Здравей, ти, „десен“ неолиберален псевдохуманоиден български бизнесмене.
Бъди здрав, причинителю на поредния ден на траур в тая разорана територия.
Няма да си губя времето да ти пожелавам разни неприятни неща, защото така и така няма да се сбъднат. Ти си хлебарката, която ще оцелее и след ядрена война. Теб нищо не те лови. Описан си още във фолклора като Кашчей Безсмъртни. Добре за теб и жалко за всички останали.
Не мога да ти опиша колко ми се повръща от гнусната ти мутра, когато се изтъпаниш по телевизора и започнеш велемъдро да обясняваш как цените на труда в България били такива, защото такава била, разбираш ли, производителността на труда. Колко мързеливи били всички, дето не са се заели със собствен бизнес, но работят, за да просперира собственият ти бизнес. Как, общо-взето, не заслужават да живеят. Но ти можеш да си го позволиш, защото никога няма да се окажеш затрупан в мина, взривен в завод, залят от придошла река; никога няма да обикаляш от врата на врата, стиснал няколко дипломи и размахвайки трудов стаж и препоръки, а отвсякъде да те посрещат със среден пръст, защото си примерно млада жена в детеродна възраст или – о, ужас – майка с малко дете.
Ти смяташ, че е нормално да „даваш“ смешни подаяния уж под формата на заплати на хората, които работят за теб, все едно какъв ти е бизнесът, като през цялото време им набиваш канчетата, че и това им е много, защото са мързеливи, непроизводителни и въобще само хабят въздух и пространство за някакви служители-мечта, които са готови да работят дори и без заплати, господин плантаторе. За теб е абсурдно да инвестираш в бизнеса си, в служителите си, в техника, в квалификационни курсове, защото имаш много по-големи грижи на главата: например дали да изкараш Нова година в Таити или на Хаваите, да си купиш последния айфон, да си вземеш нов джиБ, понеже старият е вече на два месеца, да платиш спа-почивката на жената и да дадеш няколко хиляди за бижута на дъщерята, дето тая пролет щяла да е абитуриентка. Няма да тръгнеш сега да се занимаваш с раята там, я! Пффф.
Ти съвсем изтрещя. Напълно се побърка с тази мантра за производителността на труда. Така и не успя да формулираш, сине на Политбюро, колко точно висока трябва да е тази производителност и как точно да се постигне с остаряла техника и без пари, за да можеш да оцениш подобаващо труда на служителите си. Кога за последно инвестира в предприятието си, кога за последно се замисли за условията на труд, кога за последно се пребори за инвестиции в поверената ти институция, кога за последно инвестира в работниците и служителите си и кога за последно оцени труда им по достойнство?
И сега нагло си позволяваш да ревеш, че ти липсвала квалифицирана работна ръка. Ми ще ти липсва, нагло пседвохуманоидно парче такова и скоро единственият начин да се сдобиеш с някаква работна ръка въобще, ще е като докараш нелегално роби от разсипани от войни и лошо управление държави.
Мога много неща да ти пожелая, но както казах, няма да го направя. Майната ти, келеш.