Дебилиада

Бял хакер вълшебник, който полива леха. Може да се поръча от Амазон

Здравейте, уважаеми. Внезапно ми се прищя да направя обръщение. А именно, да заявя, че взех изключително трудното решение от този момент нататък да стана проста. Ама проста, та проста. Толкова проста, колкото е необходимо, за да се разбера с Бащицата. Ако трябва да завърша със среден 2,76 провадийския филиал на Банкянската академия по холистична математика, аграрен мотоциклетизъм и астрономическо молекулярно утаяване, ще го завърша, че даже и магистратура ще взема. Или няма да взема. Зависи кое ще импонира повече.

Вижте, аз съм само една слаба жена (метафорично казано), та Последните дни (щото вече официално обявявам библейските времена за открити) ме пречупиха като стой, та гледай. Вие разбирате ли, тоест, разбирате ли вие, в смисъл, дали вие разбирате, че преди малко си спомнях с кротка носталгия за Жорж Ганчев? Мислех си, какво пък толкова му имаше на Жорж? Както си гледах „Сълзи от рая“ по телевизора избърсах сълза, защото внезапно Селим ми заприлича на Яне Янев! Къде са сега ония билборди СТОП НА КОРУПЦИЯТА, дето дебнеха иззад всеки завой на всеки километър? Къде са, че да си припомним добрите стари и разумни дни? Ами Царя, къде е този интелектуален титан, дето по едно време се наложи да го скрият и да му назначат тълмач, че да не става неудобно, като реши да говори без позволение? Къде е сега тоя Цар, като му потрябва на човек Цар? Има още

Реклами

Епизод: Системна грешка

Откраднат живот

Сезон извънреден

Още в ранна утрин юлското слънце безмилостно изпепеляваше София и обещаваше да донесе поредния температурен рекорд. Горещият вятър събираше кълбета от прахоляк и найлонови пликчета и ги търкаляше по улиците, с което придаваше на града атмосфера на нискобюджетен футуристичен постапокалиптичен уестърн. Една шумоляща торбичка се закачи на копитото на коня, впрегнат в шарената каруца на циганина Методи, нервно чакащ пред болница „Свети Кирил“ новини за съпругата си, която всеки момент трябваше да роди.

Снимка: mediapool

Конят издържа невъзмутимо на изпитанието, но се сепна и изцвили, когато черните коли на НСО изникнаха като от нищото и запълниха малкия паркинг. Появи се лъскава лимузина, която паркира на специално оставеното място. Вратата ѝ се отвори и отвътре излезе дребничък мъж, чието изражение говореше за човек, който нито знае защо е дошъл, нито има представа какво точно се очаква от него.

Професор Цонев излезе, за да го посрещне. Неговото изражение нямаше как да се види заради буйната бяла брада, но присвитите зад очилата очи издаваха достатъчно. Има още

Со кротце, со благо, со малко кютек

ТУК МОЖЕШЕ ДА ИМА СНИМКА НА ЕДИН БУЙСТВАЩ ПСИХОПАТ, НО НЯМА ДА ИМА, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ДА МИ МЪРСИ БЛОГА.

Хайде стига. Някакъв напълно изтрещял смешник си прави майтап с цялата държава, ама в съвсем буквалния смисъл – с все гражданите и институциите ѝ, а вече години наред няма кой да го сложи на мястото му. Това ходещо оправдание в подкрепа на абортите се гаври с всички и с всичко, но единственото, което го сполетява, е умереният интерес, с който общество и институции наблюдават действията му.

Разбирам, че сме длъжни да опитаме со кротце и со благо. Е, опитахме. На няколко пъти. Ред е на кютека. Лично за себе си гарантирам, че ако тая утайка на българската политика се опита да се държи с мен по характерния си начин, ще положа всички усилия да го вкарам в болница, дори ако за целта се наложи и аз да постъпя там.

Този парцал трябва да бъде публично бит, осмян и поруган. Боят, осмиването и поругаването трябва да бъдат заснети и разпространени по телевизии и интернет, за да го видят всички. За да не смее никога повече да покаже навън разлигавената си от злоба мутра и при всяко позвъняване на вратата да се крие под леглото в спалнята.

И не съм сигурна дали Агенцията за закрила на детето не трябва да се намеси. Този хуманоид има бебе и дори не ща да се замислям за средата, в която е принудено да расне.

Щото, аман. С бездействието си ставаме по-жалки и от него.

