За културата, образованието, доматите и още нещо

Понеже територията ни напоследък се заплита все по-здраво във възела на някакви неолиберални, либертариански и псевдофилософски ню ейдж псевдоикономически учения, съгласно които светът се дели на оръдия на труда и консуматори (въобще не е задължително да има съвпадения между двете), а ако човек изтъкне, че това си е чист евфемизъм за робство тутакси бива обвиняван в комунистически възгледи, та накратко, на мен ми писна.

То от много работи ми писна. Например от хора, които с пяна на уста защитават плоския данък, само че седнали удобно зад монитора в дома си в Мюнхен например. От такива, които възприемат призива държавата да не се прави на ощипана, а да поеме задълженията си, като искане за повече държава. И колко яко щяло да стане, ако се раздържави всичко – от полиция, през затвори, та до каквото се сетиш. Независимо, че едва ли не вчера живяхме във времето на т. нар. „охранителни“ фирми и без значение от горчивия опит на САЩ с институцията „частен затвор“. От такива, които гледат на всички сфери на това, което би трябвало да съставлява държавната политика, като на индустрия. Които се плъзгат като живак върху стъкло покрай всички неудачни примери за романтичната си представа за общество без държава, в което печеливш е само този, дето държи и хляба, и ножа, образно казано.

Ами аман от това политикономическо хипарство.

Когато чуя за пореден път как някой гледа на културата, образованието, науката и здравеопазването като на индустриални отрасли, които по презумпция са непечеливши, защото няма как да се похвалиш, че си произвел толкова и толкова домати, които си продал за толкова и толкова пари, нещо ме стиска за гърлото. Уморих се да споря, да се обяснявам, да питам…

Вижте. Тези, които ме познават, могат да посочат поне едно добро мое качество – аз наистина съм човек, който може да бъде убеден, че не е прав и дори да го признае. Но понеже това е много характерна моя черта все не спирам да се удивлявам как за повечето хора то е нещо практически невъзможно. Метафорично казано, те са готови да летят по лъкатушещ планински път с двеста километра в час, без предпазен колан и с петгодишното си дете на предната седалка, и дори в мига на размазването биха настоявали убедено, че правото е на тяхна страна.

И понеже днес успях да се сблъскам челно с персоната с особения натюрел, заемаща най-високия културен пост в държавата, с развалящия седенки терминатор на българското образование и с двама синдикални лидери, не мога да не се съглася с едно. Парите в една държава (ако приемем за целите на повествованието, че разполагаме с такова чудо) идват от производството.

Въпросът обаче е как точно определяме процеса на производство. Защото, както споменах, при нас произведеното се мери единствено в бройки и килограми. И цялата ни икономика (ако приемем, че и с такова разполагаме) се основава на принципа, че парите се изработват от този, който бере доматите и именно той е човекът, който храни, пои и въобще издържа по разнообразни начини и на доброволни начала онзи, който ги сее и онези, който ги торят, плевят и поливат.

И понеже популацията от сеячи, торячи и поливачи рязко намаля, берачите на домати имат все по-малко реколта, която да обират. Ами да, така е. Кофти. И ако това весело неолиберално-либертарианско лутане с елементи на научен комунизъм продължи в същия палав дух… Всъщност защо да обяснявам какво ще стане? Достатъчно е човек да се поразходи по софийското летище и сам ще разбере, че то вече си става.

Чудех се как да завърша. Да напиша „пичове, елате на себе си“ може би или нещо такова. Е ми няма смисъл. Бъдете живи и здрави и консумирайте повече домати, докато има.

4 thoughts on “За културата, образованието, доматите и още нещо

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s