някакъв контрапарламент, в който глупост след глупост върши и някаква контраопозиция, та ако се заговори за такава политика, същите тези неща почват да каканижат като гръцки хор. „Ама вие сега какво искате? Комунизмът ли да се върне?“

Какъв комунизъм да се върне бе? Вие ни запратихте директно в памуковите плантации на американския Юг преди Гражданската война, комунистически мекерета такива, докато аз, в качеството си на тъпа електорална единица искам просто онова, което ми се полага по право като член на едно цивилизовано европейско общество от 21 век! Ако толкова ме засърби да шия маратонки Адидас в индонезийска фабрика, мога да го направя. Но ние нали уж не сме Индонезия? Нали?!

Изгонихте де що кадърно и работливо успяхте, а онова, което тъпо и упорито още стои тук, го пъдите и му разправяте „ми като не ти харесва, прав ти път!“.

Превърнахте страната в някаква латиноамериканска провинция, задушавана от някакъв местен мафиотски картел, докато си веете коня и имате наглостта да обвинявате мен, средностатическата електорална единица, че не отговарям на изчанчените ви неизвестни изисквания и затова да ходя и да си бера памука, пък ако не ми харесва, прав ми път?

А бе що не си… майките? Я се разкарайте веднъж завинаги, вземете си грозните мутри и се забийте някъде другаде, където работната ръка ще е склонна да ви плаща, за да ви работи, некви луди няма да ви викат под прозорците в продължение на месеци и ако някой нещо е недоволен, ще има благоприличието да протестира така, че по никакъв начин да не ви притесни!

АМАН!

The Soros & The Chosen One

А, да, честит рожден ден на Джордж Сорос.

Днес Иван Бедров беше цитирал някакъв готвач, според когото Сорос е оня евреин, дето загробил България по времето на Костов.

Добре, наистина е време това най-сетне да спре. Все едно живеем в някакъв стандартен фентъзи роман, в който има Един Голям Зъл™, дето иска да унищожи света, но от него ще ни спаси Избраният™. И понеже е Избраният, логично е да няма никакво значение дали е красив принц с блестящ меч, или е космат тролок с различни по степен и проявление шизоидни пристъпи. Важното е, че Той Ще Ни Избави. Има още

С аромат на гнило

Още преди изборите да станат факт, Сергей Станишев обяви, че дори БСП да ги спечели, той няма да е премиер. Стана ясно, че премиер ще е Орешарски.

Дотук добре.

БСП не спечели изборите въпреки водевила в деня за размисъл, но това не им попречи да се държат като победители. Това би било странно само ако Борисов и Ко. не се държаха като победени.

Все едно, да не навлизаме в пошлата нашенска постановка на Игра на тронове, защото наистина не е ясно кой какво гласи, кой чия шапка крои и всъщност дали шапката, която крои, не е всъщност риза с дълги ръкави, само че подготвяна за някой съвсем различен персонаж от задкулисието. Има още

Най-добре е махмурлукът да дойде

„Летели два крокодила – единият зелен, другият – наляво. Какво е решението на задачата при условие, че карото е коз?“
Според Иванчо правилният отговор е, че учителят е идиот. Още по-правилният отговор е, че учителят е убеден, че класът е съставен от идиоти.

По природа не съм чак толкова мнителен човек, но когато в едно уравнение са намесени Мая Манолова ведно с цялото БСП плюс изключителното съдействие на ДПС, изпитвам обосновани съмнения, че някой е подменил неизвестното и като цяло задачата, която си мисля, че решавам, въобще не е такава, каквато всъщност е.

Има още

И какво след Кирил Йорданов?

Докато вървях към работа днес, си представих как ми навират микрофон пред лицето с въпроса как виждам разрешаването на обстановката във Варна. Ако ми се беше случило подобно нещо, вероятно щях да погледна умно към камерата и да отговоря: „Ъъъъ…“

И варненските деца обичат Кирил Йорданов. Снимка: БГНЕС

И варненските деца обичат Кирил Йорданов. Снимка: БГНЕС

Истината е, че на тоя етап бъдеще за Варна не виждам. Ама наистина. Дори ей сега да се окаже, че Кирил Йорданов си е подал оставката, какво точно ще последва? Има още