За все по-умерен прогрес чрез минимален мисловен разход

„Не може храната да е единственото, заради което Хомо сапиенсът е създал човека. Много красиво сме се облекли, караме едни прекрасни коли, естетизирали сме се, искаме да се развием духовно, да, но не може единственият смисъл е да ядем, да пием. Много е важно, наистина, трябва да ядем три пъти на ден, но ядем три пъти на ден, за да се усъвършенстваме“.
Вежди Рашидов, министър на културата

Из различните телевизии дефилира Тодор Славков, внук на непрежалимия за все повече българи Тодор Живков. Там или печели риалитита, защото умее да се напива геройски до пълен ступор, или говори за политика, с което насълзява очите не само на наборите на дядо си, а и на далеч по-младата част от популацията, която е попила бабините деветини за евтиното море, истинските кренвирши и някогашното кисело мляко.

„Навремето имаше журналисти, с които заедно пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Бяхме като едно цяло тяло“.
Вежди Рашидов, министър на културата

От заглавията на вестниците донякъде разбираме защо впиянчен и съден за изнасилване псевдобизнесмен, развяващ атрибути от телевизионния екран, е в състояние да спечели зрителските симпатии. Работата е там, че обитаваме реалност, в която е нормално първата страница на национален ежедневник да е заета от заглавие като “РАЗУЗНАВАНЕТО ТЪРСИ ОФИЦЕРИ ТРАВЕСТИТИ В АРМИЯТА”, докато различните телевизии се надцакват с всевъзможни риалитита, отдадени на висшата цел да налагат простотията, посредствеността и некадърността като основни обществени ценности. Отвсякъде сме заливани с кръчмарски новини, писани или изговаряни на кръчмарски език, представяни от бездарни неграмотни хорица с микрофонче в ръката или на ревера, дето нямат никаква идея нито какво питат, нито какво друго се очаква от тях, освен да бъдат показвани всеки ден по телевизора за радост на мама и тате.

„Дойде ни една идея, обсъдихме я с колегите – по време на дните на културата да направим една заря. Давате ли си сметка за каква заря става въпрос? Говорих с Карталов по телефона, той беше във Франция на някакъв симпозиум, вика: „Можем ли да съберем най-големите ни гласове от Пендачанска до Гена Димитрова? Най-страхотните от цяла Европа да си съберем хубавите гласове, разбира се и от България включително.

И руските големи гласове и дните на културата да направим в Болшой театър една вечер чудовищна. Тези световни и европейски гласове, да стане един букет, една заря от уникални гласове“. Представете си какво става. То става чудо, аз си го представям. Явно съм човек с образно мислене. Идеята се стори много интересна и на Швидко, и на министъра на културата. Даже го питах мога ли да го обявя пред медиите. Казаха: „Да, обявявайте”.”
Вежди Рашидов, министър на културата

Често се говори, че държавата била на автопилот. Това твърдение почива на две грешни допускания: че имаме държава и че съществува механизъм, който да я направлява. Летящият на автопилот самолет предполага, че има зададена предварителна крайна цел, която се следва автоматично, а в кабината има поне двама пилоти, готови да се намесят и да поемат управлението ръчно във всеки един момент.

Ние обаче нямаме държава, съответно нямаме пилоти, а още по-малко имаме някаква цел. Вместо това разполагаме с носещо се по вълните парче дърво, направлявано хаотично от астролози, врачки, бутафорни политикоиди и настроението на тоя, дето в момента се води нещо като капитан.

На теория съществуват някакви правила, според които уж би трябвало да функционира нееднорнодната ни групичка. На практика обаче се съблюдават пожелателно и на пристъпи.

Защото нашата реалност е реалност на акциите. Показни, спорадични, обикновено вдъхновени от  смъртоносен инцидент. Прегазват човек на пешеходна пътека и цели три дена след това на мястото има катаджии, които респектират профучаващите джигити. Понякога дори се слага и светофар. След репортаж за джебчийки в мол, следва акция по ареста им, от която всъщност не произтича нищо друго, освен няколкодневен медиен шум. Имаме си акции по проверка на скоростта. Дали шофьорите са с предпазни колани. По качеството на храните в детските ясли. За проверка на нарушения в болниците. За подкастряне на клони. PR безсрамия като Българската Коледа. Акции за каквото на човек може да му дойде на ума. Но защо? Не трябва ли тези неща да се вършат постоянно, а не на нервна почва?

Но на кого му пука, всъщност?

България била най-бедната… за малко да кажа държава и да се объркам. Била най-бедната територия в ЕС. Е каква друга да бъде? Да погледнем например оная част от бизнеса, дето или дава акъли от телевизионния екран, или пак от екрана разбираме, че е била на поредната “елитна” сбирка, опрашена от висшекласни персони като Евгени Минчев, Николета Лозанова и разнообразни взаимозаменяеми миски, плеймейтки и други силиконови човекоподобни. Това по правило са охранени мутри, изпълзели от топлите обятия на някогашното БКП, натрупали капитали посредством твърде съмнителни методи, развявали се из прогнилия Запад, докато туземците срещаха пречки да идат да учат в друг град. Бизнес? Тези ли? Ей заради тези България е най-бедният парцел в Европа. Заради такива като тези вместо държава имаме гето. И това няма нищо общо нито с производителността на труда, нито с каквото и да било друго.

Гето, бордей, парцел, но не и държава. България е царството на простотията, която се отглежда, тори и полива старателно. Полагат се неимоверни усилия да не вземе да се получи нещо красиво, смислено или работещо. Още по-неимоверни усилия се полагат популацията необратимо да се превърне в добитък – лумпенизирано стадо без критично мислене, но с фалшиви герои.

И стана така, че сирийците бягат от война, а българите бягат от България.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s