Изтрещяване

Да ви призная, малко ми писна от човечеството и от всичките му глупости. И вече си имам цел в живота. Да го видя въпросното човечество изтребено до крак от чума, създадена специално за него. И чумата да си има следните особености – като порази представителите на homo sapiens, да ги разложи тутакси до атоми.

От много неща в човечеството ми писна, но най-вече ми писна от идиотите и идиотщините им. Като се започне от примитивите на Фарьорските острови, мине се през различни видове религиозни и антирелигиозни фанатици, та до някои родни наши особености, от които ми иде лично да ида и да изтребвам, докато очаквам гореспоменатата чума.

Нещата, които не понасям, са много и все повече стават. Размножават се в геометрична прогресия, така да се каже, като всяко едно води до безкрайно множество от други. Например, искам да разбия мутрата на Хекимян с ютия. Защо с ютия ли? Знаех си, че няма да ме питате що искам да му разбия мутрата. Е щото така! Ютията има дръжка и е удобна за целта. Навита съм да се поупражнявам. Нервен кикот в студиото, докато Цацаров каканиже простотии, и бам с ютията. Проява на неадекватност, докато Близнашки покорява върховете на световната тъпотия, и бам с ютията. Искам да стоя до клетото журналистическо недоразумение и да си го удрям, удрям, удрям… Докато ми мине. А няма да ми мине скоро. Защото множество мутри искам да размажа с ютия.

Искам да маскирам като китове и делфини цялата котерия на ПИК и да ги пратя да карат сърф на Фарьорските острови. А читателите на въпросното чудо да маскирам като малки китчета и делфинчета и пак там. Честно, не знам защо още не са ме институционализирали поради зловредни кроежи за гибелта на човечеството.

Аз много любимци си имам. Днешният ми например е Божо Вампира, доскоро известен в подземния свят с прозвището Професора. Плановете ми за него са да го давя бавно по следния начин: пълня басейн с чудодейна вода. Насред басейна слагам голям бронзов казан от тракийско време, с автентичен надпис KYP отгоре му. Пълня казана с ракия, потапям Божо Вампира… Бавно. Много бавно. А на брега на басейна кротко чакат, завързани в чували, Веждьо Културата, Михаил Миков и още немалко поборници за демокрация и умерен възход.

За Бацето и Симо Царя си имам съвсем отделни мечти, които включват каца с миналогодишно зеле. Дори развъждам такова в мазето си – човек не знае кога ще му се удаде сгоден случай да осъществи копнежите си.

И така нататък.

И понеже, както научаваме, ОНЕЗИ натовски танкове, които щяха да нападат Русия, започнали инвазията от детската градина в Сунгурларе, предлагам да отвърнем на врага, като изпратим партизани парапланеристи да ударят американските мандри. Аз съм чао.

Capture

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s