Епизод: Системна грешка

Откраднат живот

Сезон извънреден

Още в ранна утрин юлското слънце безмилостно изпепеляваше София и обещаваше да донесе поредния температурен рекорд. Горещият вятър събираше кълбета от прахоляк и найлонови пликчета и ги търкаляше по улиците, с което придаваше на града атмосфера на нискобюджетен футуристичен постапокалиптичен уестърн. Една шумоляща торбичка се закачи на копитото на коня, впрегнат в шарената каруца на циганина Методи, нервно чакащ пред болница „Свети Кирил“ новини за съпругата си, която всеки момент трябваше да роди.

Снимка: mediapool

Конят издържа невъзмутимо на изпитанието, но се сепна и изцвили, когато черните коли на НСО изникнаха като от нищото и запълниха малкия паркинг. Появи се лъскава лимузина, която паркира на специално оставеното място. Вратата ѝ се отвори и отвътре излезе дребничък мъж, чието изражение говореше за човек, който нито знае защо е дошъл, нито има представа какво точно се очаква от него.

Професор Цонев излезе, за да го посрещне. Неговото изражение нямаше как да се види заради буйната бяла брада, но присвитите зад очилата очи издаваха достатъчно. Има още

Реклами

„Невежеството е сила“

Видях пред едно училище в Барселона да пише: „Тук не учим децата какво да мислят, а ги учим да мислят“.

Не знам дали наистина го правят. Но този простичък лозунг идеално обобщава дефицитите на настоящата ни образователна система.

Навремето от мен се искаше едно: да повтарям дословно определенията от урока. Никой не е искал и да ги разбера. Точно както Нушич с хипотенузата, ако се сещате. В случая с две дами, преподавали ми биология, дори се изискваше да декламирам урока без отклонения – да, точно като стихотворение, целия урок – за да не се сдобия с двойка по бързия начин.

По същия начин навремето са учили родителите ми. Има още