За все по-умерен прогрес чрез минимален мисловен разход

„Не може храната да е единственото, заради което Хомо сапиенсът е създал човека. Много красиво сме се облекли, караме едни прекрасни коли, естетизирали сме се, искаме да се развием духовно, да, но не може единственият смисъл е да ядем, да пием. Много е важно, наистина, трябва да ядем три пъти на ден, но ядем три пъти на ден, за да се усъвършенстваме“.
Вежди Рашидов, министър на културата

Из различните телевизии дефилира Тодор Славков, внук на непрежалимия за все повече българи Тодор Живков. Там или печели риалитита, защото умее да се напива геройски до пълен ступор, или говори за политика, с което насълзява очите не само на наборите на дядо си, а и на далеч по-младата част от популацията, която е попила бабините деветини за евтиното море, истинските кренвирши и някогашното кисело мляко.

„Навремето имаше журналисти, с които заедно пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Бяхме като едно цяло тяло“.
Вежди Рашидов, министър на културата

От заглавията на вестниците донякъде разбираме защо впиянчен и съден за изнасилване псевдобизнесмен, развяващ атрибути от телевизионния екран, е в състояние да спечели зрителските симпатии. Работата е там, че обитаваме реалност, в която е нормално първата страница на национален ежедневник да е заета от заглавие като “РАЗУЗНАВАНЕТО ТЪРСИ ОФИЦЕРИ ТРАВЕСТИТИ В АРМИЯТА”, докато различните телевизии се надцакват с всевъзможни риалитита, отдадени на висшата цел да налагат простотията, посредствеността и некадърността като основни обществени ценности. Отвсякъде сме заливани с кръчмарски новини, писани или изговаряни на кръчмарски език, представяни от бездарни неграмотни хорица с микрофонче в ръката или на ревера, дето нямат никаква идея нито какво питат, нито какво друго се очаква от тях, освен да бъдат показвани всеки ден по телевизора за радост на мама и тате. Има още

Дотук ми дойде

Защо България е на това дередже ли? Ами много просто. Да се съсредоточим върху някои особености на българския политически и бизнес елит.

Може да се направи хубав поменик с имената на Борисов, Арабаджиев, Домусчиевите, Първата дама на българския бизнес (не мога да й запомня името на тая гювендия, да ме прощавате), Баневи и вся остальная сволочь, които са живо доказателство на широко прокламираната от същите тези хора теза, че успехът зависел от способностите.

Тези бивши селскостопански и магистрални труженици и труженички, излезли сякаш от страниците на учебник по социалистически реализъм, а всъщност природени рожби на Политбюро, неспирно набиват канчетата на останалите в страната жители, че се некадърни, жалки, прости и мързеливи индивиди, на които трябва не да им се плаща за труда им, а да им се тури платен вход за фабриката/хотела/пристанището или какъвто там бизнес върти в момента тая еманация на войстващата простотия.

Още по-жалкото е, че вместо да бъдат осмивани и маргинализирани, въпросните индивиди се радват на засилен медиен интерес и често биват канени да коментират теми от политическо и икономическо естество. И понеже водещият в повечето случаи е с менталния капацитет я на Хекимян, я на Димитър Цонев, резултатът е като тежък махмурлук, ама без преди това човек да е злоупотребил с лош алкохол.

Да, в тази връзка, за медиите и журналистиката по нашите земи трябва да напиша нещо отделно. Ако успея да се успокоя достатъчно де.

От цялата работа единственото хубаво е, че Алеко Константинов няма как да види въплъщението на кошмарите си. Иначе тоя път щеше да се гръмне сам.

Пай се, Европо, идеме!

Слагам това тук, за да си го гледате на картинка, защото във Варненския археологически музей може да го видите отново след няколко години.

„Наздраве, хайде да направиме една изложба“, казал този, който имаме като министър на културата на свой френски колега и той кандисал да покориме Париж с онова, с което разполагаме, бидейки разпрострени връз три култури.

Ставащото в момента с това, което имаме като управление и в онова, с което разполагаме като територия, ако се беше случило в определен времеви период, щеше да доведе до разширяването на „Пази, Боже, сляпо да прогледа“ до многотомна поредица с отворен край; Джоузеф Хелър щеше да пренапише „Параграф 22“; Кафка кротко щеше да се свие в килера и да се засрами от себе си; Йожен Йонеско пък щеше да се отдаде на кротки пътеписи и може би на писането на любовни романи в стил Розамунде Пилхер. И така нататък. Има още

Който не е построил и една тоалетна през живота си…

wcСпомняте ли си истерията около арт инсталацията на Давид Черни? Ако сте я позабравили, съм ви дала линк. И въобще, образовайте се малко за Черни, защото човекът не го знам какъв творец е, но аз еднолично го обявявам от те тая висока трибуна за новата компилация между Ванга, Нострадамус и Едгар Кейси.

Защото човекът Позна.

Например, позна с изключителна точност, в това число и цветова, появата и оттичането в канализацията на мимолетния политически субект Bulgaria Without Censorship (BG WC), преминал в по-късен етап на „през центъра ми е за демокрацията и България“. Има още