Код „Олимп“

Докато народът трескаво следеше резултатите от референдума в братска Гърция, реших да запълня създалата се празнота в културната сфера и да се обогатя духовно посредством филма, чието заглавие носи и настоящата статия.

И така, Код „Олимп“ или „Olympus Has Fallen“

Сценарист: Катрин Бенедикт, Крейтън Ротенбергер
Режисьор: Антоан Фукуа
В ролите: Арън Екхарт, Хан Сото, Джерард Бътлър, Анджела Басет, Робърт Форстър, Ашли Джъд, Мелиса Лео, Дилан МакДермат, Рада Мичъл, Морган Фрийман, Рик Юн

Сега му е времето да кажа, че това не е ревю, а сбит преразказ на филма, така че ако някой планира да му се наслади, най-добре да не чете последващото изложение.

Филмът е тъп. Той е толкова тъп, че ми иде да напраскам сюжета с огромни букви на латиница. Толкова е тъп, че би могъл да е продуциран от Долф Лундгрен и да е сниман в България. Но да преминем към същината.

Главният герой Майк (супермен с елементи на терминатор, вдъхновен от Батман и инспириран от седемте самураи на стероиди) е завеждащ охраната в Белия дом. В Коледната нощ участва в ескорта на президента, който заедно с първата дама и малкия си син ще присъства на коледния банкет на някакъв магнат. Вали силен сняг. Не щеш ли, както всички си пътуват в мир и съгласие и докато президентската двойка си разменя подаръци, Нещо, неясно какво, чупи предното стъкло на колата, возеща високопоставените пътници. Колата поднася, удря се в парапета на моста, предницата увисва, Майк успява да измъкне президента, но возилото, заедно с все първа дама, шофьор и бодигард, политат в бездната…

Година и половина по-късно. Разбираме, че Майк е уволнен от предишната си длъжност, понеже не успява да спаси Първата дама, и сега се занимава с някаква скучна бюрократична дейност. Води изпълнен с умерено напрежение семеен живот, в който проявява склонност да бъде съпруг под чехъл.

Междувременно в Белия дом пристига южнокорейска делегация. Президентът я приема сърдечно, настанява високите гости, изслушва притесненията на южнкорейския премиер за напрежението в демилитаризираната зона между двете Кореи и докато съчувствено цъка с език, Вашингтон е налазен от изтребител с неясен произход, който успява да опустоши столицата, преди нашите да реагират адекватно. Президентът набутва южнокорейските си гости на безопасно в бункера, когато се оказва, че цялата делегация, без премиера, е инфилтрирана от Зли Севернокорейски Терористи. На бърза ръка завладяват Белия дом, докато отвън изтребителят сее смърт и разруха, пропускат само малкия президентски син Конър.

В някакъв момент все пак нашите успяват да свалят самолета, но не преди същият да е съборил Вашингтонския монумент, и следва кадър, в който продупченото американско знаме пада отмаляло от пилона на осквернената земя…

Нататък…

Нашият герой Майк прониква в Белия дом посредством кода си, който още действа, и започва да трепе лоши. Лошите първоначално са четирийсет, после биват редуцирани до двайсет и осем, Майк изтребва към петдесетина от тях и остават някъде към шейсет човека. Това не сломява решимостта на нашия герой, който започва да ги треби с още по-голямо усърдие.

Лошите издирват под дърво и камък президентския син, но Майк го намира първи, понеже той е научил детето къде и как да се крие. Изкарва го пред отдушника и така лишава интрудърите от възможността да шантажират президента. Междувременно въпросните получават единия от трите кода, необходими за привеждането в действие на плана „Цербер“, който ще взриви в силозите всички американски ядрени ракети и ще превърне Северна Америка в ядрена пустош.

В Пентагона се е събрала творческа работна група под председателството на Морган Фрийман, който е премиер и в отсъствието на президента поема неговата дейност. Има също и някакъв генерал, който е много тъп. Въпросният през цялото време крещи на Майк да се маха от Белия дом и да остави всичко в ръцете на неговите командоси, които дотук единственото, което правят, е да гледат тъжно сградата отвън. Майк го праща по дяволите и продължава да изтребва лоши. Междувременно научава и кой е главният лош. Той пък изпраща покварения шеф на президентската охрана при Майк, за да го убие. Майк не знае за покварата, но в хода на разговора маските падат и той тегли здрав кютек на предателя, който изживява катарзис, излъгва Главния лош, че е убил нашия човек, след което нашият човек го убива…

Главният лош получава и втория код за „Цербер“. Майк отвън продължава да изтребва кохортата му. Междувременно Главният лош решава да даде урок на Нашите, като изпраща навън лелята, от която взе кода, с идеята да я гръмне на поляната пред Белия дом. Тя излиза, докато със сълзи на очи се кълне в американското знаме и Конституцията. В решителния момент Майк се намесва, прострелва стрелците и спасява лелята.

В това време Тъпият генерал праща хеликоптери да щурмуват сградата. Майк му казва да не го прави, понеже било активирано оръжието „Хидра“, но оня, разбира се, не слуша. В резултат на това хеликоптерите биват унищожени до крак, но не преди да разрушат по-голямата част от Белия дом…

Главният лош изкрънква от нашите хеликоптер, с който да избяга остатъкът от групата му. Натоварва на него част от заложниците заедно с хората си, онези излитат и се самовзривяват. В бункера остава той заедно с президента. Третият код за „Цербер“ вече е разбит. Той го въвежда и остават четири-пет минути до края на света. Майк пристига с гръм, следва епичен бой, в който Главният лош се показва упорит като мушица-белокрилка и категорично отказва да погине. Накрая, разбира се, все пак е победен и прилежно убит. Майк, с помощта на жокери от Пентагона, в последната секунда успява да деактивира „Цербер“ и светът е спасен.

На финала американското знаме отново гордо се вее на пилона.

Завеса.

Advertisements

3 thoughts on “Код „Олимп“

  1. Еее, ти пък. Чела ли си нещо писано от Долф Лундгрен?
    Може човекът да успее да се справи много по-добре 😀

  2. Ахахахахахахахахахахахах,
    Моля те, направи още един, направи още!!!!!

    Гледаш ли honest trailer? Твоето е по-епично!! Не спирай до тук, мисля че налучкваш същинското си призвание!

  3. Много критичен текст. Проверете правописа си преди да се изказвате толкова смело. Посредствена статия, тип Иво Сиромахов. Но Ви разбирам…сиромаховците се котират и е нормално бездарни драскачи да се опитват да съберат трохите от масата, наподобявайки стила на още по-бездарното си гуру. Не, че е много куул, ама Вие имате повече инспирейшън, нале?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s